№ 114
гр. Нови пазар, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20223620100193 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба, съдържаща обективно кумулативно съединени искове,
черпещи правното си основание от чл. 45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди в размер
на 515лв.; по чл. 52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди – болки и страдания в
размер на 1000лв., като частичен иск от такъв с цена от 5000лв.; по чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на дължима мораторна лихва върху главницата за неимуществените вреди (от
1000лв.) от датата на увреждането от 13.07.2018 г. до датата на предявяване на исковата
молба 07.02.2022 г. и мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху причинените имуществени
вреди, в общ размер на 157,80лв., от които и 152,37 лв. върху сумата от 500лв. за периода от
07.02.2019 г. до предявяване на иска и 5,43 лв. върху сумата от 15лв. от 16.07.2019 г. до
предявяване на иска.
Ищецът твърди в исковата си молба, че през с присъда по НОХД № 6/2019 г. на
НПРС ответникът е осъден за престъпление по чл. 133 от НК, от което пострадал е ищецът
по делото.
Ищецът твърди, че в резултат на причинената му средна телесна повреда е претърпял
неимуществени вреди, както и имуществени, представляващи разходи за прегледи от лекари
и разходи за деловодни разноски при участие в НОХД № 6/2019 г. Ищецът сочи, че
неимуществените вреди се изразяват в болка и страдания следствие на причинените травми,
които продължили няколко месеца след инцидента. Освен тях ищецът не можел да се храни
пълноценно, като приемал само течни храни. Причинената му повреда затруднявала
говоренето, което пораждало трудност в общуването с други лица. Това наложило ищецът
да не излиза от дома си и да избягва срещите с приятели, познати и бизнеспартньори, като
1
управител на търговско дружество.
Причинените наранявания му причинили и психически травми – неудобство и срам,
което засилвало нежеланието да се среща с приятели.
След инцидента, ищецът станал мълчалив, затворен.
Ищецът сочи, че ответникът не е предприел действия по обезщетяването му.
Поради изложеното ищецът обосновава правният си интерес от настоящето дело,
като сочи, че претендира на основание чл. 45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди
заплащане на разходи в размер на 515лв.; по чл. 52 от ЗЗД за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания обезщетение в размер на 1000лв., като частичен иск от такъв с
цена от 5000лв.; по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на дължима мораторна лихва върху
главницата за неимуществените вреди (от 1000лв.) от датата на увреждането от 13.07.2018 г.
до датата на предявяване на исковата молба 07.02.2022 г. и мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД
върху причинените имуществени вреди, в общ размер на 157,80лв., от които и 152,37 лв.
върху сумата от 500лв. за периода от 07.02.2019 г. до предявяване на иска и 5,43 лв. върху
сумата от 15лв. от 16.07.2019 г. до предявяване на иска.
Претендира и разноски по настоящето дело.
Ответникът по делото, в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК е
депозирал писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим и частично основателен.
Ответникът сочи, че самия пострадал пръв е предизвикал скандал на посочената дата, в
резултат на което ответникът му причинил телесна повреда.
Ответникът оспорва твърденията за причинените в резултат на телесната повреда
увреждания на здравето, доколкото според него състоянието на „парадонтоза“ не е доказано,
че е възникнало от травматичното увреждане.
Ответникът твърди, че добросъвестно е платил всичките си парични задължения по
НОХД № 6/2019 г.
Ответникът моли да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът е приел за безспорно в отношенията между страните наличието на постановена
по НОХД № 6/2019 г. на НПРС, присъда ВЗС на 30.01.2020 г., съгласно която ответникът е
осъден за престъпление – по чл. 133 от НК, изразяващо се в причиняване на 13.07.2018 г. в
с. Н., общ. К., по непредпазливост, на ищеца Ф. О.. Р., средна телесна повреда, избиване на
зъб, „последният на долна челюст“, изпълняващ функциите на задържащ долната протеза,
без който се затруднява дъвченето и говоренето.
2
С молба по НОХД № 6/2019 г. на НПРС, ищецът и неговия адвокат, са поискали
конституирането му само като частен обвинител по делото, но не и като граждански ищец.
Това прави искът му допустим.
Съгласно чл. 413, а л.2 от НПК, влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо
ли е деянието. Присъдата по НОХД № 6/2019 г., в нейната съвкупност от мотиви и
диспозитив сочи, че подсъдимият (ответник по настоящето дело) Б. М.. В. живее в с. Н. и се
занимава се със земеделие. В същото време, пострадалият (ищец по делото) Ф. О.. Р. и още
няколко човека притежавали кантар за теглене на товари и превозни средства в двора на
бившето ТКЗС в с. Н.. На кантара предимно работел св. Р.. Двамата с подс. В. имали
предишни недоразумения, свързани с отдаване на земеделски земи под наем или аренда –
тъй като и двамата наемали земи с цел да ги обработват.
На 13.07.2018 г. ищецът Ф. О.. Р., се намирал, както обикновено на кантара и
обслужвал клиентите. Около обяд на кантара дошъл св. Н. В. – *** на ответника, тогава
подсъдим, Б.В., който докарал за теглене жито на *** си. Когато пострадалият разбрал, че
става дума за товар на подсъдимия В. казал на *** му, че няма да даде да претеглят житото
на неговия кантар. Свидетелят Н. В. го уверил, че са получили разрешение от друг от
собствениците, но пострадалият Р. настоял, че докато той работи на кантара, подс. Б.В. няма
да тегли товар. В това време в двора на старото ТКЗС влязъл и подс. В. с трактор, също
натоварен с жито. Когато разбрал, че пострадалият не е разрешил товарът му да бъде
претеглен, попитал *** си дали е уверил св. Р., че има разрешение от друг от собствениците.
В този момент, св. Р. се приближил и заявил лично на подсъдимият, че докато той работи на
кантара, няма да му разреши да тегли. Двамата мъже започнали да спорят. Пострадалият Р.
ръкомахал и посегнал да бутне подс. В.. Тогава подсъдимият решил, че Р. ще го удари и на
свой ред го бутнал. Целта му била да избута пострадалият далеч от себе си, но тъй като и
пострадалият ръкомахал, вместо това едната му ръка попаднала в областта на лицето на Р..
Според посоченото в мотивите на съда по наказателното дело, след като св. Н. В. разделил
двамата спорещи, подс. В. си тръгнал, а пострадалият Р. извадил протезата си и казал на св.
В., че същата се е счупила и сега *** му ще си получи заслуженото. Пострадалият извадил
телефона си и се обадил на синовете си, с които отишъл до РУ – К. и подали сигнал срещу
подсъдимият В.. По-късно същия ден пострадалият посетил гр. Ш., където се наложило да
бъде изваден 3-ия зъб на долната челюст (в мотивите е посочено 33-ия зъб, но всеки човек
има не повече от 32 зъба, поради което очевидно се касае за грешка, като вместо 3-ия зъб,
който е и избития е дублирана цифрата „3“).
Освен описаната в мотивите по наказателното дело фактология, от събраните в
съдебното заседание по настоящето дело доказателства се установи, че освен ищецът,
кантарът е собственост на общо четири лица, сред които и посочените от св. Н. В. лица, Г. и
С.. Извън установеното по наказателното дело, по настоящето дело се установява, че
сблъсъкът между страните по делото става до чешмата, в близост до кантара, където се е
намирал ***а на ответника, св. Н. В. и пострадалия ищец Ф.Р., които разговаряли. При
3
разговора им и след като свидетелят В. казал, че чака *** си да дойде и да изтегли неговото
си зърно, ищецът му казал, че няма да позволи на *** му да изтегли зърното си.
Междувременно на мястото на кантара пристигнали лицата Е. (съсобственик на кантара) и
Г., които изтеглили своето зърно само. След тях пристигнал и ответникът по делото, като
при пристигането си той слязъл от трактора и отишъл към чешмата да се измие. Когато
приближил до *** си, той му казал „твоят пътен лист не е подписан“, с което му казал, че не
му е разрешено да тегли. През това време Ф., ищецът бил тръгнал към кантара. Тогава
ответникът бил казал, че има и други кантари и тогава Ф. се върнал към тях и казал „ай да
видим, аз като съм тука, дали ще се качиш“ и размахал ръце. Тогава между ищеца и
ответника станала разправията, при което самият пострадал, както сочат и мотивите по
НОХД № 6/2019 г. започнал да ръкомаха и дори посегнал да бутне ответника, подс. В..
Според приетите мотиви на съда подсъдимият решил, че Р. ще го удари и на свой ред го
бутнал. Целта му била да избута пострадалият далеч от себе си, но тъй като и пострадалият
ръкомахал, вместо това едната му ръка попаднала в областта на лицето на Р..
В резултат на удара с ръка по лицето на ищеца, и от приетите по наказателното дело
общо три съдебно медицински експертизи, на същия му е била причинена средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК, тъй като му е бил счупен единствения
зъб в ляво на долната челюст (на долната челюст е имало общо три зъба, другите два са
били вдясно, според посоченото на л. 205, от заключението на ВЛ д-р С.М., т. 3, за които
пише, че са били парадонтозни), който обаче е служел за закрепване на частичната долна
протеза. Това е обусловено от обстоятелството, че е избит зъб, на който се е крепяла
частичната долна протеза, и без него и без самата протеза, пострадалият не може да се храни
пълноценно, тъй като не може да отхапва и дъвче, а също се променя и говора и естетиката.
Това е посочено и в приетото по наказателното дело заключение на д-р В.ков, л. 65 от ДП.
Екстрахирания по медицински критерии зъб, третия долу вляво, е приравнен на експулсиран
(избит) зъб и според СМЕ на д.р М..
Съдът приема за неточност, посочването в мотивите, че преди интервенцията
пострадалият е имал „общо три зъба в устата си – всичките на долната челюст (***)“,
всъщност се касае за един зъб долу вляво, който е избития и два зъба вдясно – втори и трети,
като общо на тези три зъба се е крепяла протезата, която е носел. По наказателното дело е
прието и е посочено, че „процесният зъб е имал проблеми и преди удара“, поради
закрепването на протезата на него се е стигнало до оголване на венеца. Така, след ударът,
зъбът се разклатил до степен равна на втора степен пародонтоза и това е наложило неговото
екстрахиране.
Относно иска по чл. 45 от ЗЗД за имуществени вреди в общ размер на 515 лв.
По делото ищецът претендира направените от него разноски за имуществени вреди в
размер на 515 лв., но не сочи за какво конкретно те са направени. От представените по
делото доказателства се установява, че това са разноски за воденото НОХД № 6/2019 г. и за
4
извършен медицински преглед от д-р Ж.Ж., стоматолог в размер на 15 лв. Важно и
обобщаващо за тези имуществени вреди, е че те са направени във връзка с воденото
наказателно производство. Не се претендират разноски за лечение, закупуване на лекарства,
изработване на нова протеза и пр.
По наказателното дело, ищецът в качеството си на частен обвинител е представил
пълномощното за предоставеното процесуално представителство и договорът за правна
помощ, съгласно който на адвоката защитник е платено възнаграждение в размер на 500лв.,
но тези разноски той не ги е претендирал по наказателното дело. Видно от присъдата на
съда, в нея няма произнасяне по въпроса за разноските на частния обвинител. Съгласно чл.
189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за
служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец, ако са направили такова искане. Съгласно действалите към датата на
образуване и приключване на делото (14.01.2020 г.) възнаграждения по Наредба № 1/2004 г.,
за защитата по наказателни дела, за които се предвижда наказание до 10 години лишаване от
свобода се предвижда заплащане на минимално възнаграждение в размер на 500лв., колкото
е и посоченото в договора за правна защита. С присъдата, обаче подсъдимият е осъден по
чл. 133 от НК, който предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация.
Според чл. 13, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение за
защита по дела, предвиждащи наказание лишаване от свобода до 5 години е 300лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. В обхвата на приложното поле на тази деликтна
отговорност се включват преките вреди от конкретно вредоносно поведеине на виновното
лице. Съгласно Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС, т.2. отговорността за
непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната
връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се предполага до
доказване на противното. В Решение № 945 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2008 г.,
IV г. о., ГК, е посочено, че в хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствена
връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца.
Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е
решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от
явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да
произтича от деянието. За да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД е нужно освен това,
увреждащото деяние /действие или бездействие/ да е противоправно. Противоправността на
общо основание също е факт, подлежащ на доказване и той не се презумира, като
доказателствената тежест е отново за ищеца.
Съдът намира, че претендираните общо 515 лв. не представляват имуществени вреди,
настъпили като пряка последица от причиненото увреждане. Тази сума представлява
разноски по воденото наказателно дело, по което пълномощникът на ищеца го е защитавал
5
като частен обвинител. Сумата от 15 лв. е направена за платено медицинско удостоверение
от д-р Ж., направено на 16.07.2018 г., 3 дни след инцидента, но също за целите на
наказателното производство, доколкото това медицинско удостоверение е прието по
наказателното дело и е част от съдебно – медицинските експертизи по него. Освен това,
самото удостоверение само констатира вече извадения от друг лекар кучешки зъб. В СМУ
от 16.07.2018 г. е посочено „Същия ден е посетил по спешност непознат за него стоматолог,
който е екстрахирал същия зъб“. От това следва, че направените разноски за издаването на
това СМУ в размер на 15 лв. не са разноски по възстановяване на вреди от нараняването,
каквито биха били разходите, направени за екстрахирането на третия зъб от „непознатия
стоматолог“. До края на наказателното дело, както и по настоящето дело ищецът не сочи и
не установява, какви разходи е направил за тази медицинска интервенция, както и кой е
въпросния „непознат стоматолог“, което поставя под съмнение посоченото от него пред д-р
Ж.. Същия в рамките и за целите на наказателното дело е могъл да посочи ако не знае името,
то поне мястото и адреса, населеното място на въпросния „непознат стоматолог“, още
повече, че както самия ищец, така и неговия син сочат, че е бил закаран, т.е придружен от
синовете си до „непознатия стоматолог“. В контекста на така посоченото, може да се касае и
за изваждане на зъба, лично от пострадалия или от негови близки, което според наличната
медицинска документация, очевидно не е било проблем, предвид на цялостното състояние
на денталното здраве на увреденото лице и на това, че зъбът е бил разклатен, а венецът
оголен, което значително е улеснило неговото отстраняване.
В този смисъл, съдът намира, че направените разноски в размер на 15 лв. за издаване
на В СМУ от 16.07.2018 г. от д-р Ж. не са преки вреди от увреждането. Освен това, тези
разноски, ищецът и частен обвинител по НОХД № 6/2019 г. е могъл да предяви по
наказателното дело, но съгласно посоченото в протокола от последното по това дело
заседание, той не ги е поискал, поради което и в присъдата няма произнасяне по този
въпрос. От липсата на изявление в съдебния протокол на пълномощника на ищеца или на
него самия, лично, относно възстановяването на направените по делото разноски като частен
обвинител, е равносилно на отказ от такава претенция.
Преки имуществени вреди биха били счупената протеза, каквото се установява по
делото и разходите за изработване на нова протеза, закупуване на лекарства и пр., каквито
обаче не се претендират от ищеца.
Съдът намира, че искът за сумата от 515 лв., като имуществени вреди в резултат на
причинената средна телесна повреда е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Относно иска по чл. 52 от ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 1000лв., като
частичен иск от 5000лв.
Относно претендираните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, както и в неудобството пред децата и внуците, а също и пред свои търговски
партньори, което е довело до преустановяване на дейността на фирмата му, освобождаване
6
на наетите работници и пр.
Съдът намира, че по делото е установено по несъмнен начин, че неудобство в
храненето, ищецът е изпитвал около 2 до 3 месеца, докато си постави новата протеза, а след
това около 5-6 месеца, докато свикне с нея. Установи се, че се чувствал неудобно и избягвал
контакти, но не се установи, че напълно се е изолирал и не излизал от дома си. Не се
установи и доказа, че е преустановил и дейността си на търговец. Напротив, при справка в
ТР се установява, че фирмата, на която е управител „***“ ЕООД в с. Н., продължава да
работи, а неин управител е ищеца. От справката в търговския регистър се установява и това,
че същия през 2020 г. е станал член на управителния съвет на сдружение „***** – К.“, а
свидетелските показания на двамата свидетели В. и М., сочат че са го виждали, дори
последния сочи, 2-3 дни преди делото, същия редовно посещава фирмата в стопанския двор,
ходи при тракторите, на кантара и пр. Това показва, че показанията както на свидетелите О.
и Х., че ищецът си бил прекратил фирмата и дейността й не отговарят на истината. Съдът
приема, че са недостоверни и твърденията на тези свидетели, че ищецът се бил срамувал от
случилото се и поради това избягвал контакти и срещи с хората. Участието му на
поведеното учредително събрание на посоченото сдружение и избирането му за член на
управителния му орган, доказват обратното. Съдът не кредитира като убедителни и
достоверни и твърденията на св. О. относно това, че ищецът бил изпитвал неудобство пред
децата и внуците си. Както се установи отново от свидетелските показания, внуците му били
на 15 г., 3 и 4г., поради което съдът не кредитира с доверие, че всички внуци постоянно са
разпитвали дядо си „защо се счупи протезата“. Това биха могли да правят по – малките, но и
при подходящо обяснение, те биха приели дядо си без страх и притеснения. Самият той
дори и да е имал неудобство пред тях, то е продължило до момента на поставянето на
протезата, което според сина му е станало след около 3 месеца след инцидента. В резултат
на удара, който очевидно не е бил силен, но достатъчен за да допринесе за последващото
разклащане на зъба и неговото отстраняване, свидетелят О. сочи, че баща му приемал само
отначало аналгин и нурофен, но те не му помогнали и затова отишли на зъболекар, който
извадил зъба. След това не е ходил на други лекари, а отново според свидетеля само при
личния си лекар, вземал е „успокоителни хапчета от най – лекия вариант – мента, глог,
валериана“.
Установено е от свидетелските показания, че до поставянето на протезата, поради
липсващите, напълно зъби на долната челюст, но избития, в резултат на поведението на
ответника е само един, ответникът е изпитвал неудобства при хранене, хранел се само с
течна храна „млека, супи“, и което продължило 2 месеца. Неудобства е изпитвал ищецът и
при говорене, доказателство за което са показанията на двамата свидетели Х. и О., както и в
заключението на д-р С.М., прието по НОХД № 6/2019г.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че пострадалото лице след
инцидента е посетило веднага лекар специалист, който е извадил увредения зъб. Според
посоченото в ДП и показанията на св. Д. О., син на ищеца, това е станало на 13.07.2018 г.,
няколко часа след инцидента, около 3 до 5часа. След изваждането на зъба, след три месеца
7
му сложили нова протеза, с която според свидетеля, той свикнал след около 5-6 месеца.
Свидетелят сочи, че докато постави новата протеза пострадалият трудно се хранел, изпитвал
неудобство и особено пред внуците, за да им обяснява „защо си е счупил протезата“. След
инцидента, според свидетеля, от неудобствата които изпитвал, докато е без протеза и
трудностите в говоренето, ищецът, който до инцидента бил управител на фирмата си,
преустановил всякакви контакти с партньорите си и „прекратил бизнеса след година, година
и половина след случилото се“. Около година, година и половина след случилото се, в
работата на фирмата, го бил замествал синът му, св. Д. О.. Установи се също, че при срещи с
близки и приятели, пострадалия ищец изпитвал неудобства и избягвал контакти. Това сочи
св. Х. Х., който макар да е близък приятел с ищеца, не бил го видял за първи път два месеца
след инцидента, докато преди него се виждали всеки месец. Самия свидетел сочи, че се
видели, след като ищецът му се обадил, че е в гр. Ш., защото бил ходил на лекар, и че се
намира на паркинг в гр. Ш., където може да се видят. Когато свидетелят отишъл на мястото,
ищецът не слязъл от колата защото се притеснявал от външния си вид. Ищецът изглеждал
„разстроен, емоционално разстроен, неприятно“. Това за което си говорили се заключава
около казаното, че „срама е голям, никой не ме е удрял, и това се случи“, не искал да вижда
никого, срам го е от случката, че се случило точно на него, има внуци, деца. Според
свидетеля, след инцидента, ищецът прекратил дейността на фирмата си, тъй като „не иска да
общува, не иска оферти и е разстроен, освободиха работниците“.
От своя страна свидетелите Н. В., *** на ответника, и М. М., сочат че са виждали, а
последният дори всеки ден, ищеца, същия разговаря с хората. Свидетелят В. сочи, че
ищецът не му прилича на човек, който изпитва болка. Виждали са го и на кантара в
стопанския двор, където му е фирмата и до тракторите там.
По делото, по данни на сина на ищеца, същия не е посещавал други лекари
(свидетелят очевидно има предвид освен зъболекаря, при който е бил изваден избития зъб), а
баща му е вземал само „успокоителни хапчета от най – лекия вариант – мента, глог,
валериана“. По ДП е приложен амбулаторен лист от д-р С.С., съгласно който ищецът е
посетил лекар – психиатър, който е отчел на 18.07.2019 г., че лицето е спокойно, но
вътрешно ситуативно напрегнат, емоционално леко депримиран, и че поддържа добър
контакт. Установени били депресивни изживявания, в рамките на нормата. Всъщност това е
станало 4-5 дни след инцидента. Предписано му била лечение, съгласно посоченото в част
„терапия“, но очевидно и по данни на св. О., ищецът не е използвал посоченото лекарство, а
само леки успокоителни „мента, глог, валериана“. Това показва, че и сочената депресия не е
била в изразена степен, за период повече от обичайната норма на стрес след инцидента, още
по – малко, за повече от 1 месец.
Съдът намира, че на обезщетение за причинени болки и страдания за около 6 месеца,
като първите 3 от тях са до поставянето на протезата, а следващите 3 месеца, докато свикне
с новата си протеза. Относно този втори период е и посоченото в СМЕ на д.р М., т. 4.
При определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът се
съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, относно определянето на обезщетенията за
8
неимуществени вреди по справедливост, както и от дадените в т.ІІ от Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС, указания, съгласно които понятието „справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Съдът при преценката си за
справедливост на обезщетението за неимуществените вреди, отчита посоченото от
медицинските експертизи, че лицето е имало частична долна протеза, закрепена на трети ляв
долен зъб и на втори и трети долу вдясно зъби, но и казаното от св. В., който сочи, че
докато бил до чешмата и разговарял с ищеца, преди да пристигне *** му, самия ищец му
споделил, че е сложил протези има болки и не може да яде, което показва, че болки в устата,
при хранене, ищецът е изпитвал и преди инцидента, а след него те са се уВ.чили.
Съдът намира, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди е
в размер на 2000 лв.
Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и с
оглед на възраженията на ответника за наличие на провокиращо поведение на ищеца, което
е допринесло за настъпилия вредоносен резултат, съдът обсъди и наличието на основание за
прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Съдът се съобрази с посоченото в
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, т. 11 от Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС и т. 7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК
на ВКС. От мотивите по наказателното дело се установява, че „Пострадалият Р. ръкомахал и
посегнал да бутне подс. В.. Тогава подсъдимият решил, че Р. ще го удари и на свой ред го
бутнал. Целта му била да избута пострадалият далеч от себе си, но тъй като и пострадалият
ръкомахал, вместо това едната му ръка попаднала в областта на лицето на Р.“, което показва,
че самия ищец, като пострадал от настъпилото увреждане, сам е провокирал и допринесъл за
увреждането, чрез провокиращо отношение и поведение към ответника. Размахването на
ръце и заканите на ищеца са станали и причина за защитната реакция на ответника, който
според посоченото в мотивите на съда, макар да „не се е целил в лицето. Искал да избута
пострадалият Р. далеч от себе си“, е „целял съприкосновение с пострадалия и е вложил сила,
при което дори и да беше уцелил тялото, щеше да се стигне до тласък, придружен от удар в
областта на тялото с цел да бъде избутан пострадалият. Подсъдимият е следвало да
предположи, че след като и човекът отсреща ръкомаха, няма гаранция къде ще попадне
ударът му“.
Предвид на горното, и с оглед на приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира,
че пострадалия ищец с поведението си е допринесъл за причинените му вреди, поради което
виновно действалото лице, ответникът по делото, следва да отговаря само за онези вреди,
които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на
увредения. Всичко това, съобразено с посоченото в ТР № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС,
9
че не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е
достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и
вредоносния резултат, дава основание на съда да приеме, че е налице причинна връзка
между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат. Като такова невиновно
поведение, но намиращо се в пряка причинна връзка с последващото поведение на
ответника е провокирането на спор от страна на ищеца, но и ръкомахането, което било
възприето от ответника като опит за нараняването му и което от своя страна е предизвикало
обратно действие от ответника с ръка и бутането на ищеца, в резултат на което той паднал.
С оглед на посоченото в т. 11 от ППВС № 4 от 23.XII.1968 г., че при определяне размера на
имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди, то и на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, съдът намира, че първоначално
определеното обезщетение следва да се намали. Съдът приема, че определеното
обезщетение следва да се намали с 30 %, и в резултат на това намаляване, справедливото
обезщетение за ищеца е обезщетение в размер на 1400лв.
Поради това, че ищецът претендира частичен иск в размер от 1000лв., като част от
иск за обезщетение в размер от 5000лв., то предявения от него иск е основателен и доказан и
следва да се уважи, с оглед на установения справедлив размер на обезщетението от 1400лв.
Съдът се съобрази с дадените в т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. №
3/2016 г., ОСГТК и т.1 на ТР № 1/17.07.2001 г.указания, че със СПН се ползва само
решението на съда по частичния иск, т.е само по заявената от ищеца претенция, предмет на
делото, а не и установеното в мотивите към него. Това становище се споделя и Решение №
19 от 24.02.2005 г. на ВКС по т. д. № 296/2004 г., ТК, II о., където е посочено, че при
облигационни парични притезания, предявяването на частичен иск въвежда като предмет на
делото част от претендираната парична сума, като във всички случаи (както при уважаване,
така и отхвърляне на частичния иск) със сила на присъдено нещо се установява само
предявената част от спорното право. В този смисъл съдът счита, че не следва в диспозитива
на решението си да посочва сумата от 1000лв., която претендира ищеца и която съдът
приема за доказана, че представлява част от цялото му вземане срещу ответника за 1400лв.,
колкото установява съда, а не за претендираното от ищеца обезщетение от 5000лв. Със сила
на пресъдено нещо се ползват само установените по делото правопораждащи факти,
индивидуализиращи спорното право.
По иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Поради отхвърлянето на иска по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на причинените
имуществени вреди от 515 лв., като неоснователен следва да се отхвърли и искът за
мораторна лихва върху вреди в размер от 500 лв., за периода от 07.02.2019 г. до датата на
завеждане на иска – 07.02.2022 г., конкретно в размер на 152,37лв. и върху сумата от 15лв.
За периода от 16.07.2018 г. до датата на завеждане на иска – 07.02.2022 г., конкретно в
размер на 5,43лв., или общо за 157,80лв.
10
Относно иска за мораторна лихва върху сумата от 1000лв., представляваща
неимуществени вреди за периода от 13.07.2018 г. до датата на завеждане на иска –
07.02.2022 г., в размер на 362,81лв., съдът чрез използване на електронен калкулатор,
достъпен на http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp установи, че дължимата
мораторна лихва за присъденото от съда обезщетение е в претендирания размер, поради
което следва да се уважи.
Следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
след предявяване на иска, считано от 07.02.2022 г. до пълното и изплащане.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.6 от ГПК, поради това, че делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса и от разноски по производството
(освобождаването по претенцията на ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от
престъпление, за което има влязла в сила присъда е по силата на закона – чл. 83, ал.1, т. 4 от
ГПК), то осъденото лице е длъжно да заплати дължащата се такса в полза на съда.
По делото предявените искове са общо четири и съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.
2 ГПК, за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната
такса се събира от всички интереси. Заявените от ищеца искове са четири (два за главници
по чл. 45 от ЗЗД в размер на 515 лв. и по чл. 52 от ЗЗД в размер на 1000лв. и два иска за
мораторни лихви върху всяка главница) и касаят вземания за различни правни интереси,
поради което се дължи държавна такса по всеки от тях. Дължимата държавна такса по всеки
от исковете се определя съгл. чл. 69, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК – 4 % върху
цената на иска, но не по – малко от 50лв.
Така се установява, че за предявените общо четири иска се дължат общо 200лв. за ДТ,
които следва да се присъдят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Нови
пазар.
Поради уважаването само на два от исковете, този за обезщетението по чл. 52 от ЗЗД
в размер на 1000лв. и за мораторната лихва върху него по чл. 86 от ЗЗД за периода от
13.07.2018 г. до датата на завеждане на иска – 07.02.2022 г., в размер на 362,81лв., то
ответникът следва да бъде осъден да заплати само държавните такси за тези два иска, т.е
само 100лв.
Ищецът е ползвал адвокатска защита по делото, за която е заплатил 300лв.
адвокатски хонорар, л. 8 от делото. С оглед на разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, поради
това, че се уважават част от предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати пропорционално съответната част от възнаграждението за адвокат.
Общия размер на предявените искове е 1898,61лв., а на уважените е 1225,81лв.
Пропорционално на уважената част, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
11
193,69лв.
Ответникът от своя страна също има право на разноски за един адвокат, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Заплатените от ответника разноски по делото за адвокат са 500лв.
От предявените в общ размер на 1898,61лв. искове, са отхвърлени такива в общ
размер на 672,80лв. Пропорционално на отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на
ответника сумата от 177,18лв. за разноски по делото.
По делото страните не са направили искания за прихващане на взаимно дължими
суми, поради което съдът не може да извърши служебно такова и всяка от страните по
делото следва да бъде осъдена да плати дължимото на другата страна.
Освен разноските по настоящето дело, ищецът претендира и разноски за
обезпечително производство в общ размер на 355лв., от които 300лв. за адвокатски хонорар,
40 лв. за ДТ за образуване на дело и 15 лв. за ДТ за частна жалба по него. Самия ищец не е
посочил номер на обезпечителното производство и постановения по него съдебен акт. Съдът
извърши служебна проверка в деловодната програма и установи, че са били образувани две
обезпечителни производства с №№ 1543/2021 г. и 1596/2021 г. По първото е било
отхвърлено искането за обезпечение, а второто е било прекратено. То е и обжалваното дело,
по което е постановено Определение № 23/14.01.2022 г. по в.ч.гр.д. **24/2021 г. на ШОС, с
което е отменено първоинстанционното определение за прекратяване и е допуснато
обезпечение, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ поземлен
имот № 026005 с площ от 7,936 дка, в м. „Салар къшла“ в землището на с. Н., общ. К., който
имот има идентификатор 51158.26.5.
Съдът намира, че съобразно т.5 от ТР 5. Направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на
спора, с оглед крайният му изход.
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, направените разноски по
обезпечителното производство се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход. На основата на пропорционалността на
уважените искове, спрямо предявените, както и направените по обезпечителното
производство разноски следва да се присъдят 229,20лв., като за разликата до 355 лв. да се
отхвърли. След влизане в сила на настоящето решение, препис от него следва да се докладва
по ч.гр.д. № 1596/2021 г. за вдигане на обезпечителните мерки, поради отпадане на
основанието за тях, на основание чл. 402 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 52 вр. чл. 51, ал.2 от ЗЗД, Б. М.. В. с ЕГН **********,
от с. Н., обл. Ш., ул. „"***" № *“ **, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. О.. Р. с ЕГН ********** от с. Н.,
12
общ. К., обл. Ш., ул. „"***" № *“ **, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), ведно със законната
лихва от 07.02.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД Б. М.. В. с ЕГН **********, от с. Н.,
обл. Ш., ул. „"***" № *“ **, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. О.. Р. с ЕГН ********** от с. Н., общ. К.,
обл. Ш., ул. „"***" № *“ **, сумата от 362,81лв.(триста шестдесет и два лева осемдесет и
една ст.), мораторна лихва върху главницата по чл. 52 от ЗЗД, за периода от периода от
13.07.2018 г. до датата на завеждане на иска – 07.02.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на Ф. О.. Р. с ЕГН ********** от с. Н., общ.
К., обл. Ш., ул. „"***" № *“ **, за осъждане на Б. М.. В. с ЕГН **********, от с. Н., обл. Ш.,
ул. „"***" № *“ **, да заплати сумата от 515 лв. (петстотин и петнадесет лева), имуществени
вреди, направени за адвокатски хонорар от 500лв. за защита по НОХД № 6/2019 г. на НПРС
и 15 лв. за такса за съдебно – медицинско удостоверение по ДП № 1/2019 г. на РУ К..
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на Ф. О.. Р. с ЕГН ********** от с. Н., общ.
К., обл. Ш., ул. „"***" № *“ **, за осъждане на Б. М.. В. с ЕГН **********, от с. Н., обл. Ш.,
ул. „"***" № *“ **, да заплати сумата от 157,80лв. (сто петдесет и седем лева и осемдесет
ст.), мораторна лихва върху вреди в размер от 500 лв., за периода от 07.02.2019 г. до датата
на завеждане на иска – 07.02.2022 г., конкретно в размер на 152,37лв. и върху сумата от
15лв. За периода от 16.07.2018 г. до датата на завеждане на иска – 07.02.2022 г., конкретно в
размер на 5,43лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Б. М.. В. с ЕГН **********, от с. Н.,
обл. Ш., ул. „"***" № *“ **, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.А. с ЕГН ********** от с. Р., общ. Н.,
обл. Ш., ул. „***“ **, сумата от 193,69лв. (сто деветдесет и три лева шестдесет и девет ст.),
направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за разликата
до 300лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Б. М.. В. с ЕГН **********, от с. Н.,
обл. Ш., ул. „"***" № *“ **, ДА ЗАПЛАТИ на районен съд Нови пазар дължимите по
делото държавни такси и разноски в размер на 100лв.(сто лева), по сметка на бюджета на
съдебната власт, по сметка BG25UNCR75273143465601; BIC: UNCRBGSF в УниКредит
Булбанк, като представи по делото доказателство за извършеното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Ф. О.. Р. с ЕГН ********** от с. Н.,
общ. К., обл. Ш., ул. „"***" № *“ ** ДА ЗАПЛАТИ на Б. М.. В. с ЕГН **********, от с. Н.,
13
обл. Ш., ул. „"***" № *“ **,, сумата от 177,18лв.(сто седемдесет и седем лева и осемнадесет
стотинки), направени по делото разноски за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за
разликата до 500лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и т.5 от ТР 5. Направените от страните
в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение
по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Б. М.. В. с ЕГН
**********, от с. Н., обл. Ш., ул. „"***" № *“ **, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. О.. Р. с ЕГН
********** от с. Н., общ. К., обл. Ш., ул. „"***" № *“ **, сумата от 229,20лв. (двеста
двадесет и девет лева и двадесет ст.), направени от ищеца разноски ч.гр.д. № 1596/2021 г.,
като отхвърля искането за разликата до 355 лв.
След влизане в сила на решението по настоящето дело, препис от него следва да се
докладва по ч.гр.д. № 1596/2021 г. за вдигане на обезпечителните мерки, поради отпадане на
основанието за тях, на основание чл. 402 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
14