Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 17.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание
на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 788 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.124, ал.1 от ЗДСл.
Образувано е по жалба на Я.К. *** срещу Заповед № РД-15-00-2/26.11.2019
г. на Директора на Регионална здравна
инспекция – Русе (РЗИ – Русе), с която й е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” в качеството на държавен служител, заемащ длъжността – главен
инспектор в отдел ПЕК, дирекция НЗБ при РЗИ – Русе. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на административния акт, поради нарушение на изискването за форма на административния акт, допуснати
съществени процесуални нарушения, както и поради противоречие с материалния закон, представляващи
отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените в хода на производството
разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на РЗИ - Русе, орган
издал оспорения административен акт, чрез
процесуалния си представител адв. Б.М., оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Административният съд, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр.с чл. 188
от ГПК, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт, съобразно с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима.
Оспорената в
настоящото производство Заповед № РД-15-00-2/26.11.2019 г. е съобщена на
жалбоподателката като й е връчена лично на 27.11.2019 г., удостоверено с подпис
върху самата заповед (л. 4 от преписката). Жалбата е подадена на 05.12.2019 г. чрез
дисциплинарнонаказващия орган (видно от извършеното входиране в деловодството
на органа – л. 4 от делото) в определения по чл. 124, ал. 1 ЗДСл във връзка с
чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен
срок, изхожда от лице притежаващо правен интерес от оспорването – адресат на
акта, в правната сфера на когото са разпоредените с акта правни последици и
атакува административен акт изрично предвиден като подлежащ на съдебен контрол
(чл. 124, ал. 1 ЗДСл).
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Въз основа на
събраните и приети по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на
оспорване е Заповед № РД-15-00-2/26.11.2019
г. на Директора на РЗИ – Русе (л. 1-4 от
преписката), с която на основание чл. 97, ал. 1, във връзка с чл. 90, ал. 1, т.
5 от ЗДСл, във връзка с чл. 9, т. 8 от Устройствения правилник на РЗИ, за
извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от
ЗДСл на главен инспектор в отдел ПЕК, дирекция НЗБ при РЗИ – Русе Я.К. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 9, т. 8 от Устройствения
правилник на регионалните здравни инспекции директорът на РЗИ осъществява
правомощията по реализиране на дисциплинарната отговорност на служители в РЗИ, т.е. той е дисциплинарнонаказващ орган.
При
издаването на заповедта са спазени изискванията за форма, предвидени в чл. 97,
ал. 1 ЗДСл и същата съдържа всички посочени в тази норма задължителни реквизити.
Заповедта съдържа имената и длъжността на наказващия орган, както и на
наказания служител и дата на издаването й. Подробно в шест точки са описани
извършените от жалбоподателката нарушения и обстоятелствата, при които са извършени,
както и доказателствата, които ги потвърждават. Противно на твърденията на
жалбоподателката, в заповедта са посочени кои са нарушените от нея служебни
задължения, т.е. какви са дисциплинарните нарушения, за които й се налага
дисциплинарното наказание, като е посочено и правното основание за налагането
му. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателката, изложена от
процесуалните й представители в депозираната по делото писмена защита, че
заповедта макар и с обширна обстоятелствена част не съдържа конкретно поведение
на наказаната служителка, което да представлява нарушение на задълженията й
спрямо гражданите съгласно чл. 20 от ЗДСл или на Етичния кодекс. Точно
обратното, в заповедта са описани конкретни действия на държавния служител – по
т. 1 – „взела 43 лева на ръка“, по т. 2 – „проверила на 19.09.2019 г. обект,
който не фигурира в подконтролните й обекти“, по т. 3 – „не е оставила единият
екземпляр от протоколи от проверка …“, по т. 4 – „упражнила служебните си
правомощия като е посетила и проверила на 24.09.2019 г. , докато е била в
отпуск поради временна неработоспособност
(болнични), следния обект …“, по т. 5 – „издала становище за
класификация на опасни отпадъци …“ и по т. 6 – „не е извършвала точно и
добросъвестно ежедневните си задължения в инспекцията …“. Налице са всички
законово регламентирани реквизити на административния акт, поради което не се
установява порок във формата на акта.
