ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София
21.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI-10 СЪСТАВ, в
закрито заседание, в състав:
Председател: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Желязкова търговско дело № 882/2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск на Х.Г. срещу „О.“ ООД, ЕИК *******.
Ищецът
сочи, че е подал заявление за напускане на ответното дружество, като е налице и
изрично решение на ОСС за освобождаването му от 30.09.2017 година.
За
вписване на всички обстоятелства относно които са взети решения на ОСС,
проведено на 30.09.2017 г., вкл. и за заличаване на ищеца като съдружник, по
партидата на дружеството било подадено заявление, образец А4, вх. номер 20171006150112.
Регистърното
производство по това заявление е спряно с определение 5899/09.10.2017 г. по т.
дело 2863/2017 г. по описа на СГС, VI - 10 състав и с
определение 5897/09.10.2017 г. по т. дело 2864/2017 г. СГС, VI – 22 състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.
дело 2814/2017 г. по описа на СГС, VI – 19 състав и т. дело 2815/2018 г. по описа
на СГС, VI-23
състав.
Съдебните
решение по двете дела са влезли в сила, но въпреки опитите от страна на
новоизбрания управител на дружеството да поиска възобновяване на регистърното
производство, същото не било възобновено от длъжностното лице по регистрация,
като по този начин по партидата на дружеството продължавало да бъде вписано
обстоятелството, че ищецът Х.Г. е съдружник в дружеството.
Поради
това ищецът твърди, че се касае за вписано несъществуващо обстоятелство, което
обуславя и правния му интерес да предявява иска по чл. 29 от ЗТР и да иска
заличаване на това обстоятелство по реда на чл. 20 от ЗТР.
Съдът
намира така предявения иск за недопустим.
На
първо място, видно от справка по партидата на дружеството, действително,
независимо, че влезлите в сила съдебни актове по т. дело 2814/2017 г. по описа
на СГС, VI – 19 състав
и т. дело 2815/2018 г. по описа на СГС, VI-23 състав са обявени по партидата
на дружеството, е налице неизпълнение на служебните задължения на длъжностното
лице по регистрацията – чл. 19, ал.6, изр. 2 от ЗТР, а именно регистърното
производство по заявление, образец А4,
вх. номер 20171006150112 по партидата на ответното дружество да бъде
възобновено, незабавно след като са представени доказателства за отпадане на
основанието за спиране. Защита срещу
това неизпълнение обаче не е чрез подаване на иск по чл. 29 от ЗТР.
Също
така, в конкретния случай, видно и от самите твърдения на ищеца, не е налице правен интерес от
предявяване на иск по чл. 29 от ЗТР за установяване на несъществуване на
вписано обстоятелство.
Понятието
за "несъществуващо обстоятелство" е разяснено в ТР Nо 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. №
1/2002 г., ОСГК на ВКС,(макар и прието при действието на отменения ГПК, същото
е запазило значението си), съгласно което несъществуващо обстоятелство има само
когато се касае за подлежащи на вписване обстоятелства и вписване на
несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не
е възникнало валидно. В зависимост от момента на възникване на обстоятелството,
се прави разграничението между две хипотези – 1) несъществуващо обстоятелство е
липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато
вписване в търговския регистър и 2) при хипотезата на вписване на
обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена
нищожността му. Установяване нищожността на подлежащо на вписване решение
(извън случаите на липсващо такова) на ОС, НС или УС по исков ред в повечето
случаи е последващо отразяването му в търговския регистър. Последицата от това
установяване също е заличаване на вписаното обстоятелство, но и в този случай
заличаването няма обратно действие.
В
конкретния случай обаче не се твърди, че решението, по силата на което Х.Г. е
бил вписан като съдружник в дружеството е установено, че е нищожно (Х.Г. е
вписан като съдружник на „О.“ ООД на 06.03.2017 г.), а напротив, твърди се, че след това вписване са настъпили нови
обстоятелства, а именно напускането му по реда на чл. 126 от ТЗ, което обаче не
е надлежно отразено в търговския регистър, поради бездействие на длъжностното
лице по регистрацията.
Това
сочи на извод за недопустимост на предявения иск.
Следва
да се отбележи, че за ищеца съществува и възможността отново да поиска вписване
на посоченото обстоятелство.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, СГС, ТО, VI-10
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производство по търговско
дело Nо 882/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав, образувано по иск на Х.Г.
срещу „О.“ ООД, ЕИК *******.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред САС от съобщението
от ищеца.
СЪДЪТ УКАЗВА на ищеца, че при обжалване
на определението дължи държавна такса в размер на 15 лева, платима по сметка на
САС.
Препис
от определението – на ищеца.
СЪДИЯ: