Р Е Ш Е Н И Е    

№ 90

 

гр.Разград, 18 юли 2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд в публично заседание на пети юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:      ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                 МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора МАРИН ТОДОРОВ като разгледа докладваното от ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА  дело № 75 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК  във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Беркай-2010“ ЕООД, гр. Варна против Решение №74/27.04.2022 г., постановено по АНД № 54/2022г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 17-2100013/05.01.2022 г. на и. д. Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда“ - София, с което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба  № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба №7) .

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени оспореното НП.

Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с доводите  и становището на страните и анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира следното:  

Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Те са правилно преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани фактически изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Същите сочат, че по повод постъпил сигнал за трудова злополука със смърт на две лица, служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Разград извършили проверка по работни места в обект „Кравеферма“, находящ се в с. Дянково, стопанисван от „Беркай – 2010“ ЕООД, гр. Варна (на 19.09.2021г.) и на представената от работодателя документация (27.09.2021г.). При нея установили, че инцидентът е станал при изкореняване на стари овощни насаждения от овощна градина, собственост на дружеството, която е разположена в задната част на територията на предприятието. По време на проверката установили множество нарушения, едно от които, че няма утвърдени мерки за ограничаване на достъпа на външни лица на територията на предприятието. Констатациите са отразени в Протокол № ПР 2130660/07.12.2021 г., с който са дадени и задължителни предписания  за отстраняване на нередностите.

При тези данни е прието, че с противоправното си бездействие работодателят е извършил нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7, тъй като не е утвърдил мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на предприятието  и срещу него е съставен АУАН №17-2100013/13.12.2021 г., надлежно връчен на представител на дружеството.  В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са подадени възражения срещу него, в които твърди, че изоставената овощна градина не е на територията на предприятието и не е свързана с него нито физически, нито функционално. Същите са обсъдени от наказващия орган, но приети за неоснователни, поради което с процесното НП за вмененото административно нарушение на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложил на касатора имуществена санкция в размер на 1 500 лв. С решението си Разградския  районен съд е потвърдил това НП като законосъобразно. Развитите от него доводи се споделят напълно и от настоящата инстанция.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на регламентираните в ЗАНН срокове и в съответствие с процесуалните правила и норми и изискванията за форма. Описанието на вмененото  административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере в какво е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Правилно са приложени и законовите разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 работодателят е длъжен да огради територията на предприятието и/или да предприеме други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. От доказателствата по делото е безспорно, че жалбоподателят се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

Както в констативния протокол, така и в съставения АУАН е посочено, че овощната градина, където е станал трагичният инцидент, е част от кравефермата и достъпът до нея се осъществял свободно и без ограничения през портала и двора на  предприятието. В тази насока съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставеният АУАН се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи със специалната норма е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Такива доказателства не са ангажирани.

При тези данни се налага еднозначният извод, че с противоправното си поведение касаторът е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 жалбоподателят е бил длъжен да огради територията на предприятието и/или да вземе други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. От редакцията на тази норма е видно, че законодателят е оставил на работодателя възможността да прецени какви мерки да вземе, но те трябва да са достатъчно ефективни за да препятстват достъпа на външни лица до територията на предприятието. В случая това задължение не е изпълнено, поради което съдът приема, че законосъобразно и обосновано е ангажирана административната отговорност на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ .

Определената имуществена санкция е в минималния размер, посочен в санкционната норма и липсва законова възможност тя да бъде намалена с оглед забраната на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е  валидно, обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са  своевременно предявени и доказани в размер от 80 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така Разградски административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №74/27.04.2022 г., постановено по АНД № 54/2022г. по описа на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА „Беркай-2010“ ЕООД, гр. Варна да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда“ - София сумата от 80 (осемдесет) лева- дължими деловодни разноски. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                           

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/               

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1./п/                 

                                                                             2./п/