ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42963
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110117402 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от ответника Ф. Г., чрез процесуалния си представител – адвокат Г. Г.
за изменение на решение № 13958/15.07.2024 г., постановено по гр.д. № 17402/2023 г. по
описа на СРС, 83 състав, в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер.
В молбата са изложени доводи, че съдът при намаляване на адвокатското
възнаграждение не е изложил мотиви за това, че настоящото дело е с висока фактическа и
правна сложност, и че присъденото на ответника възнаграждение е по-малко от 1/3 от
действително заплатеното от него.
В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата В. Й.
Я., чрез процесуалния се представител – адвокат И. ЙО. е депозирала становище, с което
моли съда да остави без уважение молбата на ответната страна.
В отговора на молбата са изложени доводи, че по делото са проведени три съдебни
заседания, разпитани са двама свидетели, въпросите по изслушаните две съдбно-
психологически експертизи са формулирани от ищцата и нейния процесуален представител,
а обема на събраните писмени доказателства е обичаен за дело от такъв характер.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните
по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК от молителя по делото е направено в рамките на
законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално
допустимо. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
1
Производството е образувано по искова молба от В. Й. Я. срещу Ф. Г., с която е
предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определения режим на
лични отношения на бащата с детето Л. Ф. Г., поради изменение на обстоятелствата.
Съгласно договор за правна защита и съдействие (л.220 по делото) ответникът Ф. Г. е
заплатил на адвокатско дружество „Колева, Коев и съдружници“ сумата от 3800 лева
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по настоящото гражданско дело.
В откритото съдебно заседание, проведено на 12.04.2024 г. (протокол на лист 226 по
делото) процесуалният представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
С решение № 13958/15.07.2024 г. съдът е отхвърлил предявения от В. Й. Я. иск и е
осъдил същата да заплати на ответника Ф. Г. сумата от 1017 лева, представляваща сбор от
1000 лева адвокатско възнаграждение, намалено от съда на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, 7
лева такса за издаване на справка за задгранични пътувания и 10 лева съдебно
удостоверение.
При така установеното от фактическа страна съдът намира за необходимо да посочи
следното:
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА.
Страните по договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят
възнаграждение. При разпределяне на отговорността за разноски обаче, съответно при
натоварване на насрещната страна, и при направено възражение за прекомерност от нейна
страна, следва да се отчете действителната правна и фактическа сложност на делото, за да не
се стигне до неоснователно обременяване на страната с разноски.
Според съдебния състав настоящото дело за изменение на режима на лични отношения
на бащата с детето не се отличава с висока правна сложност, но е налице известна
фактическа такава, предвид обема на ангажираните от страна на ищцата доказателства.
Ръководейки се от вътрешното си убеждение, че упражняването на всяка (не само
юридическа) професия заслужава справедливо възнаграждение, при определяне на сумата, с
която да бъде натоварена насрещната страна вследствие на неблагоприятния за нея изход на
производството, настоящият съдебен състав е взел предвид като ориентир определения по
реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. размер на адвокатското възнаграждение –
1000 лева, въпреки че с Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-
438/22 Ем акаунт БГ, е постановено, че така установените в нея размери на адвокатските
възнаграждения не обвързват съда. След това съдът е отчел обстоятелството, че писменият
отговор на исковата молба е подаден от друг адвокат, а не от адвокат Г. Г. и същата го е
представлявала в продължение на много по-малко от половината от времетраенето на
производството по делото, и го е съпоставил с обема на материалите по настоящото дело и
2
проведените две открити съдебни заседания, съдът е достигнал до извода, че е справедливо
на ответника да бъдат присъдена сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение и
съответно същата не следва да бъде намалявана пропорционално за извършените от този
адвокат действия.
В заключение, предвид правната и фактическа сложност на делото и осъществената от
адвокат Г. Д. Г. работа, насрещната страна не следва да бъде натоварвана с адвокатско
възнаграждение за производството, надвишаващо близо четири пъти размерите, определени
с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 274982/28.08.2024 г. от Ф. Г., подадена чрез
адвокат Г. Г. за изменение на решение № 13958/15.07.2024 г., постановено по гр.д. №
17402/2023 г. по описа на СРС, 83 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред СГС от връчването
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3