Решение по дело №246/2017 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 25
Дата: 19 февруари 2018 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Анета Милчева Петкова
Дело: 20171300100246
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

 65

гр. Видин,19.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в открито  заседание на деветнадесети декември   две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

Председател: А. П.

                                                                            Членове:  

 

с участието на секретаря            и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. гражданско дело № 246 описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано по искова молба на В.Ц.М., с ЕГН **********,*** против П. на РБ.  с правно основание  чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ.

 Ищецът твърди в исковата молба , че с присъда № 506 от 23.11.2016 г. на ВРС, постановена по нохд№ 1414 по описа на с.с. за 2015 г.  е признат за невинен по повдигнатото му обвинение  за престапление по чл.270, ал.1 НК, потвърдена с Решение от 05.04.2017 г. на ОС Монтана по внохд № 16 по описа за с.с. за 2017 г. Иззлага се в исковата молба, че наказателното производство срещу ищеца било образувано през 2011 г. След внасяне на обвинителен акт , делото било върнато на прокуратурата, поради допуснати съществени процесуални нарушения и последвало ново внасяне на обвинителен акт в съда на 18.12.2015 г.

Твърди се в исковата молба , че ищецът е дългогодишен служител на ОД на МВР с над двадесет и пет години стаж. През целия си съзнателен живот, поддържа , че е работил съвестно и почтено е изпълнявал служебните си отговорности в името на обществотои тези му усилия били разрушени с воденото срещу него наказателно производство и повдигането на обвинение за извършено престъпление по чл.270 , ал.1 НК. Досъдебното производство продължило четири години,за което бързо се разбрало от бившите му колеги. Вместо да се пенсионира с високо вдигната глава  от професионално изпълнен дълг, огорчен се пенсионирал , разследван от прокуратурата, че е извършил престъпление, това го карало да се срамува от бившите си колеги. Излага , че изключително болезнено преживял тези шест години, тъй като приятели и познати също разбрали и го питали вярно ли е, това , че е обвиняем и подсъдим. Едно от малкото му хобита-ловът , също му било отнето , тъй като отказали да възобновят разрешителното за ловно оръжие, пожради воденото досъдебно производство. Всичко това се отразило негативно и на здравословното му състояние, не можел да спи, нервите му се разстроили и били опънати до крайност, получил х. Иска се да бъде осъдена ответната страна да му заплати сумата ........ лева , представляваща неимуществени вреди , претърпени от него , вследствие повдигането на обвинение срещу него, за което бил оправдан. Претендират се и направените разноски по делото.

Ответната страна П. на РБ. оспорва иска, като твърди , че ищеца не е посочил доказателства за наличието на твърдяните неимуществени вреди и непосредствената им връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва се и размера на иска , като се поддържа, че той е силно завишен, предвид факта, че спрямо ищеца не е била взета мярка за процесуална принуда, обвинението не е за тежко умишлено престъпление и разследването е приключило в разумен срок. Иска се да бъде отхвърлен иска изцяло.

 

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

          Наказателното производство срещу ищеца В.Ц.М., с ЕГН **********,***, е образувано през 2011 г. от РП Видин, по което производство е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.270,ал.1 НК по преписка № 2729/ 2011 г. по описа на РУ на МВР Видин, ДП № 33/2014 г. на ОСлО при ОП Видин. Внесен е обвинителен акт  и с Присъда № ..... от 23.11.2016 г. на ВРС, постановена по нохд№ 1414 по описа на с.с. за 2015 г.  е признат за невинен по повдигнатото му обвинение  за престъпление по чл.270, ал.1 НК, потвърдена с Решение от 05.04.2017 г. на ОС Монтана по внохд № 16 по описа за с.с. за 2017 г

От показанията на разпитаните по делото свидетели В. Й. и В. О. се установява, че познават ищеца от детските години. Свидетелите установяват , че ищецът се ползвал с изключителен авторитет, бил дружелюбен и отзивчив. В.  Ц.М. бил национален състезател по гребане и сега е сред десетте най-добри спортисти на Видин. След започналото срещу него наказателно преследване се заптворил в себе си , не общувал със съседите. Пенсионирал се по–рано. Във връзка с воденото разследване не му подновили разрешителното за лов  и оръжието му било отнето. Всичко това се отразило негативно и на здравословното му състояние, не можел да спи, нервите му се разстроили и били опънати до крайност, получил х.  

Към настоящото гр.д е приложено  цялото производство по нохд № 1414 по описа за 2015 г.  на ВРС, в което се съдържат доказателства за обстоятелствата по исковата молба.

            При така установеното от фактическа страна Съдът намира, че  предявеният иск срещу П. на РБ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на правозащитните органи срещу ищеца  за доказан в основанието си.

            Установи се  наличие на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ.

Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто  е и конкретният случай. Тази отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2,ал.1  т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът В.Ц.М. е уличен в извършване на  престъпления по чл.270,ал 1 НК, повдигнато му е обвинение, а  впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда. При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално -следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.

В конкретната хипотеза са налице предпоставките на чл.2 ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата. Действията или бездействията на държавните органи   по смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ са  презумптивно правилни, поради което, за разлика от деликта, вината не се предполага. За уважаване на претенцията, следва да е доказано по предвидения в закона ред, че те са били неправилни. В случая  това е влязлата  в сила оправдателна присъда.

Пасивно легитимиран  да отговаря  по предявения иск е П. на РБ, като  държавен орган, който има правосубектност и чиито длъжностни лица, с неправилни действия или бездействия са причинили вреди на граждани. В този смисъл са дадените разяснения в ТР №3 от  22. 04.2004г.на ОСГК на ВКС.

 

            ОТНОСНО претенцията за неимуществени вреди

            За определяне размера на обезщетението,съдът счита,че следва да се има предвид тежеста на повдигнатото обвинение, общественото положение на ищеца, продължителността на наказателното производство-около 6 години и извършваните процесуални действия в предварителното и съдебното производство, наложените допълнителни ограничителни мерки- отнемане на ловното оръжие и неподновен о разрешително за лов, произтеклият от всичко това обществен интерес и отзвук, изразяващ се в коментари, относно образуваното срещу ищеца наказателно производство, претърпения стрес и отрицателните последици за здравословното и психическото му състояние и настъпилите неблагоприятни отражения за него в личен, служебен и професионален план.

           Предвид принципа на справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, съгласно която разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение следва да се уважи частично-в размер на .........лв. Съгласно ППВС №4/64г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Обезщетението трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежеста им вреди, така, че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките-по-ниско. В настоящия случай за установяване на действителния размер на неимуществените вреди съдът отчита претърпените от ищеца морални страдания от несправедливото обвинение, продължителността на разследването и разглеждането на делото във всички съдебни инстанции, в продължение на около 6 години. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и личностните качества на ищеца, общественото положение, което същият е заемал като бивш спортист, известен в гр.Видин, полицай с авторитет сред колегите си и отражението на образуваното срещу него наказателно производство в семейството и кариерата му. При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се вземат предвид данните ,които се установавят чрез разпита на свидетелите Й. и О. От показанията на тези свидетели се установява, че извършените от прокуратурата процесуални действия са причинили на ищеца негативни емоции изразяващи се в емоционален стрес, притеснения, влошено психическо състояние, неспокойство, неудобство при общуването със съседи и колеги и неговите близки, безсъние, подтиснатост, нервност, непълноценност в работата и общуването с хора. Най -големият стрес за ищецът е било обстоятелството,че същият вместо да се пенсионира с гордо вдигната глава е бил пенсиониран преждевременно , поради воденото разследване.

            Въз основа за гореизложените факти и обстоятелства, съдът счита, че предпоставките на чл.2 т.2 от ЗОДОВ са налице по отношение на ответника. П. на Р. Б., която следва да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял в резултат на воденото срещу него наказателно производство, приключило с слязла в сила оправдателна присъда по предявеното обвинение. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изхожда от факта, че срещу ищеца М. е било поддържано обвинение за престъпление, за което впоследствие същият е бил оправдан, което безспорно е довело до нравствени страдания и е нарушило психическия  и  душевен мир, като в  резултат на това обвинение същият е преживял множество негативни емоции. В тази връзка показанията на разпитаните по делото свидетели са еднопосочни и непротиворечиви , поради което съдът ги кредитира изцяло като  обективни и безпристрастни. От тези гласни доказателства се установява,че ищецът е изживял тежко повдигнатото срещу него обвинение. В резултат на воденото срещу него наказателно производство е било нарушено душевното му спокойствие. Обвиненията спрямо него са предизвикали психологически проблеми-неспокойство, тревожност, неувереност.

               Предвид изложеното и тъй като обезщетението трябва да отразява по балансиран начин посочените по-горе факти и обстоятелства, съдът намира, че размер от ..............лв. е достатъчен за да бъдат възмездени претърпените от ищеца неимуществени вреди,в резултат на незаконното обвинение срещу него, за което впоследствие е бил изцяло оправдан. Определеният размер ................лв., според съда е достатъчен за да възмезди претърпените от ищеца притеснения в личния и професионалния му живот, както и да компенсира претърпените от него през периода от привличането му като обвиняем до постановяване на оправдателната присъда отрицателни емоции, преживяно напрежение, нервност и тревожност, които е следвало да превъзмогва по време на воденото срещу него наказателно производство . Ето защо съдът счете, че П. на Р. Б. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца В.Ц.М. сумата в размер на ............лв. ,като искът в останалата част до пълния предявен размер от ...............лв.  следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на делото и частичното уважаване на предявения иск и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на ...............лв.,-платено адвокатско възнаграждение и ДТ за образуване на дело, определени съобразно уважената част на исковата претенция.

     Водим от горното, Видински окръжен съд

Р    Е    Ш    И    :

 

            ОСЪЖДА П. на Р. Б., със седалище гр.С., Бул.”В. №     да заплати на  В.Ц.М., с ЕГН **********,***  по иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата  в размер на ......../.............. / лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу него  по НОХД  №1414/2015г. по описа на ВРС, по отношение на което е оправдан с влязла в сила присъда, както и разноски в общ размер на ............лв.,-платено адвокатско възнаграждение и ДТ за образуване на дело, определени съобразно уважената част на исковата претенция като в останалата част до пълния предявен размер -............... лв., иска ОТХВЪРЛЯ.

             Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните по реда на въззивното обжалване.

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :