Делото е
образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - гр.Лом срещу В.К.Р. е
роден на *** год. в гр.*. С постоянен адрес ***. Работи във фирма „*” * гр.*
неженен, българин, български гражданин, неосъждан с ЕГН **********, за
извършено престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В разпоредително заседание от 18.02.2016 г.
съдия – докладчикът при условията на чл.248,ал.2,т.4 от НПК е разпоредил делото
да бъде разгледано по реда на чл.375 и сл. от НПК, Част V, Глава ХХVІІІ -
Особени правила.
Представителят на Районна прокуратура гр.Лом
излага доводи за доказаност на обвинението и моли съда да признае обвиняемия за
виновен като го освободи от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а от НК „Глоба” в минималния размер
предвиден в закона.
Обвиняемия В.К.Р. редовно призован, се явява
лично, признава вината си и желае да му бъде наложено минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства, приема за установено следното:
Доказателствените средства по делото
са събрани от органа на досъдебното производство по ЗМ №10/2016г. по описа на
РУ МВР гр.Лом - гласни и писмени, както и представената в съдебно заседание
докладна записка относно спазването на реда по чл.58, ал.2 от ЗАНН, които са приети
и приобщени от съда по реда на чл.378, ал.2 от НПК.
Съдът, след като се запозна със събраните
по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
От фактическа страна:
Обвиняемия В.К.Р. е роден на ***
год. в гр.*. С постоянен адрес ***. Работи във фирма „*”гр.*., неженен,
българин, български гражданин, не осъждан за извършени престъпления от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
От показанията на свидетелите Е. В.
К.и Р. К. Р. служители в РУ на МВР гр.Лом се установява, че при извършена
проверка по контрол за безопасността на
движението на 16.10.2015 г. около 11,20 часа в с.Аспарухово, обл.Монтана, по
ул.”Георги Димитров” са спрели за проверка лек автомобил марка „*”, модел „*” с
* ТМ собственост на Я. И. М., управляван от обвиняемия В.К.Р.. При проверката обвиняемия
В.К.Р. *** не представил свидетелство за управление на МПС, при което от св. Р.
Р. след справка с ОДЧ при РУ гр.Лом е изготвена докладна записка, че обвиняемия
е управлявал МПС-то, като неправоспособен водач, тъй като е наказван по
административен ред с влязло в сила наказателно постановление. На 17.11.2015
год. от мл. автоконтрольор Е. В. К., на обвиняемия Р. е съставен акт за
установяване на административно нарушение №463/17.11.2015г. който същия подписал
без възражение.
От приложеното по делото НП №15-0294-000073
от 25.05.2015 год. е видно, че обвиняемия Р. е наказван по административен ред
за това, че е управлявал МПС, без да е правоспособен в нарушение на чл.150 от ЗДвП, като на основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание. НП е връчено на обвиняемия Р.
на 17.06.2015 год. и е влязло в законна сила от 25.06.2015 год. по реда на
чл.58,ал.2 от ЗАНН видно от приложената служебна бележка на л.16 от делото.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно и категорично установена от приложените по делото писмени
доказателства, признание на вината, показанията на свидетелите - всички
приобщени по реда на чл.283 от НПК и преценени и по реда на чл.378,ал.2 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Е.В. К. и Р. К. Р. и самопризнанието на подсъдимия като логични,
обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на останалата доказателствена
съвкупност, както и приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства
като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа
обстановка.
От правна страна:
При така установената безспорна
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемия
В.К.Р., осъществява обективните признаци от състава на престъплението по чл.343в,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на 16.10.2015 година около 11,20 часа в
с.Аспарухово, обл.Монтана, по ул.”Георги Димитров” в едногодишен срок от
наказването му по административен ред – с наказателно постановление
№15-0294-000073/25.05.2015 год. на
Началник РУ МВР гр.Лом към ОД МВР Монтана, връчено му на 17.06.2015 год. и
влязло в законна сила на 25.06.2015 год. е управлявал МПС – лек автомобил марка
„*”, модел „*” с *, собственост на Я. И. М. от гр.. без да притежава
свидетелство за управление на МПС.
Съдът с оглед установената
фактическа обстановка и правния анализ на установеното счита, че изпълнителното
деяние съответства на правната квалификация на чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК –
налице е формално извършено престъпление против транспорта, поради което
решението е постановена по този текст от закона.
Обект на престъплението чл. 343в,
ал.2, вр. ал.1 от НК са обществените отношения свързани с безопасността на
транспорта и изискванията във връзка с тях водачите на МПС да притежават
съответната правоспособност като гаранция за безопасността на движението на
управляваните от тях МПС. В процесния случай са налице всички елементи от
състава на престъплението от неговата обективна страна – доказано е че обвиняемият има специфичното качество
неправоспособен водач на МПС. Установено е че обвиняемия Р. е наказван за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление на МПС с НП №№15-0294-000073/25.05.2015 год. на
Началник РУ МВР гр.Лом, връчено му на 17.06.2015 год. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и при връчването му са били спазени изискванията на посочената разпоредба
– нарушителя не е намерен на адреса, а новият е неизвестен видно от
представената докладна записка с Рег. № 294р -12089 от 17.06.2015год. на РУ МВР
гр.Лом в съдебно заседание.
Изпълнителното деяние – управление
на МПС е доказано от показанията на свидетелите очевидци – Е. В. К. и Р. К. Р. които
непосредствено са възприели факта, че обвиняемият управлявал лек автомобил
марка „*”, модел „*” с *, който безспорно е МПС по смисъла на чл.149, ал.1, б.”б” на ЗДвП.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, умишлено, с пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал
противоправния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Поради
наличието на противоречива практика на съдилищата свързана с приложението на
чл. 343в, ал. 2 от НК, в случаите, в които наказателното постановление за
санкциониране на дееца по административен ред е връчено при условията на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН по искане на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно
дело №1 от 2006год. на ОСНК на ВКС, по което няма постановено решение, което да
е задължително за съда. То настоящия състав на съда, намира че връчването на
наказателното постановление по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН може да обуслови
субективната страна на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй като е
спазена процедурата по връчване на НП, без да се абсолютизира фикцията по
чл.58, ал.2 от ЗАНН - видно от приложената докладна записка с Рег. № 294р -12089
от 17.06.2015год. на РУ МВР гр.Лом представена като доказателство от прокурора
в съдебното заседание.
По
наказанието:
С оглед на така установената правна
квалификация на извършеното от обвиняемия В.К.Р. престъпление съдът намира, че
същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание ГЛОБА на основание чл.78а, ал.1 от НК съобразно т.14
от Постановление №7 от 4.11.1985год. по н.д. №4/1985год. на Пленума на ВС, тъй
като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов
институт.
Престъплението, извършено от него, предвижда
наказание лишаване от свобода от една
до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. От деянието няма причинени имуществени вреди,
подсъдимия е пълнолетно лице с чисто съдебно минало, друг път не се е ползвал
от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните
условия, посочени в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК.
При определяне размера на глобата,
съдът съобрази размера и с тежестта на престъплението, както и с материалното и
имотното състояние на дееца. Същият е трудово ангажиран, но реализира
сравнително ниски годишни доходи с които издържа жената с която живее на
съпружески начала и две деца. Обвиняемият не притежава недвижим имот – живее в
имота на своите родители, съдът определи наказанието “глоба” в минималния по
чл.78а, ал.1 НК размер от 1000лв. /хиляда лева/.
Всички тези обстоятелства, съпоставени в
относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го
характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а
обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон
наказание за този род престъпления.
При зачитане на тези отправни
положения съдът счита, че с така наложеното административно наказание „Глоба”
ще се постигне, както специалната превенция, така и генералната превенция, а
именно да се въздейства предупредително и възпитателно на останалите членовете
на обществото да спазват законите в страната и установения правен ред.
По делото няма данни за извършени разноски,
които да се възложат на обвиняемия.
По мярката за неотклонение:
Предвид
изхода на делото и постановеното решение, съдът на осн. чл. 309, ал. 1 от НПК
отмени взетата на досъдебното производство при привличане на обвиняемия В.К.Р. мярка
за неотклонение „Подписка”.
Мотивиран от горните съображения
съдът постанови решението си
РАЙОНЕН СЪДИЯ :