При
налагане на дисциплинарното наказание е спазена и предвидената в закона
процедура. Административното производство е инициирано по сигнал – жалби от д-р
Е.К.Г. и д-р Нериман Раиф П. от 25.09.2019 г., върху които е поставена
резолюция от директора на РЗИ да бъде открита процедура по търсене на
дисциплинарна отговорност по чл. 89, ал. 1 от ЗДСл и да бъдат искани обяснения
от служителката, срещу която са подадените жалби.
В жалбите
се излагат твърдения, че Я.К. след извършване на проверки в кабинетите на двете
лекарки на 19.09.2019 г. е отнела от тях вещи и пари – портмоне с гребен от д-р
К. и 80 лева и 50 румънски леи от д-р П.. Освен това се посочва, че в момента
на проверката д-р К. е дала на жалбоподателката 43 лева, които Я.К. да внесе от
нейно име в РЗИ – Русе като такса за издаване на становище за класифициране на
опасни отпадъци, за което лекарката попълнила и съответното заявление, което
също предала на жалбоподателката. От своя страна д-р П. посочва, че при
извършената й проверка в кабинет 108 в ДКЦ – в гр. Русе К. заявила, че оставя
протокол за извършената проверка, но такъв не бил открит в кабинета. За
липсващите вещи и пари д-р П. уведомила д-р С. – колега на жалбоподателката,
работеща в същия кабинет в РЗИ – Русе, която на следващия ден 20.09.2019 г.
проверила чантата на колежката си – К. и установила в нея сиво портмоне и
сумата от 130 лв. и 50 леи като заснела портмонето и изпратила снимката на д-р П.
с цел да се потвърди дали това е именно портмонето на д-р К..
Във връзка с постъпилите жалби директорът на
РЗИ – Русе с уведомления от 30.09.2019 г. изискал становища от д-р Ц.М. –
директор на дирекция НЗБ (л. 8 от преписката), от д-р Е. С. – главен инспектор
в отдел ПЕК (л.9 от преписката), от д-р М.Г. – началник отдел ПЕК (л. 28 от
преписката), както и писмени обяснения от жалбоподателка (уведомление изх. №
75-119/30.09.2019 г. – л. 30 от преписката). В уведомлението до
жалбоподателката изрично е посочено, че обясненията се изискват за установяване
наличието на дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5
от ЗДСл като са описани конкретните обстоятелства по подадените две жалби.
По-късно на
18.11.2019 г. в РЗИ постъпило уведомително писмо от д-р Й. Н. Т. (л. 35 от
преписката), в което лекарката посочва, че е предоставила на жалбоподателката К.
парична сума за издаване на становище за класификация на опасни отпадъци, за
получаването на която сума не й е издаден никакъв документ, въпреки че изрично
е поискала такъв. Срещу заплатената сума на д-р Н. било издадено исканото
необходимото становище от главен инспектор Я.К., но същото не съдържало изходящ
номер на РЗИ – Русе. Във връзка с постъпилото уведомително писмо с уведомление
изх. № 75-140/21.11.2019 г. от Я.К. отново били изискани писмени обяснения с
оглед изложените от д-р Н. обстоятелства.
К. била в
отпуск поради временна неработоспособност от 24.09.2019 г. до 13.11.2019 г.,
поради което депозирала своите подробни обяснения съответно на 15.11.2019 г. и
на 22.11.2019 г.
На
25.11.2019 г. било проведено заседание на назначения със Заповед №
РД-01-147/02.08.2019 г. на директора на РЗИ – Русе дисциплинарен съвет, на
което заседание било образувано дисциплинарно дело срещу жалбоподателката за
извършени от нея дисциплинарни нарушения. Дисциплинарният съвет разгледал и
обсъдил подробно описани в негово решение вх. № 75-142/26.11.2019 г. документи,
сред които подадените срещу К. жалби, дадените писмени обяснения както от нея,
така и от служителите на РЗИ, а също така и от медицинската сестра на д-р П. и
санитарката, работеща в кабинетите на д-р К. и д-р П., както и обобщени
протоколи за извършени проверки относно работата на К.. На заседанието на
дисциплинарния съвет е присъствала и жалбоподателката, при което се е запознала
със събраните по преписката писмени доказателства, включително становища на
други служители и е изразила становището си по коментираните от дисциплинарния
съвет обстоятелства. В заключение дисциплинарният съвет взел решение, че приема
за установено , Я.К. е извършила множество подробно описани в решението
дисциплинарни нарушения, за които е налице основание от служителката да се
търси дисциплинарна отговорност като обсъждайки тежестта на нарушенията,
формата на вината при извършването им, обстоятелствата, при които са извършени
и цялостното поведение на държавния служител дисциплинарният съвет е решил, че
на Я.К. следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Решението
на дисциплинарния съвет е предоставено на директора на РЗИ – Русе като
дисциплинарнонаказващ орган на 26.11.2019 г., когато той издал Заповед №
РД-15-00-2/26.11.2019 г. с която на К. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и служебното й правоотношение с РЗИ – Русе било прекратено.
При тези
данни на първо място съдът намира, че заповедта е издадена в определения в чл.
94, ал. 1 от ЗДСл двумесечен срок от откриване на нарушението. Съгласно чл. 94,
ал. 1 ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като
сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на
административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се
служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички
материали по дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния
съвет бъдат предоставени на административния орган и от този момент
дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е
дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира
волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. По
преписката са налице конкретни данни за момента, в който
дисциплинарнонаказващият орган е бил уведомен за решението на дисциплинарния
съвет. Това е станало на 26.11.2019 г. като заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание била издадена незабавно.
На следващо
място съдът намира, че са изпълнени и всички процесуални изисквания, предпоставящи
законосъобразно провеждане на процедурата по налагане на административно
наказание „уволнение”. Преди налагане на наказанието на основание чл. 96, ал. 1
от ЗДСл е взето становището на назначения в РЗИ - Русе дисциплинарен съвет.
Изпълнено и изискването на чл. 93 от ЗДСл за изслушване на държавния служител
от дисциплинарнонаказващия орган, както и да му бъде дадена възможност да
представи писмени обяснения по случая. Жалбоподателката е депозирала писмените
си обяснения по обстоятелствата, свързани с извършените от нея дисциплинарни
нарушения, като освен това е била и изслушана от дисциплинарния съвет. Едва
след това, след анализ на всички събрани по преписката доказателства и в
съответствие със становището на дисциплинарния съвет, директорът на РЗИ - Русе
е издал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на жалбоподателката.
Оспорената
заповед не противоречи и на материалния закон.
От
фактическа страна оспорената заповед съдържа изложение на установените в хода
на дисциплинарното производство факти и обстоятелства по дейността на
жалбоподателката като главен инспектор в РЗИ – Русе в периода 18.06.2019 г. –
24.09.2019 г., въз основа на които дисциплинарнонаказващият орган е извел
фактически и правни изводи за наличие на шест дисциплинарни нарушения, както
следва:
1. На 19.09.2019 г. К. е взела на ръка
43 лева от д-р Е.К.Г. за издаване на становище за класифицирани отпадъци по
време на проверка на обект АСИМП – ИП ЕООД – д-р Г.,***.
2. Също на 19.09.2019 г. К. е проверила
обект ОПЛ д-р Нериман Раиф П., гр. Русе, ДКЦ – 2, каб. 108, въпреки че този
обект не фигурира в подконтролните й обекти, определени със заповед на
директора на РЗИ – Русе.
3. Отново на 19.09.2019 г. не е
предоставила екземпляр от протоколи от проверката на д-р П. на подконтролния
обект, след извършване на проверката. Протоколи с променени дати са
предоставени на следващия ден 20.09.2019 г.
4. На 24.09.2019 г. К. е упражнила
служебните си правомощия като е посетила и проверила обект АСИМП – ИП ЕООД – д-р
Г.,***, докато е била в отпуск поради временна неработоспособност.
5. На 18.06.2019 г. К. е издала
становище за класификация на опасни отпадъци на АСИМП по детски болести д-р Й. Н.
Т., без за това да е подадено надлежно заявление от лекаря и да е издадена
фактура за извършено плащане на дължимата такса. Издаденото становище не е
официално изведено от деловодството на РЗИ – Русе.
6. В периода 01.07.2019 г. – 01.09.2019
г. и на 19.09.2019 г. К. не е извършвала точно и добросъвестно ежедневните си
задължения в инспекцията, при което липсва досие на подконтролен обект,
повърхностно и непълно са извършени проверки на подконтролни обекти, липсват
регистрационни документи, налице е разминаване на дати от протоколи за
тематични проверки по имунопрофилактика.
Съдът
намира, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност, може да се обоснове единствено извод за наличие
на описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения. Данните, както в
подадените жалби от д-р П., д-р Г., д-р Т., така и от сведенията (обясненията)
на служителите от РЗИ – Русе – началник сектор ПЕК, директор на дирекция НЗБ и
главен инспектор напълно съответстват на описаната в оспорения административен
акт фактическа обстановка, която се подкрепя и от съставените обобщени
протоколи от проверките на работата на жалбоподателката, обективиращи конкретно
установени пропуски и несъответствия в работата на наказаната служителка. Тук е
мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателката за бланкетност на описаното по т. 6 нарушение като несъдържащо
конкретно посочване на неизпълнените служебни задължения. Макар действително
заповедта да не съдържа подробно и изрично посочване на всеки отделен пропуск в
работата на жалбоподателката, в приложените по дисциплинарната преписка
обобщени протоколи са отразени подробно констатираните несъответствия като дисциплинарнонаказващият
орган изрично се е позовал в констатацията си на тези документи.
На следващо
място изложените в писмените обяснения на К. и поддържани и пред настоящия съд
възражения относно релевантните факти, всъщност представляват интерпретация на
фактите с оглед защитната
теза на жалбоподателката и по никакъв начин не се подкрепят от наличните по
делото доказателства, които по естеството си са безпротиворечиви и подкрепят
изцяло изложените в заповедта фактически обстоятелства. В тази връзка съдът
намира, че описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
нарушения са безспорно доказани от фактическа страна.
Дисциплинарнонаказващият
орган е посочил, че държавният служител е извършил дисциплинарни нарушения по
чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗДСл във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл.
28 от ЗДСл и във връзка с Етичния кодекс на служителя в РЗИ – Русе, Част
Професионално поведение, абзац 7, Част Конфликт на интереси и подаръци, абзац
последен и Част Лично поведение, абзац 1 (утвърден със Заповед № 322/03.04.2018
г. на директора на РЗИ – Русе), както и на Процедура № 883 за издаване на
становище за класифицирани отпадъци, част от Процедури при извършване на
административни услуги в РЗИ – Русе (утвърдени със заповед № 1249/22.12.2017 г.
на директора на РЗИ – Русе).
Всяко от
посочените по-горе нарушения е квалифицирано от правна страна, като
дисциплинарнонаказващият орган е възприел дадената от дисциплинарния съвет
квалификация на извършените деяния. Така нарушенията по т. 1 и т. 5, според
дисциплинарнонаказващия орган, са квалифицирани като такива по чл. 89, ал. 2,
т. 1 (неизпълнение на служебните задължения) във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл.
28 от ЗДСл, както и като нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗДСл
(„нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20“ и „неспазване на
правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация“)
във връзка с Етичния кодекс на служителя в РЗИ – Русе, Част Професионално
поведение, абзац 7, Част Конфликт на интереси и подаръци, абзац последен и Част
Лично поведение, абзац 1, както и на Процедура № 883 за издаване на становище
за класифицирани отпадъци, част от Процедури при извършване на административни
услуги в РЗИ – Русе. Нарушението по т. 2 изпълнява състава на дисциплинарно
нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 („неспазване кръга на служебните
правомощия“ и „неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация“) във връзка с Етичния кодекс на служителя в РЗИ –
Русе, Част Професионално поведение, абзац 7, Част Конфликт на интереси и
подаръци, абзац последен и Част Лично поведение, абзац 1. За нарушения по т. 3
и т. 6 наказващият орган е приел, че е налице нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1
във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДСл (неизпълнение на служебните задължения).
Относно нарушението по т. 4 е прието, че съставлява нарушение по чл. 89, ал. 2,
т. 1 (неизпълнение на служебните задължения) във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл.
28 от ЗДСл, както и като нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл („неспазване
кръга на служебните правомощия“).
При анализа
за съответствие между фактическите и правните основания, на които се е позовал
дисциплинарнонаказващия орган, съдът намира следното:
По
отношение на всяко от описаните в заповедта нарушения са посочени множество
нарушени разпоредби, като съдът счита, че при някои от нарушенията част от
посочените правни норми са неотносими към конкретното нарушение (правна
квалификация „свръх“). Така например органът сочи, че във всичките шест случая
е налице неизпълнение на служебно задължение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл във
връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 28 от същия закон, като едновременно с това част
от нарушения представляват и неспазване кръга на служебните задължения и
нарушение на Етичния кодекс на служителите в РЗИ – Русе (за нарушението по т.
2) или нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20 от ЗДСл и
нарушение на Етичния кодекс на служителите в РЗИ – Русе (за нарушенията по т. 1
и т. 5).
Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗДСл държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си
точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и
устройствения правилник на съответната администрация. Позоваването на общата
разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл изисква конкретизиране на тези правила за служебно
поведение и дисциплина, които са били нарушени в конкретния случай. Това е
направено в процесната заповед за нарушенията по т. 1 и т. 5 като изрично е
извършено позоваване на утвърдената в РЗИ – Русе Процедура № 883 за издаване на
становище за класифицирани отпадъци (л. 62-63 от преписката), в която е
регламентирано, че издаването на становище за квалифициране на отпадъци се
извършва единствено по заявление на лицето, на което ще се издава становището,
към което заявление следва да бъде представен задължително и документа за
платена такса. В случая по т. 5 от заповедта, безспорно К. не е спазила
нормативно уредената процедура като нарушението са личните причини, поради
които е извършено (според жалбоподателката с цел да се улеснят подконтролните
лица). Издаването на становище за класифициране на отпадъци без наличие на
заявление за това и платена такса е в нарушение на утвърдената процедура,
уреждаща императивно предпоставките за издаване на такова становище от
служителите на сектор ПЕК.
Не така стои
въпросът с нарушението по т. 1, където изпълнителното деяние е вземане от
жалбоподателката на суми на ръка за издаване на становище. Тук не се касае за
неизпълнение на служебно задължение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 във
връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДСл. Независимо от това конкретното дисциплинарно
нарушение съдържа правилна правна квалификация като деяние, нарушаващо Етичния
кодекс на служителите в РЗИ – Русе, в следствие на което са нарушение и
задълженията на държавния служител по чл. 20 от ЗДСл спрямо гражданите.
Приемането на пари на ръка от проверявано лице безспорно противоречи на нормите
за етично поведение на държавния служител като по този начин се стига и до
неправомерно изпълнение на задължението му да съдейства на гражданите за признаването
на техните права и законни интереси.
По
аналогичен начин стои въпроса и с нарушенията по т. 2 и т. 4, където отново се
сочи нарушение на служебни задължения, но и неспазване на кръга на служебните
задължения и нарушение на Етичния кодекс (за нарушението пот. 2). Извършването
на проверка в обект, който не е включен в списъка на подконтролните обекти,
както и осъществяването на служебни правомощия чрез извършване на проверка във
време, в което държавният служител е във временна неработоспособност, не съставлява
неизпълнение на служебни задължения, а единствено превишаване на предоставените
на държавния служител правомощия, т.е. неспазване на кръга на служебните му
задължения.
Единствено
по отношение на описаните в т. 3 и т. 6 нарушения съдът счита, че същите на
намират своята правна обосновка в заповедта. За тези нарушения
дисциплинарнонаказващият орган е приел, че представляват неизпълнение на
служебни задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 21, ал.
1 от ЗДСл. Както се посочи по-горе в настоящото решение при позоваване на
общата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл следва наказващият орган да посочи
за всеки конкретен случай конкретното правило за служебно поведение и
дисциплина, което служителят е нарушил. При квалифицирането на нарушенията по
т. 3 и т. 6 тава не е сторено. Липсва посочване с извършените от
жалбоподателката деяния – невръчване на екземпляр от протокол за извършена
проверка и неточно и недобросъвестно извършване на служебните задължения, кои
точно задължения са нарушение – нормативни такива, от длъжностната
характеристика за заеманата длъжност или от вътрешни правила и процедури. Това
с особена сила важи за нарушението по т. 6, което обобщава множество разнородни
пропуски в работата на жалбоподателката.
В обобщение
на изложеното до тук съдът счита, че безспорно установени от фактическа страна
и едновременно с това и правилно правно квалифицирани са нарушенията по т. 1,
т. 2, т. 4 и т. 5 от заповедта.
При
безспорната установеност на тези извършени от служителя дисциплинарни нарушения
по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗДСл, основателно наказващият
орган е ангажирал дисциплинарната му отговорност като при определяне вида на наложеното
наказание, противно на твърденията на жалбоподателката, са отчетени тежестта на
нарушенията в тяхната съвкупност, обстоятелствата при който са извършени деянията,
формата на вината и цялостното поведение на жалбоподателя. Както дисциплинарния
съвет, така и дисциплинарнонаказващият орган, възприемайки мотивите на
дисциплинарния съвет по отношение на вида на наложеното дисциплинарно
наказание, подробно са мотивирали избора на конкретното дисциплинарно
наказание, което следва да се наложи на жалбоподателката, а именно –
дисциплинарно уволнение“. Съдът намира мотивите и изводите на органа в тази
част на заповедта относно вида на наложеното наказание за напълно обосновани и
съответстващи на установените факти и поведението на държавния служител.
Обстоятелството, че настоящият съд намира за правно необосновани констатациите
на дисциплинарно наказващия орган по т. 3 и т. 6 не са основание да се приеме,
че останалите нарушения (по т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5) следва да бъдат
санкционирани с по-леко наказание.
Естествена
последица от наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е прекратяването на
служебното правоотношение с наказания държавен служител на основание чл. 107,
ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
В обобщение на
изложеното до тук следва да се посочи, че Заповед № РД-15-00-2/26.11.2019 г. на
Директора на РЗИ - Русе е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице основания за
нейната отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК.
По делото е
направено искане от ответната страна за заплащане на направените поделото
разноски по приложен списък (л. 74), в който е включено заплатено от страната
адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв. съгласно договор за правна помощ,
в който е отбелязано плащането на адвокатския хонорар по електронен път. От
приложения по делото на л. 18 (гръб) договор за правна помощ и съдействие №
0165527 от. 19.12.2019 г. е видно, че страните по договора РЗИ – Русе и адв. Б.М.
са договорили възнаграждение за представляващия адвокат в размер на 560 лв. като
същата сума е посочена като платена по сметка. Съгласно константната съдебна
практика договорът за правна помощ се явява и доказателство за платените по
него суми само, когато плащането е извършено в брой. Когато плащането е станало
по банков път, в тежест на страната, претендираща възстановяване на направените
разноски е да представи съответните преводни нареждания и/или банкови
извлечения, доказващи извършен банков превод на договореното възнаграждение (в
този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК). В случая по делото липсват такива доказателства, поради
което съдът приема за недоказано плащането на договорения между ответника и
пълномощника му адвокатски хонорар. При това положение на ответната страна не
следва да се присъждат разноски, тъй като по делото не е доказано извършването
на такива.
Така мотивиран и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.К.К., с
ЕГН**********,***, срещу заповед № РД-15-00-2/26.11.2019 г. на директора на РЗИ - Русе, с която на същия
държавен служител, заемащ длъжността – главен инспектор в сектор
„Противоемидемичен контрол“ в дирекция „Надзор на заразните болести“ в РЗИ -
Русе, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното
му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: