№ 42
гр. Русе, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ирена И.
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20234500500817 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. И. Р. и А. С. Д., и двамата чрез
адв. Н. Б. – АК Русе против Решение № 1332/27.09.2023 г., постановено по
гр.д. № 1339 по описа за 2023 г. на Районен съд Русе, с което е отхвърлен
предявения от тях иск срещу И. И. И. за установяване правото им на
собственост въз основа на давностно владение върху 1/16 ид. част от
съсобствен на страните поземлен имот № 0.368, находящ се в с. Николово,
община Русе, с адрес ул. „Хаджи Димитър“ № 1 с площ по кадастрален план
1 271 кв.м. като неоснователен.
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост на формираните изводи относно правно
релевантните факти по спора. Молят същото да бъде отменено и вместо него
1
да бъде постановено ново такова, с което да бъдат уважени изцяло
предявените претенции, за което се излагат подробни доводи.
Въззиваемата страна по жалбата И. И. И. чрез процесуален
представител адв. И. Г. – АК гр. Русе счита същата за неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционният съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество – същата е неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото
обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.
Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както
и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
неоснователността на заявените претенции.
За да отхвърли ищцовите претенции на Е. И. Р. и А. С. Д., за
установяване правото им на собственост въз основа на давностно владение
върху 1/16 ид. част от съсобствен на страните с ответника И. И. И. поземлен
имот № 0.368, находящ се в с. Николово, община Русе, с адрес ул. „Хаджи
Димитър“ № 1 с площ по кадастрален план 1 271 кв.м. първоинстанционният
съд е приел, че в конкретния случай по делото не само не са налице
доказателства, а и липсват твърдения за осъществени от ищците и/или техния
наследодател фактически действия, които да могат да се квалифицират като
владение по смисъла на закона. Точно обратното – в исковата молба, в
жалбата до РП Русе, както и в изявленията от проведените съдебни заседания
непрекъснато се правят оплаквания от страна на ищците, че не са били
допускани до имота си, че ответникът е осуетявал достъпа им, че е поставял
преграждащи пана и т.н. Първоинстанционният съд е обсъдил представените,
както от ищеца, така и от ответната страна доказателства във връзка с
твърдените от тях относими към спора факти и обстоятелства и към
установената фактическа обстановка, като е приложил относимите
материалноправни норми.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни наведените
във въззивната жалба възражения относно неучастието на бившата съпруга на
ответника и неконституирането й като необходим другар в производството
2
водещи до порочност на решението. По въпроса за това какво е другарството
на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи
или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност е
налице Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълкувателно дело № 3
по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС
съобразно което по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на
вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност,
съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. При необходимото
другарство на съпрузите по искове за собственост законът не предвижда
изрично тяхната съвместна процесуална легитимация - липсва
процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по
тези искове.
Само за прецизност следва да се отбележи, че ищците както пред
първата, така и пред настоящата въззивна инстанция обосновават твърдението
си за придобиване по давност на претендираната от тях 1/16 ид.част от имота
с действия, които всъщност опровергават тази теза. Налице са множество
твърдения за ограничаване правото им на свободно ползване на имота,
включително и чрез поставянето на преградните пана. Няма как един имот да
бъде придобит по давност чрез действията на този, срещу когото се
протИ.поставя давността.
Към решението на първоинстанционният съд са изложени
изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на
чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните
/идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са
събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани
фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни
правни изводи.
Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като
съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.
В тежест на въззивните жалбоподатели са направените от ответната
страна разноски, съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1332/27.09.2023 г., постановено по
гр.д. № 1339 по описа за 2023 г. на Районен съд Русе, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Е. И. Р. ЕГН: ********** с адрес гр. Русе,
********* и А. С. Д. ЕГН: ********** с адрес ********** срещу И. И. И.
ЕГН: ********** с адрес гр. Русе, ********** иск за установяване правото на
собственост на ищците въз основа на давностно владение върху 1/16 ид. част
от съсобствен на страните поземлен имот № 0.368, находящ се в село
Николово, община Русе, с адрес ул. „Хаджи Димитър“ №1, с площ по
кадастрален план 1271кв.м., като неоснователен.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Е. И. Р. ЕГН: ********** с адрес гр. Русе, ********* и А.
С. Д. ЕГН: ********** с адрес ********** да заплати на И. И. И. ЕГН:
********** с адрес гр. Русе, ********** сумата от 1 500,00 лв разноски в
производството пред РОС за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4