№ 33
гр. * , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Ваня Тонева Христева (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600269 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 33 НПК.
С присъда № 293 от 13.11.2019 г. Пловдивският районен съд по НОХД
3894/2018 г. е ПРИЗНАЛ подсъдимия В. С. Н., със снета по делото
самоличност, за ВИНОВЕН в това, че:
- на 15.08.2017 г. в гр. *, по хулигански подбуди, е причинил другиму –
на С. К. К., лека телесна повреда, изразяваща се в седем сляпо завършващи
прободно-порезни наранявания, от които 5 на ляво бедро и 2 на лява
мишница; вторично развита инфекция на едната прободно-порезна рана в
областта на бедрото, протекла като ограничен възпалителен процес, без
нарушаване на общото състояние на пострадалия и развитие на септично
състояние; лезия на средния (медиалния) нерв и липсата на дистална
проводимост на н. радиалис вляво, изразяващи се в мускулна слабост,
изтръпване на ръката, ограничение на движението на лява ръка до
повдигането й в раменната става до хоризонтално ниво, което не нарушава
основните функции на ръката по отделно и в съвкупност, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради
което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с
1
чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;
- на 15.08.2017 г. в гр. * се е заканил на другиго - С. К. К., с
престъпление против неговата личност – с убийство и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и
на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ
на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е НАЛОЖИЛ на подсъдимия В.
С. Н. едно общо най-тежко наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на
така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от така
определеното и наложено на подсъдимия наказание времето, през което е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК, а именно периода от 16.08.2017 г. до
20.08.2017 г., включително, като един ден задържане да се счита за един ден
лишаване от свобода.
Съдът се е произнесъл по предявените от С. К. К. два граждански иска,
направените разноски по делото и приложените веществени доказателства.
Недоволен от така постановената присъда на Районен съд Пловдив е
останал подсъдимият В. С. Н., който чрез своя защитник я е обжалвал, с
искане същата да бъде отменена и да се постанови нова, с която да бъде
оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, ведно с всички
произтичащи от това законни последици, алтернативно да се намали размерът
на наложеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание и на срока, за
чието изпълнение, същото е отложено.
С решение № 178 от 15.12.2020 г. Окръжен съд Пловдив по ВНОХД
1739/2020 г. е ПОТВЪРДИЛ присъда № 293 от 13.11.2019 г. на Пловдивския
районен съд по НОХД 3894/2018 г.
В Апелативен съд - Пловдив, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК /видно от
входящия номер на ПРС на л. 2 от делото на ПАС/, е депозирано искане от
осъдения, чрез защитника му /пълномощно л. 4 от делото на ПАС/ за
възобновяване на ВНОХД № 1739/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, като
осъденият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите
обвинения. Като алтернативна позиция се поддържа становище за намаляване
размера на наказанието.
2
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да постановят атакуваните съдебни актове, Пловдивските районен и
окръжен съд са приели за безспорно установено, следната фактическа
обстановка:
Вечерта на 15.08.2017 г. около 21:00 ч. св. С. К. посетил със свои приятели в гр. *
„*“. Заведението било с маси, разположени във външна градина и вътрешна част, в която
имало сепарета и високи столове - тип „Щъркел“. Управител на „*“ към онзи момент бил св.
Е. М.. Компанията се настанила във вътрешната закрита част, в дъното на залата около
сепаре, разположено малко по-високо в залата.
Около 22:00 ч. в същото заведението дошъл и осъденият В.Н., познаващ по-голяма
част от компанията на св. С. К.. Малко след като се поздравили с подсъдимия, пострадалият
му поискал обяснения защо говорил за него преди неприятни неща. Това било отречено от
Н.. Осъденият предложил на свидетеля да излезе навън. Както вече бил с гръб към св. С. К.
осъденият извадил носен от него на кръста нож, обърнал се към свидетеля и започнал да му
нанася удари с него. От своя страна св. С. К. се опитвал да се пази от нанасяните му удари
като също започнал да нанася удари в областта на главата и тялото на В.Н.. От многото рани
по лява ръка и левия крак на свидетеля потекла кръв. Освен това получил и удари с ръка в
областта на главата и торса. Било му причинено кръвонасядане по главата и гръдния кош.
От ударите на св. С. К. на Н. било причинено разкъсно-контузна рана на главата - в
тилно-теменната област, кръвонасядане по лицето, тялото и крайниците. Докато нанасял
ударите с нож по пострадалия, осъденият го псувал и му се заканил, че ще го убие. Тази
закана, освен възприета от св. С. К. била чута и от св. М..
Двамата спорещи били разтървани, след което В.Н. взел един от столовете тип
„щъркел“ и го захвърлил към св. С. К., но столът не го засегнал. След това В.Н. се отправил
до санитарния възел в заведението, където се измил, измил от кръвта и ножа си и излезнал
от заведението.
Изхвърлил ножа, с който нанесъл травматичните увреждания на пострадалия, зад
оградата в съседния имот - на * на „*“, находящо се в гр. * ул. „*“ № 5, Тези действия на Н.,
били записани от камери на комплекс „*“. След като се освободил от използвания при
3
посегателството нож, осъденият се отдалечил. Свързал се с приятеля си св. Т. Т. от гр. * и
последният дошъл и го взел с автомобила си и го закарал в обитаваното от него жилище.
Действията по възникналия физически бой между Н. и К. - счупени
посуда, хвърлен стол, станали достояние и на други посетители в заведението,
които изпитали уплаха и възмущение.
Свидетелят С. К. губел много кръв от прободно-порезните му рани, изведен бил
пред заведението, чрез колан бил пристегнат кракът му да не кърви толкова много и с
автомобил бил откаран до болнично заведение - УМБАЛ „*“ ЕАД *, за оказване на болнична
помощ. Раните били хирургически обработени - зашити с хирургични конци, с поставени
дренове, и след около два часа лицето напуснало болницата.
За случая и чрез управителя на заведението „*“ била уведомена полицията, като на
място се отзовали полицейски служители на * РУ *.
Основният довод, който се поддържа в искането за възобновяване е свързан с
твърдението, че не може да се направи несъмнен и категоричен извод, че В.Н. е автор на
инкриминираното деяние, досежно обвинението по чл. 144 ал.3 НК.
Тук е необходимо да се посочи, че обосноваността на съдебните актове от
предходните две инстанции са извън предмета на обсъждане в настоящото производство по
възобновяване. Анализът на събраните по делото доказателства, може да бъде обсъждан
единствено с оглед преценка за нарушение нормите на чл.13 и чл.14 НПК, относно спазване
изискването обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Въз
основа на това да бъде дадена възможност за проследяване формиране вътрешното
убеждение на съда и обсъждане тезите на страните.
Пловдивският районен съд е изпълнил задълженията си в тази насока. Провел е
задълбочено съдебно следствие. Събрал е всички релевантни за случая доказателства,
давайки възможност на осъдения да реализира защитата си в пълен обем. В мотивите към
атакуваната присъда събраните гласни, писмени и веществени доказателства са обсъдени
както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Направен е внимателен и задълбочен анализ
на доказателствата по делото и въз основа на това напълно законосъобразни правни изводи.
Първоинстанционният съд пространно е обсъдил обясненията на подсъдимия
/тогава/ В.Н. и св. С. К., така също и на останалите свидетели по случая. Отделил е
спорното от безспорното. Изложил е достатъчно и убедителни съображения, въз основа на
кои от показанията на свидетелите възприема фактическата обстановка по делото.
Конкретно за обвинението по чл.144 ал.3 НК, съдът законосъобразно е приел, че
осъденият словестно и с действия се е заканил с убийство спрямо св. С. К.. В тази насока
напълно правилно са преценени нанесените удари с нож на публично място. Отчетени са
4
техния интезитет и обстоятелството, че именно в този момент е отправен и словестния израз
„ще те убия“. Поради това и настоящата инстанция счита, че заканата е могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й спрямо пострадалия.
Първостепенният съд изрично е посочил в атакуваната присъда, че тези изводи са
нпарвени след съпоставка на обясненията на подс. В.Н., показанията на св. С. К.,
последните подкрепени и от показанията на св. А. М.. Съдът съвсем правилно е отхвърлил
тезата на защитата, според която има градация в показанията на пострадалия в хода на
досъдебното производство. Съдът е възприел показанията на св. С. К., депозирани в разпита
по време на съдебното следствие. Съпоставил ги е с думите на А. М. и останалите по делото
доказателства и особено с действията на В.Н..
За осъществяване заканата с убийство от обективна страна не е необходимо лицето
действително да се е уплашило. Достатъчно е обективиране чрез думи или действие на
реална, действителна заплаха за живота на пострадалия. За съставомерността на деянието е
достатъчно психическото състояние на дееца само да обуславя вероятност от пораждане на
решение за осъществяване на заканата и бъдещо предприемане на действия за изпълнението
му /Р-37-2019 ІІІ н.о./.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че напълно правилно е
преценено, че В.Н. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.144 ал.3 НК, понеже на 15.08.2017 г. в гр. * се е
заканил на другиго - С. К. К., с престъпление против неговата личност – с убийство и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Също така законосъобразно е прието, че деянието е извършено с пряк умисъл.
Осъденият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Неоснователна е и поддържаната като алтернативно искане позиция за
намаляване на наложеното наказание на осъдения В.Н.. При определяне на санкцията
за извършените престъпления, също внимателно са обсъдени всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
С основание като смекчаващи отговорността обстоятелства са преценени
чистото съдебно минало на осъдения, липсата на други регистрирани
противообществени прояви, трудовата му ангажираност и изразеното съжаление за
извършеното. Като отегчаващи отговорността обстоятелства не могат да не бъдат взети
предвид времето, мястото и обстановката на осъществяване на деянията – на публично
място, с висока степен на интезитет, с носен нож, който след това е бил изхвърлен.
Всички тези обстоятелства прецизно са били обсъдени в мотивите към атакуваната
присъда при определяне размера на наказанията.
5
Пловдивският апелативен съд споделя изцяло становището на инстанциите по
същество, че в случая най-справедливо е сакциите да бъдат определени над средния,
предвиден от законодателя размер, а именно от по две години лишаване от свобода за
всяко едно от извършените престъпления.
Законосъбразно е приложена и нормата на чл. 23 НК, като е определено едно
общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода. Също справедливо така
определенето общо най-тежко наказание не е увеличено, с оглед хипотезата на чл. 24
НК.
Правилно е прието, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на В.Н. не е наложително той да изтърпи ефективно така наложеното
наказание.
С основание е прието, че в случая изпитателният срок следва да бъде в размер
на пет години, като по този начин в пълна степен ще се постигнат целите,
регламентирани в чл. 36 НК, както на генералната, така и на специалната превенция.
Всички направени доводи в искането за възобновяване, макар и пестеливо, са били
и предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Мотивите към решението отговарят на
минималните стандарти на съответния съдебен акт и са дали отговор на направените от
защитата възражения.
С оглед на изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд намира,
че няма основание за възобновяване на наказателното дело, поради което и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД №
3894/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд, с присъда №
293/13.11.2019 г., и ВНОХД № 1739/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с
решение № 178/15.12.2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7