Решение по дело №1002/2020 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260072
Дата: 14 септември 2022 г.
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20201870101002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 149

 

Гр.С. 14.09.2022 г.

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ,втори състав ,в публично заседание проведено на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година ,в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1002/2020 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е делбено във фаза по извършване на съдебна делба на недвижим имот ,представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65231.914.363.1.2 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно точка деветстотин и четиринадесет точка триста шестдесет и три точка едно точка две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед за одобрение на КККР №        300-5-34/15.05.2004г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК, последно изменение, засягащо обекта от 13.02.2020, е адрес: гр. С., ул. Я. № 5 /пет/, ет. 2 /две/, ап. 2/две/, с площ 126,26 кв.м./сто двадесет и шест цяло и двадесет и шест стотни квадратни метра/, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, при граници и съседи по схема: на същия етаж- няма, под обекта- обект номер едно, над обекта- няма, ведно с прилежащите 30.38% ид.ч. /тридесет цяло и тридесет и осем стотни процента/от общите части на сградата, в която жилището се намира, включително и от общо котелно помещение и отоплителната инсталация на сградата, представляваща масивна триетажна жилищна сграда с идентификатор 65231.914.363.1 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно точка деветстотин и четиринадесет точка триста шестдесет и три точка едно/, със ЗП 119 кв.м. /сто и деветнадесет квадратни метра/, с предназначение: сграда със смесено предназначение, както и на 1/3 една трета- ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, върху който сградата е построена, представляващ общински поземлен имот с идентификатор 65231.914.363 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно точка деветстотин и четиринадесет точка триста шестдесет и три/,с предназначение: урбанизирана територия, при дялове ½ идеална част за М.О.С. и ½ идеална част за И.П.И..

         В първото съдебно заседание след влизане на решението в сила по допускане на делбата съделителката М.О.С. не е отправила искане за възлагане на недвижимия имот по чл.349,ал.1 от ГПК.Адв.Милушева –пълномощник на ищцата съделител е заявила ,че няма искане за възлагане на имота.

В първото съдебно заседание съдът е приел претенцията на ищцата с правно основание чл.344,ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение от ответника И. Претров И. заради лишаването й от ползването на процесния съсобствен имот в размер на 125.00 лева месечно,считано от датата на предявяване на исковата молба -27.11.2020 год. до окончателното извършване на делбата.

         Ответникът съделител И. Претров И. не се явява и не се представлява .Не е направил искания за възлагане на недвижимия имот.

         Адв.Милушева –пълномощник на съделителката М.О.С. в хода на устните състезания отправя искане делбата на съсобствения имот да се извърши чрез изнасянето му на публична продан.

Съдът като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства ,намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещо лице К.М. по допуснатата съдебно-техническа експертиза ,че допуснатия до делба процесен имот–самостоятелен обект в жилищна сграда –апартамент /жилище/ е неподеляемо на два самостоятелни обекта ,без значителни преустройства.

Съгласно заключението на вещото лице действителната пазарна стойност на процесния имот е 103 300 лева.

Ето защо съдът намира,че делбеният недвижим имот е неподеляем.Възлагането на неподеляемо жилище е способ за ликвидиране на съсобствеността, който намира приложение само по отношение на СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод и преживелия или бившия съпруг, на когото са предоставени за упражняване родителските права по отношение децата от брака няма собствено жилище (чл.349,ал.1  от ГПК).Право да иска възлагане на неподеляемият жилищен имот е признато и на съделителя, който е живял в него при откриване на наследството и не притежава друго жилище (чл.349,ал.2 ГПК).При липсата на съответни искания, основани на предпоставките по чл.349,ал.1 и ал.2 от ГПК, същият не следва да бъде поставен в дял на когото и да е от съделителите, поради което делбата следва да се извърши по предвидения в чл.348 от ГПК способ–чрез изнасяне на имота на публична продан, като от получената сума от проданта страните ще получат паричната равностойност на дяловете си, в съответствие с влязлото в сила решение по допускане на делбата.

По искането на ищцата по чл.344,ал.2 от ГПК ,съд намира следното:

Разпоредбата на чл.344,ал.2 от ГПК предвижда привременна мярка, при сезиране с която, съдът действа по аналогичен начин като при претенция по чл.31, ал.2 и чл.32, ал.2 от ЗС ,без да разрешава материалноправен спор.Предпоставките по това искане, които съдът изследва, са идентични с тези по чл.31, ал.2 и чл.32, ал.2 от ЗС, но за разлика от произнасянето по исковите претенции, с определението по чл.344,ал.2 от ГПК, съдът се произнася за в бъдеще, като актът му не се ползва със сила на пресъдено нещо.(В този смисъл Решение № 87/10.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г. на ВКС, ІІ - ро Г. О.).

За да се уважи искане по чл.344,ал.2 от ГПК по делото следва да се установи кумулативно съсобственост върху веща, лично ползване на общата вещ само от един от съсобствениците за задоволяване на собствените му нужди, като по този начин той да е лишил другите съсобственици от възможността да ползват общата вещ, невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие за ползването.

Приложното поле на хипотезата на чл.344 от ГПК обхваща само случаите, когато съсобственик лично си служи с вещта за задоволяване на собствени или на семейството си нужди.

