С решение № 142/13.10.2010 година, постановено по гр.дело № 1375/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд, Орлин Събев Славейков от гр.Момчилград е осъден да заплати на Руска Кирилова Каракирева от гр.Кърджали сумата в размер на 9 712.35 лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди от пътно - транспортно произшествие на 24.08.2009г., от които 8 000лв. за неимуществени вреди и 1 712.35 лв.- обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 24.08.2009г. до окончателното изплащане на сумите, както и деловодни разноски в размер на 2 000лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Решението е постановено при участието на трето лице помагач - ЗК „Лев инс” АД със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Цар Борис III" №41, културен дом „Красно село”, представлявано от Стефан Христов Софиянски. С решението ЗК „Лев инс” АД, гр.София е осъден да заплати на Орлин Събев Славейков от гр.Момчилград сумата в размер на сумата в размер на 9 712.35лв., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2009г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 2 000лв., по обратен иск с правно основание чл.229 във вр. с чл.223 и сл. от КЗ, при условие, че Орлин Събев Славейков от гр.Момчилград, ул."Девети септември" №5, вх.Б, ет.4, ап.19, с ЕГН ********** е погасил задължението си към Руска Кирилова Каракирева от гр.Кърджали, ул."Беласица" №21, бл."Солидарност", вх.А, ет.1, ап.3, с ЕГН **********, по чл.45 от ЗЗД, до размера от 9 712.35лв., представляващи обезщетение за нанесени вреди от пътно-транспортно произшествие на 24.08.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 24.08.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 2 000лв. ЗК „Лев инс” АД, гр.София е осъден да заплати на Орлин Събев Славейков от гр.Момчилград деловодни разноски размер на 1 088.49лв. Орлин Събев Славейков от гр.Момчилград е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали, деловодни разноски в размер на 488.49лв. Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс” АД, гр. София, с което първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Доводите на жалбодателя се свеждат до следното: присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди бил завишен, като съдът не отчел, че претърпените от ищцата вреди били завършили с пълно оздравяване за период от два-три месеца, както и не било отчетено и това, че вредоносният резултат бил съпричинен от ищцата с пресичането й на нерегламентирано място. Наред с това, предявеният иск за имуществени вреди бил недоказан по размер, като представените фактури не установявали по категоричен и несъмнен начин, че са във връзка с лечението на ищцата. Присъденият размер на законна лихва от датата на непозволено увреждане по отношение на застрахователя, не се следвала, тъй като хипотезата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД предполагала знание за настъпилото непозволено увреждане, каквото застрахователната компания към този момент нямала. По изложените съображения, жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно и необосновано, и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави алтернативно искане да измени решението като намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. С въззивната жалба не се сочат нови доказателства, както и не се правят доказателствени искания. С постъпило за съдебното заседание писмени становище от представителя по пълномощие на въззивника се поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения. В срока по чл.263, ал.1 ГПК отговори на въззивната жалба от ответницата Руска Кирилова Каракирева, както и от ответника Орлин Събев Славейков не са постъпили. В писмено становище, пълномощникът на последния заявява, че оспорва жалбата и моли решението като правилно да бъде потвърдено. Ответницата Руска Кирилова Каракирева чрез представител по пълномощие в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението като правилно да бъде потвърдено. Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е образувано по предявен от Руска Кирилова Каракирева иск за присъждане на обезщетение за причинени вреди в размер на 9 712.35 лв., от които 8 000 лв. неимуществени вреди и 1 712. 35 лв. – имуществени вреди, вследствие извършено от ответника Орлин Събев Славейков пътно - транспортно произшествие на 24.08.2009 г. в гр. Кърджали, както и присъждане на законна лихва от деня на увреждането. В производството, като трето лице – помагач на ответника е привлечена ЗК „Лев инс” АД, гр.София, срещу която ответникът Славейков предявил обратен иск по чл. 229 ГПК, вр. чл. 223 КЗ с цена исковата сума. Няма спор по делото, че с влязло в сила решение № 84/22.10.2009 година по н.а.х.дело № 817/2009 година, ответникът Орлин Събев Славейков е признат за виновен в извършване на деяние по чл. 343а, ал. 1, б. "а", предл. второ във вр. с чл. 343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, за това, че на 24.08.2009 г. в гр. Кърджали при управление на товарен автомобил марка „Пежо Боксер” с ДК № К 4927 АР нарушил правилата за движение - чл. 40, ал.2 от ЗДвП,- при движение назад, и по непредпазливост причинил на Руска Кирилова Каракирева средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на десния крак за около 2-3 месеца, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. С решението, на основание чл. 78а НК съдът освободил дееца от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 700 лв. Наложил му и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца. По делото е представено копие на комбинирана застрахователна полица № 080-9-124-2230 99 273286/05.01.2009 година, от която е видно, че товарният автомобил, управляван от виновния шофьор, собственост на „Родопстрой-97” ООД- Момчилград, имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Лев Инс” АД, гр. София, с валидност до 05.01.2010 година. От назначените по делото съдебно – медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, приети от първоинстанционния съд се установяват причинените на пострадалата от ПТП телесни увреждания – средна такава по смисъла на чл. 129 НК и множество леки телесни повреди, част от които причинили болка и страдание и други такива, които попадат извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК; както и механизма на настъпване на ПТП и нарушенията от страна на водача на л.