Определение по дело №2012/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1726
Дата: 16 октомври 2020 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20207180702012
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1726/16.10.2020г.

 

Град Пловдив, 16.10.2020 година

 

        

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

като разгледа административно дело № 2012 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.159 АПК.

Образувано е по жалба на „Ханон системс Пловдив“ ЕООД против решение, обективирано в писмо рег.№ ПМС-06-13-026-3 от 27.07.2020 г., на директора на ДБТ Раковски по заявление от 10.06.2020 г. за изменение на заявление № ПМС-2-06-13-02279 от 22.04.2020 г. за компенсация по реда на чл.1, ал.2 от ПМС № 55 от 2020 г., за периода юни 2020 г.

Съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, по която не дължи произнасяне по същество.

Със заявление от 10.06.2020 г. чрез системата за електронно управление дружеството-жалбоподател е изпратило до ДБТ Раковски документи за изплащане на компенсации по реда на чл.1, ал.2 от ПМС № 55 от 30.03.2020 г. за периода 06.04.2020 г. до 26.06.2020 г. С оспореното писмо от 27.07.2020 г., конкретизирано с писмо от 03.08.2020 г., директорът на ДБТ Раковски е уведомил представляващия дружеството-жалбоподател, че поради факта, че списъците за изплащане на компенсации по чл.1, ал.2 и по чл.1, ал.3 от ПМС № 55 от 30.03.2020 г. са с едни и същи служители и за един и същ период от време, становището на комисията е, че въз основа на представените месечни отчетни документи списъкът по чл.1, ал.2 следва да бъде спрян, а списъкът по чл.1, ал.3 е допустим, отговаря на условията и следва да бъде придвижен за изплащане на компенсации за м. юни 2020 г.

В ПМС № 55 от 30.03.2020 г. не се съдържа изрична регламентация относно реда за оспорване на актовете, издадени във връзка с неговото приложение. Съгласно чл.5 от ПМС № 55 от 30.03.2020 г. комисия, определена със заповед на директора на дирекция „Бюро по труда“, разглежда документите по чл.4 (заявлението за изплащане на компенсации с придружаващите го документи) и извършва проверка за съответствие с критериите за изплащане на компенсации в срок до 7 работни дни от подаването на заявлението (ал.1), отразява в протокол съответствието или несъответствието на работодателя с критериите за изплащане на компенсации (ал.3), а директорът на дирекция „Бюро по труда“ изпраща в Агенцията по заетостта списък на работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации, протоколите на комисията и документите по чл.4, ал.2, т.4 и 5 (ал.4).

При така дадената правна уредба съдът намира, че ако в правната сфера на дружество-жалбоподател са настъпили неблагоприятни последици от отказа за изплащане на компенсации за месец юни 2020 г., то техен източник е не т.нар. решение, обективирано в писмо рег. № ПМС-06-13-026-3 от 27.07.2020 г. на директора на ДБТ Раковски, което има единствено уведомителен характер и представлява изпълнение на задължението по чл.5, ал.6 от ПМС № 55 от 30.03.2020 г., а решението на комисията по чл.5, ал.1, взето с протокола, съставен по реда на чл.5, ал.3. Именно този протокол е актът, който обективира волеизявлението на лицата, осъществяващи публични функции, и който подлежи на оспорване. Следователно оспореното решение, обективирано в писмо рег.№ ПМС-06-13-026-3 от 27.07.2020 г., на директора на ДБТ Раковски има единствено характер на уведомление по смисъла на чл.5, ал.6 от ПМС № 55 от 30.03.2020 г. и не подлежи на обжалване пред съд.

От друга страна, с оглед съдържанието на самото писмо от 27.07.2020 г., че дружеството е получило компенсации за същите работници за същия период на друго основание, означава, че за дружеството-жалбоподател не е налице правен интерес от неговото оспорване, доколкото не е налице неблагоприятно засягане на правата и законните интереси на дружеството.

Наличието на годен за обжалване акт и на правен интерес от обжалването са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимост на жалбата, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно. Съответно тяхната липса обосновава недопустимост на жалбата, което налага нейното оставяне без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство.  Затова и на основание чл.159, т.1 и т.4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Ханон системс Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Стряма, община Раковски, област Пловдив, Индустриална зона „Раковски“, завод „Ханон системс“, представлявано от прокуристите С.Г.и С.П.,  против решение, обективирано в писмо рег.№ ПМС-06-13-026-3 от 27.07.2020 г., на директора на ДБТ Раковски по заявление от 10.06.2020 г. за изменение на заявление № ПМС-2-06-13-02279 от 22.04.2020 г. за компенсация по реда на чл.1, ал.2 от ПМС № 55 от 2020 г., за периода юни 2020 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2012 по описа на Административен съд Пловдив за 2020 година.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: