Р Е
Ш Е Н
И Е № 49
гр. Русе
27.3. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито
заседание на 12.3. през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ИСКРА БЛЪСКОВА
МАРИЯ ВЕЛКОВА
ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от председателя
в.т.д. № 42 по описа за 2019 год. за да
се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
„ЕОС
Матрикс“ЕООД-София е обжалвало решението на Русенски
районен съд,постановено по гр.д.№ ********* г.,с което предявеният от него иск
е отхвърлен.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го
отмени и да постанови друго,с което да уважи изцяло предявения иск.
Ответникът
по жалбата иска от съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства,прие за установено следното:
Жалбата
е неоснователна.
Предмет
на иска е непогасена част от договор за банков кредит между ответника по
жалбата и „Юробанк България“ АД-София,което вземане е
цедирано на жалбоподателя.За да отхвърли предявения
иск районният съд е приел,че вземането е погасено по давност,която е тригодишна
на основание чл.111 б.“в“ ГПК.
Мотивите
на обжалваното решение са изцяло неправилни,тъй като направените в тях изводи
са незаконосъобразни.Решението обаче като краен резултат е правилно и следва да
се потвърди,но с други мотиви.
Изобщо не е вярно и не в този смисъл е ТР №
3/2012 г.на ВКС,че анюитетните погасителни вноски по
сключен договор за банков кредит,са переодични
плащания.Това е така,защото по сключен договор банката предоставя на
кредитополучателя определена сума,която той се задължава да върне по направен
между страните погасителен план,на вноски.Това не превръща договора за кредит в
такъв за переодични плащания,нито определя по кратък
срок за неговото погасяване,тъй като при переодичните
плащания отделните задължения,въпреки техния общ правопораждащ
факт,имат характер на самостоятелни задължения,а при договора за кредит с уговорени погасителни вноски,отделните
плащания са начин за разсрочено погасяване на едно общо задължение.На това
основание въззивният съд приема,че вземането на
жалбоподателя не е погасено по давност.
Предявеният
иск обаче е изцяло недоказан.По делото не са събрани никакви доказателства за
евентуалното задължение на ответника по жалбата,който изцяло е възразил/извън
възражението за давност/,че изобщо има каквото и да било задължение по
сключения договор за потребителски кредит.На това основание обжалваното решение
следва да се потвърди.Съвсем отделен е въпросът за редовността на предявения
иск,който няма посочена никаква фактическа обосновка.Същият е бил изцяло
нередовен и не е следвало да бъде приеман за съвместно разглеждане с
първоначалния иск в този вид,а съвсем пък неудачно е било разделянето на
производството,въпреки че и двата иска са разгледани от един и същи
съдия.Възражения от страните обаче в този смисъл не са правени.Може би
доказателства са събрани в другото производство,но в настоящото няма никакви
доказателства за задължението на ответника по жалбата по договора за
потребителски кредит,за наличието на такова въобще и за евентуалния му размер.Доказателствената тежест е била в полза на жалбоподателя.
Предвид
горното въззивният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1759/8.11.2018 г.,постановено по гр.д № 2463/2018 г.на Русенски
районен съд.
ОСЪЖДА
„ЕОС Матрикс“ЕООД-София да заплати на Г. П. Д. от
гр.Русе сумата 500 лв.,направени по делото разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
Председател:
Членове: