№ 16854
гр. София, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110100603 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С... срещу Т. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., с
която се иска да бъде признато за установено спрямо ищеца, че ответника дължи сума в
размер на 2170,15 лева, от които: 1897,04 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2021г. за реално
потребена енергия, ведно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното изплащане
на сумата; 193,36 лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 27.04.2022г., както и
суми за дялово разпределение 67,21 лева - главница за периода от м.04.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 12,54
лева - лихва за периода от 31.05.2019г. до 27.04.2022г. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че ответницата е била клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си, и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Счита че, като клиент на ТЕ за ответницата важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи, че съгласно чл.150, ал.
1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/, които се одобряват от Комисията за енергийно и
водно регулиране и са влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
1
изтичане на периода, за който се отнасят, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва ако не са заплатени в срок. Твърди, че ответницата е използвала доставена
топлинна енергия през процесния период, но не е заплатила цената й. Сочи, че на основание
чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а от ЗЕ и това е конституираното трето лице помагач. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
Ответницата чрез пълномощник е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва
единствено основанието за дължимост на сумите. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „П” ООД.
Правната квалификация на обективно съединените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, във вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, които са предявени по реда на чл. 422
от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства и изпълнените експертизи се установи
следното във фактическо и правно отношение:
Ответницата Т. Д. М. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ,
защото от сверено копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1981г. се
установи, че през процесния период от време тя е ползвала процесния имот, представляващ
ап. 37, находящ се в гр. С..., тъй като е имала учредено вещно право на ползване. От
изпълнената и приета като доказателство съдебно-техническа експертиза се установи, че
този имот е топлоснабден от „Т“ ЕАД и дяловото разпределение на топлинна енергия в него
се осъществява от третото лице помагач на ищеца – „П“ ООД.
Основателно е възражението на ответницата, че за част от процесния период
претендираните вземания са погасени по давност, тъй като те са периодични. На осн. чл.
111, б. „в“ от ЗЗД с 3-годишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания.
Тъй като заявление вх. № 95467 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което е издадена заповед № 14430/23.05.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, е подадено на 13.05.2022г., то процесния период, който
включва непогасената по давност главница е за времето от 13.05.2019г. до 30.04.2021г. На
осн. чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, затова не се дължат
лихвите върху главниците, които са погасени по давност.
Видно от приетата като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза,
безспорно дължимата главница за топлинна енергия за отоплителен сезон 2019/2020г.,
включваща фактурите от м.05.2019г. до м.04.2020г. възлиза на 216, 69 лв., а законната лихва
за забава върху нея за времето от 15.09.2020г. до 27.04.2022г. възлиза на 35, 51 лв. С
дължимото доплащане от изравняването, направено през м. август 2020г., главницата
възлиза на 217, 49 лв., законната лихва за забава на 35, 72 лв. за времето от 15.10.2020г. до
2
27.04.2022г. За отоплителен сезон 2020/2021г. общо дължимата сума за главница за топлинна
енергия възлиза на 1 409, 64 лв., а законна лихва за забава за времето от 15.09.2021г. до
27.04.2022г. възлиза на 88, 10 лв. За процесния период от време главницата за дялово
разпределение възлиза на 64, 76 лв., за законната лихва за забава върху нея за времето от
30.06.2019г. до 24.04.2022г. възлиза на 11, 98 лв. Това са размерите, в които следва да бъдат
уважени предявените искове.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК дължимите на ищеца разноски възлизат на 624, 74 лв. /при
уважени 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство вместо
претендираните 200 лв. и 5 лв. за издадено съдебно удостоверение вместо претендираните
10 лв./ Адвокат Н. К. е предоставила безплатна правна помощ на ответницата на осн. чл. 38,
ал.1, т. 2 от ЗА в заповедното и в исковото производство, за което иска да й бъде присъдено
адвокатско възнаграждение съответно в размер на 300 лв. и 400 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че Т. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., дължи на „Т”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... на осн. чл. 79, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по исковете предявени
по реда на чл. 422 от ГПК за топлоснабдяването на имот, представляващ ап. 37, находящ се в
гр. С..., сума в общ размер на 1827,69 лева, от които: 1627,13 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 13.05.2019г. до
м.04.2021г. за реално употребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от
13.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата; 123,82 лева- мораторна лихва за забава
от 15.09.2019г. до 27.04.2022г., както и суми за дялово разпределение 64,76 лева - главница
за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 13.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и 11,98 лева - лихва за периода от 31.05.2019г. до
27.04.2022г. като исковете за сумите над 1627, 13 лв. до 1897, 04 лв. за главница за топлинна
енергия за времето от м.05.2018г. до 13.05.2019г., ведно със законната лихва от 13.05.2022г.
до окончателното изплащане на сумата; 69, 54 лв. - мораторна лихва за забава върху
отхвърлената сума за главница за времето от 15.09.2019г. до 27.04.2022г.; 2, 45 лв. – главница
за дялово разпределение за м.04.2019г., ведно със законната лихва от 13.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, и 0,56 лева - лихва за главницата за м.04.2019г.
отхвърля като неоснователни, за които суми е издадена заповед № 14430/23.05.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 24995/2022г. по описа на
СРС.
Осъжда Т. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., да плати на „Т” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С... сторени по делото разноски в
размер на 624, 74 лв. на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Осъжда „Т” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
3
плати на адв. Н. К. от САК, с личен номер **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Три уши № 1, ет. 1, оф. 2, предоставила безплатна правна помощ на ответника Т. Д. М. с ЕГН
********** от гр. София, адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на страната на ищеца -
„П” ООД.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4