Р Е
Ш Е Н И Е
№………./ .07.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
секретар Димитричка Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно
гражданско дело № 978 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 29480/22.04.2019г.
на „Енерго-Про Енергийни
услуги“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника му адв. Н.Г., срещу решение № 1354 от 02.04.2019г.,
постановено по гр.дело № 15989/2018г. на Варненския районен съд, ХL-ти състав, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че „Белсим” ООД, ЕИК ********* не дължи на въззивника сумата от 5924,26 лева,
представляваща корекция на потребена, но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в ****, клиентски №
********** през периода 07.07.2018г. до 04.10.2018г., която е остойностена във фактура № **********/17.10.2018г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В
жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, като постановено в разрез със събрания в хода на процеса
доказателствен материал. Намира извършената корекционната процедура за
законосъобразна, а предявеният иск за неоснователен. Отправеното искане е да се
отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли исковата претенция, както и да му се присъдят направените разноски
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство
разноски.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
„Белсим” ООД срещу „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата 5924,26 лева, представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена електроенергия в обект находящ се в ****, клиентски №
********** през периода 07.07.2018г. до 04.10.2018г., която е остойностена във фактура № **********/17.10.2018г.
В исковата молба се сочи страните да са страни
по договор за продажба на
електроенергия, с
място на доставка обект, находящ се в ****, клиентски №
**********. Ищецът
узнал, че с фактура **********/17.10.2018г. му е начислено потребление в размер на 5924,26 лева,
което оспорва, като твърди, че не е получавал такова количество електроенергия.
Твърди, че ако е имало неточно отчитане от СТИ, това не е било по негова вина.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна „Енерго-Про Енергийни
услуги“ ЕООД ЕИК *********, с който се оспорва предявения иск. Не се оспорва
обстоятелството, че ищецът е клиент на ответното дружество, както и наличието
на договор между страните за продажба на електроенергия. Сочи се, че на 04.10.2018г. е извършена проверка на средството за измерване на
обекта в ****, клиентски № **********, при която в присъствието на двама
свидетели е констатирано, че
е налице вмешателство в измервателната схема на СТИ, вследствие на което част
от потреблението в обекта се е отчитало с грешка. За проверката е съставен констативен протокол. Излага се, че при
проверката са спазени задълженията на ответника, посочени в общите му условия.
На база на констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по чл.
48 ал. 1 т. 2 б.
„б” от ПИКЕЕ, поради което е начислена процесната сума, която не е
санкция, а допустима по закон – чл. 83 т.6, чл. 98 а, чл. 104а ЗЕ фикция за
доставено количество електроенергия, което не е било отчетено от СТИ по
обективни причини.
С
обжалваното решение е уважен предявеният отрицателен установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 04.10.2018г. длъжностни лица на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа проверка
на електромерно табло, находящо се в ****, клиентски № **********, при която е констатирана
промяна в схемата на свързване на СТИ, вследствие на което потреблението в
обекта се е отчитало с грешка -93,85%. Въз основа на съставения за проверката констативен протокол на
потребителя е
начислена корекция за неотчетена потребена ел.енергия за периода 07.07.2018г. до 04.10.2018г. и е издадена фактура № **********/17.10.2018г., в която цената на коригирано количество доставена ел.
енергия за горепосочения период е остойностена в общ размер от 5924,26 лева, която абонатът е следвало да плати в срок до 24.10.2018г.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата
съдебно -техническа експертиза, към момента на проверката електромерът в
проверявания обект е бил
преминал периодичната
метрологична проверка. В случая
не е налице манипулация или
въздействие спрямо СТИ, а изменение в схемата му на свързване, чрез шунтиране на първа,
втора и трета токови вериги в клемореда преди СТИ. Не може да се установи точното количество
неотчетена ел. енергия.
Математически стойността и цената на потребената електроенергия е правилно
изчислена съобразно ПИКЕЕ и ОУ.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен
установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича
вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или
погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 48,
ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от
датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до
датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90
дни.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1
Б ПИКЕЕ сочи, че за небитови клиенти при липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност
на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско
измерване – по една втора от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 10 - часово натоварване. В заключението си по
допуснатата съдебно – техническа вещото лице посочва, че определената с
корекцията крайна цена на допълнително начислено количество ел. енергия е
съобразено с посочената методология на чл. 48, ал.1, т.2 „б”, съобразно
изготвеното заключение.
От друга страна следва да се
съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр.
чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от
ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47, са неприложими към съдебно предявения спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на
26.06.2017г.
Същевременно в действащите ОУ
липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и
нейното документиране. Това обуславя и извода на съда, че към датата на
проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по
неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата 5924,26 лв., претендирана като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 07.07.2018г. до 04.10.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 626,21 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1354 от
02.04.2019г., постановено по гр.дело № 15989/2018г. на Варненския районен съд, ХL-ти състав, с което е
прието за установено в отношенията между страните, че „Белсим” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *****не дължи на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс
– Г сумата от 5924,26 лева, представляваща
корекция на потребена, но неотчетена и неплатена
електроенергия в обект, находящ се в ****, клиентски № ********** през периода 07.07.2018г. до 04.10.2018г., която е остойностена
във фактура № **********/17.10.2018г., на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****** да заплати на „Белсим” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Генерал Паренсов“
№ 28, ап.17 сумата от 626,21 лв. /шестстотин двадесет и шест лева
и двадесет и една стотинки/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: