Решение по дело №9568/2022 на Софийски районен съд

Мотиви по НАХД № 9568/2022 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение против обв. И. С. М. с ЕГН:
**********, за това че на 02.09.2020 г. в гр. София, в сградата на ОПП-СДВР, находяща се
на бул. „Лъчезар Станчев“ №4, пред Г.Н.Г., системен оператор при 02 група „Отчет на
водачи на МПС“ в сектор „Административно обслужване“ при ОПП СДВР, е потвърдил
неистина в писмена декларация - ЗАЯВЛЕНИЕ - ДЕКЛАРАЦИЯ с вх. № УРИ 433200-88317
от 02.09.2020 г. по описа на ОПП-СДВР, която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата се дава пред орган на властта - Началник на ОПП СДВР за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства - че свидетелство за управление на
МПС № ***, издадено от МВР-София на И. С. М. не му е било отнето от контролен орган, а
е било откраднато, като в действителност посоченото свидетелство за управление на МПС
на И. С. М. му е било отнето от компетентните полицейски власти на Р Германия на
27.02.2020 г. за извършено от М. нарушение на закона при управление на моторно превозно
средство - за управление на МПС след употреба на алкохол и непригодност за участие в
пътното движение – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на глава двадесет и
осма от НПК.

В съдебно заседание, пред настоящата инстанция, СРП редовно уведомена, не
изпраща представител и не изразява становище по делото.
Обвиняемият И. С. М., в своя лична защита и при упражняване правото си на
последна дума, моли за по-леко наказание и изразява съжаление за извършеното.

Съдът, като обсъди и съобрази събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, становищата на страните, и при съобразяване с разпоредбата на чл. 301 и
следващите НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият И. С. М., роден на ***г. в гр. София, българин, български гражданин,
живущ в гр. ***, разведен, средно образование, работещ, ЕГН: **********, неосъждан.
Обвиняемият И. М. притежавал свидетелство за управление на МПС № ***, издадено
на негово име от МВР-София, валидно до 01.12.2022 г. На 27.02.2020 г. обвиняемият
управлявал моторно превозно средство на територията на Р Германия, в населено място
Идщайн и бил проверен от служители на местните компетентни власти, които установили,
че водачът бил употребил алкохол и не бил пригоден да участва в пътното движение, поради
което на М. му било отнето свидетелството за управление на МПС и след произнасяне на
компетентните органи в Р Германия, същото било изпратено на българските компетентни
власти. Обв. М., след завръщането си в Р България, решил да не чака да му бъде върнато
свидетелството за управление на МПС, а да подаде заявление за издаване на дубликат на
същото, като декларира пред българските компетентни органи, че посоченият документ му е
бил откраднат в Р Германия.
На 02.09.2020 г. обв. М. отишъл в сградата на СДВР - отдел „Пътна полиция“,
находяща се в гр. София, на бул. “Лъчезар Станчев”, №4 и застанал пред едно от гишетата,
където по това време работила свид. Г.Н.Г. на длъжност системен оператор при 02 група
„Отчет на водачи на МПС“ в сектор „Административно обслужване“ при ОПП-СДВР.
Обвиняемият заявил, че свидетелството му за управление на МПС е откраднато и желае да
1

му бъде издаден дубликат. Свид. Граматикова разпечатила заявление от името на М. за
издаване на СУМПС, като му обяснила, че когато документ от посоченият вид е откраднат
/изгубен или унищожен/, заявителят следва да подпише декларация по чл. 160, ал. 1 от ЗДвП
относно обстоятелството, че документът е откраднат, а не е отнет от контролен орган.
Обвиняемият знаел, че свидетелството му за управление на МПС е отнето от компетентните
власти в Р Германия през 2020 г. за извършено нарушение на закона при управление на
моторно превозно средство, но за да бъде довършена процедурата по издаване на дубликат
на СУМПС, М. лично попълнил и подписал пред свид. Граматикова заявление-декларация,
заведена на вх. № УРИ 433200-88317 от 02.09.2020 г., в която декларирал, че свидетелството
му за управление на МПС не е отнето от контролен орган, а е откраднато. Свид.
Граматикова приела, подписаната от обв. М. декларация и я приложила към другите
документи, след което предала преписката за по-нататъшна обработка и издаване на
дубликат на свидетелство за управление на моторно превозно средство.
В хода на разследването по досъдебното производство е била извършена графическа
експертиза на инкриминираната декларация и е било установено, че ръкописният текст от
двете страни на документа е бил написан от И. С. М., а подписите в графа „декларатор“ и на
гърба на декларацията под ръкописния текст, са били положени от същото лице.

По доказателствата:
Съдът прие за установена изложената фактическа обстановка, въз основа на събрания
и приобщен към делото доказателствен материал, чрез показанията на свидетелите Г.К. (л.
31 от ДП); заключенията на назначените по делото експертизи – заключението на
графическата експертиза (л. 36-41 от ДП), изготвена от вещото лице Б.Г.; както и от
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства.
От свидетелските показания, писмените доказтателства, както и от заключението
експертизата, се установява, че обвиняемият е подал процесната декларация, в която е
декларирал неверни сведения. Доказателствените източници са еднопосочни,
кореспондиращи помежду, взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира като
достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
Съдът намира, че изготвената експертиза е обоснована, компетентна и пълна и не са
налице съмнения в нейната правилност, поради което и същата беше кредитирана и
съобразена от съда при формиране на вътрешното му убеждение.
Изводите за липсата на минала съдимост на обвиняемия, съдът направи въз основа на
приложената по делото справка за съдимост.

От правна страна:
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прие, че обв. И. С. М. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 313, ал. 1
от НК.
От обективна страна, обвиняемият И. С. М., на 02.09.2020 г. в гр. София, в сградата
на ОПП-СДВР, находяща се на бул. „Лъчезар Станчев“ №4, пред Г.Н.Г., системен оператор
при 02 група „Отчет на водачи на МПС“ в сектор „Административно обслужване“ при ОПП
СДВР, е потвърдил неистина в писмена декларация - ЗАЯВЛЕНИЕ - ДЕКЛАРАЦИЯ с вх. №
УРИ 433200-88317 от 02.09.2020 г. по описа на ОПП-СДВР, която по силата на закон - чл.
160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта - Началник на
ОПП СДВР за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - че свидетелство за
управление на МПС № ***, издадено от МВР-София на И. С. М. не му е било отнето от
контролен орган, а е било откраднато, като в действителност посоченото свидетелство за
управление на МПС на И. С. М. му е било отнето от компетентните полицейски власти на Р
2

Германия на 27.02.2020 г. за извършено от М. нарушение на закона при управление на
моторно превозно средство - за управление на МПС след употреба на алкохол и
непригодност за участие в пътното движение.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Обвиняемото лице е съзнавало общественоопасния характер на деянието си, предвиждало е
неговите общественоопасни последици и е искало тяхното настъпване.

По вида и размера на наказанието:
В процесната хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 78а НК, доколкото са
изпълнени кумулативно изискуемите от закона условия: обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Двадесет и осма от НПК;
предвиденият размер на наказанието за извършеното умишлено престъпление, към датата на
деянието, е лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева, и от
престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване. Освен това инкриминираното деяние не попада в изключенията, изрично
предвидени в чл. 78а, ал. 7 НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът направеното самопризнание от
страна на обвиняемия и изразеното съжаление. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство не следва да се отчита чистото съдебно минало, тъй като това е една от
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК. Отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът не констатира. С оглед на това и като отчете степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, и най-вече имотното му състояние, съдът намери, че на обвиняемия
следва да бъде наложено наказание в минимален размер, а именно „глоба” 1000 лева, като
по този начин в най-пълна степен биха били постигнати целите на наказанието предвидени в
чл. 36 от НК. Налагането на по-високо наказание от определеното от съда, би затруднило
ресоциализацията на обвиняемия и би попречило за постигане целите на наказанието.

По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
обвиняемия да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР сума в размер на 535.50
лева представляващи сторените по делото разноски, и по сметка на Софийски районен съд
сума в размер 10 лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на 2 бр.
изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3

Номер на акта:	2313
Дата:	18 май 2023 г. (в сила от 3 юни 2023 г.)
Съдия:	Георги Андонов Крушарски

Дело:	20221110209568
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 август 2022 г.

Решение по дело №9568/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите