ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 223
гр. Търговище, 05.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500188 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена от С. М. от Е.П. от с. С., община П., против
определение № 216 от 17.05. 2022 г., по гр.д. № 952/ 2021 г. на РС – Попово, с
което е прекратено производството по делото, с оглед на това, че българският
съд не е компетентен да разгледа спора, предвид постоянното местоживеене
на децата в друга страна, член на ЕС. Делото касае иск по чл. 127, ал. 2 и чл.
143, ал. 2 от СК – за предоставяне на родителски права спрямо децата на
ищцата Алберто и Емона, както и за заместване на съгласието на бащата да
бъдат издадени български документи за самоличност – международни
паспорти, с оглед невъзможността децата да пътуват в чужбина и да посетят
България и близките си тук.
В жалбата се посочва, че решението било незаконосъобразно. Ищцата
повече от 5 години не можела да види майка си, която била болна и децата
принудително се държат на територията на Кралство Б.. Тя била завела и дело
в Белгия, но съдът там прекратил делото.
В отговора към жалбата, назначеният особен представител на ответника
адв. Ц.Х., оспорва същата и моли определението да се потвърди, като излага
1
подробни мотиви, свързани с прилагането на Р 2201/ 2003 г. на ЕО.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: определението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към
мотивите на РС – Попово, по отношение на установените факти и правните
доводи.
В допълнение следва да се посочи следното: основният довод на съда е
този, че след като е безспорно, че децата от раждането си живеят в Кралство
Белгия – страна член на ЕС, то спрямо случая е приложим цитираният по-горе
регламент и компетентен да се произнесе по иска е белгийски съд. С оглед на
това, че ответникът не може да бъде намерен и му е назначен особен
представител, който не е съгласен делото да се гледа в България и на
основание други разпоредби от регламента, както и с оглед действащата
съдебна практика и решение на СЕО, съдът е приел че не е компетентен да
разгледа молбата.
Срещу тези доводи на съда, в жалбата няма наведени оплаквания. Не се
твърди да е налице някое от изключенията в Р 2201/2003 г., даващи право на
българския съд да игнорира законово уредената подсъдност по
местоживеенето на децата.
Твърдението, че в Белгия имало заведено подобно дело, но съдът там го
е прекратил, не са подкрепени с доказателства. Изобщо не се знае дали има
такова заведено дело, а ако е вярно твърдението, на какво точно основание е
било прекратено делото. Дали белгийският съд е счел, че не е компетентен
или поради друга причина, свързана с неизпълнение на негови указания.
Самото прекратяване от друга страна не препятства майката отново да
заведе подобна молба, позовавайки се към момента и на определението на
българския съд, че счита себе си за некомпетентен да разгледа делото.
Няма каквато и да било пречка ищцата да сезира съдилищата в
Кралство Белгия отново, включително и да се възползва от правото си да иска
белгийският съд служебно да изиска от българския съд да приеме
компетентността по това дело, според правилата и изискванията на чл. 15 от Р
2201/2003 г. За целта обаче следва да бъде сезиран съдът в Белгия.
Съдът в България разбира трудностите, които майката среща, но тя
2
трябва да положи съответните усилия и да изпълни изискванията на
европейските законови норми, в случая Р 2201/ 2003 г.
С оглед на това и на основание чл. 17 от цитирания регламент, РС –
Попово правилно е приел, че не е компетентен да разгледа делото и го е
прекратил.
По разноските. Предвид изхода от делото разноски на въззивника не
следва да се присъждат. Право на такива има въззиваемата страна, но адв. Х.
не е поискала присъждане на разноски за втора инстанция. Затова и съдът не
следва да присъжда разноски.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адвокат И.И. от гр. Л., пл.“С.“,
Дом на техниката, ет. 2, стая 204, действащ от името на ЕМ. С. П. от с. С.,
община П., ул.“Б.“ № 10, против определение № 216 от 17.05. 2022 г., по грд.
952/ 2021 г. на РС – Попово, като неоснователна.
Определението може да се обжалва, с частна касационна жалба, при
условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, пред ВКС, в едноседмичен срок от
съобщаването на ищцата.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3