РЕШЕНИЕ
№ 238/01.07.2019год. гр. Перник
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател:
Милена Даскалова
Членове : Рени Ковачка
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното
от съдия Даскалова възз.гр. дело № 246 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 1678/01.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 3149/2018г. по описа на П. районен съд е признато за
установено по отношение на E. Л.В., че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, гр.
П. сумата от 185,76 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 07.10.2011 г. до 30.04.2013 г. до топлоснабден
недвижим имот, находящ се в ***, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.10.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума по ч. гр. дело № 3149/2018г. по описа на ПРС е издадена заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен иска за
разликата над уважения размер от 185,76
лв. до пълния предявен размер от 479,41 лв. или за сумата от 293,65 лв.,
представляваща главница за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. Със същото
решение е признато за установено по отношение на E. Л.В., че дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, гр. П. сумата от 38,01 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2011 г. до 24.06.2014
г., дължима върху главницата за периода от 07.10.2011 г. до 30.04.2013 г., за
която сума по ч. гр. дело № 3149/2018г.
по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 38,01
лв. до пълния предявен размер от 107,24 лв. или за сумата от 69,23 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2011 г. до 24.06.2014 г.
В установения от закона срок Е.Л.В. е
обжалвал решението в частта му, с която е уважен предявеният против него
установителен иск. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, защото
не е уважено искането на ответника /сега жалбоподател/ за конституиране на
втори ответник по делото. Неправилно не е зачетено възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди се, че не е съобразено, че относно топлоснабдения
имот има образувано дело за делба, че жалбоподателят не обитава имота, а
адресната му регистрация е в ***, че няма облигационно правоотношение между
него и ищеца.
„Топлофикация – Перник” АД, гр. П.
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД,
гр. П. твърди, че ответникът дължи сумата от 479,41 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011г. - 30.04.2013г.
до топлоснабден недвижим имот, находящ се в
***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.10.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 107,24 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 30.06.2011г.- 24.06.2014 г., за които суми
по ч. гр. д. № 3149/2018г. по описа на ПРС е издадена заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който искът е оспорен. Ответникът твърди,, че през исковия период не е
бил собственик на процесния недвижим имот, за което е образувано и висящо
делбено дело. Позовава се на изтекла погасителна давност. В хода на
първоинстанционното производство ответникът се е позовал и на обстоятелството,
че от дълги години имотът е необитаем и наличните данни за права на трето лице,
съсобственик на жилището.
Като доказателство по делото е
представена декларация от *** г. по чл. 14 ЗМДТ, съгласно изискванията на чл.
175 ГПК, подадена лично от ответника, с която
е декларирал, че притежава ½ ид. ч. от процесния имот, а собственик на
останалата ½ идеална част е З. Л. В..
В съдебно заседание от 20.12.2018г.
ответникът изрично е посочил, че не оспорва, че е придобил имота през ***г.,
като 1/ 2 е собственост на трето лице.
Пред районния съд е приета съдебно –
техническа експертиза, от заключението на която се установява, че в сградата, в
която се намира процесният обект, дяловото разпределение се извършва въз основа
на договор от *** г., сключен с ищеца. В абонатната станция е монтиран топломер,
който през процесния период е преминал през задължителните метрологични
проверки, съответства на одобрения тип и е годен да се използва за измерване. Технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от отчетената ежемесечно от общия
топломер брутна топлоенергия, като за разпределение между отделните имоти е
подавана само нетната такава. Начисляван е разход за битова гореща вода –
прогнозно и само за тази част от периода, обслужван от фирма „Нелбо“ АД. В последствие
ответникът е заявил, че имотът е необитаем и такъв разход не е начисляван. Част
от сумите са сторнирани след преизчисленията в изравнителните сметки. Не е
начисляван разход на топлинна енергия за отопление, тъй като отоплителните тела
в имота са демонтирани. Начисляван е такъв само за отоплителното тяло „щранг –
лира“ в помещението баня като за тяло, работило непрекъснато. Начислен е разход
за сградна инсталация – по изчислителен път, пропорционално на обема на
отоплявания имот по проект и само през зимния отоплителен сезон. В общите части
няма работещи отоплителни тела и за тях няма разпределяна топлинна енергия.
Топлофикационното дружество е извършвало разпределението безвъзмездно и не е
начислявало суми за услугата „дялово разпределение“. Такъв разход е начислен само
за времето, през което топлинен счетоводител е било „Нелбо“ АД. Изравнителните
сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети на потреблението, а
преизчисленията са отразени в индивидуалните сметки по имоти. За спорния период
от страна на ответника не са били подавани възражения срещу изравнителните
сметки. Общата дължима сума за исковия период е в размер на 479,41 лв., като вещото
лице е направило извод, че сумите са коректни и пресметнати съгласно
утвърдената методология.
От заключението на съдебно –
икономическата експертиза, приета от районния съд, се установява, че в счетоводството на ищеца ежемесечно – до 10-то число на всеки
месец са отразявани дължимите по партидата за процесния имот суми за ползвана
топлинна енергия и сумите по изравнителните сметки. Последните са взети предвид
от ищеца при определяне дължимата цена за главница, съответно като сума за
доначисляване или за възстановяване. Размерът на лихвата за забава на месечните
плащания е съобразен с техния падеж съгласно клаузите на Общите условия. Няма
данни за постъпили плащания от ответника. В съдебно заседание от 20.12.2018г.
вещото лице е уточнило, че партидата за
имота, водена при ищеца, е на името на ответника.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът е приел, че през процесния период 01.05.2011 г. - 30.04.2013 г. ответникът е
бил носител на ½ ид. ч. от собствеността върху имота, а с това е
придобил и качеството потребител на топлинна енергия, чието основно задължение
към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество е
да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия според притежаваните
идеални части от собствеността – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от
приложимите Общи условия. Съдът е приел за доказано, че ищцовото дружество е
изпълнило основното си задължение по облигационното правоотношение като през спорния
период е доставило топлинна енергия на обща стойност от 479,41 лв. За ответника
е възникнало задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия,
която съобразно правата му върху жилището – ½ ид. ч. възлиза на сумата
от 239,71 / ½ част от общия дълг/, за която дължимото обезщетение за
забава за периода 30.06.2011 г. - 24.06.2014 г. възлиза на 53,62 лв. /½
част от общия дълг/. Съдът е посочил, че за останалата част от задълженията
ответникът не се явява задължено лице, тъй като не е бил изключителен титуляр
на правото на собственост върху имота. Съдът е разгледал направеното възражение
за изтекла погасителна давност, като е приел, че погасена по давност е само
част от вземането за главница, а именно в размер на сумата от 53,95 лв.,
дължима за периода 01.05.2011г. -06.10.2011г. /три години преди датата на
депозиране на заявлението/. Останалата част от вземането в размер на сумата от
185,76 лв. за периода 07.10.2011 г. - 30.04.2013 г. е непокрита от тригодишния
давностен срок, а с това и дължима от ответника.Съдът е приел, че погасено по
давност е и вземането за лихва в размер на 15,61 лв. за периода 30.06.2011 г. - 24.06.2014 г.
Решението на ПРС е валидно и допустимо,
а по отношение законосъобразността му, въззивният съд, на основание чл.269 ГПК,
е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят поддържа, че решението
е незаконосъобразно, защото не е уважено искането му за конституиране на втори
ответник по делото.
Въззивният съд намира, че при
разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения, защото
конституирането на втори ответник по иска може да стане само по искане на
ищеца, но не и по искане на ответника. В случая ищцовото дружество е посочило
против кое лице предявява иска и е разгледан искът така, както е предявен.
