Решение по дело №10025/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260211
Дата: 13 януари 2022 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20201100510025
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София,13.01.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на петнадесети ноември  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 10025 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение от 15.06.2020 г. по гр.д. №66672/19 г., СРС, ГО, 153 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ТПК, че С.М.И., ЕГН ********** и Д.М.И., ЕГН ********** дължат поравно на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** сумите както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 3 642,21 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент 7 в гр. София, бул. „********, абонатен № 033802, за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2018 г. и сумата 49,14 лв. такси за дялово разпределение за периода

01.08.2016            г. - 30.04.2018, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2019 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 799,37 лв., представляващо лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия за периода от 14.09.2016 г. до 04.09.2019 г. и 11,28 лв. - лихва за забавеното плащане на таксите за дялово разпределение за периода от

30.09.2016            г. до 04.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 52 184/2019 г. на СРС, 153 състав.

ОСЪЖДА С.М.И., ЕГН ********** и Д.М.И., ЕГН ********** да заплатят поравно на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 278,81 лв. - разноски в исковото производство, както и сумата 114,82 лв. - разноски в заповедното производството.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на С.М.И., ЕГН ********** сумата 80,96 лв. - разноски в исковото производство и сумата 26,95 лв. - разноски в заповедното производството, както и на Д.М.И., ЕГН ********** сумата 71,97 лв. - разноски в исковото производство и сумата 26,95 лв. - разноски в заповедното производството.

            Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците  ,с която се твърди,че решението е недопустимо-заведено срещу ненадлежни ответници; неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон.СРС не уважил възражението за настъпила погасителна давност по отношение на част от вземанията; решението основано на  представен документ за реален отчет,подписан от починалия наследодател,оспорен от ответниците ;прието е,че е спазена нормативната уредба за изчисляване на ТЕ въз основа на обявена за нищожна от ВАС Наредба №16-334/06.04.2007 г.;не е установено от вещото лице има ли плащания извършени за процесния период ; установени са задължения по фактури без фактурите да са представени по делото,без съобщения по тях,без дневници за продажби ;няма доказателства за дължимите такси за дялово разпределение.

           Иска се от настоящата инстанция да обезсили рашението,алтернативно да го отмени  в обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло.

По въззивната жалба не е постъпил отговор.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена.

                     Ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката  .

           Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

            Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., съгласно което физическо лице е собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в новата редакция, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

            По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е също така, че ответниците са собственици на процесния имот, по силата на универсално правоприемство след смъртта на техния баща. По делото няма данни за погасяване на правото на собственост на ответниците, поради което въззивният съд намира, че правилно е било прието от първостепенния съд, че именно ответниците, като носители на правото на собственост са потребители на топлинна енергия за топлоснабдявания имот и съответно са страни по облигационното отношение с ищеца, съгласно § 1, т. 42 ДР ЗЕ и съобразно чл. 57, ал. 1 ЗС.

           Възражение за  настъпила погасителна давност по отношение на вземанията следва да се направи в срока за отговор на исковата молба.Направеното след изтгичане на този срок възражение е несвоевременно и правилно първоинстанционният съд не го е приел за разглеждане.

           По делото са представени 2 броя Справки за отчет от 02.05.2017 г. и от 28.04.2018 г.подписани от починалия наследодател,които документи не са оспорени от ответниците.Неоснователно е възражението,че решението се основава на оспорен документ.

          Без значение за формиране на изводите на районния съд е обстоятелството, че с решение от 26.06.2020 г. по адм. д. № 14350/2019 г. на ВАС, петчленен състав, са отменени като незаконосъобразни разпоредби от Наредба № 16-334 от 2207 г. за топлоснабдяването, включително и т. 6.4.1 и т. 6.7 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването. И това е така, тъй като отмяната на посочените разпоредби няма обратно действие,  съгласно нормата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, т.е. отмяната има действие занапред

         Въззивният съд намира, че при съвкупна преценка по реда на чл. 202 ГПК на писмените доказателства по делото, както и на заключенията на комплексната съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, се налага извод, че същите правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд. В тази връзка, експертизите са били допуснати в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания в съответните области на науката. От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице , съдът приема за установено, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ в жилището на ответника е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане обема на ползваната ТЕ на база експлоатаци по максимален разход ,поради неосигурен достъп за сезон 2015/2016 г. и на база показанията на един брой индивидуален разпределител за сезани 2016/2017 г.. И 2017/2018 г.По делото са представени Справки отчети/проверка относно процесния период,подписани от клиент.

            По делото са представени известия към издавани фактури . Правно обосновано СРС е кредитирал и заключението на приетата по делото техническа експертиза  във връзка с чл. 182 ГПК и е приел за доказани количествата доставена на ответника топлинна енергия. В този смисъл приема, че решението е постановено при правилно приложение на материалния  закон и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие.  При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на контрол на счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да се приеме, че воденото от него счетоводство не е редовно. При обстоятелствата по делото съдът дава вяра на вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй като верността на удостоверяванията в тях не е опровергана (чл. 182 от ГПК). При работата си вещото лице е направило документална проверка в счетоводството на „Т.С.” ЕАД, което е достатъчно съдът да възприеме изводите по експертизата, още повече, че същите не се опровергават и от никакви други обстоятелства и доказателства по делото.

           Неоснователно е възражението за липса на доказателства за дължимост на такса за дялово разпределение.Съобразно разпоредбата на чл.36 от ОУ,чл.61 ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007 г.за топлоснабдяването и на чл.10 ОУ на договорите между „Т.С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата за дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на ТЕ на ищцовото дружество,което от своя страна заплаща ценоата на извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

          Ответниците са заплащали дължими суми към ищеца,но видно от представените фактури същите касаят период извън процесния-разписки за платени суми по фактури от месеци август,септември,октомври и ноември 2019 г.

             Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.        

             Постъпила е въззивна жалба от ищеца срещу решението в частта,с която са отхвърлели исковете по чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за ползвана ТЕ и мораторна лихва върху главницата за предоставената услуга за дялово разпределение.

            Жалбоподателят твърди,че съдът не му е указал да представи констативните протоколи по 539 ГПК,същите се намирали в тяхно държане,общата фактура за отоплителен сезон 2014-2015 г.била публикувана.

Видно от определение от 17.02.2020 г.,на основание чл.140 ГПК,връчено на ищеца, първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца,че не сочи доказателства относно датата на публикуване на дължимите суми в сайта на дружеството.Като не е изпълнил указанието ищецът не е установил изпадането в забава на ответника,поради което правилно съдът е отхвърлил като недоказан този иск.

              Според въззивника, с качването в сайта на дружеството на фактура за предоставена услуга за дялово разпределение,  кани длъжниците за заплащането на тази услуга,а съдът непралливно приел,че няма покана от кредитора.Възражението е неоснователно.Липсва срок за плащане на тази услуга и длъжникът е в забава от поканата-чл.84 ал.2 ЗЗД .По делото няма доказателства кога е публикувана фактурата за услуга дялово разпределение ,а поканата е с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.         

              Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.            

              Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то  следва да бъде потвърдено.

              При този изход на спора с оглед неоснователността на въззивните жалби и на двете страни, сторените от тях във въззивното производство разноски следва да останат за всяка една от тях така, както са ги направили.

               Водим от гореизложеното, съдът

              

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА  решение от 15.06.2020 г. по гр.д. №66672/19 г., СРС, ГО, 153 с-в в обжалваните части.

   РЕШЕНИЕТО не  подлежи на обжалване .

           ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

 

 

                                           2.