№ 468
гр. София , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502401 по описа за 2020 година
АПЕЛАТИВЕН СЪД СОФИЯ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 2-ри
състав, в публичното съдебно заседание на 14.04., две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВО ДАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ГЕОРГИЕВА
АСЕНВОДЕНИЧАРОВ
като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр.д. 2401/20 г. по описа на
САС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 7958 от 22.11.2019г., постановено по гр. дело № 1578 по
описа за 2018г. на Софийски градски съд, ГО, 10-ти състав, са осъдени Я. Й.
К. и С. М. Б. да заплатят солидарно на Н. Д. С., на основание чл. 45 ЗЗД
сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от телесни увреждания, причинени от ответниците при деликт, осъществен на
29.03.2014г. За разликата до пълния предявен размер от 200 000 лева искът е
1
отхвърлен. Присъдени са на основание чл. 78, ал.6 съдебни разноски,
дължими по сметка на Софийски градски съд в размер на 6 000 лева -
държавна такса и 150 лева – разноски от бюджета на съда.
Постъпили са въззивна жалба вх.№ 15.01.2020г. от С. М. Б. и въззивна
жалба вх.№ 4527/15.01.2020г. от Я. Й. К., чрез адв. М., които в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК обжалват решението в частта, в която ответниците са
осъдени солидарно да заплатят на Н. Д. С. сумата от 150 000 лева. Направени
са оплаквания, че този размер е завишен и не е съобразен с принципа на
справедливостта. Наведени са доводи, че при прилагане критерия за
справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът е надценил претърпените и търпими от
ищеца действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във
времеви аспект, както и тяхната продължителност. Искат отмяна на
решението чрез определяне на значително по-ниско по размер обезщетение за
неимуществени вреди.
Ищецът- въззиваем по жалбата, Н. Д. С., чрез адв. И., в срока за отговор
по чл.263, ал.1 от ГПК не изразява становище.
В производството пред Апелативен съд - София не са събирани нови
доказателства.
При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустими
жалби, атакуващи валидно и допустимо съдебно решение.
Дължи се произнасяне относно правилността на решението според
доводите за неправилност, съдържащи се във въззивните жалби.
Въз основа твърденията на страните и наличния по делото
доказателствен материал, съобразно определения предмет на
произнасяне, Апелативен съд - София прави следните изводи:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени от Н. Д. С., искове от с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от
200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от нанесени телесни
увреждания, причинени от ответниците - Я. Й. К. и С. М. Б..
С подадената от ответниците въззивна жалба се обжалва постановеното
2
от Софийски градски съд решение, в частта му, отнасяща се до размера на
обезщетението за неимуществени вреди. В останала му част същото е влязло в
законна сила и не е предмет на настоящото въззивно производство.
С влязла в сила присъда от 27.02.2017 г. на САС по НОХД №110/2017 г.
Я. Й. К. и С. М. Б. са признати за виновни за това, че на 29.03.2014 г. около
20,30 ч. в съучастие, като съизвъшители, по хулигански подбуди и без
насилието да е било предизвикано по какъвто и да било начин от
пострадалия, направили опит умишлено да умъртвят Н. Д. С., като му нанесли
множество силни удари с ръце и крака в областта на главата и тялото и му
причинили множество по вид и степен на тежест телесни повреди, а именно:
тежка, средна и лека телесна повреда, като деянието е останало недовършено
по независещи от дейците причини. Спрямо пострадалия е извършена спешна
висококвалифицирана неврохирургична оперативна намеса. В в противен
случай би настъпила смърт от усложнения след мозъчно притискане от
излялата се кръв и от размачкване на мозъчния паренхим, притискане на
жизненоважни центрове и развитие на местни и общи инфекции, чието
спонтанно излекуване е било невъзможно. На основание чл.116, ал.1, т.11, вр.
чл.115, вр. чл.20, ал. ал.2, вр. ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.63 ал.2 т.1 от НК
ответниците, като подсъдими в наказателния процес, са осъдени на лишаване
от свобода за срок от 5 години.
По силата на чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Затова относно увреждането, механизма, по който то се
е осъществило, неговите извършители и съставомерните последици
настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.
Установява се от съдебно-медицинската експертиза, че в следствие на
процесното деяние ищецът е получил следните травматични увреждания:
открита тежка и проникваща черепномозъчна травма, с мозъчна контузия,
контузионни огнища на главния мозък, двустранно-челно разкъсване на
твърдата мозъчна обвивка, челно с размачкване на подлежащото мозъчно
вещество в участък 2х3 см, разкъсване на двигателния синус челно,
пеленовиден епидурален хематом, с дебелина 3 мм. и размери 6 х 8 см.,
многофрагментна фрактура на челните, слепоочните, носните, сфеноидалните
кости и орбити, фрактура на черепната основа в областта на предната черепна
3
ямка, разкъсно-контузна рана 1,5 см. вдясно-челно, множество
кръвонасядания по челото, контузия на гръдния кош, плеврални изливи
двустранно. Черепно-мозъчната травма е наложила спешно
висококвалифицирано оперативно и реанимационно лечение с прилагане на
апаратно дишане. Извършена е двустранна черепна краниотомия, като са
отстранени свободно подвижни костни фрагменти, разкъсаната твърда
мозъчна обвивка е хермитизирана, извършена е челно-назална пластика с
мускул, тъканно лепило и периост.
Болничното лечение е продължило до 24.04.2014 г.
С експертно решение на ТЕЛК от 20.09.2016 г. на ищеца е поставена
диагноза: състояние след ЧМТ, с мозъчна контузия, посттравматична
енцефалопатия, централен дискоординационен синдром, квадрипарамидна
симптоматика, еднократентонично-клоничен пристъп, органичен мозъчен
синдром. Определена е трайно намалена работоспособност от 89%. След
приключване на болничното лечение ищецът е бил под активно наблюдение и
лечение от личен лекар и невролог, провеждано е медикаментозно лечение.
Към настоящия момент продължава описаното в ЕР на ТЕЛК
състояние, като въпреки частичното възстановяване се задържа тежка
постконтузионна симптоматика, с нарушена координация и походка,
треперене и епилептични пристъпи. Ищецът трудно се обслужва и има
затруднена социална адаптация. Вещото лице разяснява, че пострадалият не
се е възстановил към момента и възвръщане до пред травматичното
състояние няма да настъпи никога. Уврежданията на мозъка са трайни,
постоянни, необратими, които ще продължат до края на живота му.
Към момента ищецът е способен на самостоятелен живот, но е със силно
намалена работоспособност. Ще бъде необходимо извършване на
допълнителни оперативни интервенции с цел дефектът на черепа да се
възстанови с пластична операция, която е скъпоструваща – използват се
титаниеви мрежи, като ако не се направи тази интервенция, има съществени
рискове за здравето на ищеца – при всяко едно минимално нараняване в тази
област може да се получи мозъчна увреда.
При тази фактическа обстановка е безспорно, че е осъществен общият
състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД, поради което са
4
и налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците – Я. Й.
К. и С. М. Б.. Забраната по смисъла на чл. 45 ЗЗД за виновно причиняване на
вреди предвижда задължение за причинителя да обезщети увреденото лице.
Установена е причинната връзка между виновното
и противоправно поведение на ответниците и настъпилия вредоносен
резултат, което прави предявения от ищеца иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди основателен.
Предмет на спора във въззивното производство е обемът на понесените
от ищеца неимуществени вреди и размерът на обезщетението, на което той
има право съгласно чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът следва да съобрази характера и тежестта на причинените вреди, техния
интензитет и продължителност на проявление и всички конкретни
обстоятелства, които имат значение за репариране на вредите и прилагане на
критерия „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съдът съобразява
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Такива обективни
обстоятелства са начинът на извършване на увреждането, обстоятелствата,
при които са причинени моралните страдания и пр.
В конкретния случай гражданският съд отчита, че опитът не е прекъснат
по волята на извършителите, а поради независещи от тях причини. Ищецът е
получил тежка мозъчна травма, проведено му е оперативно лечение,
продължително време е бил настанен на болнично лечение. Към момента не е
налице възстановяване, а пълно възвръщане на положението от преди
травматичното увреждане не се очаква, като е наложително провеждане на
5
допълнителни операции.
На самостоятелно основание, принципно положение е, че такъв тип
инциденти предизвикват емоционални, психични и физиологични реакции, с
които често човек не може да се справи сам. Същите се случват неочаквано,
застрашават пряко живота на пострадалия и често водят до необратими
последствия. Според изследванията, извършени в тази насока, с отдалечаване
на времето, психологичните прояви на посттравматичния стрес започват да се
засилват, като интензивността на тези състояния привидно намалява, но
реално те обсебват личността и изменят поведението на пострадалия.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът счита определения размер
на обезвредата за неимуществени вреди отговаря на критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на процесното
обезщетение за неимуществени вреди Софийски градски съд е съобразил в
достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца към датата на деликта и след това болки и страдания и
здравословното състояние на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането. Тъй като прави извод за
правилност на постановеното от СГС решение, на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав се ползва от мотивите на първоинстанционното решение,
предмет на жалбата.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7958 от 22.11.2019г., постановено по гр.
дело № 1578 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, ГО, 10-ти състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7