Не е спорно по делото ,че по силата на съдебното решение, с което бракът между страните е прекратен, процесният имот, като семейно жилище, е предоставен за ползване на ищцата /заедно с малолетното дете на страните/.Не е спорен и факта ,че на 05.01.2017 година същата е напуснала семейното жилище.

         На 31.08.2020 година с протокол за въвод във владение на ЧСИ Дангова с район на действие Софийски окръжен съд ,е предадено от ответника на ищцата ползването на процесния имот ,предмет на делбата.Входната врата на жилището е била отключена, а движимите вещи изнесени ,същото е било предварително опразнено.

         Събраните по делото доказателства не сочат на извод ,че след датата 31.08.2020 година и към момента на постановяване на решението ответникът ползва процесния имот и възпрепятства достъпа на ищцата до него.Ползването на процесния имот е предоставено на ищцата.В този смисъл не е доказана първата предпоставка на чл.344 ал. 2 ГПК, че ищецът е възпрепятстван да ползва имота съобразно квотата си в съсобствеността.

Не се доказва и размера на претенцията.В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането.Съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, т. е. касае само отношенията между съделителите, като такива, без да се отчитат права на трети лица /дете и пр./Евентуалният пазарен наем за целия имот средно месечно би могъл да се определи чрез извършването на съдебно-счетоводна експертиза ,каквото доказателствено искане в тази насока не е направено от ищцата.

По изложените съображения искането на ищцата по чл.344,ал.2 от ГПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

     На основание чл.355 от ГПК, чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите ще следва да заплатят държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дяловете си, както следва: М.О.С. и И.П.И. следва да заплатят държавна такса в полза на РС-С. в размер на по 2066 лева.

Възнагражението за вещо лице се заплаща съобразно дяловете на съделителите.Съделителите М.О.С. и И.П.И. са заплатили определения от съда депозит за вещо лице съобразно дяловете си в размер на по 110 лева/ общ размер на 220 лева/.

Съделителят М.О.С. чрез процесуалния си представител адв.Милушева, е поискала присъждане на деловодни разноски, като е представила и списък по чл.80 ГПК.В конкретната хипотеза, съдът дължи произнасяне по това искане.Следва да се посочи, че при предявяване на иска за делба не се дължи държавна такса и внесената държавна такса от ищцата е недължима.

Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Отговорността на разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл.78 ГПК. Ответникът по иск за делба не дава повод за предявяване на този иск, а основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост.В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един спрямо друг.Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им.Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така, както са ги направили.Когато в делбеното производство са предявени други искове, тъй като те зависят от поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК /в този смисъл са: определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6919/2014 г., I г. о., ГК, определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6919/2014 г., I г. о., ГК, определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о., ГК и др./.В случая с иска за делба не са съединени други искове, поради което липсва основание за прилагане на общите правила на ГПК за разпределение на разноските.

Воден от горното ,съдът

Р  Е  Ш  И :

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот ,представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 65231.914.363.1.2 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно точка деветстотин и четиринадесет точка триста шестдесет и три точка едно точка две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед за одобрение на КККР №         300-5-34/15.05.2004г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК, последно изменение, засягащо обекта от 13.02.2020, е адрес: гр. С., ул. Я. № 5 /пет/, ет. 2 /две/, ап. 2/две/, с площ 126,26 кв.м./сто двадесет и шест цяло и двадесет и шест стотни квадратни метра/, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, при граници и съседи по схема: на същия етаж- няма, под обекта- обект номер едно, над обекта- няма, ведно с прилежащите 30.38% ид.ч. /тридесет цяло и тридесет и осем стотни процента/от общите части на сградата, в която жилището се намира, включително и от общо котелно помещение и отоплителната инсталация на сградата, представляваща масивна триетажна жилищна сграда с идентификатор 65231.914.363.1 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно точка деветстотин и четиринадесет точка триста шестдесет и три точка едно/, със ЗП 119 кв.м. /сто и деветнадесет квадратни метра/, с предназначение: сграда със смесено предназначение, както и на 1/3 една трета- ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, върху който сградата е построена, представляващ общински поземлен имот с идентификатор 65231.914.363 /шестдесет и пет хиляди двеста тридесет и едно точка деветстотин и четиринадесет точка триста шестдесет и три/,с предназначение: урбанизирана територия, като получената при извършване на публичната продан сума бъде разпределена между съсобствениците на имота М.О.С., ЕГН: **********,*** и И.П.И., ЕГН:**********,*** СЪОБРАЗНО ДЯЛОВЕТЕ ИМ В СЪСОБСТВЕНОСТТА НА ИМОТА – по 1/2 идеална час за всеки от тях.

ОТХВЪРЛЯ искането на М.О.С. с правно основание чл.344,ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение от И. Претров И. заради лишаването й от ползването на процесния съсобствен имот в размер на 125.00 лева месечно,считано от датата на предявяване на исковата молба -27.11.2020 год. до окончателното извършване на делбата.

ОСЪЖДА М.О.С., ЕГН: **********,*** и И.П.И., ЕГН:**********,*** да заплатят по сметка на С.ския районен съд по 2066 лева всеки от тях за дължимите държавни такси за производството по делото, както и по 5, 00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че присъдената сума не бъде внесена доброволно.

След влизане на решението в сила, за присъдените в полза на С.ския районен съд суми да се издадат изпълнителни листове в случай, че не бъдат внесени доброволно.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: