Р Е Ш Е Н И Е
№ 143/16.1.2020г.
Град Пловдив, 16 януари 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3558 по описа на съда
за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „ДИ
ХРИ НА” ООД против решение № 151 от 22.10.2019 г., постановено по
а.н.д. № 575 по описа на Асеновградския районен съд за 2019 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № К -039231 от 24.01.2019 г. на директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора към Комисията на защита на потребителите, с което на „ДИ ХРИ НА”
ООД на основание чл.208 ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 1100 лева,
за нарушение по чл.114, т.2 ЗТ.
Според касатора решението е неправилно, постановено в
нарушение на закона и на процесуалните правила. Твърди се, че наказващия орган
не е компетентен да издаде процесното наказателно постановление, че е допуснато
съществено процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, че сочената за нарушена норма на чл.114, т.2 ЗТ е
бланкетна и не съдържа правило за поведение, че не е посочена конкретно нарушената
норма на Наредбата за
изискванията към местата за настаняване
и заведенията
за хранене и
развлечения. Иска се
отмяна на съдебното решение и на обжалваното наказателно постановление.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че дружеството е реализирало от обективна страна състава на
административно нарушение по чл.114, т.2 ЗТ и че заведението има издадена
категория „една звезда“, която категория изисква при капацитет до 60 места
наличие на една тоалетна клетка за жени и една тоалетна клетка за мъже, а над
60 места – една тоалетна клетка за жени и две тоалетни клетки за мъже, разписано
в приложение 3, раздел I от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията
(НИМНЗХРРОКОПСДПК) . Според районния съд преценката на административно- наказващия
орган за липса на маловажност на случая е законосъобразна. Размерът на наложената
имуществена санкция е 1100 лева, като са отчетени смекчаващите
отговорността обстоятелства – скорошна промяна на собствеността на капитала на
дружеството, стопанисващо обекта, първо нарушение и липса на настъпили щети,
като е отчетен и фактът, че разликата между законовото изискване за брой
тоалетни е значителна, поради което и законосъобразно този факт е бил отчетен
като утежняващо отговорността обстоятелство.
Решението е правилно. Въз основа на
установените факти районният съд е направил правилни изводи, които се споделят
от настоящия касационен състав.
Неоснователно е възражението на касатора
за липса на компетентност на административнонаказващия орган. Съгласно чл.232,
ал.1 и 2 ЗТ актовете за установяване на административните нарушения се съставят
от длъжностни лица, определени от министъра на туризма, от председателя на
Комисията за защита на потребителите, от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или от длъжностни лица от общинската
администрация, определени от кмета на съответната община, а наказателните
постановления се издават от министъра на туризма, председателя на Комисията за
защита на потребителите, председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, областния управител и кмета на общината или от оправомощени
от тях длъжностни лица.
Следователно
законът предоставя правомощия на длъжностни лица от КЗП да установяват
административни нарушения и да издават наказателни постановления по този закон.
Представените в хода на първоинстанционното производство заповеди № 391ЛС от
22.04.2015 г. и заповед № 289 от 22.04.2015 г. на председателя на КЗП
установяват оправомощаването на конкретни длъжностни лица от КЗП, РД, които в
настоящия случай са именно съставителят на акта за установяване на
административно нарушение и издателят на наказателното постановление.
Нормата на чл.177 ЗТ няма отношение към
налагането на административно наказание от органите на КЗП. Тя се съдържа в
глава ХVІ „Контрол“ и урежда последващия контрол, който КЗП има правомощие да
упражнява по отношение на всички туристическите обекти, и действията, които има
право и задължение да извърши при констатирани нарушения – налагане на
принудителни административни мерки, които не са наказания, и сигнална функция
към другите държавни и общински органи, имащи отношение към категоризирането и
отнемането на категорията на туристическите обекти.
А що се касае до цитираната съдебна
практика, тя не е задължителна за настоящия състав и не се споделя.
Не се споделят също възраженията на
касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Нормата
на чл.232, ал.4 ЗТ е специална спрямо нормата на чл.43, ал.1 ЗАНН, съответно
специалната норма дерогира приложението на общата норма. Съгласно чл.232, ал.4
ЗТ актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления по смисъла на ЗАНН, както и
индивидуални административни актове по смисъла на АПК може да се връчват на
всяко физическо лице, което се намира в туристическия обект и което е в
граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени.
Неоснователно е възражението за нарушаване
на изискването за форма и твърдението, че в наказателното постановление не е
конкретизирана нарушената норма. Противно на това твърдение, от съдържанието на
наказателното постановление ясно е видно, че е посочена не само нормата на чл.114,
т.2 ЗТ, но и нормата от НИМНЗХРРОКОПСДПК – приложение № 3, раздел І „Изисквания
към изграждане, обзавеждане и оборудване на заведенията за хранене и
развлечения категория „една звезда“, т.2.1.
Предвид изложеното касационната
инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано
и правилно. Затова и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 151
от 22.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 575 по описа на Асеновградския
районен съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.