МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №274/02.07.2019 ПО НАХД № 772/2019 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН
Делото е образувано по
постановление на Районна прокуратура – Видин за внасяне в съда на предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК, против обвиняемия В.Е.Ф. в
това, че на 29.03.2018 г. в гр. Видин е потвърдил неистина в писмен документ -
Заявление - декларация с вх.№ 953000-2595 от 29.03.2018 г. подадена пред орган
на власт Началника на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Видин, за
удостоверяване истиността на някой обстоятелства, а именно, че СУМПС №
*********/ 19.08.2011 г. издадено на името на В.Е.Ф. ЕГН: ********** е
изгубено, която декларация се дава на основание чл. 160, ал.1 от ЗДвП –
престапление по чл. 313, ал. 1 от НК.
За Районна прокуратура-Видин, редовно призовани, представител не се
явява и не се заема становище.
Обвиняемият
не се явява и изпраща процесуален представител, който заема становище в с.з. да
се освободи обвиняемият от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание в минимален размер.
След
като се запозна със събраните при разследването доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Румен Русев Топалпенчев - Началник група
МПСВАНД в сектор „ПП" при ОД МВР - Видин свидетелства, че на 29.03.2018 г.
лицето В.Е.Ф. ***, се явило в сградата на гише водачи в сектор „ПП" при ОД
МВР-Видин и поискало да му се издаде СУМПС, тъй като притежаваното от него
СУМПС № ********* бил изгубил. При подаване на документите, Ф. попълнил,
подписал и подал Заявление - декларация до Началника на сектор „ПП" при ОД
МВР - Видин, по реда на чл. 160 от ЗДвП и чл. 25, ал. 3 от Наредба 1-157 от
01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина. В този писмен документ В.Ф. декларирал, че издаденото му
СУМПС № *********/19.08.2011 г. е изгубено. Заявление-декларацията е подписано
от Ф. и входено в сектор „ПП" на 29.03.2018 г. Въз основа на подадените
документи и декларираното на 05.04.2018 г. Ф. получил новото СУМПС, което било
с №*********. По досъдебното производство се намира писмо на ГД „НП"-МВР
София с рег.№3286р-32449/2018 г., ведно с приложеното към него писмо от
генералното консулство на Република България в Милано с per. № 328600
-42031/2018 г. по описа на ГД „НП", ведно с опис на отнети СУМПС на
български граждани в
Италия. От
същото е видно,
че
СУМПС№*********/19.08.2011 г. на
Ф. било отнето от италианските власти за нарушение на италианския пътен кодекс.
Установява се, че Ф. не е изгубил СУМПС № *********/19.08.2011 г., а документа
му е бил иззет. Назначена и изготвена е съдебно - графическа експертиза, според
заключението на която, подписът положен в реквизита „декларатор" в
писмения документ - Заявление - декларация от 29.03.2018 г. и ръкописния текст
с който са попълнени реквизитите, са изпълнени от В.Е.Ф. ***. Разпитан в
качеството на обвиняем В.Е.Ф. се е признал за виновен и е изразил съжаление за
стореното. Липсват вредни последици от деянието.
Между
посочените гласни и писмени доказателства няма противоречие, поради което Съдът
ги кредитира.
Обвиняемият се признава за виновен, съжалява за
стореното и се разкайва, съдейства на разследването, което следва да се отчете
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него се доказва от
показанията на свидетелите , които са последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви, поради което Съдът ги кредитира. От посочените гласни
доказателства, се налага изводът относно извършеното деяние и авторството му.
Всички установени по делото релевантни факти относно времето, начина и
механизма на извършеното престъпно посегателство, по безспорен начин налагат
извода, че именно обвиняемият е автор на престъплението, което е предмет на
обвинителния акт.
При това положение съдът счита, че обвиняемият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 313, ал.1 от НК.
Видно от приложената справка за съдимост, обвиняемият не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
От субективна страна обвиняемият е
съзнавал противообществения характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК, който извод се налага от конкретното поведение на обвиняемия.
От обективна страна обвиняемият В.Е.Ф.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 313, ал.1 от НК,
като: На 29.03.2018 г. в гр. Видин е потвърдил неистина в писмен документ -
Заявление - декларация с вх.№ 953000-2595 от 29.03.2018 г. подадена пред орган
на власт Началника на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Видин, за
удостоверяване истиността на някой обстоятелства, а именно, че СУМПС №
*********/ 19.08.2011 г. издадено на името на В.Е.Ф. ЕГН: ********** е
изгубено, която декларация се дава на основание чл. 160, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.160, ал.1 от ЗДвП
гласи:"Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към
него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация".За такова деяние Закона предвижда наказание „Лишаване от
свобода" до 3 /три/ години или с „Глоба" от 100.00 /сто/ до 300.00
/триста/ лева.
Причина за извършеното деяние е ниската правна
култура на подсъдимия.
Съдът, съобразявайки горното и разпоредбата
на чл. 78а от НК, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се
постигнат, като следва да се признае В.Е.Ф., роден на ***г***, не женен, средно
образование, работи- собственик на Вал транспорти”ЕООД гр.Видин, неосъждан, с
ЕГН -**********, за ВИНОВЕН в това, че
на 29.03.2018г. в гр.Видин е потвърдил неистина в писмен документ Заявление-
декларация с вх.№ 953000-2595 от 29.03.2018г. подадена пред орган на власт-
Началника на сектор”Пътна полиция” при ОД на МВР-Видин за удостоверяване
истиността на някой обстоятелства, а именно, че СУМПС № ********* от
19.08.2011г. издадено на името на В.Е.Ф. с ЕГН ********** е изгубено, която
декларация се дава на основание чл.160, ал.1 от ЗДвП - престъпление по чл.313,
ал.1 от НК, като на същото основание и
във вр. с чл.78а от НК следва да се освободи от наказателна отговорност В.Е.Ф.
със снета по делото самоличност и следва да му се наложи административно
наказание „ГЛОБА” в размер на
1000/хиляда/ лева.
Следва
да се осъди В.Е.Ф. със снета по делото самоличност да заплати в полза на ОД на
МВР-Видин направените разноски по делото
за изготвяне на експертиза в размер на 108.42лева./ сто и осем лева и
четиридесет и две стотинки/ лева.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: