Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 9
гр. Габрово, 27.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 146 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово /ОД на МВР/, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против Решение № 260013 от 30.09.2020 година на Районен съд - Севлиево, постановено по АНД № 274 по описа за 2020 година. С обжалваното решение въззивният съд е отменил Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 3568115, с който на М.П.М. *** в качеството му на законен представител на Адвокатско дружество „М.М. и съдружници“ за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева. Със същото решение ОД на МВР – Габрово е осъдена да заплати на М.П.М. сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според касационния жалбоподател при издаването на процесния електронен фиш не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Развиват се доводи против мотива на съда за отмяна на ЕФ, свързан с посочването на нарушената норма, като касационният жалбоподател намира, че процесното нарушение е правилно квалифицирано. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което процесният електронен фиш да бъде потвърден.
Касационният жалбоподател ОД на МВР – Габрово не се представлява в открито съдебно заседание.
Ответната по жалбата страна М.М. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозиран по делото отговор на касационната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност на процесния електронен фиш, като се заявява, че последният правилно е бил отменен от първоинстанционния съд /л. 6-9/. В депозирана по делото писмена молба се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско или юрисконсултско възнаграждение /л. 15-16/.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.
За да отмени процесния ЕФ, въззивният съд е приел, че е налице неясно изписване на нарушената норма, представляващо според въззивния съд съществено процесуално нарушение. Според съда чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са две взаимоизключващи се правни норми, които няма как да образуват конструкция на едно нарушение, поради което е налице неясно описана нарушена норма.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция не споделя довода на въззивния съд за отмяна на процесния ЕФ.
Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В първата алинея на този текст са посочени разрешените максимални стойности на скоростта за движение в зависимост от конкретното място на движение, докато ал. 2 касае стойности на скоростта, различни от тези по ал. 1, в случаите когато тези стойности са допълнително въведени с поставен в участъка пътен знак. Поради това няма пречка, когато ограничението на скоростта е въведено с пътен знак, указващ движение със скорост, различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, цифровото изписване на вмененото нарушение да се извърши както е направено в конкретния случай – по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, както е приел районният съд, нито засяга и/или препятства правото на защита на наказаното лице.
Процесният електронен фиш съдържа всички данни, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението – в този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година на ВАС по т. д. № 1/2013 година.
Твърдението, че знакът /вероятно наказаното лице визира този, въвеждащ ограничение в скоростта/ е бил поставен непосредствено до пътната настилка в нарушение на чл. 14 от Наредба № 18 от 23.07.2001 година за сигнализация на пътищата с пътни знаци настоящият съдебен състав намира за субективно и неоснователно. Разстоянието от границата на платното за движение до най-близката точка на пътния знак е посочено в чл. 16 от Наредбата, а в чл. 14 е регламентирано разстоянието за видимост на пътния знак, в зависимост от скоростта на движение, като доводи за конкретни нарушения в този аспект, които да могат да бъдат проверени, не са посочени. Гореописаното твърдение обаче навежда на извода, че в процесния участък от пътя е било въведено ограничение на скоростта, сигнализирано с пътен знак, възприет от водача на процесния автомобил.
След постановяване на Решение № 1 от 26.02.2014 година на ВАС по тълк. дело № 1/2013 година са налице изменения и допълнения на ЗДвП, конкретно в чл. 189, ал. 4, като е приета и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като от съдържанието им се извлича, че стационарни АТСС са тези, които са монтирани трайно и неподвижно в конкретни точки в или извън населените места. Мобилните АТСС от своя страна са: 1. прикрепени към превозно средство /монтирани в служебни автомобили или служебни мотоциклети/ или временно разположени на участък от пътя, които могат да бъдат позиционирани в произволно избрани пътни участъци /или улици/ и 2. АТСС също монтирани в служебни автомобили или върху служебни мотоциклети, но се движат в пътнотранспортния поток и извършват контрол във време на движение.
Съобразно представените по делото доказателства, процесното нарушение е установено посредством автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, което е било временно разположено на участък от пътя. Според чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът по чл. 10, ал. 1 трябва да се съпровожда със снимка на разположението на уреда, каквато в случая липсва. Липсата на снимка настоящият съдебен състав не възприема за съществено нарушение, тъй като в приложените към процесния електронен фиш снимки /л. 14-15 от първоинст. дело/ са посочени GPS координати на разположението на използвания уред, които дават възможност по изключително прецизен начин да се индивидуализира мястото на контрол, респ. разположението на техническото средство, ако по делото съществува спор относно това място и/или други обстоятелства свързани с него /разположение на пътен знак, обхват на действие и т.н./ какъвто спор в случая липсва предвид липсата на възражения в тази насока в жалбата до въззивния съд.
При безспорни факти за извършено нарушение и при неоснователност на твърдяните от наказаното лице обстоятелства относно нарушения в процедурата и такива при прилагане на материалния закон, решението на въззивния съд следва да бъде отменено изцяло, вкл. и в частта на присъдените разноски, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, а процесният електронен фиш да бъде потвърден с решение по същество.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с
чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260013 от 30.09.2020 година на Районен съд
- Севлиево, постановено по АНД № 274 по описа за 2020 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 3568115, с който на М.П.М. *** в качеството му на законен представител на Адвокатско дружество „М.М. и съдружници“ за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.