№ 11604
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110101764 по описа за 2023 година
Предявени са от ФИРМА срещу А. Н. Н. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумите 2 184,99 лева (двe
хиляди сто осемдесет и четири лева и 99 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...,
вх.1, ап.24, аб. №... за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 410,43 лева (четиристотин и
десет лева и 43 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до
23.09.2022 г., 53,52 лева (петдесет и три лева и 52 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
10,89 лева (десет лева и 89 стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима върху
цената на услугата за дялово разпределение за период от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 55530/2022 г. на СРС, 179-ти
с-в. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имота на ответника - апартамент, находящ се в ..., вх.1, ап.24,
аб.№... за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., топлинна енергия, а потребителят не я
заплатил, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията,
дължимата цена, поради което е изпаднали в забава. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът дава становище за неоснователност на
предявените искове. Релевира възражение за погасяване по давност на част от вземането,
както и на навежда твърдения за извършено плащане на част от претендираните суми.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД, е депозирало молба към която
са приложени индивидуални справки и формуляри за отчет.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот,
построен върху държавна земя от ЖСК № 132, том V, дело № 546/78 г., се установява, че
Ангелина А.ова Н.а и Николай Матеев Н., са признати за собственици на ап. № 24, на 4
етаж, находящ се в гр. София, ул. „Трайчо Костов“ 7-9 вх. Б на сградата. От представено
удостоверение, издадено от ГИС София, се установява, че бул. Св. Наум № 7 е новото
наименование на стар адрес бул. „Трайчо Костов“ № 7-9, вход Б. Видно от представено
удостоверение за наследници /л.15/ лицето Николай Матев Н. е починал на 25.11.2002 г.,
като е оставил за свои наследници съпругата си Ангелина А.ова Н.а и сина си А. Н. Н.
/настоящ ответник/. Видно от удостоверение за наследници /л.16/ Ангелина А.ова Н.а е
починала на 19.07.2018 г., като е оставила за единствен наследник сина си А. Н. Н. /настоящ
ответник/. С оглед описаното съдът достига до извода, че собственик на процесния имот на
основание наследствено правоприемство е настоящият ответник. Следователно ответникът
се явява купувач на топлинна енергия по договор за доставка на топлинна енергия с Т.С.,
като правоотношението между тях е възникнало по силата на закона, без да е било
необходимо изрично волеизявление в тази насока от негова страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице „Брунaта България“ ООД.
2
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през целия процесен
период редовно е била отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС в СЕС. Експертът
подробно е изложил, че ТЕ за отопление на имота е отчитана в съответствие с действащата
нормативна уредба, като за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. ТЕ за отопление на имот е
определяно по реален отчет на показанията на 2 броя ИРРО, монтирани на 2 броя радиатори
в имота, а показанията на още 3 броя са на база „служебен отчет“, поради липса на уред и на
2 уреда с изгоряла батерия /угаснали/, в който случай ТЕ се равнявала на Инсталирана
мощност по МСРС /максимален специфичен разход за отопление на сградата/. За периода
м.05.2020 г. – м.04.2021 г. разходът бил определяна на база реален отчет на показанията на 5
броя ИРРО, монтирани на 5 броя радиатори в имота.
Изложено е, че за процесния период общото количество ТЕ, отдадена от сградна
инсталация е определяна за СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС.
Делът на процесния имот в това количество е определен според съотношението на пълния
му отопляем обем в размер на 216 куб. м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към
общия топломер в размер на 7 573 куб. м.
Съгласно заключението ТЕ за БГВ за процесния период е определян на основата на
реален отчет на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер за
топла вода, с показания в куб. м и изравняване в края на всеки отоплителен сезон. Посочено
е, че ФДР редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално
потребеното количество ТЕ от имота на ответника - общо и по компоненти - ТЕ за
отопление на имот, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ, като в обобщение
според експерта ФДР е извършила дяловото разпределение в съответствие с нормативната
уредба. Съгласно заключението за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. сумата от
дяловото разпределение възлиза на 1915,38 лв., а фактурираната на 1915,38 лв., респ. сумата
за изравняване възлиза на 15,94 лв. – сума за получаване; а за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. сумата от дяловото разпределение възлиза на 1426,08 лв., а фактурираната на
660,79 лв., респ. сумата за изравняване възлиза на 660,79 лв. – сума за доплащане. В
заключение, експертът е посочил, че Общата стойност на фактурираната /начислена/ ТЕ за
процесния период е 2592,08 лв., а общата стойност на сумата от изравнителните сметки за
процесния период /за доплащане/ е 749,35 лв. или стойността на потребената топлинна
енергия за периода възлиза общо на сумата от 3341,43 лв. Съгласно заключението сумите за
ТЕ за имота на ответника, са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба,
като през процесния период, съобразно изискванията на действащата през същия
нормативна уредба в областта на енергетиката ищецът редовно, ежемесечно е отчислявал за
своя сметка технологичните разходи /загуби/ на топлинна енергия в абонатната станция.
През процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно
нормативните изисквания редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е преминавал и
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна
годност.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за
процесния период са извършени плащания в общ размер на 1 200,39 лева, от които: 1 156,46
лева за главница ТЕ - по обща фактура № **********/ 31.08.2020 г. погасени 99,72 лева; по
обща фактура № *********/ 31.7.2021 г. погасени 1 056,74 лева; 43,93 лева лихви за забава
върху главници топлинна енергия - по обща фактура № **********/ 31.08.2020 г. погасени
0,28 лева, по обща фактура № *********/ 31.7.2021 г. погасени 43,65 лева. Експертът е
посочил, че непогасените задължения са в размер на 2 238,51лв, от които: Топлинна енергия
2 184,99 лв. и Дялово разпределение 53,52 лв. Според вещото лице резултатът от
изравнителните сметки за процесния период е сума за доплащане в размер на 749,32 лева,
която е посочено, че представлява разлика между прогнозно начислена ТЕ и реално
консумирана такава. Съгласно заключението размерът на законната лихва върху
3
неплатените суми по процесните фактури, изчислени от първия ден след срока на плащане
считано от 30.10.2019 г. до 23.09.2022 г. е в размер на 453,70 лева, като след приспадане на
платени лихви в размер на 43,93 лева, остатъкът от законните лихви възлизал на сумата от
410,03 лева, от които - Лихви Топлинна енергия 399,14 лв.; Лихви Дялово разпределение
10,89 лв.
С оглед изложеното съдът достига до извода, че ищецът е доставил до процесния
имот през процесния период ТЕ, чиято стойност възлиза на претендираната от ищеца сума.
При формиран извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
възражението за давност. Задълженията за заплащане стойността на топлинна енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищеца, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Същите се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, като според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е подадено на 13.10.2022 г., когато е прекъснат
давностният срок. С решение по протокол №7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на 4
„Т.С.“ ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли
в сила през м.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия
случай) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение
на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Непогасените по давност вземания
обхващат периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. Същите са в размер на 2 184,99 лева,
изчислени от съда по реда на чл.162 ГПК и видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, която е съобразила извършените доброволни плащания, отнесени от ищеца за
погасяване на по-стари задължения.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 53,52 лева, която сума не се явява и погасена
по давност с оглед датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което съдът
намира, че искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури. Съгласно заключението на СсЧе дължимата лихва върху главницата за ТЕ за
процесния период възлиза на сумата от 399,14 лв., до който размер предявеният иск следва
да бъде уважен, а за разликата над него подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство в общ размер на 103,20
4
лева, от които 53,20 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение; за исковото производство в общ размер на 653,20 лв. от които: 53,20 лева
държавна такса по исковото производство, 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, 250 лева за депозит по допуснатата съдебно счетоводна експертиза,
250 лева депозит по допуснатата съдебно техническа експертиза.
Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се дължи
сумата от 647,75 лева разноски в исковото производство и сумата от 102,34 лв. – разноски
в заповедното.
Ответникът претендира разноски за исковото производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 570 лева, но не представя доказателства възнаграждението да е
реално заплатено, поради което не следва да му се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от Т.С., срещу А. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес ... с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. Н. Н. дължи на Т.С. сумата от 2 184,99 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ..., вх.1, ап.24, аб. №... за период от м.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 399,14 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 23.09.2022 г., 53,52 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.10.2022 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
55530/2022 г. на СРС, 179-ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за разликата над 399,14 лева до пълния предявен размер от 410,43 лева и
иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 10,89 лева за
периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г.
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на Т.С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 647,75 лева разноски в исковото производство и сумата от 102,34
лв. – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца Т.С. – „Б.“ ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5