Следващите доводи на жалбоподателя
са, че няма облигационно правоотношение между него и ищеца и че не е
съобразено, че относно топлоснабдения имот има образувано дело за делба,
По силата на чл.150, ал.1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012
г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД ,
купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена
сграда. От тези разпоредби следва, че клиент на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване. В това си качество на клиент на топлинна енергия, собственикът на
топлоснабдения имот /на целия или идеална част от него/ е страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължи цената на
доставената топлинна енергия.
В конкретния случай за установяване
обстоятелството, че ответникът е клиент на топлинна енергия, ищцовата страна е
представила декларация по чл.14 от ЗМДТ от ***г., с която ответникът е
декларирал, че е собственик на 1/ 2 ид.ч. от процесния имот, който факт е и
признат от него в съдебно заседание от 20.12.2018г. Представената декларация представлява изходящ
от страната частен документ, в който се съдържа признание за неизгоден за
страната в настоящето производство факт, а именно притежаваното право на
собственост. По делото липсват твърдения и доказателства, че след декларирането
на имота,ответникът го е отчуждил. Т.е. налице са доказателства за обема на
притежаваното от жалбоподателя право на собственост върху имота през исковия
период, предвид на което и същият е имал качеството на клиент на топлинна
енергия.
Твърденията на жалбоподателя, че не е
обитавал имота, не са основание за отхвърляне на иска тъй като, както вече се
посочи, същият като собственик на ½ от имота е страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -доставка на топлинна
енергия за битови нужди и дължи заплащане на съответната част от стойността на
доставената от ищеца топлинна енергия. Видно от заключението на съдебно- техническата
експертиза суми за отопление на имота не са начислявани, начислявани са разходи
само за отоплителното тяло „щранг – лира“ в помещението баня като за тяло,
работило непрекъснато, както и за сградна инсталация. Също така е начисляван разход
за битова гореща вода – прогнозно за част от периода. В последствие ответникът
е заявил, че имотът е необитаем и такъв разход не е начисляван. Част от сумите
са сторнирани след преизчисленията в изравнителните сметки. Общата стойност на
доставената топлинна енергия е посочена от вещото лице – 479,41 лв. и с оглед
на това и правилно районният съд е
приел, че искът е доказан за ½ от тази сума, както и за ½ от
дължимата се лихва върху нея.
Горните изводи остават непроменени с
оглед обстоятелството, че имотът е предмет на съдебна делба.
В хода на въззивното производство е
приложено решение № 307/11.10.2018г., постановено по възз. гр.д. № 393/2018г.
по описа на ОС- Перник. Със същото е потвърдено решение на ПРС, с което
процесният имот е допуснат до делба, при делбени части 1/ 2 за Е.Л.В. и
½ за З. Л. Р.. Т.е. към настоящия момент несъмнено е установено, че е
предявен иск за делба на поцесния имот. Спорът в делбеното производство не е
преюдициален за настоящия, защото решението по извършване на делбата /каквото
няма постановено/ има действие занапред и с него се ликвидира съществуващата
съсобственост. Същото няма обратно действие и в този мисъл приключването на
спора за дела не би се отразило върху изхода на настоящия спор, предмет на
който е установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК относно вземане за топлинна
енергия за периода 01.05.2011г. - 30.04.2013 г., през който имотът е бил
съсобствен.
Неоснователни са и доводите в жалбата,
че съдът не е зачел направеното възражение за изтекла погасителна давност.
С обжалваното решение районният съд
имайки предвид, че в случая е приложима тригодишната давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД, както и че заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с което
давността е прекъсната, е постъпило на
07.10.2014г., е формирал извод, че вземането е погасено по давност за
периода 01.05.2011г.- 06.10.2011г. и е
отхвърлил иска за погасената по давност част от дълга.
По изложението съображения, възизивнит
съд намира, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Пернишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1678/01.02.2019г., постановено по гр.д. № 3149/2018г. по описа на П.
районен съд
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.