№ 81971
гр. София, 09.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
като разгледа докладваното от Б.Р. Частно гражданско дело №
20241110120168 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Със Заявление, вх. № 110939/04.04.2024г. на СРС, заявителят „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД е поискал издаването на заповед за изпълнение срещу Б. А. Н. за
заплащане на суми, дължими във връзка с Договор за потребителски кредит № ********,
сключен с „*********“ ЕАД, изплатени от поръчителя „**********“ ЕООД с оглед сключен
договор за възмездно поръчителство, като вземанията са цедирани на заявителя.
С разпореждане № 62063/25.04.2024г. съдът е дал указания за представяне на
доказателства по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР за дадено от потребителя съгласие за сключване
на договора. Разпореждането е връчено на заявителя на 22.05.2024г. С Молба, вх. №
168682/23.05.2024г. на СРС, заявителят чрез юрк. Н. е разяснил начина на даване на
съгласие от страна на потребителя за сключването на договорите, като се представените
доказателства са достатъчни за издаването на заповед за изпълнение.
По аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите по
заповедното производство, тъй като, за да се прецени наличието на неравноправни клаузи,
то следва преди това да е установено сключването на съдържащия ги договор. Щом съдът
може служебно да следи за действителността на отделни клаузи в договор, то на същото
основание няма пречка да се преценява наличието и действителността на целия договор. В
противен случай биха се обезмислили правилата за засилване на служебното начало в
заповедното производство с оглед защитата на потребителите.
По делото са предоставени неподписани от потребителя екземпляри от договори.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият правоприемник по
договор за цесия или на друго основание, е този, който трябва да докаже, че е получено
съгласието на потребителя за сключване на договора. Доказателства, че длъжникът е дал
съгласието си за сключване на договора, т.е. че въобще има договор, не са ангажирани.
Твърденията на заявителя в тази насока остават само твърдения на страна в производството
в нейна полза, поради което нямат доказателствена стойност. Договорът не е подписан с
електронен подпис, като липсват каквито и да било доказателства, установяващи дадено по
някакъв начин съгласие от страна на длъжника с него. В подкрепа на изложеното е
практиката на Софийския градски съд – Определение № 264457/17.11.2020г. по ч.гр.д. №
11102/2020г. на СГС, ГК, Определение № 266301/06.04.2021г. по ч.гр.д.839/2021г. на СГС, І
ГО, Определение № 271897/16.07.2021г. по ч.гр.д. № 12552/2020г. на СГС, ГО, Определение
№ 271718/07.07.2021г. по ч.гр.д.1987/2021г. на СГС-ІV, Определение № 3338/14.10.2021г.
1
по ч.гр.д. № 11621/2021г. на СГС, ЧЖ-І-Г, Определение № 9595/03.10.2022г. по ч.гр.д. №
6876/2022г. на СГС, ЧЖ-І-Ч, и др.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за издаване
на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 110939/04.04.2024г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2