Решение по дело №1015/2024 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 67
Дата: 18 февруари 2025 г. (в сила от 18 февруари 2025 г.)
Съдия: Цветелина Недкова Харалампиева
Дело: 20241410101015
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Бяла Слатина, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20241410101015 по описа за 2024 година
От „ Йеттел България„ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „ М. „, ж.к.“ М. „ №4, Бизнес Парк София, сграда
6, чрез пълномощника си адв. Г. И. З., с адрес за призоваване гр.София,
ж.к.“Оборище“, ул.“Б.К.“ №5, вх.А, ет.4, ап.14 против С. Б. В.,
ЕГН:********** от гр.К., общ.К., обл.в., ул.“ С. „ №6 е предявен иск с правно
основание чл.124, ал.1, вр.чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за приемане за
установено по отношение на ответника, на вземането, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №130/14.02.2024г.,
издадена по ЧГД №174/2024г. по описа на РС – Бяла Слатина, т.е., че
ответникът дължи на ищцовото дружество, както следва - сума в размер на
2329.34 лева – общ сбор по сключени м/у страните договори за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 17.01.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото
производство.
В исковата молба се сочи, че между ищцовото дружество и ответника е
сключен договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
2.11.2020 г., изменен с допълнително споразумение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 16.6.2021 г„ договор за лизинг
за MOTQROLA Moto E6 Play Dual Black от 02.11.2020 г., договор за лизинг за
базови аксесоари от 02.11.2020 г. и договор за лизинг за базови аксесоари от
1
22.02.2022 г.
С. Б. В., сключила с Йеттел България ЕАД (предходно наименование
Теленор България ЕАД) допълнително споразумение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 07.05.2020 г., изменено с
допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 22.12.2021 г., приложение към допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 24.12.2021 г„ договор за лизинг от 07.05.2020 г. за HUAWEI
Y7 2019 Dual Black и договор за лизинг за базови аксесоари от 13.05.2020 г.
С. Б. В., сключила с Йеттел България ЕАД (предходно наименование
Теленор България ЕАД) допълнително споразумение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 22.10.2021 г. и договор за
лизинг от 22.10.2021 г. за ACER Swift 3 14 SF314-59.
С. Б. В., сключила с Йеттел България ЕАД (предходно наименование
Теленор България ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 22.10.2021 г.
С. Б. В., сключила с Йеттел България ЕАД (предходно наименование
Теленор България ЕАД) допълнително споразумение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 22.12.2021 г.
С. Б. В., сключила а с Йеттел България ЕАД (предходно наименование
Теленор България ЕАД) допълнително споразумение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 19.8.2021 г.
С. Б. В., сключила с Йеттел България ЕАД (предходно наименование
Теленор България ЕАД), договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 22.02.2022 г., като с посочения договор закупува Realme Cll
32GB Grey на преференциална цена.
Длъжникът не бил изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на
което те са прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД (предходно
наименование Теленор България ЕАД) на 31.5.2022 г. (за договора за лизинг -
чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни
услуги: т. 196 от Общите условия).
Посочва се още, че към 05/06/2022 година длъжникът е имал задължения за
преходни периоди в размер на 503.83 лв, както и предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода 05/05/202204/06/2022 г. в размер на 911.18 лв.
С исковата молба се прави изрично уточнение, че процесните клаузи за
неустойките предвиждат, при предсрочно прекратяване на договора по вина
на потребителя, последният дължи за всяка сим карта неустойка в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
2
оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство
за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/,
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Сочи се, че преценката за нищожност на клаузи дори по договори с
потребители, следва да се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Въвежда се още, че разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение
на понятието „неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Било видно е, че
процесните договори са индивидуални договори, които са били предмет на
договаряне между двете страни. Длъжникът е имал възможност да влияе
пряко върху съдържанието на клаузите за неустойка, чрез определяне от
негова страна на срока на сключваните договори и устройствата, които е
закупувал/получавал за ползване по силата на договор за лизинг. Чрез
определянето на тези параметри, се определя и размера на дължимата от
длъжника неустойка. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално.
Сочи се, че на основание сключените договори и във връзка с
предоставяните услуги и продукти на изплащане, ищцовото дружество
издавало ежемесечни фактури.Във фактурите били отразени таксите за
ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и
месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане.Във всяка
фактура било отразено подробно потреблението на абоната за съответния
период, в т.ч. абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене,
изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя
SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и др.
Твърди се, че в процесния случай по отношение на ответника били
налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори.
Твърди се още, че поради неизпълнение на задълженията си в срок,
ответникът дължал на ищцовото дружество обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което се иска
обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 17.01.2024г.
3
Всички непогасени и изискуеми задължения на С. Б. В. в размер на 2 329.34
лева са обединени във Фактура № **********/5.6.2022 г. за клиентски номер
*********, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването и, като до
момента не били заплатени.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства: препис от искова молба за ответната страна, пълномощно и
платежно .
В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество,
като от последния по делото е постъпила молба, с която се иска да бъде
уважен предявения иск съобразно представените писмени доказателства и на
основание чл.238 от ГПК и чл.239 от ГПК да се постанови неприсъствено
решение, в случай, че ответникът или негов пълномощник не се яви в първото
по делото съдебно заседание.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен
такъв.Ответникът не се явява и в първото по делото съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 2.11.2020 г., изменен с
допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 16.6.2021 г„ договор за лизинг за MOTQROLA Moto
E6 Play Dual Black от 02.11.2020 г., договор за лизинг за базови аксесоари от
02.11.2020 г. и договор за лизинг за базови аксесоари от 22.02.2022 г.
Тъй като длъжникът не бил изпълнил задълженията си по договорите,
дружеството прекратило едностранно договора и допълнителното
споразумение към него на 31.5.2022 г. (за договора за лизинг -чл. 11, ал. 1 от
общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от
Общите условия).
На 12.02.2024г., по образуваното ЧГД №174/2024г. по описа на РС –
Бяла Слатина, била издадена Заповед №130 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът да
заплати на ищцовото дружество сума в размер на 20329,34 лева – главницаза
период от 02.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
17.01.2024г. - датата на подаване на заявлението в съда / видно от пощенското
клеймо / до изплащане на вземането, както и сумата от 46.59 лева - държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 499.76 лева .
На основание чл.415 от ГПК, с Разпореждане от дата 15.05.2024г., съдът
е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
4
С оглед изложеното, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск по чл.422 от ГПК е свързано с
производството по чл.410 и следващите от ГПК, като заведеният
установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е специален
установителен иск. Целта на предявяването на иск е да се установи наличието
на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена
заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо. Съгласно чл.154
от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
За да се уважат предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът
следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, а
именно – наличието на сключен договор за кредит, изпълнението на
договорните си задължения , при което за ответника е възникнало задължение
за нейното връщане, както и, че вземането е станало предсрочно изискуемо,
каквито твърдения са изложени в исковата молба.Ищецът също така следва да
докаже, както по основание, така и по размер дължимостта на процесното
вземане, както и правомерността на начисляването му.В тежест на ответника е
да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията и
твърденията си в отговора.
В производството по чл.422 от ГПК, респективно чл.415, ал.1 от ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, а не към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, като в
това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образуван изпълнителен процес.
В настоящия случай, безспорно по делото се установява, че вземането
произтича от договор за мобилни услуги с определен падеж за плащане на
отделните фактури, формирани от главница и неустойка.
Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да
обусловят несъмнения извод, че длъжникът дължи на ищцовото дружество по
договор за мобилни услуги сума в размер на 2329.34 лева – общ сбор по
сключени м/у страните договори за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 17.01.2024г. до окончателното изплащане на
сумата.
Не е налице плащане от страна на длъжника, поради което и
предявените искове са основателни.
5
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК.В откритото
съдебно заседание, както за ищеца, така и за ответника, редовно призовани, не
се явява представител.Ответникът не е направил искане делото да се гледа в
негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на
основание чл.238, ал.1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен отговор / чл.131 от ГПК / и
призовка за страна за открито съдебно заседание / чл.142 от ГПК / са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице.Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се явява и не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован е с оглед
разпоредбите на чл.40 и чл.41 от ГПК, както и чл.44, ал.1 от ГПК, не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.От приложените
към исковата молба писмени доказателства, може да се направи извод за
вероятна основателност на исковите претенции, поради което следва да се
постанови Решение по реда на чл.238 от ГПК, с което предявения иск да се
уважи изцяло.
С протоколно определение в съдебно заседание, проведено на
17.02.2025г., съдът е приел,че са налице законовите условия и е уважил
направеното искане за постановяване на неприсъствено решение по
предявения иск, съгласно чл.238 от ГПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР №4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора раздели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Поради това в
случая, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските,
направени по ЧГД №174/2024г. по описа на РС – Бяла Слатина, а именно 46.59
лева - държавна такса и 499.76 лева - адвокатско възнаграждение.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
526.59 лева, както следва – 46.59 лева – държавна такса и 480.00 лева -
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Б. В.,
ЕГН:********** от гр.К., общ.К., обл.в., ул.“ С. „ №6, че същата дължи на „
Йеттел България„ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „ М. „, ж.к.“ М. „ №4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в
размер на 2329.34 лева – общ сбор по сключени м/у страните договори за
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
17.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Б. В., ЕГН:********** от
гр.К., общ.К., обл.в., ул.“ С. „ №6 да заплати на „ Йеттел България„ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „ М. „,
ж.к.“ М. „ №4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в размер на 546.35 лева /
петстотин четирдесет и шест лева и 35 стотинки/, представляваща сторените в
заповедното производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Б. В., ЕГН:********** от
гр.К., общ.К., обл.в., ул.“ С. „ №6 да заплати на „ Йеттел България„ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „ М. „,
ж.к.“ М. „ №4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в размер на 526.59 лева /
петстотин двадесет и шест лева и 59 стотинки /, представляваща сторените в
исковото производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване, като ответника може да търси
защита по реда на чл.240 от ГПК пред ОС – в. в едномесечен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
7