Р Е Ш Е Н И Е
№488
Гр. Перник, 11.11.2019 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А. М., с участието на прокурор Николай Цветков от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 368 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по искова молба на И.М.Д. с ЕГН **********,***
срещу Агенция „Митници“,
със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „***“ № ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 104, ал.
1 от ЗДСл за заплащане на обезщетение в общ размер на размер на 5 790 лева за
периода от 22.02.2019 година до 23.08.2019 година. Ищецът твърди, че със Заповед
№ 4 022/15.02.2019 година на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл на
директора на Агенция „Митници“ е прекратено служебното му правоотношение,
считано от 22.02.2019 година. С Решение № 237 от 30.07.2019 година,
постановено по административно дело № 303/2019 по описа на Административен съд
– Перник посочената по – горе прекратителна заповед е отменена, като
незаконосъобразна. Така постановения съдебен акт не е обжалван пред Върховния
административен съд, съответно е влязъл в сила на 10.09.2019 година. Ищецът твърди,
че през посочения период от 22.02.2019 година до 23.08.2019 година е работил по
трудово правоотношение, а именно от 03.06.2019 година до 23.08.2019 година по
което е получил трудово възнаграждение в общ размер на 210 лева или по 70 лева
месечно. Заявява, че към датата на признаване на уволнението за незаконно – 22.02.2019
година, съгласно постановеното съдебно решение от административния съд основното
му месечно възнаграждение за заеманата длъжност е било 1 000 лева, поради което
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер на 5 790
лева, представляваща обезщетение за времето през което не е заемал държавна
служба, а именно за период от шест месеца.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година
ищеца И.М.Д. редовно призован се явява лично. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да осъди ответника да му заплати
претендираното парично обезщетение за период на шест месеца, вследствие на
прекратеното служебно правоотношение в размер 5790 лева.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година ответника Агенция
„Митници“, редовно призован се представлява от процесуалния си
представител юрисконсулт Г. Н., която оспорва предявения иск, като
неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година
представителят на Окръжна прокуратура Перник, прокурор Николай Цветков дава
становище, че предявения иск следва да се уважи като основателен и доказан.
Административен съд – Перник в настоящия съдебен
състав, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс
/ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 4 022/15.02.2019 година на основание чл.
103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл на директора на Агенция „Митници“ е
прекратено служебното правоотношение, считано от 22.02.2019 година на И.М.Д. – настоящ ищец, заемал до този момент длъжността „Инспектор“ в териториална
дирекция на Агенция „Митници“.
Между
страните е безспорно, че с Решение № 237 от 30.07.2019 година, постановено по
административно дело № 303/2019 по описа на Административен съд – Перник посочената
по – горе прекратителна заповед е отменена като незаконосъобразна. Така
постановения съдебен акт не е обжалван пред Върховния административен съд,
съответно е влязъл в сила на 10.09.2019 година.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година
настоящия съдебен състав прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че настоящия ищец е получавал основно трудово
възнаграждение в размер на 1 000 лева месечно, което се доказва и от
представената служебна книжка № 4 450/23.03.2018 година.
От Трудов договор № 387 от 03.06.2019 година се
установява, че между И.М.Д. /настоящия ищец/ – работник и „***“ ООД, гр. Благоевград – работодател е
възникнало трудово правоотношение, по което работника е изпълнявал длъжността
„Главен технически сътрудник“, при работно време 1 час на ден, за срок от 6
месеца /изпитател/ и договорено трудово възнаграждение в размер на 70 лева
месечно. Посоченото обстоятелство се доказва и от представените по делото
справки от НОИ и НАП, като за периода от 22.02.2019 година до 03.06.2019 година
настоящия ищец не е работил по трудово правоотношение /не е получавал
възнаграждение за труд/работа/ и не е заемал друга държавна служба, и не е
получавал обезщетение за временна неработоспособност от осигурител.
При така
установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник направи следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е
предявен от надлежна страна, против юридическото лице, представлявано от
органа, издал незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното
правоотношение и след нейната отмяна по съдебен ред, поради което и на
основание чл. 204, ал. 1 и чл. 205 от АПК е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл,
когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена, в
случая от съда, държавният служител има право да претендира обезщетение в
размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на
уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заема държавна служба,
но за не повече от 6 /шест/ месеца. Съгласно същия законов текст, когато
служителят е бил назначен на друга държавна служба с по – ниска заплата или е
получавал възнаграждение за друга работа в по – нисък размер, той има право на
разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението,
изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
За да бъде уважен
искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл
трябва кумулативно да са налице следните материалноправни предпоставки,
елементи от правопораждащия фактически състав, предвиден с нормата на чл. 121,
ал. 1, т. 3 от ЗДСл, а именно: отмяна на прекратяването на служебното
правоотношение; оставане на служителя незает по служебно или трудово
правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение
за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по – ниско
възнаграждение; наличие на причинна връзка между вредата и прекратяването на
служебното правоотношение. Вредата, подлежаща на обезщетяване от ответника, се
определя по реда на чл.
104, ал. 1 от ЗДСл, като в случая е определяща получаваната основна месечна
заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, която е в размер
на 1 000 лева. Така посочения размер е приет за безспорен и ненуждаещ се от
доказване между страните. Отговорността на работодателя по чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл произтича от незаконното прекратяване на служебното правоотношение с
едностранно волеизявление на работодателя и вредата, подлежаща на обезщетяване
от страна на органа по назначаването, се определя по реда на чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл, като в случая определящо е месечното възнаграждение към датата на
признаване на уволнението за незаконно.
Така формулираните кумулативни предпоставки на изискванията
от ЗДСл за възникване правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в случая
са налице. Искът по чл. 121, т. 3 от ЗДСл е доказан по основание, тъй като от
приетите по делото доказателства се установява, че прекратяването на служебното
правоотношение на ищеца е признато за незаконно с влязло в сила съдебно
решение, като в максималния предвиден законов срок от шест месеца, последния е
работил по друго трудово правоотношение по което е получавал месечна заплата в
размер на 70 лева, за период от 3 месеца. От друга страна няма доказателствата
по делото, които да сочат на извършено плащане на обезщетение от ответната страна.
От приетите по делото доказателства се установява, че размерът на основната
месечна заплата за длъжността „Инспектор“ в териториална дирекция на Агенция
„Митници“ е 1 000 лева, която сума е основната месечна заплата при прекратяване
на служебното му правоотношение, който факт е безспорен между страните. Наред с
това безспорно от събраните по делото писмени доказателства следва да се приеме,
че за периода от 03.06.2019 година до 23.08.2019 година настоящия ищец е
работил по друго трудово правоотношение, т.е. същия е полагал труд през изискуемия
се шест месечен период, за който е получил трудово възнаграждение в общ размер
на 210 лева . Въз основа на изложеното се налага извода, че предявената искова
претенция е доказана изцяло по основание и размер. Дължимото обезщетение за
времето, в което служителят е останал без работа, но за не повече от шест
месеца е в размер на 5 790 /пет хиляди седемстотин и деветдесет/ лева за периода
от 22.02.2019 година до 22.08.2019 година, като в тази връзка е основателно
възражението на процесуалния представител на ответника, че 6 месечния срок,
обхваща посочените дати, а не както е заявил ищеца до 23.08.2019 година, т.е. 1
ден разлика. Ето защо така предявения иск по реда на чл. 121, т. 3 от ЗДСл, във
връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде уважен, като ответника бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 5 790
лева за периода от 22.02.2019 година до 22.08.2019 година.
Относно разноските:
Ищецът не претендира присъждане на съдебни разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат.
С оглед изхода на делото и направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 121, ал.1,
т. 3 от ЗДСл, във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Митници“,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № *** да заплати на И.М.Д. с ЕГН **********,***
на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение в
размер на 5 790 /пет хиляди седемстотин и деветдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14 – дневен срок от връчването му страните.
Съдия:/п/