а. на правилата по ЗДвП, довели до произшествието. При така установените данни по делото е безпорно, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача – ответник Славейков: противоправно деяние, извършено виновно при условията на непредпазливост и в резултат на същото причинени телесни увреждания на пострадалата пешеходка, вследствие на които последната претърпяла неимуществени вреди. Тези вреди са причинени при използването на товарния автомобил, за който е сключена задължителната по смисъла на КЗ застраховка "Гражданска отговорност" с горепосочената полица, с посочения срок на действие, който обхваща датата на настъпване на застрахователното събитие. В сключения договор се включва покриване на щети при ПТП, каквито се претендират от ищцата. Ответникът Славейков съответно предявил срещу застрахователя обратен иск по чл. 219 ГПК, тъй като отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител на увреждането и възниква при наличие на предпоставките по чл. 229 КЗ. По отношение на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 8000 лв., с оглед наведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и оттам – за намаляването му съобразно приноса й в настъпването му, както и предвид довода, че вредите били завършили с пълно оздравяване за период от два – три месеца, съдът съобрази следното: изцяло споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно липсата на виновно поведение от страна на пострадалата за настъпване на ПТП, което се дължи изцяло на нарушение на конкретно правило за движение с ППС, установено от ЗДвП, а именно на разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗДвП - по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.Безспорно по делото е, че водачът е нямал видимост при извършване на маневрата поради естеството на самия управляван от него автомобил – микробус с плътна конструкция, като в този случай е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, още повече, че водачът е бил придружаван от друго лице. Т.е., по делото липсват каквито и да е данни, че пострадалата пешеходка със своето поведение на пътя, пресичайки, е съпричинила блъскането й от превозното средство. И това е така, тъй като безспорно установено от авто-техническата експертизата е обстоятелството, че улицата, на която е станало ПТП няма очертани и сигнализирани пешеходни преходи, като същата може да бъде пресечена от пешеходците във всеки един от участъците. Впрочем, доводът за съпричиняване на резултата, поддържан от въззивника е общ, като не се сочи с какво точно свое конкретно поведение пресичащата пешеходка е съпричинила настъпването на ПТП, поради което не се налага излагането на повече съображения във връзка с липсата на такова. Още повече, същият е поддържан и в първоинстанционното производство, и решаващият районен съд е изложил подробни и задълбочени мотиви относно неоснователността му, които изцяло се подкрепят и настоящата инстанция. Що се отнася до следващия довод- за настъпване на пълно оздравяване от травмите, то същият се опровергава от доказателствата по делото. На първо място, вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза сочи, че поради възрастовите изменения на костите и организма на пострадалата като цяло, е възможно възстановителните процеси по зарастването на счупената кост да са протекли за по-дълъг период от обичайния. Заключението се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели Александров и Кадиева, неопровергани от въззивника, които сочат, че пострадалата все още изпитвала болки, придвижвала се бавно по стените на жилището си, не можела да излиза навън, да си приготви ядене, била потисната и депресирана, като същевременно, преди ПТП макар и възрастна жена, била напълно здрава и водела нормален за възрастта си живот и не зависела от чужда помощ. По тези съображения въззивният съд счита, че размерът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в пълна мяра съответства на вида, характера, интензитета и броя на нанесените телесни увреждания на пострадалата и репарира произтичащите от тях претърпени и търпяни понастоящем болки, страдания, създадени неудобства във връзка със задоволяване на ежедневните й нужди, придвижване и обслужване, наложило включително настаняването й в хоспис след ПТП, тъй като е самотна жена в напреднала възраст. Напълно се възприемат от въззивния съд изводите на първоинстанционния съд за доказаност на иска за претърпени имуществени вреди в предявения му размер от 1 712.35 лв. Представените и обсъдени по делото фактури касаят разходите на пострадалата по престоят й в болнично заведение и хоспис, за който е представен писмен договор и който престой съвпада с времето след изписването й от болница и продължилото й обездвижване и лечение вследствие счупването на крака, закупуването на лекарствени средства и медицински консумативи – превързочни и гипсови материали, памук, аспирин, остеомакс К, памперси и пр., всички необходими за лечението и обслужването й в хосписа и след това. Направените разходи се потвърждават от показанията на посочените по-горе свидетели, както и от изявлението на в.л. д-р Маринов, че описаните лекарствени средства и материали са относими към тогавашното състояние на ищцата. Ето защо доводът на въззивника за недоказаност на причинените имуществени вреди е неоснователен и не почива на доказателства, разколебаващи доказателствената сила на представените от ищеца фактури. По отношение на довода за началната дата на дължимост на законна лихва при непозволено увреждане от страна на застрахователя е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика, която приема, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал.3 ЗЗД законна лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 45/15.04.09 г. по т. д. № 525/08 г. на ВКС-ТК, решение № 72/30.04.09 г. по т. д. № 475/08 г. на ВКС-ТК и решение № 594/17.10.06 г. по т. д. № 192/06 г. на ВКС-ТК, определение № 366/30.06.2009 г. по т.д. № 290/2009г. на ВКС-ТК. С оглед изложеното, въззивният съд счита, че въззивната жалба на третото лице – помагач е неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 142/13.10.2010 година, постановено по гр.дело № 1375/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на обжалване в частта му, с която е потвърдено решение № 142/13.10.2010 година по отношение на уважения иск с цена 8000 лв., в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, а в останалата му част не подлежи на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|