№ 166
гр. гр. Димитровград, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора М. Петрова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело №
20245610100134 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу Н. В. Ж., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че Н. В. Ж., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, следните суми: главница в размер на 1000,00 лева,
договорно възнаграждение в размер на 235,72 лева за периода от 15.08.2022 г.
до 15.07.2023 г., възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в
размер на 400,00 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер
на 400,00 лева, лихва за забава върху вземането за главница за периода от
16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 138,25 лева, лихва за забава върху
вземането за договорно възнаграждение за периода от 16.08.2022 г. до
15.07.2023 г. в размер на 32,59 лева, лихва за забава върху вземането за услуга
„Фаст“ за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 55,30 лева,
лихва за забава върху вземането за услуга „Флекси“ за периода от 16.08.2022
г. до 15.07.2023 г. в размер на 55,30 лева, законна лихва върху вземането за
главница за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 49,18 лева,
законна лихва върху вземането за договорно възнаграждение за периода от
15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 11,59 лева, законна лихва върху
вземането за услуга „Фаст“ за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в
размер на 19,67 лева, законна лихва върху вземането за услуга „Флекси“ за
периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 19,67 лева, ведно със
законната лихва, считано от 28.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 759/29.11.2023 г. по
1
ч.гр.д. № 1599/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Ищецът твърди, че между страните на 11.07.2022 г. е сключен Договор
за потребителски кредит № 40010669710, по силата на който на ответника е
предоставена в заем сума в размер на 1000 лева, като същият е поел
задължение да я върне съгласно погасителния план, част от договора, на 12
месечни вноски, всяка в размер на 102,98 лева, с падеж 15-то число на месеца.
Посочва, че на 11.07.2022 г. ищецът превел чрез паричен превод по EasyPay
на ответника сумата от 1000,00 лева, представляваща заемната сума съгласно
отпуснатия кредит. Твърди, че страните са уговорили договорно
възнаграждение, предварително посочено в погасителния план, като се
претендира същото в размер на 235,72 лева, за периода от 15.08.2022 г. до
15.07.2023 г. /датата на изтичане на погасителния план/. Посочва, че при
сключването на договора, ответникът изрично заявил, че желае да закупи
пакет допълнителни незадължителни услуги, за които дължи възнаграждение
в размер на 400 лева за услуга „Фаст“ и 400 лева за услуга „Флекси“.
Обосновава дължимостта на двете вземания за допълнителни услуги, като
посочва, че в случай на закупуването им ответникът разполага с
възможността да се възползва от приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски,
намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежната дата
на вноските. В тази връзка посочва, че ответникът се е възползвал от
приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредита. Твърди, че
въпреки, че не се е възползвал от предоставените му възможности съгласно
закупената допълнителна услуга „Флекси“, ответникът дължи заплащането на
възнаграждението за нея, тъй като е имал възможност да я използва във всеки
един момент. Поддържа, че ответната страна не е заплатила нито една вноска
съгласно уговореното в договора, като към датата на депозиране на исковата
молба всички вноски са с настъпил падеж. Посочва, че ответникът е усвоил
предоставената в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр и
допълнителна преддоговорна информация и в този смисъл е бил наясно с
общата сума, която трябва да върне. Моли за уважаване на претенцията.
Представя доказателства и прави искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва иска. Не оспорва, обстоятелството, че между страните съществува
твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, както и факта на
предаване на заемната сума в размер на 1000 лева. Релевира възражение за
нищожност на договора, като твърди, че клаузите, уреждащи дължимостта на
възнагражденията за услугата „Фаст“ и услугата „Флекси“, поради своята
неравноправност влекат именно недействителност на договора. В този смисъл
посочва, че дължи единствено сумата в размер на 1000 лева. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
2
С доклада на делото е обявено за безспорно между страните и поради
това ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че между тях на
11.07.2022 г. г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40010669710,
както и обстоятелството, че ищецът е предал на ответника в заем сумата от
1000 лева.
От съдържанието на представения по делото договор се установява, че
„Профи Кредит България“ ЕООД и Н. В. Ж. са били обвързани от
облигационно правоотношение, по силата на което дружеството-ищец се е
задължило да предостави на ответника в заем парична сума в размер на
1000,00 лева срещу насрещното задължение на последния да я върне на 11
равни месечни вноски и една последна изравнителна, считано от 15.08.2022 г.
с падеж на последната вноска – 15.07.2023 г. Установява се още, че страните
са уговорили обща дължима сума по кредита, възлизаща на 1235,72 лева,
както и годишен процент на разходите (ГПР) 48,47 %, годишен лихвен
процент (ГЛП) 41,00 % и лихвен процент на ден – 0,11 %. Видно от договора
е и, че потребителят е закупил пакет от допълнителни услуги в общ размер на
800 лева, 400 лева от които за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и 400
лева – за допълнителна услуга „Флекси“, като заплащането на
възнаграждението за тези услуги е било разсрочено за 12 месеца и
калкулирано към месечните вноски за погасяване на кредита, съгласно
уговореното между страните. Установява се също, че при така уговореното
между страните, общата стойност на задължението по кредита възлиза на
2035,72 лева, а общата вноска в размер на 169,64 лева.
Като доказателство по делото са приети и искане за отпускане на
кредит, стандартен европейски формуляр, ведно с допълнителна
преддоговорна информация, общи условия, приложими към процесния
договор, погасителен план, разписка за извършено плащане и извлечение по
сметка.
Въз основа на депозирано от ищеца заявление е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1599/2023 г. по описа на Районен съд
– Димитровград, като в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от
ответника-длъжник.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и
чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД – за признаване за установено, че
ответникът дължи в полза на ищеца следните суми: главница в размер на
1000,00 лева, договорно възнаграждение в размер на 235,72 лева за периода
от 15.08.2022 г. до 15.07.2023 г., възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“ в размер на 400,00 лева, възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 400,00 лева, лихва за забава върху вземането за
главница за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 138,25 лева,
лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода от
16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 32,59 лева, лихва за забава върху
3
вземането за услуга „Фаст“ за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в
размер на 55,30 лева, лихва за забава върху вземането за услуга „Флекси“ за
периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 55,30 лева, законна лихва
върху вземането за главница за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в
размер на 49,18 лева, законна лихва върху вземането за договорно
възнаграждение за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 11,59
лева, законна лихва върху вземането за услуга „Фаст“ за периода от
15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 19,67 лева, законна лихва върху
вземането за услуга „Флекси“ за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в
размер на 19,67 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 759/29.11.2023 г. по ч.гр.д. № 1599/2023 г. по описа на Районен
съд – Димитровград.
Същите са допустими – предявени са от процесуално легитимирана
страна в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За да бъде уважена претенцията на ищеца, в съответствие с
разпределената му от съда на основание чл. 146, ал. 1 ГПК доказателствена
тежест, същият следва да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на валиден договор за заем, по силата на който е
предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит,
настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък на
задължението по пера, както и законосъобразното изчисляване на ГПР.
На основание чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти,
които са от значение за решаване на делото, както и връзките между тях. В
този смисъл и доколкото страните не спорят относно факта на възникване на
договорното задължение за заплащане на главницата, включително и относно
факта на реалното предаване на заемната сума, съдът счита, че по делото
безспорно е установено възникване на процесното облигационно заемно
правоотношение, както и факта на реалното предаване в заем на ответника на
сумата от 1000,00 лева.
На следващо място съдът счита за установено още, че вземанията по
договора са изискуеми, доколкото и последната вноска, съгласно
погасителния план към договора за заем, дължима на 15.07.2023 г., е с
настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене.
Доколкото ответникът, чиято е и доказателствената тежест да установи
този факт, не сочи доказателства, удостоверяващи извършени плащания по
договора, то следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба, че кредитополучателят не е
заплатил нито една вноска по договора за кредит, поради което последния е
неизправна страна и в този смисъл е бил задължен към кредитора си и за
лихви за забава. В допълнение следва да се отбележи, че в отговора на
исковата молба изначално липсват твърдения за изпълнение на задълженията
на заемополучателя по договора, а точно обратното – същият не оспорва, че
дължи главницата по сключения договор.
Основният спорен въпрос в настоящото производство, в каквато насока
4
са и релевираните в отговора на исковата молба доводи и възражения, е
свързан с твърденията на ответната страна за нищожност на процесния
договор за заем, обосновани с клаузите, предвиждащи възнагражденията за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ и закупена допълнителна услуга
„Флекси“.
Съдът намира, че по отношение на процесния договор за кредит
приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност
облигационното правоотношение между страните представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Специалният закон в чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК предвижда по императивен път
изисквания към съдържанието на тази категория договори, а отклонението от
част от предписаното в горецитираните норми води до недействителност на
съглашението на основание чл. 22 ЗПК.
Съдът е длъжен, предвид императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, да следи служебно за за
спазване на тези норми и дължи произнасяне дори ако нарушението им не е
въведено като довод от някоя от страните. В тази връзка, още в проекта за
доклад на делото, обявен в последствие за окончателен, съдът е указал на
страните, че следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител, като им е осигурил възможност да изразят становище по тези
въпроси.
След извършена служебна проверка за действителността на сключения
между страните договор за потребителски кредит и неговите клаузи, съдът
констатира следното:
Към процесния договор приложение намират разпоредбите на ЗПК в
редакцията му към ДВ бр. 104 от 8 Декември 2020 г., доколкото договорът е
сключен на 11.07.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
5
разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на
годишния процент на разходите, дори при законово установената граница.
В настоящия случай в договора, сключен между страните, са посочени
размерът на кредита, общо дължимите от потребителя суми, както и
годишният процент на разходите, който по размер формално не надвишава
предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според настоящия съдебен състав така
посоченият ГПР не отговаря на действителния, тъй като липсват данни в него
да са включени разходите за допълнителни услуги. Тези възнаграждения,
чието заплащане е предвидено в т. VI и които са подробно изброени в т. 15 от
Общите условия, неразделна част от договора за кредит, представляват по
своята същност разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и е следвало да бъдат включени в ГПР. Като не е сторил това, ищецът
е препятствал възможността за възприемане от страна на потребителя на
поетата от последния финансова тежест. Отделно от това, клаузите,
уреждащи възнаграждението за допълнителни услуги водят до скрито
оскъпяване на договора. Следва да се отбележи още, че в приложеното искане
за опускане на кредита изрично са посочени параметрите на искания кредит,
като не е посочено възнаграждението за допълнителни услуги, а единствено е
отразено, че потребителят желае да ги закупи.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че като е
оповестил ГПР, в който не са включени разходите за допълнителни услуги,
кредиторът е нарушил принципа на добросъвестността. Описаните разходи са
със значителна тежест и се дължат без оглед обстоятелството дали тези
услуги действително са използвани, или не. Невключването им при
формиране на ГПР заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В допълнение следва да се отбележи, че в случай, че кредиторът беше
включил тези разходи за допълнителни услуги в годишния процент на
разходите, то размерът на последния би се увеличил над предвидения в
посочената разпоредба, тъй като видно от договора без включването на
услугите в него, ГПР възлиза на 48,47 %, от една страна, а възнаграждението
за двете услуги е в размер на 80 % от главницата, от друга страна. Ето защо
обоснован е изводът за противоречие на договора с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
което от своя страна е основание за недействителност на съглашението на
основание чл. 22 ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че сключеният между страните
Договор за потребителски кредит № 40010669710/11.07.2022 г. е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК – поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Отделно от горните съображения, следва да се отбележи, че в чл. 10а,
ал. 2 и ал. 4 ЗПК е предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане на
такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита, като във
всички случаи, в които такси и комисиони се събират, видът, размерът и
действията, за които се събират, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В настоящия случай уговарянето на
6
заплащане на възнаграждение за услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, е осъществено без да е
посочено ясно каква е типичната насрещна престация, която да обоснове по-
високи разходи по кредита за кредитополучателя. Нещо повече, целта на
таксите и комисионите по чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да компенсират
административните разходи на кредитори, свързани с договора за кредит, но
различни от основната услуга по предоставянето му. Настоящият съдебен
състав намира, че възлагането в тежест на допълнителни възнаграждения,
които са свързани с усвояването и управлението на кредита, не може да бъде
обосновано с икономическия интерес на кредитора-търговец и предпоставя
неоснователното му обогатяване за сметка на икономически по-слабата
страна, а именно потребителя. Не на последно място и във връзка с
допълнителното възнаграждение за услуга „Флекси“, следва да се отбележи,
че уговорките, свързани с предоставянето на допълнителните услуги и
предвиждащи възможност за изменение на облигационното правоотношение
по договора за потребителски кредит, представляват по своя характер
отражение на правото на изменение на договора по взаимно съгласие по чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, а не услуга по чл. 10а, ал. 1 ЗПК и в този смисъл заплащането
на възнаграждение не може да бъде обосновано.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на
договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата му
стойност, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случай, че
съдът достигне до извод за недействителност на договора в производството
по чл. 422 ГПК, то следва да установи с решението си дължимата сума по
него /Така Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., ГК, IV
ГО на ВКС/.
По гореизложените съображения съдът намира, че ответникът –
потребител следва да заплати на ищеца главницата от 1000,00 лева,
представляваща чистата стойност на кредита и до този размер претенцията му
е основателна и доказана.
В изложения контекст, неоснователна е ищцовата претенция за
установяване съществуване на следните вземания, а именно: договорно
възнаграждение в размер на 235,72 лева за периода от 15.08.2022 г. до
15.07.2023 г., възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в
размер на 400,00 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер
на 400,00 лева. Поради обстоятелството, че неоснователни са претенциите за
съществуване на горепосочените главни вземания, такива са и претенциите за
установяване съществуването на акцесорните вземания за лихва върху всяко
едно от тях, а именно: лихва за забава върху вземането за договорно
възнаграждение за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 32,59
лева, лихва за забава върху вземането за услуга „Фаст“ за периода от
16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 55,30 лева, лихва за забава върху
вземането за услуга „Флекси“ за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в
размер на 55,30 лева, законна лихва върху вземането за договорно
възнаграждение за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 11,59
лева, законна лихва върху вземането за услуга „Фаст“ за периода от
7
15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 19,67 лева, законна лихва върху
вземането за услуга „Флекси“ за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в
размер на 19,67 лева.
Неоснователна според съда се явява и претенцията за установяване
съществуване на вземане за сумата за лихви върху вземането за главница за
периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. и от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в
размер съответна на 138,25 лева и на на 49,18 лева. Доколкото целият договор
е обявен за недействителен, от една страна, а нормата на чл. 23 ЗПК
предвижда връщане от страна на длъжника на чистата стойност на кредита,
без лихви, в тези хипотези, от друга страна, то обезщетение за забава върху
главницата за претендирания период не следва да се дължи. Следва да се
отбележи още, че в забава длъжникът би изпаднал едва след като кредиторът
поиска заплащане на чистата сума по кредита, каквото искане не е отправено
в настоящия случай, а и същото би попаднало в период извън процесния.
С оглед изхода на спора, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част от претенцията,
като съдът дължи произнасяне и по отговорността за разноски в заповедното
производство.
Ищецът претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК, както следва: 56,95 лева за заплатена държавна такса в заповедното
производство, 180,00 лева за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 193,05 лева за заплатена държавна такса в исковото
производство, както и 360 лева за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство. Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 23,56 лева за заплатена от
него държавна такса в заповедното производство съразмерно на уважената
част от претенцията, както и сума в размер на 76,86 лева за заплатена
държавна такса в исковото производство, отново по съразмерност.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение,
съдът като взе предвид, че със заповедта за изпълнение на заявителя е
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева, то на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК на страната следва да се присъди сума в
размер на 74,46 лева за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от претенцията. Съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че
процесуален представител на страната не се е явил в единственото проведено
открито заседание, съдът намира, че определеното по реда на НЗПП
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство възлиза на
150,00 лева, от които на страната следва да се присъди сума в размер на 62,05
лева по съразмерност и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
Ответникът своевременно – в срока за отговор на исковата молба, е
поискал присъждането на сторените от него разноски. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното
между страните възнаграждение по договора в размер на 700 лева е заплатено
в брой, поради което съдът намира, че са налице доказателства за реалното
8
извършване на разноските, доколкото в тази част договорът за правна защита
и съдействие има характер на разписка. Ищецът е релевирал възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение. Съдът, като взе предвид броя на предявените
искове, защитаваните материални интереси, активното поведение на
процесуалния представител на ответника, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, счита, че претендираното от ответната страна
възнаграждение за един адвокат не е прекомерно. Ето защо на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сума в размер на
410,42 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско
възнаграждение в настоящото производство съразмерно на отхвърлената част
от претенцията.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Н. В. Ж., ЕГН **********, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, че Н. В. Ж., ЕГН **********, дължи на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1000,00 лева, представляваща
главница – чистата стойност по Договор за потребителски кредит №
40010669710/11.07.2022 г., сключен между Н. В. Ж., ЕГН ********** и
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.11.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1599/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу Н. В. Ж., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, за признаване за
установено, че Н. В. Ж., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, по Договор за потребителски кредит №
40010669710/11.07.2022 г., сключен между Н. В. Ж., ЕГН ********** и
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, договорно възнаграждение
в размер на 235,72 лева за периода от 15.08.2022 г. до 15.07.2023 г.,
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 400,00
лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 400,00 лева, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 1599/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград,
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу Н. В. Ж., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Н. В.
9
Ж., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, по Договор за потребителски кредит № 40010669710/11.07.2022 г.,
сключен между Н. В. Ж., ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, лихва за забава върху вземането за главница за периода от
16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 138,25 лева, лихва за забава върху
вземането за договорно възнаграждение за периода от 16.08.2022 г. до
15.07.2023 г. в размер на 32,59 лева, лихва за забава върху вземането за услуга
„Фаст“ за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 55,30 лева,
лихва за забава върху вземането за услуга „Флекси“ за периода от 16.08.2022
г. до 15.07.2023 г. в размер на 55,30 лева, законна лихва върху вземането за
главница за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 49,18 лева,
законна лихва върху вземането за договорно възнаграждение за периода от
15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 11,59 лева, законна лихва върху
вземането за услуга „Фаст“ за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в
размер на 19,67 лева, законна лихва върху вземането за услуга „Флекси“ за
периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 19,67 лева, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1599/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н. В. Ж., ЕГН **********, да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК сумата от 138,91 лева, представляваща разноски в исковото
производство съразмерно на уважената част от претенцията, от които 76,86
лева за заплатена държавна такса и 62,05 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата
от 98,02 лева, представляваща разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от претенцията, от които 23,56 лева за
заплатена държавна такса и 74,46 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на Н. В. Ж., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 410,42 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от претенцията.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10