Решение по дело №10834/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8293
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20181100110834
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№….

гр. София, 05,12,2019г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                             СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Вероника Д., като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело №10843 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от А.К.Ж., Д.А.К. и Р.А.Г. срещу „Ю.Б.“ АД субективно съединени искове, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване несъществуване на ипотечно право, учредено с нотариален акт № 30, том IV, рег.№ 9160, дело 582/2005г. на В.М.- нотариус, рег. № 053 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с Акт №124 т.XL д. 38560/2005г., върху собствен на ищците недвижим имот, подробно описан в исковата молба,  поради погасяване по давност на обезпеченото вземане по договор  за кредит сключен между Ю.  Б. АД и „К.“ ЕООД - в несъстоятелност, а на основание чл. 179, ал. 2 от ЗЗД е направено искане за заличаване на процесната ипотека.

Излагат се съображения, че на 17,10,2005г. А.К.Ж. и З.Д.З.са подписали нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 30, том IV, рег.№ 9160, дело 582/2005г. на нотариус В.М., рег.№ 053 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с Акт №124 т. XL д. 38560/2005г., с който е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ самостоятелно жилище, съставляващо първия етаж от източната половина на завършена масивна сграда - близнак, находящо се в гр.София, р-н „Овча Купел“, квартал „Горна баня“, ул. "*******, преди улица „*******, състоящ се от две стаи и кухня, построени върху 81.75кв.м., заедно с мазе, изградено върху 62.81кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с Гараж, изграден върху 19.40 кв.м., заедно с ½ ид.част от мястото, върху което е построена сградата, на площ от 663,00 кв.м., съставляващо парцел IV-49 от квартал 34 по плана на гр. София, одобрен със заповед № РД - 5 - 307/20.04.1995г., местност „Горна баня", при граници на парцела по скица: от две страни улица, парцел I-164, парцел XV-48 и парцел XVI-65 и при съседи по нотариален акт: улица „Гръстниче“, наследниците на Д.Ц., наследниците на С.П.Б.и наследници на Л.Х.; Описание на имота по КККР, одобрени със Заповед РД-18-74/210.2009г. на Изп.директор на АГКК - имот с индентификатор 68134.4327.3449.2.1 и адрес гр.София район Овча купел, Горна баня, ул."*******, ет. 1 ап. 1, с площ от 81.75кв.м., разположен в поземлен имот с индентификатор 68134.4327.3449 с площ от 714кв.м. при съседи 68134.4327.3465, 68134.4327.3448, 68134.4327.1509, 68134.4327.3464. Твърди се ипотеката да е сключена за обезпечаване на вземането на „Ю.Б." АД за главница, всички лихви и разноски към кредитополучателя „К.“ ЕООД по Договор за банков кредит, съставляващ продукт „Бизнес револвираща линия-плюс" № BL20 от 10,10,2005г. във формата на кредитна линия, в размер на 80000,00лева. Поддържа се, че на 15.12.2016г. З.Д.З.починала, като  е оставила за наследници ищците А.К.Ж., Д.А.К. и Р.А.Г.. Навеждат се доводи, че поради неизпълнение на задълженията на „К.“ ЕООД по договора за кредит, банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу длъжника, издаден въз основа на заповед за изпълнение от 11.05.2011 г., постановена по ч.гр.д. № 3516/2011 г., по описа на СРС, 37 с-в., като е образувано изпълнително дело № 4500/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б., район на действие - СГС, рег. № 838 на КЧСИ. Насочено е изпълнение върху процесния недвижим имот, като по отношение на същия е извършена публична продан и издадено постановление за възлагане. С решение от 26.06.2012 г. на СГС, постановено по ч.гр.д. №13032/2011 г., съдът е отменил Постановление за възлагане от 01.09.2011г. относно процесния недвижим имот. Навеждат се доводи, че считано от 11.05.2011 г. – датата на която е издаден изпълнителният лист срещу длъжника „К.“ ЕООД е започнал да тече давностният срок по отношение на вземанията на длъжника, срок който е изтекъл на 11,05,2016 г., като по този начин се е погасило правото на принудително изпълнение на банката кредитор срещу длъжника, а оттам и срещу ищците, в качеството им на трети лица – ипотекарни длъжници. Излагат се съображения, че по отношение на длъжника „К.“ЕООД е в открито производство по несъстоятелност след изтичане на давностния срок по отношение на задълженията му.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-Ю.Б. АД в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че исковата молба е недопустима, доколкото по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност, по което са приети вземанията на банката към него и възраженията на ищците – ипотекарни длъжници е следвало да бъдат наведени в него, като е недопустимо преразглеждане на правата на банката извън производството по несъстоятелност. Посочва, че ищците са имали възможност да предявят своевременно иска си, преди откриване на производството по несъстоятелност. Излагат се съображения по изпълнителното дело да са извършвани действия, които са прекъсвали давността по отношение на вземанията – налагане на запори и възбрани, както и провеждане на публична продан. Поддържа, че ищците са подали иск за прогласяване на нищожност на процесната ипотека, по който било образувано т.д.№9577/2011г. на СГС, VI-14 с-в. По това дело било допуснато обезпечение на иска – спиране на процесното изпълнително дело. След отхвърлянето на иска, изпълнителното дело е било възобновено с Определение от 17,09,2015г., влязло в сила на 13,02,2017г. Навеждат се доводи, че за периода, през който изпълнителното дело е било спряно давност не е текла. Посочва, че с молбата за възобновяване на изпълнителното дело банката е направила и искане за налагане на възбрана, с което е прекъсната погасителната давност по отношение на вземанията на длъжника.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът  приема за установено от фактическа страна следното:

От изпълнителен лист, издаден на 11,05,2011год. по гр.д. № 3516/2011год. по описа на СРС, I Г.О., 37 с-в. и въз основан на заповед за незабавно изпълнение от 11,05,2011год. /л. 3 от и.д./, е видно, че „К.“ ЕООД е осъдено да заплати на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ /старо наименование на ответника „Ю.Б.“ АД/ сума в размер на 94446,55лева, от които 79935,49лева - главница, 13937,32лева - договорна лихва за периода от 21.02.2010г. до 18.01.2011г., включително, и 573,74лева такси за вземания по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес Револвираща линия - Плюс” № BL20 от 10.10.2005г. и Анекс №1 от 23.10.2006г., Анекс № 2 от 14.12.2006г., Анекс № 3 от 25.10.2007г. и Анекс № 4 от 25.05.2009г. към него, със законната лихва за забава от 27,01,2011год. до окончателното плащане, както и сумата 5235,65 лева - разноски по делото.

За обезпечаване на вземанията по Договор за банков кредит, съставляващ продукт „Бизнес револвираща линия-плюс" № BL20 от 10,10,2005г., с нотариален акт № 30, том IV, рег.№ 9160, дело 582/17,10,2005г. на В.М.- нотариус, рег.№ 053 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с Акт №124 т.XL д. 38560/2005г. от страна на З.Д.З.и А.К.Ж. учредяват в полза на ответника „Ю.Б.“ АД договорна ипотека върху техен недвижим имот, представляващ самостоятелно жилище, съставляващо първия етаж от източната половина на завършена масивна жилищна сграда - близнак, находящо се в гр.София, р-н „Овча Купел“, квартал „Горна баня“, ул."*******, преди улица „Гръстниче" № 7-А, състоящ се от две стаи и кухня, построени върху 81.75 кв.м., заедно с мазе, изградено върху 62.81 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с гараж, изграден върху 19.40 кв.м., заедно с ½ ид. част от мястото, върху което е построена сградата, на площ от 663,00 кв.м., съставляващо парцел IV-49 от квартал 34 по плана на гр. София, одобрен със заповед № РД - 50 - 307/20.04.1995г., местност „Горна баня", при граници на парцела по скица: от две страни улица, парцел I-164, парцел XV-48 и парцел XVI-65 и при съседи по нотариален акт: улица „Гръстниче“, наследниците на Д.Ц., наследниците на С.П.Б.и наследници на Л.Х..

Въз основа на издадения изпълнителен лист „Ю.Б.“ АД е инициирало с молба от 01,07,2011год. изпълнително дело № 20118380404500 по описа на ЧСИ М.Б., район на действие – СГС, рег. № 838 на КЧСИ.

На  длъжника „К.“ ЕООД, в качеството му на длъжник по делото е изпратена покана за доброволно изпълнение, с приложена процесната заповед за изпълнение. Няма данни заповедта да е връчена на длъжника.

По делото са изпратени и уведомления до А.К.Ж. и З.Д.З.за опис на недвижимо имущество/л. 33 от и.д./, връчени на 05,07,2011год.

По изпълнителното дело са изпратени и получени запорни съобщения в периода от 05,07,2011год. -18,07,2011год. до множество търговски банки в страната за налагане на запор върху налични сметки на длъжника „К.“ ЕООД при тях до размера на дължимата сума.

С искане изх.№52304/04,07,2011год.  от ЧСИ  на 05,07,2011год. е вписана възбрана върху процесния недвижим имот /л. 38 от и.д./.

Представен е протокол за опис на  процесния недвижим имот, от които  е видно на 11,07,2011год. да е извършен опис на ипотекираното  имущество. /л. 83 от и.д./

По делото е представено уведомление до „И.П.И.С.“ ЕАД, че дружеството е обявено за купувач на процесния недвижим имот /л. 178 от и.д./, в същото е посочено, че дружеството е определено за купувач с протокол от 26,08,2011год. Сочи се на изготвено постановление за възлагане от 01,09,2011год.

С решение от 26,06,2012год. по ч.гр.д. № 13032/2011год. по описа на СГС, влязло в сила на 14,08,2011год.е отменено Постановление от 01.09.2011г. за възлагане на недвижим имот, издадено по изпълнително дело № 20118380404500 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 в регистъра на КЧСИ /л. 217 от и.д./.

С молба, вх. №28914/04,10,2011год. на ЧСИ М.Б., депозирана от ипотекарните длъжници З.Д.З.и А.Ж. /л. 206 от и.д./, пред съдебния изпълнител е представена обезпечителна заповед по гр.д. № 9577/2011год. по описа на СГС, с което се допуска на основание чл. 389, ал. 1, вр. чл. 391, ал. 1, т. 1 , вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, обезпечение на иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 и 2 от ЗЗД, предявен от З.Д.З.и А.К.Ж. срещу „Юробанк И Еф Джи“ АД /старо наименование на „Ю.Б.“ АД/ и „К.“ ЕООД чрез спиране на изпълнението по и.д. № 20118380404500 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на действие СГС.

            С молба, вх. № 43813/30,08,2012год. на ЧСИ М.Б., подадена от ипотекарните длъжници /л. 214/ е представена нова обезпечителна заповед, по ч.гр.д. № 1235/2012год. по описа на САС за обезпечаване на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 и 2 от ЗЗД, предявен З.Д.З.и А.К.Ж. срещу „Юробанк И Еф Джи“ АД и „К.“ ЕООД чрез спиране на процесното изпълнително дело.

            С молба вх. № 14911/08,03,2018год. на ЧСИ М.Б., подадена от „Ю.Б.“ АД /л. 228 от и.д./ е представено определение от 17,09,2015год. по гр.д. № 9577/2011 год., влязло в сила на 13,02,2017год., с което е отменено обезпечението, с което е спряно изпълнението по изпълнително дело № 201183804004500 и е поискано насрочване на публична продан по отношение на процесния недвижим имот.

            По делото е представено удостоверение за наследници /л.21/, видно от което З.Д.З.е починала на 15,12,2016год. и е оставила следните наследници – А.К.Ж., Р.А.Г. и Д.А.К..  

            С решение № 285 от 08,02,2018год. по т.д. № 9185/2016год. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността на „К.“ ЕООД, открито е производство по несъстоятелност, прекратена е дейността на дружеството и е обявена неговата несъстоятелност /л. 40/.

            Видно от списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „К.“ ЕООД – в несъстоятелност /л. 43/, вземанията по процесния изпълнителен лист са били приети от синдика, като е посочена дата на предявяване – 16,03,2018год. Списъкът е одобрен от съда по несъстоятелността с определение от 21,06,2018 г. по т.д. № 9185/2016год. по описа на СГС /л. 46/.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявена е искова претенция с пр.осн.чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.179 от ЗЗД за признаване за установено несъществуване на ипотечното право, учредено върху процесния недвижим имот, поради погасяване по давност на обезпечените вземания.

Предвид нормата на чл.166, ал.1 от ЗЗД ипотеката се учредява чрез вписването ѝ в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на друго уредено от закона основание. Доколкото ипотеката има акцесорен характер съществуването на ипотечното право е обусловено от съществуване на вземането, което обезпечава. Погасяването на  обезпеченото вземане било, чрез плащане, давност  или друг предвиден способ води до погасяване на ипотечното право- в този смисъл чл. 150, ал. 1 от ЗЗД, който  сочи, че ипотеката следва обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасяват, ако то се погаси.

От друга страна в чл. 151 от ЗЗД е предвидено, че ако залогът или ипотеката обезпечават чуждо задължение, собственикът на заложената вещ или на ипотекирания имот може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, както и да иска прихващания с вземания, които длъжникът има срещу кредитора. По този начин, за ищците, в качеството им на ипотекарни длъжници, е на разположение материалноправното възражение за настъпила погасителна давност по отношение на обезпечените с ипотеката вземания на кредитора, което обуславя процесуалната им легитимация за водене на иска. В този смисъл е налице и активна процесуална легитимация относно Д.А.К. и Р.  А.  Г. /придобили собственост върху процесния имот, върху който е учредена ипотека на основание наследствено правоприемство/.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответното дружество в насока недопустимост на настоящото производство поради откритото производство по несъстоятелност срещу длъжника „К.“ ЕООД по т.д. № 9185/2016год. по описа на СГС. Настоящото производство няма за предмет вземанията на банката срещу дружеството длъжник, а обезпечаващото ги ипотечно право.

В процесната хипотеза се касае за вземане, което не е установено с влязло в сила решение, то приложимата материално-правна разпоредба, касаеща давността съгласно чл.110 ЗЗД и чл.111, б. „в“ от ЗЗД е пет години относно главницата, такса и разноски и три години относно претенцията за договорна и мораторна лихва. Неприложима е нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото същата е специална и касае влязло в сила решение, поради което не може да бъде тълкувана разширително.

Съгласно т. 14 от ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото не е предявен иск по чл. 422 ГПК, не прекъсва давността за вземането на осн.чл. 116, б."б" от ЗЗД

. Заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със депозиране на заявлението.

Давността не се прекъсва и с влизане в сила на заповедта за изпълнение или с изтичане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК, предвид ограничителния характер на чл.116 от ЗЗД, сочещ на основанията за прекъсване на давността, който не може да се тълкува разширително. Действително, признаването на  вземането може да се обоснове с конклудентни действия на длъжника, но бездействието да подаде възражение не е равнозначно на признаване на  вземането.

Съгласно разясненията дадени с тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/2015 ВКС и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява по право като новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Фактът на прекратяване на изпълнителното производство има отношение, доколкото това е крайният момент, до който е дължима преценката относно предприемането на валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността за събиране на вземането. След прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител няма компетентност да извършва изпълнителни действия и служебно следва да вдигне наложените запори и възбрани.

Относно погасяване на вземането по давност, съдът изхожда от мотивите към т. 10 от ТР № 2/20158 г. на ВКС, съгласно които при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В този смисъл преценката дали е изтекла погасителната давност за процесните вземания се извършва като се съобразят конкретните действия по принудително изпълнение, които се считат приложени съобразно чл. 450 ГПК, получаване на съобщение съгласно чл. 450, ал. 2 от ГПК, връчване на съобщението до трето лице по смисъла на чл. 507 ГПК, вписване на възбрана и др.

Изпълнителното дело е образувано преди постановяването тълкувателно решение от 26,05,2015год. по тълк.дело с №2/2013год. на ОСГТК на ВКС, с което се обявяват за изгубили действие постановките на ППВС № 3 от 18,11,1980год., съгласно които по време на изпълнителното производство давност не тече. В този смисъл спорен е въпросът кой от двата тълкувателни акта е приложим.

Съдът следва да съобрази постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Съгласно установеното с цитираното решение последващи тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.

В решението се посочва, че такъв е случаят, при който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.

Прието е извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановена по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година да поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.

Предвид горецитираната практика, в конкретния случай, до постановяването на тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС на 26,06,2015 год., в отношенията между страните следва да бъдат приложени постановките на ППВС № 3/18,11,1980год., съгласно което по време на образувано изпълнително дело по отношение на вземането давност не тече.

Изпълнителното дело е образувано на 01,07,2011год., когато давността е прекъсната и след този момент давността по отношение на процесните вземания е спряла да тече до 26,06,2015год.

Същевременно следва да се има предвид  и спирането на изп. д. № 20118380404500  по силата на обезпечителна заповед по гр.д. № 9577/2011год. по описа на СГС, за периода от 04,10,2011год. до 13,02,2017год., когато е влязло в сила определението за отмяна на обезпечението.  В този период  срокове не са текли, като този извод се обосновава предвид института на давността, последиците от който са свързани с бездействие на кредитора, но само в хипотеза, ако кредиторът има възможност да предприеме действия по изпълнение. Тези аргументи са относими и към срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.  При спряно изпълнително дело, банката в качеството ѝ на взискател не е имала правна възможност да иска извършването на нови изпълнителни действия по процесното изпълнително производство, нито е било възможно такива да бъдат извършвани.

В обезпечителната заповед по гр.д. № 9577/2011год. по описа на СГС е посочено, че се спира цялото изпълнително производство, а не само по отношение на ипотекарните длъжници, респ. ипотекирания имот. Неоснователни се явяват доводите във връзка с липсата на изричен акт аз спиране на изпълнителното производство от страна на съдебния изпълнител. Постановление в тази насока би било единствено декларативно, като спирането настъпва при представянето на обезпечителната заповед пред съдебния изпълнител.

Отчитайки ефекта на спирането на изпълнителното дело върху давността, не се установява да е изтекъл 2 годишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в периода от възобновяване на изпълнителното дело, считано от 13,02,2017год. до датата на ИМ-08,08,2018год./депозирани са молби от взискателя на 12,12,2017год., 08,03,2018год, 31,01,2019год./;

Давност започва да тече след отмяна на спирането на  изпълнителното дело, считано от 13,02,2017год., когато вече са приложими и разясненията на ТР №2/2013 на ОСГК на ВКС. От този момент няма данни за  предприети изпълнителни действия в хода на изпълнението, които да са прекъснали давността. Последната е прекъсната на 16,03,2018год., когато на осн.чл.685а от ТЗ кредиторът-взискател е  предявил вземанията на банката в производството по несъстоятелност по т.д. №9185/2016год. по описа на СГС на 16,03,2018год. Т.е. след отмяната на обезпечителната заповед за спиране на изпълнителното производство давност е текла в периода от 13,02,2017год. до 16,03,2018год., поради  което не е изтекла, както петгодишната давност съгласно чл. 110 от ЗЗД по отношение вземането за главница, такси и разноски, така и тригодишната давност по чл. 111 от ЗЗД за вземанията за лихви.

Доколкото искането по чл. 179, ал. 2 от ЗЗД не представлява отделен иск, а последица от постановеното положително решение по иск за несъществуване на ипотеката, съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив.

Предвид всичко гореизложено, обезпечените с процесната ипотека вземания на банката по договор за кредит не са погасени по давност, поради което исковата претенция за установяване несъществуване на ипотечното право с пр.осн.чл.124, ал.1, вр.чл.179 от ЗЗД  подлежи на отхвърляне.

По разноските:

            На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед изхода от спора разноски се дължат на  ответника, но такива не се претендират, а и няма данни  да са извършени, поради което не се присъждат.

 

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.К.Ж.,  с ЕГН **********, Д.А.К., с ЕГН ********** и Р.А.Г., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, офис 4 срещу „Ю.Б.“АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, искове с пр.основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.179 от ЗЗД  за признаване по отношение на „Ю.Б.“ АД несъществуване на ипотечно право по договор за учредяване на договорна ипотека върху имот, обективиран в  нотариален акт № 30, том IV, рег.№ 9160, дело 582/2005г. на В.М.- нотариус, рег.№ 053 на НК, върху недвижим имот, представляващ самостоятелно жилище, съставляващо първия етаж от източната половина на завършена масивна жилищна сграда - близнак, находящо се в гр. София, р-н „Овча Купел“, квартал „Горна баня“, ул."******, преди улица „*******, състоящ се от две стаи и кухня, построени върху 81.75 кв.м., заедно с мазе, изградено върху 62.81 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с Гараж, изграден върху 19.40 кв.м., заедно с ½ ид.част от мястото, върху което е построена сградата и гаража, на площ от 663,00 кв.м., съставляващо парцел IV-49 от квартал 34 по плана на гр. София, одобрен със заповед № РД - 50 - 307/20.04.1995г., местност „Горна баня", при граници на парцела по скица: от две страни улица, парцел I-164, парцел XV-48 и парцел XVI-65 и при съседи по нотариален акт: улица „Гръстниче“, наследниците на Д.Ц., наследниците на С.П.Б.и наследници на Л.Х., който имот е нанесен в КККР, одобрени със Заповед РД-18-74/20,10,2009г. на Изп.директор на АГКК, изменен със заповед КД-14-22-730/21,10,2011 г. на началник на СГКК - София като имот с идентификатор 68134.4327.8651.1.1 и адрес гр.София район Овча купел, Горна баня, ул."******, ет.1 ап.1 с площ от 81.75кв.м., разположен в поземлен имот с индентификатор 68134.4327.8651 при съседи 68134.4327.8652, 68134.4327.3465, 68134.4327.3448, 68134.4327.1509, 68134.4327.3464 за обезпечаване на вземания по Договор за банков кредит, съставляващ продукт „Бизнес револвираща линия-плюс" № BL20 от 10,10,2005г., за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 11,05,2011год. по гр.д. № 3516/2011год. по описа на СРС, I Г.О., 37 с-в., за изпълнението на които е образувано изпълнително дело № 20118380404500 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: