Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 01.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на четвърти ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря
Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10428/19 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Е.М.И. и М.И.И., с която са предявени срещу ЗАД
„ОЗК З.” АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ както следва:
за сумата от по 27000 лв. за всяка от ищците,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, осъществено на 04.09.2017г., вследствие на което е настъпила смъртта на И. Н.И.– съпруг на първата ищца и баща на втората ищца;
за сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания от ищцата Е.М.И., вследствие на горепосоченото ПТП.
Ищците твърдят, че като
последица от произшествието, осъществило се на 04.09.2017
г. по вина на лице, гражданската отговорност на което
е застрахована при ответника, е починал И. Н.И.–
техен съпруг и баща. От загубата са понесли неимуществени вреди – болки и
страдания. Ищцата Е.М.И. претендира обезщетение за неимуществени вреди
от понесени от нея телесни увреждания от същото ПТП.
Претендират законната лихва от датата на деликта до
окончателното изплащане на сумата и направените разноски.
Ответникът оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва механизма
на настъпилото произшествие. Позовава се на съпричиняване – от страна на починалия водач за настъпване
на произшествието и от страна на водача и ищцата Е.М. – при настъпване на
вредите поради неизпълнение на задължението да пътуват с поставен колан.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.432, ал.1 КЗ:
С влязла в сила присъда
№44 от 20.09.2018 г. на ОС – Пазарджик по
НОХД №484/2018
г. Н. И.К.е признат за виновен в това, че на 04.09.2017 г. на
автомагистрала „Тракия” км 68+900, при управление на
моторно превозно средство лек автомобил „Тойота Приус“ с рег. № *******, е
нарушил правила за движение по пътищата: чл.20,
ал.2 ЗДвП,
като не упражнил непрекъснат контрол върху автомобила, удрил отзад автомобил “Рено Меган”
с рег № *******и по
непредпазливост причинил смъртта на водача И. Н.И.– престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, НК.
По силата на чл.300 ГПК
присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, поради което за настъпване на увреждането, механизма, по който се е
осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни
последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.
Със задължителната си тълкувателна практика: ПП
№4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръгът на лицата,
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са:
деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и
родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено
дете или живелите на съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
кръгът се разширява чрез включване по изключение на всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Видно от представеното удостоверение за
наследници, починалият е оставил наследници по закон Е.М.И. – съпруга и М.И.И. – дъщеря.
За установяване на твърдените неимуществени
вреди са разпитани свидетелите В.Х.И., родственица и ищците и Д.Г.Ч., съпруг на втората ищца.
От показанията на двамата се установява, че починалият и съпругата му са живеели в едно домакинство, имали са хармонични
отношения, свързани са били от взаимна обич и отношение, ищцата М.И.И., макар че живяла в отделно домакинство, била изключително привързана към баща си, двамата имали изключително тясна връзка, виждали се често. След
смъртта на пострадалия, ищците били опустошени, затворили се в себе си,
рядко излизали от вкъщи, първите месеци не ходели на работа, а към момента на
разглеждане на делото продължават да скърбят и страдат.
Ищцата Е.М.И. е напуснала семейното жилище, развила е страх и паника да
се вози в превозно средство. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като логични и последователни, основани на
непосредствените им впечатления и напълно кореспондиращи помежду си.
Установява се от представените писмени
доказателства и изслушаната съдебно-медицинска експертиза, че като пътник по
време на процесното произшествие ищцата Е.И. е
понесла телесни увреждания - контузия
на гърдите и корема, без открита рана в корема или гръдния кош, което говори за
проникващо нараняване гърдите и корема. Травматичните увреждания са причинени
по механизма на действия на тъп, твърд предмет със значителна кинетична енергия
чрез с или върху друг такъв. Те отговарят да се получени при ПТП - пострадал
пасажер на предна дясна седалка с поставен предпазен колан при блъскане на леки
автомобил от друг лек автомобил отзад. Ето защо съдът приема е налице
причинно-следствена връзка между уврежданията на ищцата и претърпяното ПТП.
Физическото увреждане на ищцата - торакоабдоминална
контузия, се изразява в болка с умерен до висок интензитет в гърдите и корема.
Травмата претърпяна от ищцата се характеризира като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, с продължителност между 10 и 15 дни. От
амбулаторен лист, изготвен от д-р Т.Т.и
съдебномедицинската експертиза се установява още, че в резултат на претърпяното
ПТП ищцата развива посттравматично стресово разстройство, както и тревожно
депресивно разстройство. Това заболяване се класифицира като продължително
разстройство на здравето, неопасно за живота.
По изложените съображения съдът намира, че са
налице петте елемента от фактическия състав на деликта
по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност,
вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на
наказателния съд се установява противоправното деяние
на водача на лекия автомобил „Тойота Приус“ с рег. № *******, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на И.
Н.И.и телесните увреждания на Е.И.. Фактическите и
родствените отношения между починалия и ищците установяват правото им на обезвреда на неимуществените вреди вследствие на загубата
на близък, каквито се установи, че те са претърпели от ангажираните гласни
доказателства. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от водача Н. И.К.при управление на
лек автомобил „Тойота Приус“ с рег. № *******.
Не е спорно между страните, че е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към датата на инцидента,
поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети
лица.
При така установените факти съдът приема, че в
полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на
близък човек.
При определяне на размера на вземането и на
основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти –
възрастта на починалия (60 г.), възрастта на ищците (Е.М.И. – 65 г. и М.И.И. – 34 г.); близките им семейни
отношения - на обич, разбирателство и взаимна грижа, както и същността на
съпружеската връзка и връзката родител-дете. При преценка на посочените
критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 150000 лв. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от
загубата на родител и съпруг са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на
ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи
размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия
състав приема, че сумата от 150000 лв. в пълна
степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претърпените от тях неимуществени вреди.
При определяне на размера на вземането на ищцата Е.И. за
обезщетение за причинените й телесни увреждания и на основание чл.52 ЗЗД съдът
съобрази обективни и доказани по делото факти – броя и вида на уврежданията
(контузии без счупени кости, неналагащи оперативно лечение или болничен
престой); интензитет и продължителност на болката (в рамките до 15 дни за
телесните увреждания и продължаващи и към разглеждане на делото за психическите
разстройства). Съдът вземайки предвид горепосочените факти и на основание чл.
52 ЗЗД, приема, че обезщетението следва да се определи за сумата от 5000 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. От приетата по делото авто-техническа
експертиза се установява, че към момента на настъпване на произшествието И.
Илиев, като водач на лекия автомобил „Рено“ се е движил със скорост от около 58
км/ч, няма данни да е извършил резки или непредвидими маневри, а водачът на лек
автомобил „Тойота“ е имал неограничена видимост към намиращия се пред него
автомобил. Поради това съдът приема, че пострадалият не е извършил
правонарушение, с което да е допринесъл за настъпване на произшествието. От
медицинската експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че към момента на удара пострадалият И. Илиев и ищцата Е.И. са
пътували с поставени предпазни колани. По тези съображения съдът приема, че
пострадалият и ищцата Е.И. не са извършили правонарушение, с което да
допринесат за настъпване на произшествието или вредите и не са налице
предпоставките за намаляване на определените обезщетение. Възражението за съпричиняване е неоснователно.
Основателно е искането за присъждане на законната лихва.
Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за
дължимите от деликвента лихви върху обезщетението,
като началото на периода на забава се поставя считано от датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото е приложена молба с вх. № 15-153 на
ответника от 01.02.2018 г., с която ищците са го уведомили за извършено ПТП и
за претенцията си за плащане на обезщетение. Ето защо на ищците следва да се
присъди законната лихва, считано от 01.02.2018 г.
По разноските:
На процесуалния представител на Е.И.
следва да се присъди, на основание чл.38, ал.1 т.3 ЗА сумата от 3962,36 лв.
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, съразмерно с
уважената част от исковете.
На процесуалния представител на М.И.
следва да се присъди, на основание чл.38, ал.1 т.3 ЗА сумата от 3850 лв.
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, съразмерно с
уважената част от иска.
На ответника следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи, съразмерно с отхвърлената
част от исковете – за сумата от 6291,25 лв. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското съображение – същото е в предвидения в Наредба
1/2004 г. размер, увеличен с дължимия ДДС.
Ответникът следва да
бъде осъден да плати по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 14000
лв. – държавна такса и сумата от 250 лв. разноски.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД
„ОЗК З.” АД, ЕИК *******, да заплати на Е.М.И., ЕГН **********, и М.И.И., ЕГН **********, на основание чл.432,
ал.1 КЗ (отм.), сумата от по 150000 лв. на
всеки, представляваща обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди
от смъртта на И. Н.И.при произшествие,
осъществено на 04.09.2017 г., заедно със законната лихва от 01.02.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните предявени размери от по 270000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК З.” АД, ЕИК *******, да заплати на Е.М.И. ЕГН **********, на основание
чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от претърпени физически увреждания при произшествието, осъществено на 04.09.2017 г., заедно със законната
лихва от 01.02.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК З.” АД, ЕИК *******, да заплати на адв. М.И.П. - САК, на основание чл.38 ЗА
сумата от 3962,36 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК З.” АД, ЕИК *******, да заплати на адв. Н.Д.А. - САК, на основание чл.38 ЗА
сумата от 3850 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА
Е.М.И., ЕГН **********, и М.И.И., ЕГН **********, да
заплатят на ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК *******, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 6291,25 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА
ЗАД
„ОЗК З.” АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на
Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 14000 лв., представляваща държавна такса и сумата от 250 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: