Решение по дело №166/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 267
Дата: 18 юли 2023 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20237240700166
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 267

   18.07.2023 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на трети юли през две хиляди, двадесет и трета година в състав:   

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

 

при секретаря: Пенка Маринова

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. ***6 по описа на съда за 2023 г.

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 и сл. от АПК, във връзка с  чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

            Образувано е по жалба от „Ч.-2008“ ЕООД, седалище в град Чирпан, представлявано от Управителя М.Ш., против заповед №ФК-36-0118510 от 23.01.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-51/15.02.2023г. на Директора на дир. „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“-магазин, находящ се в град Чирпан, стопанисван от жалбоподателя,  ведно със забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.  

            Иска се отмяна изцяло на заповедта, като незаконособразна и постановена при неправилно приложение на закона, при не обсъждане и не съобразяване на изложените възражения.

            Оспорващият счита за необосновани изводите на органа, че при извършена проверка в магазина, стопанисван от него била извършена продажба на стоки, за която не бил издаден документ от регистрираното в обекта фискално устройство /ФУ/, тъй като изложените в протокола за проверка сер. АА №0118510/18.01.2023г. факти не отразявани вярно обективната действителност относно обстоятелствата, при които не бил издаден фискален бон /ФБ/, както и относно сумата от 195,10 лева.

            Не била обоснована нуждата от прилагане на мярката, нито имало основания /фактически и правни/ за определената в заповедта продължителност на мярката от 14 дни. Мотивира се, че дори и да било от формална страна нарушение на изискванията за отчетност на продажбите, то трябвало да бъде толкова тежко, че да оправдае една толкова тежка ПАМ и то за такъв срок. В противен случай щели да се нарушат основни принципи, прокламирани в АПК и в частност този за съразмерността.

Оспорващият, редовно призован в с. з., не изпраща представител.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк. К., която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатство възнаграждение. Поддържа представеното по делото становище от страна на процесуален представител на ответника, в което се излагат подробни доводи относно неоснователността на жалбата и законосъобразността на заповедта. В хода по същество акцентира на доводи за законосъобразността на избрания срок на продължителност на ПАМ.

            Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 18.01.2023 г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по см. на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин, находящ се в гр. Чирпан, ул. „*** конгерс“ ***, стопанисван от „Ч.-2008“ ЕООД, ЕИК 200075357. Съгласно  протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0118510 от 18.01.2023 г. /л. 11-12/, съставен на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/, при проверката на магазин с транжорна, находящ се в град Чирпан и преди извършване на легитимация на служителите в 12.00 часа, била извършена контролна покупка на един брой тарелка, съдържаща 12бр. кюфтета на стойност от 6,80 лв., един брой солети на стойност 0,40лв. и обща стойност на покупката от 7,20лв.,  заплатени в брой от проверяващия Г.Н. на лицето М.Ш., Управител на дружеството, стопанисващо обекта. В протокола било посочено, че за продажбата не бил издаден фискален касов бон /ФКБ/ от монтираното, въведеното в експлоатация, регистрирано и работещо в обекта фискално устройство, модел ELTRADE A3-KZ,с индивидуален номер /ИН/ на ЕD 322296 и ИН на фискалната памет /ФП/ 44322296, нито бележка от кочан с РКБ. При проверката била извършена съпоставка между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в касата на обекта, като било установено в КЛЕН, че от ФУ в обекта за периода от 11.00 часа до 12.07 часа не била отразена посочената по горе стойност на извършена покупка, а съгласно дневния отчет от ФУ за 18.01.2023 г. по данни от него била установена такава от 36,60 лв., а фактическа наличност на парични средства – 231,70 лв. или положителна разлика от 195,10 лева. За установената стокова и касова наличност в търговския обект бил изготвен и опис /л.13/ в присъствието на управителката на дружеството М.Ш..

            Оспорената в настоящото съдебно производство ЗПАМ №ФК-36-0118510 от 23.01.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, поради установеното нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,  във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС, било разпоредено прилагането на ПАМ „запечатване на търговския обект“ –  магазин, находящ се в гр. Чирпан, ул. „*** конгерс“ ***, стопанисван от „Ч.-2008“ ЕООД, ЕИК 200075357 и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. Заповедта била съобщена на жалбоподателя, чрез неговия законен представител на 02.02.2023г. На 13.02.2023г. от дружеството подали жалба против заповедта до горестоящия административен орган /л.16-18/, в която основно се оспорвал изводът на органа по приходите да определи 14 дневен срок за наложената ПАМ. С Решение № ГДФК—51/15.02.2023г. горестоящият данъчен орган отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението било съобщено чрез законния представител на дружеството на 02.03.2023г. Жалбата била подадена чрез органа на 16.03.2023г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната ЗПАМ. Представени са доказателства относно компетентността на издателя на заповедта - заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 19/. Представени и приобщени като доказателства по делото са също: ПИП сер. АА №0118510 от 18.01.2023 г., 1 бр. въпросен лист за установяване на стокова и касова наличност в търговски обект,  2бр. копия на дневен отчет, съответно от 18.01.2023 г. /л.12, гръб/, съкратен отчет на фискална памет /л.15/, както и АУАН сер. АN №F694031 от 30.01.2023 г.

Съдът допусна и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на служителите, извършили проверката на търговския обект.

Съгласно показанията на св. Б., проверката била извършена на 18.01.2023г. и възложена с резолюция и работна дата, с основна задача са се констатира дали при приемане на плащания се издават фискални бонове. В 12,00 часа на 18.01.2023г., преди легитимация, била извършена контролна покупка на тарелка кюфтета и едно пакетче солети, които се платили в брой от Г.Н. – проверяващ, на лицето М.Ш. - представляваща дружеството, на стойност 7,20 лв., която приела плащането в брой и не издала фискален бон от работещото и регистрирано фискално устройство. След като била направена контролна покупка, винаги бил даван кредит време от около 10 минути. Проверяващите излизали навън. В случая контролната покупка била в 12 часа, а те се легитимирали в 12,07 часа. Нямало повикване да се върнат за касова бележка.

След това извадили т. нар. КЛЕН, имало приложена контролна лента, в която описаната контролна покупка също не била отразена, както и установили положителна разлика от 195 лв. между наличните пари и тези по фискално устройство, съотв.  231,70 лв. в каса, а от регистрирани продажби само 36,60 лв. Разликата била 195 лв. Въпросният лист бил попълнен от представляващата дружеството, тя си работила в частния си дом. Тя изброила парите, тъй като тя приела плащането. Не дала обяснение, подписала протокола без възражения.

Свидетелят Н. сочи, че проверката се извършила на 18.01.2023г. в гр. Чирпан. С колежката посетили обекта. Направили контролна покупка - опаковка солети и тарелка кюфтета, при която не се издала фискална касова бележка, нито имало издадена такава от кочан, но тъй като имало работещо ФУ в обекта, следвало да се издаде касов бон. След стартиране на проверката, се установила много голяма касова разлика. Заплатил сумата, изчакал 30 секунди, взел си нещата и излезнал. Изчаках около 30 секунди и до минута и влязъл вътре в обекта. Продавачът не му издал касова бележка и после се легитимирали, че били контролни органи. Касовата разлика била 195 лева.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, извежда следните правни изводи:

            Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес от оспорването, в законово установения срок, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и пред местно компетентния административен съд.

            Разгледана по същество, Съдът я намира за неоснователна. 

С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на ПАМ по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл. 186 от ЗДДС ПАМ, мярката по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. С оглед това и предвид представената по делото заповед №3892 от 10.11.2022 г. /л.45/ на Изпълнителния директор на НАП, обжалваната ЗПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

           Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен и яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствената част подробно, точно и ясно са описани фактите, въз основа на които ответникът упражнява публичното право да наложи съотв. принудителна административната мярка, като има отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за установената неотчетност на извършени продажби. Посочено е правното основание за налагането на принудителната административна мярка, а също и съображенията, даващи основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда, осигуряващ отчетността на извършваните продажби и възпрепятстване осъществяването на последващ контрол на реализираните от проверявания търговец обороти; невярното определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване и същественото засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното, Съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Възражения в тази насока липсват.

            Не се установява да има допуснати в хода на административното производство други нарушения на административно-производствените правила, които да са от категорията на съществените.

            Заповедта съответства на материално-правните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

От цитираните разпоредби се следва извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или системен бон, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни".

В хода на съдебното производство жалбоподателят нито оспорва, още по-малко опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с наличните по административната преписка писмени доказателства, вкл. и гласни такива. В настоящия случай органите по приходите, чрез съставен по време на проверката протокол, установяват нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по делото, при извършената проверка на 18.01.2023 г. на обект – магазин в град Чирпан, ул. „*** конкрег“16, представляващ търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС, стопанисван от „Ч. - 20008“ ЕООД е установено неотчитането на приходи от продажби, извод формиран въз основа на установената положителна разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност от касата на обекта и подкрепен допълнително. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Така, от обективираното в протокола административният орган приема, че търговецът не е регистрирал и отчел извършени от него продажби по регламентирания за това ред, което изпълва ангажирания в случая състав на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. – последното нарушение, представляващо основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал. 1 от ЗДДС за запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него за срок в диапазон от 1 до 30 дни, в случая е определен такъв от 14 дни. Последният извод с оглед съвкупната преценка на  доказателствата по делото се възприема изцяло от настоящия съдебен състав.

            Както се посочи по-горе, органът по приходите в хипотеза по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона ПАМ или не. Единствената преценка, която административният орган може да прави е по отношение продължителността на срока на ПАМ, каквато преценка в случая е извършена. С процесната заповед е постановено запечатване на търговския обект за 14 дни от максимално предвидения в закона срок от 30 дни, т.е. в средата на срока. В оспорената заповед ответникът е изтъкнал, че в случая продължителността на срока е определена с оглед тежестта на извършеното нарушение и неговите последици, а именно, че същото води до неотчитане на приходи. Налице са и конкретни мотиви относно избраната продължителност на срока – търговска площ на обекта, богат асортимент от стоки, широк диапазон на цените, продължитолност на работното време, които са съобразени с тежестта на извършеното нарушение и извършваната търговска дейност от лицето.

            Съдът в този случай приема, че спорната продължителност на срока на наложената ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна административна мярка обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти и респективно с фискалните интереси на държавата, която защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо правилна, законосъобразна, съответна на целите по чл.22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК е преценката на правоприлагащия административен орган, че за осигуряване защитата на обществения интерес от гл. т. спазването от задълженото лице на фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да бъде за срок от 14 дни. Няма спор, а и това се потвърди, че освен неиздадена ФКБ за сумата от 7,20лв. към момента на проверката на обекта, което е към обяд, т.е. само за няколко работни часа, търговецът е регистрирал едва към 16% от извършените от него за това време продажби, тъй като във ФУ са регистрирани само 36,60лв., а е установена касова наличност от 231,70 лв., т.е. положителна разлика от над 195 лв., което съставлява именно около 84 % не отчетени приходи по надлежения законов начин и ред.

            С оглед горните установявания, то съдът приема извод, че обжалваната заповед не налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като прилагането по отношение на Ч.-2008“ ЕООД, гр. Чирпан на обжалваната ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено обосновано от гл. т. наличието на законово регламентираната материално-правна предпоставка за налагането на ПАМ по чл.186, ал. 1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, се основава и на необходимост от прилагане на мярката за постигане на предвидената в закона цел.

            За пълнота на изложението и въпреки наведени доводи, Съдът намира, че следва да посочи и следното: към момента на издаване на процесната заповед, едновременно с чл.186, ал.1 от ЗДДС, действа и установената в чл.185 от ЗДДС правна уредба, предвиждаща едновременно с прилагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС и ангажиране на административно –наказателната отговорност на нарушителя на задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, чрез налагане на административна санкция в размерите, определени от законодателя. До датата на приключване на съдебното дирене СЕС постанови Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, в което прие, че така действащата национална правна уредба, предвиждаща паралелно провеждане на две отделни производства с наказателен характер за едно и също деяние /явяващо се нарушение на норма от ЗДДС/ това по чл. 185, ал. 1 ЗДДС и това по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, по същността си представлява кумулиране на две отделни санкции, наложени в две отделни производства, развиващи се независимо едно от друго, което води до ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление и че такава национална уредба не се допуска в съответствие с чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и чл.50 от ХОПЕС, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

По делото и до приключване на съдебното дирене, се удостовери, че въз основа на АУАН все още няма издадено наказателно постановление на осн. чл.185 от ЗДДС, макар самият акт да е неоспоримо доказателство за инициирането на паралелното особено административно-наказателно производство против жалбоподателя за ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност за същото нарушение /деяние/. Принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на чл.50 от Хартата, за същото деяние и срещу същото лице. Съгласно т. 49 от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 г., санкционирането за нарушения по ЗДДС, и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите нарушения, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата. Макар по силата съответно на чл. 6, ал. 5 от АПК и на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН данъчният орган да е длъжен да зачита принципа на пропорционалност, когато налага санкциите по чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС, националната правна уредба, предвиждаща действие в обвързана компетентност де факто не му позволява както да извърши цялостна преценка на пропорционалността на кумулираните санкции, нито го освобождава от задължението да наложи едната и другата от тези санкции/мерки, нито да спре едното производство до приключването на другото – /вж. т. 59 от решението по дело С-97/21./. Въпрос на време и да бъде ангажирана чрез издаване на НП и административно-наказателна отговорност от дееца.

Доколкото в конкретният случай липсват данни за ангажирането и на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, както към момента на издаване на жалената тук заповед, така и към момента на приключване на съдебното дирене, то административният акт на тази плоскост не следва да бъде отменян, тъй като не е налице нарушение на чл.50 от Хартата. От извършеното обследване на установените факти в контекста на преценката за спазване на принципа за пропорционалността, то Съдът обоснова по-горе своя извод за законосъобразност на акта, а от там и се следва извода неговата материална законосъобразност.

            По изложените съображения, Съдът намира, че с оспорената заповед правилно и законосъобразно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект, стопанисван  отЧ.-2008“ ЕООД, гр.Чирпан, ведно със  забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

            Предвид изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Такова се претендира изрично в размер на 240.00 лв.  Съдът, като съобрази редакцията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, намира, че исканият размер на възнаграждение /почти на максималния предвиден в НЗПП/ се явява необоснован при отчитане на фактическата и правна сложност на този вид дело. Делото не се отчилава с въпросната правна и фактическа сложност, нито от страна на пълномощника на ответния орган са извършвани процесуални действия, които да обосновават определяне на възнаграждение в максимален размер. Ето защо, Съдът намира, че справедливо възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, се явява такова в минималния определен в наредбата /чл.24, изр. първо/ размер от 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч.-2008“ ЕООД, седалище в град Чирпан, представлявано от Управителя М.Ш., против заповед №ФК-36-0118510 от 23.01.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП

 

ОСЪЖДА Ч.-2008“ ЕООД, седалище в град Чирпан, представлявано от Управителя М.Ш., ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ №52, сумата от 100.00 лв., опроделеното от съда юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                  

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: