МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260000 от
07.01.2021г. по НОХД № 1064/2020г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав.
От Районна
прокуратура гр. Несебър е внесен обвинителен акт по ДП № 304 ЗМ - 1372/2017г.
по описа на РУ – Несебър против Х.Х.И. за
извършено престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК – за това, че на 21.07.2017г., в к.к. Слънчев бряг, в търговски обект - магазин,
находящ в
базар „П.", упражняваща търговска дейност като ЕТ
„Ш.Х.Х." с ЕИК ......., без съгласието на притежателите на изключителното
право по чл.
13, ал. 1 от ЗМГО, дадено съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗМГО, използвала в
търговската си дейност (по смисъла на
чл.13, ал.2, т.2, вр. чл.1 от ЗМГО) търговски марки, притежание на Disquared2 ТМ S.A, Jack Daniel's Properties, INC, Tommy Hilfiger Licensing
В.V., Prada S.A, Hugo
Boss Trade Mark Management GmbH & Co KG, Levi Strauss&Co, Dkn Retail LTD, „Adidas International Marketing B. V.”, Nike
Innovate C.V., All
Star C.V, The
Polo/Lauren Company L.P., Chanel Sarl и G.A.S. като предлагала за продажба
стоки с изобразени знаци, сходни на горепосочените търговски марки, без правно
основание, както следва: стоки, с изобразени върху тях знаци, сходни
на търговската марка „DISQUARED, от които: 15 броя дънки, възлизащи на обща
стойност 600.00 лв. като имитация и 11700.00 лв. като оригинал; 8 броя къси
дънкови панталони, възлизащи на обща стойност 280.00 лв. като имитация и
5440.00 лв. като оригинал; 7 броя потници, възлизащи на обща стойност 140.00
лв. като имитация и 2730.00 лв. като оригинал; 17 броя тениски, възлизащи на
обща стойност 425.00 лв. като имитация и 6800.00 лв. като оригинал; 2 броя къси
гащи, възлизащи на обща стойност 60.00 лв. като имитация и 1300.00 лв. като
оригинал; стоки, с изобразени
върху тях знаци, сходни на търговската марка „JACK DANIELS", от които: 50
броя потници, възлизащи на обща стойност 250.00 лв. като имитация и 2000.00 лв.
като оригинал; 50 броя тениски, възлизащи на обща стойност 250.00 лв. като
имитация и 2200.00 лв. като оригинал; 3 броя потници, възлизащи на обща
стойност 15.00 лв. като имитация и 120.00 лв. като оригинал; стоки, с изобразени върху тях знаци,
сходни на търговската марка „TOMMY HILFIGER", от които: 61 броя тениски,
възлизащи на обща стойност 1525.00 лв. като имитация и 6100.00 лв. като
оригинал; 14 броя дънки, възлизащи на обща стойност 560.00 лв. като имитация и
3360.00 лв. като оригинал; 13 броя суитчъри, възлизащи на обща стойност 520.00
лв. като имитация и 2210.00 лв. като оригинал; 5 броя дънки с изобразени върху тях знаци, сходни на
търговската марка „PRADA", възлизащи на обща
стойност 175.00 лв. като имитация и 3800.00 лв. като оригинал; стоки, с изобразени върху тях знаци,
сходни на търговската марка „HUGO BOSS", от които: 8 броя дънки, възлизащи
на обща стойност 320.00 лв. като имитация и 5600.00 лв. като оригинал; 34 броя
тениски, възлизащи на обща стойност 1360.00 лв. като имитация и 8840.00 лв.
като оригинал; 3 броя якета, възлизащи на обща стойност 135.00 лв. като
имитация и 2970.00 лв. като оригинал; 6 броя къси гащи, възлизащи на обща
стойност 150.00 лв. като имитация и 660.00 лв. като оригинал; 4 броя дънки с изобразени върху тях
знаци, сходни на търговската марка „LEVIS", възлизащи на обща стойност
120.00 лв. като имитация и 480.00 лв. като оригинал; 36 броя суитчъри с изобразени върху тях знаци, сходни на
търговската марка „SUPER DRY", възлизащи на обща стойност 1080.00 лв. като
имитация и 6336.00 лв. като оригинал; стоки,
с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската марка „ADIDAS", от
които: 79 комплекта, възлизащи на 3555.00 лв. като имитации и 11060.00 лв. като
оригинал; 97 броя къси гащи, възлизащи на обща стойност 1940.00 лв. като
имитация и 6305.00 лв. като оригинал; 17 броя тениски, възлизащи на обща
стойност 255.00 лв. като имитация и 850.00 лв. като оригинал; стоки, с изобразени върху тях знаци,
сходни на търговската марка „NIKE", от които: 21 броя суитчъри, възлизащи
на обща стойност 735.00 лв. като имитация и 3780.00 лв. като оригинал; 14 броя
къси гащи, възлизащи на обща стойност 350.00 лв. като имитация и 1120 00 лв.
като оригинал; 10 броя горници, възлизащи на обща стойност 400.00 лв. като
имитация и 1300.00 лв. като оригинал; 56 броя тениски, възлизащи на 840.00 лв.
като имитация и 2800.00 лв. като оригинал; 6 броя горници с изобразени върху тях знаци, сходни на
търговската марка „CONVERSE", възлизащи на обща стойност 180.00 лв. като
имитация и 840 00 лв. като оригинал; 13
броя тениски с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската марка
„POLO", възлизащи на обща стойност 260.00 лв. като имитация и 1820.00 лв.
като оригинал; стоки, с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската марка
„CHANEL", от които: 16 броя тениски, възлизащи на обща стойност 640.00 лв.
като имитация и 12480.00 лв. като оригинал; 3 броя комплекти, възлизащи на обща
стойност 150.00 лв. като имитация и 2700 00 лв. като оригинал; 1 брой тениска с къс ръкав с
изобразени върху нея знаци, сходни на търговската марка „GEORGIO ARMANI" с
цена 25.00 лв. като имитация и 260.00 лв. като оригинал; всички стоки на обща
стойност 17295 лв. като имитации и 117 961 лв. като оригинал.
Представителят
на Районна прокуратура Несебър поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че в
хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които
обосновават извода, че подсъдимата е извършила престъплението - свидетелски
показания, извършени огледи на веществени доказателства, авторска експертиза.
Предлага същата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение. Намира,
че са налице основания за налагане на наказание при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. “б“ от НК, тъй като са налице достатъчно смекчаващи вината
обстоятелства - подсъдимата е съдействала още в началото на ДП, не е осъждана. Предлага
да й бъде наложено наказание в минималния размер, а именно „Пробация“, при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца. Счита, че не следва да бъде налагано
кумулативно предвиденото наказание „Глоба“. Намира, че наказанието „Пробация“,
с тези две пробационни мерки, ще изпълни целите на закона. Предлага иззетите
стоки да бъдат отнети в полза на държавата.
Защитникът
на подсъдимата сочи, че повдигнатото обвинение спрямо нея е безспорно доказано.
Акцентира върху обстоятелството, че деянието е извършено на 21 юли 2017г. -
преди повече от три години. Сочи, че подсъдимата е предала доброволно всички
вещи и е съдействала за разкриване на обективната истина. Счита, че наказанието
„Пробация“ би изиграло необходимата превантивна роля. Моли да бъде наложено за
минимален срок, а наказанието „Глоба“ да не се налага, тъй като вредите, които подсъдимата
търпи от изземването на стоката, са достатъчно големи.
Подсъдимата поддържа
казаното от защитника. В последната си дума моли за наказание „Пробация“.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Настоящото производство се
разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в
съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните
допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
С оглед така проведеното
производство по делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимата Х.Х.И. е родена на
***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, комплекс „Стария възел“ № 7, вх. 1,
ет. 1, ап. 3, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана,
ЕГН **********.
На 21.07.2017г. по повод
постъпил сигнал за продажба на дрехи, носещи регистрирани търговски марки, без
съгласието на притежателите, на територията на РУ Несебър била извършена
специализирана полицейска операция. Била извършена проверка на търговски обект
– магазин, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, базар „П.“, стопанисван от ЕТ
„Шанс – Х.Х.“, със собственик на търговеца подсъдимата Х.. Свидетелите Д.П.
(към онзи момент разузнавач в сектор „ИП“ към РУ Несебър) и Георги С.
(командирован в РУ Несебър) извършили проверка в обекта и установили, че били
изложени за продажба текстилни стоки (дънкови панталони – къси и дълги,
потници, тениски, къси гащи, якета, суитчери, горници, комплекти) с поставени
върху тях знаци на търговски марки. Стоките имали етикети и посочени продажни
цени. В обекта се намирала подсъдимата И., която заявила на проверяващите, че
тя продава стоките и ги е закупувала от базар „Илиянци“ в гр. София, както и от
непознати лица в к. к. „Слънчев бряг“. При тези данни от проверяващите бил
съставен констативен протокол (на л. 11 от том I от ДП), в който стоките били описани, а подсъдимата
предала същите доброволно за нуждите на разследването с протокол за доброволно
предаване от 21.07.2017г. (на л. 12, том I от ДП). С протокола били предадени: стоки, с
изобразени върху тях знаци, сходни на търговската марка „DISQUARED, от които:
15 броя дънки; 8 броя къси дънкови панталони; 7 броя потници; 17 броя тениски; 2
броя къси гащи, стоки, с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската
марка „JACK DANIELS", от които: 50 броя потници; 50 броя тениски; 3 броя
потници; стоки, с изобразени
върху тях знаци, сходни на търговската марка „TOMMY HILFIGER", от които:
61 броя тениски; 14 броя дънки; 13 броя суитчъри; 5 броя дънки с изобразени върху тях знаци, сходни на
търговската марка „PRADA"; стоки, с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската
марка „HUGO BOSS", от които: 8 броя дънки; 34 броя тениски; 3 броя якета;
6 броя къси гащи; 4 броя дънки
с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската марка „LEVIS"; 36 броя суитчъри с изобразени върху
тях знаци, сходни на търговската марка „SUPER DRY"; стоки, с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската
марка „ADIDAS", от които: 79 комплекта; 97 броя къси гащи; 17 броя тениски; стоки, с изобразени върху тях знаци,
сходни на търговската марка „NIKE", от които: 21 броя суитчъри; 14 броя
къси гащи; 10 броя горници; 56 броя тениски; 6 броя горници с изобразени върху тях знаци, сходни на
търговската марка „CONVERSE"; 13
броя тениски с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската марка
„POLO"; стоки, с изобразени върху тях знаци, сходни на търговската марка
„CHANEL", от които: 16 броя тениски; 3 броя комплекти; 1 брой тениска с къс ръкав с
изобразени върху нея знаци, сходни на търговската марка „GEORGIO ARMANI“. На посочените стоки били извършени и огледи,
документирани с протокол за оглед на веществени доказателства от 06.10.2017г.
(на л. 78 – л. 131 от том I ДП) и от 17.11.2018г. (на л. 115 – л.
117 от том II от ДП).
В хода на досъдебното производство са изготвени съдебно-авторско правни и
съдебно-икономически експертизи. От съдебно-авторско правна експертиза се
установява, че процесните търговски марки към датата на деянието били в срок на
защита, като съществува сходство между марките, поставени на стоките, продавани
от подсъдимия, и оригиналните търговски марки, дължащо се на идентични и сходни
основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в състава им, на
сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на представяне на знаците –
между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрираните
марки. Направен е извод, че сходството може да доведе до объркване на
потребителя, което включва възможността за свързване на изобразените върху
веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки „DISQUARED,
„JACK DANIELS", „TOMMY HILFIGER", „PRADA", „HUGO BOSS",
„LEVIS",„SUPER
DRY"
„ADIDAS", „NIKE", „CONVERSE", „POLO",
„CHANEL", „GEORGIO ARMANI".
От изготвената съдебно-икономическа се установява, че пазарната стойност на
предлаганите за продажба стоки в оригинал е в размер на 117 961 лева, а като имитация – 17295 лева.
По ДП е
постъпило писмо от Патентно ведомство на Република България (на л. 211 – л. 212
от том I), видно от което във ведомството няма
информация за преотстъпване на права за ползване посредством лицензионен
договор за посочените марки от страна на притежателите им, като няма вписани
лицензионни договори за преотстъпване на права за ползване в търговската
дейност на марките от ЕТ „Ш.Х.Х.".
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието
на подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред
подсъдимата е признала всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния
акт, като това нейно признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното
производство доказателства относно тези факти. Наред с това подсъдимата е дала
и съгласието си за тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. С
оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т.
2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка,
обективирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от
направените от подсъдимата самопризнания, подкрепящи се от събраните на
досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите Д.П.,
Георги С., Пламена Попова, Катя Цацова, Н.Д..
Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени
доказателства, които в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично й
установяване. За изясняването на фактите са допринесли и извършените огледи на
веществени доказателства, документирани с протоколи по досъдебното
производство, както и експертните заключения на съдебно-авторско правни и съдебно-икономически
експертизи. Съставеният на досъдебното производство протокол за доброволно
предаване способства за надлежното приобщаване на веществените доказателства по
делото. Всички посочени доказателства си кореспондират помежду си като в пълна
степен съвпадат и с признанията на подсъдимата.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК. Съгласно
цитираната правна норма на наказание подлежи лице, което без съгласието на
притежателя на изключителното право използва в търговската дейност марка, без
правно основание.
На първо място от обективна страна по делото се
установява, че подсъдимата е използвала в търговската си дейност марки, сходни
с тези, притежавани от Disquared2 ТМ S.A, Jack Daniel's Properties, INC, Tommy Hilfiger Licensing
В.V., Prada S.A, Hugo
Boss Trade Mark Management GmbH & Co KG, Levi Strauss&Co, Dkn Retail LTD, „Adidas International Marketing B. V.”, Nike
Innovate C.V., All
Star C.V, The
Polo/Lauren Company L.P., Chanel Sarl и G.A.S. чрез предлагането
на стоките, подробно описани по-горе. Това е така, тъй като в стопанисван от ЕТ „Ш.Х.Х."обект, са предлагани за продажба посочените стоки. От
фактическа страна по делото се установи, че цялата търговска дейност от името
на този търговец била осъществявана от подсъдимата, която е физическото лице –
търговец по смисъла на чл. 56 от Търговския закон. Нормата на чл. 172б, ал. 1 НК е бланкетна като понятието „използване в търговската
дейност” намира легално определение в допълващата разпоредба
на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. В хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от
ЗМГО попада и предлагането на стоките с този
знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели. Т.е. след
като по делото е установено, че процесните стоки са се намирали в търговския
обект (вкл. с поставени цени), стопанисван от търговец, от името на който
търговската дейност се осъществявала от подсъдимата, то безспорно този търговец
ги е предлагал за продажба и по този начин ги е използвал в търговската си
дейност.
Същевременно по делото се установява, че в полза на
търговеца не е било дадено съгласие от представителите на търговските марки за
Република България, като липсва и правно основание за използване в търговската
му дейност на тези марки. Безспорно се установява и, че марките, които се
намират върху предлаганите стоки, са сходни с
оригиналните търговски марки. Т.е. използваните марки са неоригинални
(фалшифицирани). По силата на чл.
13, ал. 1,
т. 1 от ЗМГО притежателят на изключителното право върху
марка може да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в
търговската дейност знак, който е идентичен
на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана. Точно по
този начин е процедирано в случая. Ето защо и този елемент от обективната
страна на процесното деяние е реализиран.
Деянието е извършено и от субект, годен да понесе
наказателна отговорност по смисъла на чл. 172б НК. Вярно е, че в случая търговската
дейност се е извършвала от ЕООД, но както е посочено в т. II.
1 от Тълкувателно решение № 1 от
31.05.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСНК, субект на престъплението по
чл. 172б от НК, когато ползвател на неправомерно идентифицираните стоки е търговец, е
съответното физическо лице, от поведението на което търговецът е
придобил качеството на ползвател. Релевантен за определяне на
субекта на престъплението, когато присъствието на ЕТ в гражданско-правния
оборот е свързано с нарушаване на изключителното право върху марка, е въпросът
кой е извършил конкретни действия, довели до неправомерното й използване. Във
всеки отделен случай е необходимо да се изследва насочеността на поведението на
физическите лица, реално ангажирани с деянието. В конкретния случай безспорно конкретните действия са извършвани от подсъдимата,
която е физическото лице търговец, регистрирано като ЕТ. Този факт се
потвърждава от самата нея по време на проверката. Именно тя е била физическото
лице, което е извършвало правни действия от името на търговеца. В тази връзка,
качеството на това лице означава, че то предприема конкретните действия по
закупуването и впоследствие – предлагането на стоките в търговската дейност на дружеството.
Именно поведението на подсъдимата, в качеството й на физическо лице - търговец,
е станало причина за предлагането на стоките. При това положение именно тя е
субектът по смисъла на цитираното тълкувателно решение, годен да осъществи
деянието по чл. 172б, ал. 1 НК.
От субективна страна подсъдимата е извършила
престъплението при форма на вината пряк умисъл. Умисълът за извършване на
деянието се изразява в намерението на дееца да
предлага стоките в търговската си дейност,
заблуждавайки или не потребителите за тяхната „оригиналност”, което безспорно дава отражение върху цената им. Последното пък е
свързано както с професионалната компетентност на дееца, така и със задължението
му да изиска от продавача на стоката
сертификат за произход, за да бъде сигурен, че закупуваната стока е оригинална
и се ползва със съответното правно основание да я търгува. Прекият умисъл на дееца като субективно психическо
отношение към деянието и неговия резултат следва да се изведе от обективираното
му поведение на предлагане за продажба като проява на използване в търговската
дейност на процеснтие
стоки, при липсата на документи за техния произход,
съответно за съгласие на притежателя на правото върху регистрирания знак за
ползването му.
При индивидуализация на наказанието съдебният състав взе
предвид, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б” от НК с оглед наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. При
индивидуализация на наказанието на първо място следва да се има предвид, че
степента на обществена опасност на извършеното деяние може да се определи като
сравнително ниска. Обществената опасност на дееца следва да се отчете като
ниска с оглед чистото му съдебно минало.
Настоящият състав извърши преценка на наличните отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства. В тази връзка съдът счита, че не се установява
обстоятелства, които да отегчават отговорността на подсъдимата. Като смекчаващи
вината обстоятелства следва да се отчетат доброто процесуално поведение на
подсъдимата, съдействието, което е указала на разследването от самото му начало,
чистото й съдебно минало. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се
отчете и периодът, който е изминал между извършване на престъплението и
осъждането на подсъдимата (над 3 години) и то не по нейна вина. Всички изброени
смекчаващи вината обстоятелства следва да се определят като многобройни, което е
основание за приложението на чл. 55 НК.
При това положение и с оглед обстоятелството, че в чл.
172б, ал. 1 НК е предвидено наказание до пет години „Лишаване от свобода”, то в
настоящия случай приложение може да намери нормата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б”. Не е предвиден най-нисък предел на наказанието „Лишаване от свобода” по
чл. 172б, ал. 1 НК, поради което са налице предпоставките същото да бъде
заменено с „Пробация”. Съдът прецени, че точно така следва да се процедира в
настоящия случай и замени предвиденото в чл. 172б, ал. 1 НК „Лишаване от
свобода” с „Пробация”. При решаване на въпроса за конкретните пробационни
мерки, които следва да се наложат на подсъдимия, съдът отчете всички смекчаващи
вината обстоятелства, съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца.
Анализът на тези обстоятелства води до краен извод, че наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимата и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК
трябва да е в минималния размер, предвиден в закона. Решаващо значение за този
извод на съда е обстоятелството, че са налице множество смекчаващи вината
обстоятелства, а обществена опасност на дееца и на извършеното от него деяние
са ниски. Т.е. единственият възможен извод е, че на подсъдимата следва да се
наложи минималното предвидено в закона наказание. Според съда всяко наказание
над този минимален размер не би отговаряло на всички обсъдени по-горе
обстоятелства и би било несъразмерно тежко. По арг. от чл. 42а, ал. 3, т. 1 вр.
чл. 42а, ал. 4 вр. чл. 42б, ал. 1 от НК минималният размер на наказанието
„Пробация” включва определянето на следните мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца с явяване и подписване на осъдения пред
пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител. Съдебният състав счете, че с определяне на посочените
мерки в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК, като тези
мерки ще изпълнят в пълнота целта си да въздействат превъзпитателно и
предупредително както на подсъдимата, така и на другите членове на обществото.
Същевременно налагането на тези мерки, свързано с ограничаване в най-ниската
възможна степен (за престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК) на правата на подсъдимата,
в най-пълна степен отговаря на всички обсъдени смекчаващи вината обстоятелства.
Що се касае до кумулативно предвиденото в чл. 172б, ал.
1 НК наказание глоба, съдът достигна до извод, че на основание чл. 55, ал. 3 НК
наказанието „глоба” не следва да се налага на подсъдимата. Налагането на такова
наказание не съответства на установените по делото обстоятелства, които са в
насока, че наказателната отговорност, която подсъдимата следва да понесе,
трябва да е минимална. Наред с това прилагането на чл. 55, ал. 3 от НК е
съобразено с материалното състояние на подсъдимата. Възползвайки се от
правомощието си по чл. 55, ал. 3 НК съдът прие, че посочените обстоятелства и
ниската степен на обществена опасност на подсъдимата са достатъчни, за да се
приеме, че не следва да й се налага кумулативно предвиденото в чл. 172б, ал. 1 НК наказание „глоба”.
С оглед изричната разпоредба на чл. 172б, ал. 3 НК във
връзка с чл. 53, ал. 1, б. „б” от НК с присъдата веществените доказателства,
предмет на деянието, бяха отнети в полза на Държавата, като същите след
влизането на присъдата в сила следва да бъдат унищожени.
С оглед признаването на подсъдимата за виновна на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК в нейна тежест бяха възложени и разноските по ДП
в размер 1247,30 лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР
Бургас.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: