РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. гр.Мадан, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100047 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Е. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Р.,
обл.С., чрез пълномощника адв. М.В. М. против „В. К.“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. Л., бул. Д. Н. № ***, представлявано от Д. С. Д. и С. П. П., с която е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че клаузата съдържаща се в чл.1 ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 30 №
***г., сключен между страните, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане
на документите в размер на 954.90 лева и клаузата съдържаща се в чл. 4 ал.2 от Договор за паричен
заем Standard 30 № ****г., сключен между страните, която предвижда заплащането на неустойка в
размер на 636.60 лева, са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл.
19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по страна по Договор за паричен заем
Standard 30 № ***г., подписан с ответното дружество „В. К.“ ООД. Съгласно чл.1 ал. 3 от
договора, подзащитната ми трябва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем в размер на 954.90 лева. Съгласно чл.2 от договора за паричен заем,
ищцата трябвало да върне сумата по кредита с включена такса за експресно разглеждане в общ
размер на 2631.15 лева, при сума на получаване е размер на 1300 лева, при ГПР 49.49%, годишен
лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 15 вноски. Наред с
това в чл.4 ал.2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 636.60 лева.
По този начин общата сума, която ищцата следвало да заплати била в размер на 3 267.75 лева.
Ищцата счита, че клаузата съдържаща се в чл.1 ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 30 №
****г., която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер
на 954.90 лева и клаузата съдържаща се в чл. 4 ал.2 от Договор за паричен заем Standard 30 №
****г., сключен между ищцата и „.В К.“ ООД, която предвижда заплащането на неустойка в
размер на 636.60 лева, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени
при неспазване на нормите на чл.10 а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143,
ал.1 от ЗЗП. Посочва, че предвидените клаузи на чл.1 ал. 3 и чл. 4 ал. 2 от Договор за паричен заем
Standard 30 № ***г., спрямо който се дължи сумите в размер на 954.90 лева и 636.60 лева или
общо 1591.50 лева са изцяло уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и принципа
на справедливостта. Така предвидената сума от 1591.50 лева била прекомерна и в размер на почти
сумата на отпуснатия кредит, като чрез заплащане на сумите по чл.1 ал. 3 и чл. 4 ал. 2 от Договора,
последният се оскъпявал двойно. Всичко това водило до една значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел
1
извличане на собствена изгода на кредитора. Посочва, че кредиторът няма право да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита -
чл.10а, ал.2 ЗПК. С допълнителната услуга по чл.1 ал. 3 от договора за паричен заем предвиждаща
заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер на 954.90 лева водила до
явно противоречие с чл.10а от ЗПК. Посочва, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидените клаузи в чл.1 ал. 3 и чл.4 ал.2 от Договор за паричен заем Standard 30 №
***г., били и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите били необосновано
високи. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Твърди, че
по посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че клаузите предвиждащи
заплащането на допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като
същите са необосновано високи. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. К. ООД,
ЕИК ****, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че на
05.11.2021 г. между страните бил сключен Договор за предоставяне на паричен заем Standard 30 №
**** и по силата на този договор ищецът е усвоил заемна сума в размер на 1300 лв. С подписване
на договора ищецът се е задължил да върне заемната сума на 15 равни месечни вноски, всяка в
размер на 175,41 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна,
доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. Процесния договор бил сключен от
разстояние при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на
Закона за потребителския кредит. Преди сключване на договора на заемателят му бил предоставен
стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора. Към настоящия момент
срокът на договора бил изтекъл, но ищецът не бил заплатил задължението си по договора. Оспорва
въведените от ищеца доводи за нищожност на клаузите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 1, ал. 3 от
договора. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.4 от Договора, ищецът се е съгласил и
задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения,
подробно описани в него. За кредитора не съществувала забрана да изисква заемите, които
предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния случай дори било дадено право на избор на
заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. Ищецът
навеждал голословно твърдение, че неустойката била уговорена в нарушение на добрите нрави,
без да навежда аргументи какъв конкретен морален принцип е бил накърнен. Сочи, че в настоящия
случай неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставяло Дружеството в
риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит
от обезпечението. Посочва, че за разлика от много други финансови услуги, които се предлагат на
пазара, тази, която ищецът избрал, не изисквала от него предварителното осигуряване на
обезпечение, което му създава удобството бързо да получи и ползва парична сума в немалък
размер, като рискът бил изцяло за сметка на заемодателя. Ответното дружество било поело
значителен риск, че при евентуално неизпълнение от страна на заемателя, то няма да може да
събере дължимото си вземане. Неустойката била предвидена, за да дисциплинира длъжника при
изпълнение на поетите от него договорни задължения. Поемайки по-голям риск, кредиторът имал
правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в случай че потребителят
не ги намира за резонни, то той на свой ред има пълното право да не полага подписа си под тях.
Посочва, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполагал с гарантираната от чл.
29 от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14- дневен срок, за която ищецът също е бил
информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор. В случай че упражни правото си, той би
дължал връщане единствено на получената в заем главница и не би дължал начислената му поради
непредоставяне на обезпечение неустойка. Ищецът обаче не е сторил това, от което следва, че той
е решил да ползва кредита и да изплати начислената му неустойка. На следващо място оспорва
твърденията, че с поставянето на изискване за предоставяне на обезпечение се целяло
заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и било заблуждаваща търговска практика,
както и твърдението, че уговорената с чл. 5, ал. 2 от Договора неустойка представлявала скрита
лихва и следвало да се включи при калкулацията на ГПР. Задължението за заплащане на неустойка
било условно и възникването му зависи изцяло от действията на потребителя. Посочва, че в
настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намирала приложение и не било налице
нарушение на нейните изисквания. Периодът, за който е начислена неустойка бил от изтичането на
тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната
законна лихва е за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението,
тоест за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се
2
претендира обезщетение за забава. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че между
„В. К.“ ООД и ищцата Е. А. Б. е сключен Договор за паричен заем „Standard 30“ № **** г., по
силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата от 1300 лева, платима на 15
месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 40,32 % и ГПР 49,49 %. В чл. 1, ал. 2, ал.
3 и ал. 4 от договора е уговорено предоставянето на допълнителна услуга от страна на заемодателя
по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, за която услуга от
заемополучателя се дължала такса в размер на 954,90 лева, платима разсрочено, на равни части
включени в размера на всяка погасителна вноска. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от договора размера на
погасителната вноска възлизал на 175,41 лева, в която били включени част от дължимите
главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Съобразно чл. 7 от договора общият размер на
всички плащания с включена такса за експресно разглеждане възлизал на 2631,15 лева. В чл. 4 от
договора е уговорено задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора
да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му: поръчител -
физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по -
рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия
си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5
години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна
история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за
паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или банкова
гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя
по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. При неизпълнение на
посоченото задължение съобразно чл. 4, ал. 2 от договора заемателят следвало да заплати
неустойка в размер от 636,60 лева, платима на равни части към всяка от погасителните вноски,
като в този случай дължимата вноска възлизала на 217,85 лева, а общото задължение по договора
3267,75 лева.
Ищецът въвежда възражение за нищожност на описаните по-горе клаузи, с които за
заемополучателя е уредено задължение за заплащане на сума в размер на 954,90 лева – такса за
експресно разглеждане на документи и сумата от 636,60 лева – неустойка. Посочва се, че
предвидената в договора неустойка е нищожна поради установяването й в противоречие с добрите
нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно
евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Въведените в договора изисквания за вида на обезпечение създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради
което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
По отношение на таксата за експресно разглеждане на документите съдът намира за
основателно въведеното от ищеца възражение, че същата е уговорена в нарушение на забраната по
3
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С оглед характера на услугата, същата е свързана с разглеждане на заявката
на потребителя и усвояването на кредита, респективно – с основното задължение на ответника по
договора да предостави заемната сума. Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава такса. Същата се дължи еднократно, но заплащането на
таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежемесечната вноска. С това
допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на
сумата и следва да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния му
размер, съотношението между главницата, таксата, която възлиза на 73% от размера на отпусната
главница и възнаградителна лихва за срока на договора от 15 месеца. Предвид изложеното
посочената клауза съдържаща се в Договор за паричен заем „Standard 30“ № **** г., която
предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 954,90 лева
е нищожна като заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. С оглед
изложеното предявените искове следва да бъдат уважени.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива в
размер на 100 лева - платена държавна такса, която ще се присъди изцяло, на основание чл.78, ал.1
ГПК. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие на ищеца, съгласно който му
е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв.
Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично
посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2
ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т. 2 от Наредбата, съдът
определя адвокатско възнаграждение за адв. М.М. в размер на 341,41 лева, която сума следва да
бъде присъдена в полза на пълномощника на ищцата. Възражението за прекомерност на
адвокатското възражение на ищеца, направено от ответника в подадената молба вх. №
862/15.04.2022г. е неоснователно, доколкото възнаграждението е определено съобразно
предвидения в Наредбата минимум, с оглед материалния интерес по делото. Предвид изложеното
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. А. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Р., обл.С., чрез пълномощника адв. М.В. М. и „В. К.“ ООД, ЕИК: ***със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л., бул. Д. Н. № ***, представлявано от С. П. П., че
клаузата съдържаща се в чл.1 ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 30 № ****г., която
предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 954,90 лева е
нищожна като заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. А. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Р., обл.С., чрез пълномощника адв. М.В. М. и „В.К.“ ООД, ЕИК: **** със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л., бул. Д. Н. № ***, представлявано от С. П. П., че
клаузата съдържаща се в чл. 4 ал.2 от Договор за паричен заем Standard 30 № ***г., която
предвижда заплащането на неустойка в размер на 636.60 лева е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „В. К.“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л., бул.
Д. Н. № ***, представлявано от С. П. П. да заплати на Е. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. Р., обл. С., чрез пълномощника адв. М.В. М. сумата от 100 лева, представляваща деловодни
разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „В.К.“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л., бул.
Д. Н. № ***, представлявано от Д. С. Д. и С. П. П. да заплати на адв. М.В. М., АК П., съдебен
адрес: гр. П., бул. П. № *** сумата от 341,41 лева (триста четиридесет и един лева и четиридесет и
една стотинки) – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за
осъществено процесуално представителство по гр.д. № 47/2022 по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4
5