Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Варна, 06.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана
Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №.008 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „С.Б." ЕООД ЕИК: ********* седалище и адрес
на управление:*** представлявано от Атанас Николов Колев,Чрез адв. Димитър
Стоянов -процесуален представител, съдебен адрес - гр. Варна ул.,,И.Д.", №.,
ет.1, ап.2 срещу „Е.П.П.” АД, ЕИК ..... със седалище и
адрес на управление *** иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 56.48лв., представляваща частично плащане по ,,3-та" поредна
вноска по сключен Д-Р за разсрочено плащане № ДР 10419 от 19.07.2012г., на
стойност 112,30 лв. и падеж на вноската 30.10.2012г., недължимо заплатена в
полза на ответника на 28.12.2012г., относно издадена фактура № ..... /
29.06.2012 г., на стойност 776,48 лв., начислена при първоначална липса на
основание, по констативен протокол от 05.06.2012г., представляваща корекция на
сметка, с период на корекцията от 09.12.2011г. до 05.06.2012г., за обект с
клиентски № ********** и абонатен №.********* и адрес на потребление:
с.Величково.общ.Дългопол с титуляр на партидата Ю.С.П., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 10376/21.12.2017г. по ч.гр.д. №19232 по описа
за 2017г. на Варненски районен съд, 12 състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било
подадено възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да
предяви настоящия иск. Сочи се, че по силата на посочения договор за цесия,
ищецът изцяло встъпил в правата на кредитор по вземане за процесната сума. С
уведомление по имейл с електронен подпис
от 12.10.2017г. за сключен договор за цесия се счита, че ответникът е
редовно уведомен за новия кредитор по вземането. Излага се, че цедента е
титуляр по партида адрес на потребление в с.Величково, община Дългопол. Сочи
се, че служители на „Е.ОН България Мрежи“ АД /с ново наименование „Енерго-Про
Мрежи“ АД/ са извършили проверка на СТИ и са съставили констативен протокол,
въз основа на който впоследствие е начислена процесната сума и е издадено
дебитно известие, която сума цедентът е заплатил изцяло. Сочи се, че процесната
сума е заплатена без каквото и да е правно основание, с единствения мотив да не
бъде преустановено електрозахранването на посочения адрес на осн.чл. 123 ЗЕ.
Оспорва се изцяло дължимостта на процесната сума, отнасяща се за допълнително
начислена ел.енергия за минал период. Оспорват се изцяло констативен протокол
от 05.06.2012г. и справка за корекции на
сметки, доколкото същите са частни документи и нямат материална обвързваща сила
за съда. Оспорват се начинът и методиката, по които е начислена сумата по
посочената партида, като същите се считат за неправилни и незаконни. Счита се,
че не са просрочени, нито нарушени задълженията на потребител на ел.енергия от
страна на потребителя. В договора на Ю.С.П. за продажба на ел.енергия не се
съдържа действителна клауза, по силата на която се дължи процесната сума, а и
същият не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие
преизчисляване на сметки за месечно доставена и отчетена посредством СТИ
ел.енергия за минал период. Твърди се, че сумата е произволно начислена за
количество ел.енергия, за което не става ясно дали е доставено и съответно
потребено. Моли се за уважаване на предявения иск
поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото производство
разноски. В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
поддържа предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се счита искът за допустим, но неоснователен. Отправя се
възражение за погасяване на вземането по давност. Сочи се, че заплатената сума
представлява стойност на използвана ел.енергия и поради това е платена на годно
правно основание, а именно съществуващо между страните облигационно
правоотношение по доставка на ел.енергия, в което цедентът се явява потребител
на такава. В качеството му на такъв последният е обвързан и от Общите условия
на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на
„Енерго-Про Мрежи“ АД. Сочи се, че служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД извършили
проверка на техническото средство за измерване на обекта като било
констатирано, че електромерът отчита с грешка от класа си на точност.
Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в
индивидуална опаковка, пломбирани с пломба и е предоставен за метрологична
експертиза в БИМ. Сочи се, че констативният протокол е подписан както от
служители на преносното дружеството, така и от представител на абоната.
Извършена била експертиза от БИМ. Сочи се, че от така съставения констативен
протокол за извършена проверка на СТИ, както и от констативния протокол на БИМ
се установява, че е налице неправомерно вмешателство върху електромера, в
резултат на което до цедента – потребител е преминавала ел. енергия, която не е
била отчитана от СТИ. В този смисъл налице е виновно извършено действие, което
представлява неизпълнение на договорните задължения на потребителя, водещо до
неотчитане на потребяваната от него ел.енергия. Сочи се, че извършената цесия е
нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на предмет, поради
несъществуване на прехвърляното вземане. По изложените аргументи се моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба
и моли за присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от
присъединеното ч.гр.д. №19232 по описа за 2017г. на ВРС, 12 състав, че в полза
на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата, предмет на установителния иск, като срещу нея е постъпило в
срока по чл.414 ГПК възражение от ответното дружество и искът е предявен в
срока по чл. 415 ГПК.
Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между цедента и
ответното дружество е налице твърдяната договорна връзка по повод доставка на
електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, че процесната сума е начислена като корекция
на сметката на цедента, както и че същата е заплатена от цедента в полза на
ответника, както и че ответникът е уведомен за процесната цесия.
От представен
констативен протокол №0041025 от 05.06.2012г., длъжностни лица на „Е.ОН
България Мрежи” АД са извършили техническа проверка на СТИ на абоната. Отразено
е още, че при проверката е констатирано неточно отчитане. Обективирано е, че
протоколът е подписан от служители на „Е.ОН България Мрежи” АД, както и от свидетел.
Видно от
справка за корекция на неточно измерванa
ел.енергия, съставена по реда чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕEM и справка за
консумирана електроенергия и на основание констатациите, отразени в горепосочения
протокол, корекцията е извършена за период 09.12.2011г. до 05.06.2012г.
Установява се от
справка за консумирана енергия и дебитно известие № ..... от 29.06.2012г., че в резултат на корекцията, на Ю.С.П. е начислена сумата от 776.48лв. за
периода 09.12.201г. до 05.06.2012г.
Приет по делото е
договор за прехвърляне на вземане от 12.10.2017г., по силата на който Ю.С.П., чрез
пълномощника си Петър Николов Колев, прехвърля на цесионера „С.Б.” ЕООД
вземането си от длъжника „Енерго Про – Продажби” АД за 56.48лв., представляваща частично плащане по
,,3-та" поредна вноска по сключен Д-Р за разсрочено плащане № ДР 10419 от
19.07.2012г., на стойност 112,30 лв. и падеж на вноската 30.10.2012г., недължимо
заплатена в полза на ответника на 28.12.2012г., относно издадена фактура
№ ..... / 29.06.2012 г., на стойност 776,48 лв., начислена при първоначална
липса на основание, по констативен протокол от 05.06.2012г., представляваща
корекция на сметка, с период на корекцията от 09.12.2011г. до 05.06.2012г., за
обект с клиентски № ********** и абонатен №.********* и адрес на потребление:
с.Величково.общ.Дългопол с титуляр на партидата Ю.С.П..
Приобщено е на л.12
пълномощно от представляващия Ю.С.П. към Петър Николов Колев, с което
последният е упълномощен от потребителя да сключва договор за цесия, както и да
уведомява длъжника „Е.П.“ АД за сключени такива. Пълномощното е с дата 14.04.2017г.
С уведомление /л.13/, Ю.С.П., чрез ПК., уведомява „Е.П.П.”
АД за сключения договор за цесия. Представена е извадка от електронна поща на ПК.,
от която е видно, че с имейл от 12.10.2017г. до ответника са изпратени
уведомление и пълномощно от Ю.С.П., подписани с електронен подпис.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не се спори по
делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът следва да
докаже наличието на имуществено разместване между
цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото предаване на
материалното благо и получаването му от другата страна; твърденията си
за наличие на валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от
ответника в размер на исковата сума; факта и момента на уведомяване на
ответника за извършеното прехвърляне на вземането.
В тежест на
ответника е да установи дължимостта на сумата по корекцията, а именно той следва да установи
основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в
резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на
абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В процесния
случай не се спори, че цедентът Ю.С.П. в периода, за който е извършена
корекцията, е бил потребител на ел. енергия по силата на договорни отношения с
ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен
към електропреносната мрежа.
От
представените писмени доказателства по делото се установява, че ответникът е
извършил корекция на сметката на Ю.С.П., по реда на чл.38, ал.2, т.3 от ОУ към
ДПЕЕЕМ. Относно законосъобразността на направената корекция от страна на
предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице задължителна съдебна
практика по така поставения материалноправен въпрос. С решения №
189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г., II т.о. на ВКС и №79/11.05.2011г. по т.д.
№582/2010г., II т.о. на ВКС, Решение №
12/11.02.2013 год. по т. д.№ 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о., които на основание т. 2 от
ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК са задължителни
за съдилищата, ВКС се е произнесъл, като е извел нищожност на клаузите в
договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция. Едностранното
изчисляване на сметката без да е изяснено реалното количество електрическа
енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика
правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя
потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл.2, ал.2 ЗЕ
принцип за защита на интересите на потребителите. Именно поради неравноправния
характер на съдържащите се в Общите условия клаузи за едностранна корекция по
смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите, същите са
нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите и като такива не могат да породят правни последици и да бъдат годно
основание за извършване на корекция на сметката на потребителя.
На следващо
място, коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз
основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия е в разрез с регламентирания в чл.81, ал.1 ЗЗД виновен характер
на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя
без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна
отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в
нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. В Наредба №6 от
9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, която е
приложима спрямо процесното правоотношение, не е закрепена възможност при констатиране
на неточно отчитане или неотчитане на потребяваната енергия, да бъде извършвана
корекция на сметката от страна на преносното предприятие. Също така средството
за търговско измерване по силата на чл.120 ЗЕ е собственост на
разпределителното предприятие и на основание чл.89, т.4 ЗЕ поддържането в
изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в тежест
на разпределителното дружество, не е задължение на потребителя, за да бъде той
в неизпълнение при неточно отчитане.
Горният извод на съда не се променя и от установената
с нормата на чл. 83, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./
възможност за извършване на корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергията. Корекцията
следва да бъде извършена при спазване на определени правила, приети от ДЕКВР –
чл. 83, ал. 2 ЗЕ. В случая корекционната процедура е реализирана въз основа
общите условия на доставчика, одобрени от регулаторния орган и влезли в сила
преди изменението на ЗЕ, на която законодателят не е придал обратно действие.
При това положение и при липсата на последващо приемане от ДКЕВР на правила за
реализиране на корекционната процедура, не може да се приеме, че доставчикът
надлежно е реализирал правомощието си да коригира сметката на ищеца за минал
период от време.
С оглед нищожността на клаузата за едностранна
корекция за минал период, ирелевантно е обстоятелството дали правилно е
извършена съобразно общите условия корекцията и са направени изчисленията. Съдът
намира, че по делото не се установи наличието на основание и законосъобразност
на извършване на корекцията на сметката на абоната, с оглед на което, се явява
недоказано от ответната по иска страна - „Е.П.” АД, че процесната сума му се
дължи.
От друга
страна, не е спорно и от представените по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че процесната сума, е заплатена от потребителя към
ответника.
Спори се по делото относно валидността на сключения
договор за цесия. С този договор, уреден в чл.99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно
вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл.99,
ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно възражението на ответника за недействителност на
договора за цесия поради липса на предмет. Предмет на договор за цесия може да
бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и
от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи
и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на
свободата на договаряне. По аргумент от чл.226 ГПК, договорът за цесия може да
има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото
процесното безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за
неоснователно обогатяване, е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е
налице първоначална липса на основание, вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД,
съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление
№1 от 28.V.1979г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на
престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на
даденото, както и размерът на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното,
към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към
ответника.
В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото
вземане към ответника, което преминава към новия кредитор, е конкретно
определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата,
периода и обекта, за които е начислена и по коя фактура.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно
съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл.99 ал.4 ЗЗД.
Съобразно предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД, както и задължителните указания,
дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде
извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което
не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено,
тъй като съобщаването е извършено от името на стария кредитор по изрично пряко
упълномощаване от цедента по силата на приетото пълномощно. Не се касае до
лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи
от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до
момента на уведомлението /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г. по гр.д.
№867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
При това положение
следва да се приеме, че ищецът към датата на подаване на исковата молба е носител
на процесното вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника
съобразно горните мотиви.
Неоснователно е
направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност
доколкото плащането е извършено на 28.12.2012г., а заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение подадено на 20.12.2017г., т.е. преди изтичане на
петгодишната погасителна давност.
Поради тези
съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като
бъде установено вземането за претендираната сума по издадената заповед за
изпълнение.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 386.50лв., както и
сторените в исковото производство разноски в размер от 326.50лв. за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер съобразно чл.78, ал.1 и 5 ГПК и чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „Е.П.П.”
АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление *** дължи на ищеца „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 56.48лв., представляваща частично плащане по ,,3-та"
поредна вноска по сключен Д-Р за разсрочено плащане № ДР 10419 от 19.07.2012г.,
на стойност 112,30 лв. и падеж на вноската 30.10.2012г., недължимо заплатена в
полза на ответника на 28.12.2012г., относно издадена фактура № ..... /
29.06.2012 г., на стойност 776,48 лв., начислена при първоначална липса на
основание, по констативен протокол от 05.06.2012г., представляваща корекция на
сметка, с период на корекцията от 09.12.2011г. до 05.06.2012г., за обект с клиентски
№ ********** и абонатен №.********* и адрес на потребление:
с.Величково.общ.Дългопол с титуляр на партидата Ю.С.П., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 10376/21.12.2017г. по ч.гр.д. №19232 по описа
за 2017г. на Варненски районен съд, 12 състав, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.4 ГПК, вр. с
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.П.” АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление
*** да заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 386.50 лв. /триста
осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени в
заповедното производство разноски по ч.гр.д. №19232
по описа за 2017г. на Варненски районен съд, 12 състав за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.П.” АД, ЕИК .....
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 326.50 лв. /триста
двадесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство
разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: