Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, ХХХVI – ти състав
На осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 2795 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Л.Н.Н., със съдебен адрес *** против Наказателно
постановление № 481746- F522915/03.12.2019г.,
издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на жалбоподателя е
наложена „глоба” в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху
добавената стойност.
Жалбоподателката е депозирала
жалба срещу издаденото наказателно постановление с молба наложената й санкция
да бъде отменена, като излага твърдения, че процесното НП е незаконосъобразно и
необосновано, тъй като АНО не е отчел всички релевантни обстоятелства, при
които е било допуснато процесното нарушение. Посочва,
че нарушението и е първо, за процесните месеци
декларациите са били нулеви и с пропуска си тя по никакъв начин не е ощетила
бюджета, пенсионер по болест е със 74 % нетрудоспособсност
и ниски по размер доходи, поради което желае санкция да не й бъде налагана.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът,
редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител,
който заявява, че поддържа изцяло жалбата на заявените в нея основания, като
допълва, че наред с основанията за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
в случая задължение за подаване на декларация е възникнало за жалбоподателката
след заличаване на ЕТ, като поради незнание същата е пропуснала да подаде
декларацията, като незабавно след узнаването е поправила своя пропуск.
Процесуалният представител на въззиваемата страна
– ТД на НАП – гр. Варна старши юрисконсулт Георгиева моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
След като обсъди становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На 19.09.2019 г. св. Н.Д.- инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Варна
извършила проверка на задължените по ЗДДС субекти и по-специално на Л.Н.Н., да депозират справки - декларации по ЗДДС за периода от
01.08.2019г. до 31.08.2019г. и установила, че за посочения период Н. не е
изпълнила задължението си да депозира справка - декларация по ЗДДС за визирания
данъчен период в срок до 16.09.2019г.
На 07.11.2019 г. св. Д. съставила акт за установяване на административно
нарушение, преценявайки, че със своето поведение и по - скоро със своето
бездействие в срока жалбоподателката е осъществила състава на административното
нарушение на разпоредбата на чл. 125,
ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност.
АУАН бил връчен на жалбоподателката,
която в предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок депозирала писмено възражение срещу
съставения АУАН, в което отразила, че нулевата справка – декларация по ДДС не е
била подадена, тъй като тя е смятала, че с прекратяване на дейността на ЕТ и
подаването на еднократна спрвка-декларация за месец
юни са били изчерпани нейните задължения пред НАП.
Въпреки това, АНО не споделил възраженията й и на 03.12.2019г. било
издадено НП, предмет на разглеждане в производството.
По делото е установено, че ЗЛ Л.Н.Н. с ЕГН **********
е собственик на ЕТ „Л.Н. - ЛН" с ЕИК ********* от 02.04.1993г до
18.06.2019г, на която дата едноличният търговец е заличен.
На дата 05.04.1994г. ЕТ „Л.Н. - ЛН" е бил регистриран по ЗДДС с
идентификационен номер BG813142185, който съгласно §1, ал. 1, т. 1, буква
„а", съответно буква „б" от ДР на ППЗДДС в сила до 31.12.2006г.
Съгласно алинея 4 от §1 на ДР на ППЗДДС, в сила от 01.01.2007
г. „Когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер по
ДДС в качеството си на едноличен търговец и впоследствие се заличи от
търговския регистър и за него са налице основанията за регистрация по закона,
лицето е длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационен номер по ДДС
е единният граждански номер, съответно личният номер на чужденец, пред който е
поставен знакът "BG"."
В резултат на горепосоченото:
-за период 05.04.1994г -
31.12.2006г. регистрацията
по ЗДДС е на едноличния търговец ЕТ „Л.Н. -
ЛН", а идентификационния номер
по ДДС е BG813142185 и декларациите
са подавани от името на
едноличния търговец;
-за периода от 01.01.2007г. -
31.05.2019г регистрацията по
ЗДДС е на физическото лице Л.Н.Н. в качеството си на едноличен
търговец, а идентификационния
номер по ДДС е BG813142185
и декларациите са подавани от физическото
лице Л.Н.Н. в качеството си на едноличен
търговец;
-за периода от
01.06.2019г - 05.11.2019г регистрацията по ЗДДС е на физическото
лице Л.Н.Н., а идентификационния
номер по ДДС е BG**********
и декларациите са подавани от физическото
лице Л.Н.Н..
Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен
начин от показанията на св. Д. – актосъставител,
както и от всички налични по преписката изискани допълнително в хода на
проведеното съдебно следствие писмени доказателства между които не съществуват
никакви противоречия и не се оспорват от нито една от участващите в
производството по делото страни.
При така приетото от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В рамките на извършената служебна проверка съдът установи, че актът за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност (видно от приложената по административно-наказателната
преписка заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., издадена от изпълнителния директор
на Националната агенция по приходите), същият съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно
производство съдът следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че процесното наказателно постановление е издадено от
компетентен административен орган, в предвидените в ЗАНН преклузивни
срокове.
Безспорно по делото е обстоятелството, че Л.Н.Н.,
в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да
подаде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.08.2019г. – 31.08.2019г.
в законоустановения срок, а именно до 16.09.2019 г.
Доколкото разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху
добавената стойност е категорична, че месечната справка – декларация следва да
се депозира в териториалното подразделение на НАП в срок до 14 – то число,
следващ месеца, за който е относима справката –
декларация, поради което според съда очевидно е, че жалбоподателката е нарушила
посочената правна норма, тъй като не е депозирала СД в изискуемите по закон
срокове за това.
Бездействието на данъчно задълженото лице в срока е било констатирано
служебно, при извършена проверка нарочна в информационната система на ТД на НАП
– гр. Варна.
Поради тази причина, съдът намира, че действително Л.Н.Н.
е извършила административно нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
В случая се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е
достатъчен формалният акт на регистрация на лицето (в случая физическото такова
след заличаване на ЕТ) и на неподаването в срок на изискуемата СД.
При все това обаче, настоящият състав на ВРС застъпва позицията, че в
случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28, буква „а” от ЗАНН.
Действително в ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката и
квалифицирането като маловажен случай на дадено административно нарушение,
поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е хронично
болна, като на практика дължимата за подаване от нея декларация е била с нулева
стойност.
От нарушението не са настъпили никакви вредни последици, включително по
никакъв начин не са увредени финансовите интереси на държавата, както и не са
ощетени трети лица.
В самото наказателното постановление не е посочено дали нарушението е
извършено за първи път, но в самата административно – наказателна преписка не
се съдържат данни за някакви други административни нарушения на данъчното и
финансово законодателство, извършени от дружеството.
Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат отчетени при преценката
относно това дали са налице предпоставките за приложението на чл. 28, буква
„а” от ЗАНН.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните
проверки от държавните контролни органи (в това число и Националната агенция за
приходите) не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани
определени частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а
следва основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като
контролните органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите функции по
индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството (в
конкретния случай правните норми, свързани със Закона за данъка върху
добавената стойност).
Още повече, че подобно поведение и действия от страна на административно –
наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, която
предвижда възможност, при определени условия нарушителят да не бъде
санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а да бъде
официално предупреден от административно – наказващия орган.
Анализирайки всички установени и изброени по – горе обстоятелства, съдът,
намира, че процесното административно нарушение, за
което е наказана жалбоподателката, представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на
държавно управление, без да предизвика вредни последици.
Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК
„маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е
следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го
предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му
бъде наложено административно наказание.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007
г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че макар и формално да е осъществено
административно нарушение, то е с по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на такова деяние.
Спрямо жалбоподателката е приложена необоснована санкция, като
административно – наказващият орган е подходил формално, без да отчете
конкретните обстоятелства.
Доколкото съдът установи, че в случая са били налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН от административно – наказващият орган и като не е
приложил тази благоприятна за нарушителя разпоредба, същият е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление, последното следва да бъде
отменено.
Доколкото по делото не е направено искане за присъждане на разноски, съдът
не дължи произнасяне в този смисъл.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 481746- F522915/03.12.2019г., издадено от
Директора на дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите – гр. Варна, с което на Л.Н.Н. е
наложена „глоба” в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху
добавената стойност.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: