Определение по дело №2494/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260155
Дата: 7 януари 2022 г.
Съдия: Божидар Иванов Стаевски
Дело: 20211100502494
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№...

гр. София, 07.01.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІII "Б" въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

                                                

ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                                        БОЖИДАР СТАЕВСКИ                                            

при участието на секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско дело № 2494 по описа на съда за 2020 г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274чл. 279 от ГПК.

Образувано е по жалба от Л.С., подадена чрез процесуалния ѝ представител адв. М.П., срещу съдебен акт наименован решение с № 20000719/04.01.2021г. по гр. д. № 13054/2015г. на СРС 165 състав с който е отхвърлен предявените искове с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от сумата от 2267,77лв. задължение за цена на топлинна енергия, сумата от 361,44 лв. обезщетение за забава и сумата от  374,60 лв. суми за които има издаден изпълнителен лист от 23.01.2015 г. Процесуалният представител на страната счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, а за ищцата съществува правен интерес от водене на производството тъй като ответникът е показал намерението си да събира принудително изтеклото по давност вземане. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго с което исковете се уважават.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата отстрана на „Т.С.“ ЕАД.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

В разглеждания случай мотивите, изложени от СРС в обжалвания съдебен акт са, че отрицателният установителен иск по чл. 439, ал.1 от ГПК е средство за защита само по висящ изпълнителен процес и доколкото в разглеждания случай изпълнително дело 504/2015г. по описа на ЧСИ С. Х., с Рег. № 863 при КЧСИ е прекратено преди образуването на настоящото производство, то ищцата няма правен интерес от завеждане на установителния иск.

При това положение настоящият съдебен състав счита, че доколкото в разглеждания случай първоинстанционният съд е формирал извода, че искът е предявен при липса на правен интерес и по този начин е отрекъл допустимостта на предявения иск, то по своето естество съдебният акт, макар да е наименован „решение“  и въпреки непрецизно /несъответно/ формулирания диспозитив има характера на разпореждане по смисъла на чл. 130, изр. 1 от ГПК. Съгласно второто изречение на чл. 130 от ГПК срещу това разпореждане може да се подаде частна жалба.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Предявени са искове правно с основание чл. 439, ал. 1 от ГПК. Като доказателство е изискано и приложено изпълнително дело № 504/2015г. по описа на ЧСИ С. Х. с Рег. № 863 при КЧСИ. Изпълнителното производство било образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.01.2015г. по гр.д. 32004/2014г. на СРС 28 състав, издаден в полза на „Т.С.“ ЕАД. От приложеното на л. 99 от постановление от 17.10.2018г. на ЧСИ е видно, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1 т. 5 от ГПК. По делото няма данни постановлението да е обжалвано и същото е влязло в сила.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай за ищцата е налице правен интерес от завеждането на иска доколкото изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал.1 т. 5 от ГПК и за взискателя съществува възможност за повторно образуване на изпълнително производство. Наличието на правен интерес у ищцата обуславя допустимостта на иска.

Ето защо първоинстанционния акт именован „решение“ имащ характера на разпореждане по чл. 130 от ГПК следва да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на спора и произнасяне по него по същество. 

На основание чл. 274, ал.4 от ГПК определението не подлежи на обжалване.

Мотивиран от гореизложеното

РЕШИ:

ОТМЕНЯ акт именован „решение“, имащ характера на разпореждане по чл. 130 от ГПК № 20000719/04.01.2021г., по гр.д. 19618/2020г. по описа на Софийски районен съд 165 състав.

ВРЪЩА делото на  на Софийски районен съд 165 състав за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на спора и произнасяне по него по същество.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.