№ 277
гр. Червен бряг, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря М.Ц.Т.
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело №
20214440100380 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.127, ал.2 от ГПК.
В исковата молба процесуалния представител на ищцата твърди, че П.П. и ответника С.Х. от
съвместното си съжителство имат родено дете Г.С. Х., ЕГН**********. Допълва, че
малолетният бил роден в П. и към онзи момент с ответника живеели заедно на адреса на
ответника с неговите родители. С течение на времето от П. се сочи, че ответника започнал
да ограничава социалните й контакт, като изисквал от нея да се съобразява с изискванията
на неговите родители. П. имала свое убеждение, че след като се роди детето нещата ще се
променят, но такава промяна в отношението на Х. и родителите му към нея не настъпила.
След като детето навършило три месеца, П. заявила на Х., че не може повече да живее при
такива условия и заедно с детето се прибрала в Ч.Б. на адреса на своята майка, посочен в
исковата молба. В допълнение от П. се сочи, че в жилището, в което се намира има всички
удобства за отглеждане на малолетното дете, като в грижите сочи, че е подкрепяна от майка
си и разполага с друго, нейно със собствено жилище, което към настоящия момент не
обитава.
В заключение от процесуалния представител се сочи, че П. работи на трудов договор в *** а
детето посещава детска ясла *** Ч.Б., като П. заплащала всички разходи за отглеждане на
детето.
По отношение ответника от ищцата се сочи, че той е дал за отглеждане на детето само
сумата от 100лв. през месец септември 2019г., като по отношение личните контакти се сочи,
че Х. вижда детето един път месечно, а срещите се провеждат в дома, в който П. живее с
детето или в собствения й апартамент, като срещите на детето с Х. продължавали до около
1
13.00ч. на обяд, след което той си тръгвал.
Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските
права по отношение малолетното дете на нея, като съда с решението си определи
местоживеенето на детето да е по настоящия адрес на майката, а по отношение режима на
личните отношения на бащата с детето, те да са всяка четна събота от месеца за времето от
09.00ч. до 17.00ч., като срещите се провеждат в Ч.Б. с оглед ниската възраст на детето.
Направено е искане Х. да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер
на 220лв. от влизане в сила на решението на съда, както и съда да присъди същият размер
на издръжката за период от една година назад, считано от 24.03.2021г. Направено е искане за
присъждане на направените разноски.
От процесуалния представител на ищцaтa като писмени доказателства по делото се
представят – копие на удостоверение за раждане №**********, издадено въз основа на акт
за раждане №0253/07.02.2019г., копие на удостоверение изх.№ДУЧР-0038/15.02.20921г. на
*** копие на служебна бележка изх.№39/17.02.2021г. на детска ясла ***-*** копие на н.а.
№49, том3, рег.№1572, дело №170/20.05.2009г. на нотариус И.И. с район на действие РС-***
адвокатско пълномощно.
С разпореждане №275/24.03.2021г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК, съдът е разпоредил да
се изпрати препис от исковата молба с приложенията на ответника СТ. Г. ХР.,
ЕГН**********.
На 31.03.2021г. ответникът е бил уведомен лично за разпореждането на съда. С вх.
№1599/27.04.2021г. от него е получен писмено отговор. В отговора ответника сочи, че не
оспорва предявения иск от ищцата, на която да бъдат предоставени родителските права по
отношение детето Г. като сочи, че той не е дал повод за предявяването на този иск, тъй като
съзнава потребността на детето от непосредствени майчини грижи. Сочи, че оспорва и иска
за издръжка, като заявява, че е съгласен да плаща месечна издръжка в размер на 220лв. така,
както е посочила ищцата.
По отношение искането на ищцата за заплащане издръжка за минало време ответника сочи,
че това искане е неоснователно. Навежда доводи, че е предлагал на ищцата да му представи
банкова сметка, по която да превежда месечно пари за издръжка на детето и тъй като тя
отказала, ответника при ежемесечните си посещения в *** закупувал необходимото за
детето, като храна, дрехи, играчки, които предоставил на ищцата. За това от ответника се
сочи, че между него и ищцата имало разбирателство до предявяване на иска.
Ответника желае да има регламентиран режим на лични отношения с детето съобразно
неговата възраст, за което сочи, че той и ищцата могат да постигнат разумно съгласие, като
всеки един от тях се ръководи от интересите на детето без да ощетява другия родител и да
създава пречки за нормално общуване.
По отношение доводите на ищцата за напускане на семейното жилище, от ответника се
сочи, че това е нейно лично решение.
От ответника в отговора се сочи още, че той живее в село *** в дома на родителите си, като
за времето, през което той ще упражнява в режима на личните си отношения правата си,
детето ще общува и с неговите родители, така както тези на ищцата, които имат пряка
2
възможност да участват при отглеждането и възпитанието на детето. Допълва, че изпитва
силна привързаност към детето както и неговите родители. Освен това сочи, че детето ще
бъде в една максимално защитена семейна среда и за него ще бъдат полагани адекватни за
възрастта му грижи. Сочи се от ответника, че доводите в исковата молба за обстоятелствата,
при които е настъпила раздялата между страните касаят личните им отношения и са извън
основния предмет на спора по настоящето дело. Взема становище, че с ищцата могат да
продължат да бъдат отговорни родители към детето си и всеки от тях с поведението и
отношението си да допринесе за нормалното израстване на детето.
Ответника прави искане с оглед разпоредбата на чл.236, ал.1, т.7 от ГПК ищцата да посочи
банкова сметка, по която да се превежда месечната издръжка за детето или да посочи друг
начин на плащане.
От ответника се изразява становище, че е готов да постигне споразумение, като до
навършване на 3-годишна възраст от детето той има право на личен режим с детето два пъти
в месеца в гр. Червен бряг по адреса на майката, като това бъде втора и четвърта събота или
неделя и една седмица през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск.
След навършване на тригодишна възраст от детето ответника предлага той да има право да
взема детето всеки втори и четвърти петък от месеца от 17.00 часа до 18.00 часа в неделя с
преспиване, като алтернативно се обсъди между страните и месечен режим на лични
отношения на бащата с детето веднъж месечно с четири приспивания на детето в дома на
бащата с оглед избягване пътуването на детето два пъти в месеца. Освен това се предлага
бащата двадесет дни през лятото да може да взема детето, когато майката не е ползва
годишен отпуск, както и всяка четна година за Коледните и Великденски празници детето да
бъде при бащата, а за Новогодишните при майката. Всяка нечетна година за Коледните и
Великденски празници детето да бъде пра майката, а за Новогодишните при бащата, като за
рождения ден на детето бащата да има право да го вижда по местоживеенето му при
майката.
Направено е искане за допускане при режим на довеждане на двама свидетели с оглед
установяване твърденията в писмения отговор.
От ответника не се представят писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
П.П. и ответника С.Х. са родители на детето Г.С. Х., ЕГН**********.
На проведеното съдебно дирене, от исковата молба и отговора на ответника безспорно се
установи, че ищцата е напуснала жилището в с.***, обл.Пазарджик, в което съвместно с
ответника са живели, след което се установила да живее в Ч.Б. в дома на майка си, заедно с
тримесечния ***
Установено е и не се спори, че раздялата между родителите датира от месец май 2019г. и от
тогава детето се отглежда в Ч.Б..
Не се спори между страните относно размера на издръжката за детето, който да е в размер на
220лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба.
Спорни между страните са останали два въпроса – следва ли ответника да бъде осъден да
3
заплати на ищцата в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете
издръжка за минало време и какъв режим на лични отношения да има бащата с малолетното
дете.
По отношение спорните по делото въпроси, съда прецени следното:
След раздялата, родителите на малолетното дете са заживели отделно, като понастоящем
ищцата живее в Ч.Б. в тристаен апартамент, на който е извършен ремонт и се подпомага от
нейната майка. След раздялата между родителите не е възниквал конфликт между
родителите относно местоживеенето и отглеждането на детето.
Установи се по делото, че и при двамата родители условията за отглеждане на детето са
много добри, като всеки един от тях е привързан силно към детето и усеща неговата липса.
Наред с това се установи, че детето не страда от специфични заболявания, а бащата с оглед
графика на работата си и разстоянието до жилището на майката не е прекъсвал връзката с
майката на малолетното дете.
С оглед произнасянето си по спорните между страните въпроси съда прецени и становищата
на ищцата и ответника дадени в последното съдебно заседание.
В последното съдебно заседание е бил изслушан и социалният работник, който е изготвил
социалния доклад на ДСП-*** който наред с изяснените в хода на съдебното дирене въпроси
е взел становище за това, че следва да е по-разширен контакта на детето с двамата родители.
Що се отнася до финансовите възможности на родителите, съда приема, че и двамата
родители, подпомагани от техните родители финансово разполагат с достатъчно средства и
са създали много доби условия за отглеждане на малолетното дете по местоживеенето си.
Горните факти съдът установи, след като анализира приобщените към делото писмени
доказателства, които кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК.
Съдът кредитира показанията и на свидетели, разпитани в съдебно заседание, като отчита
емоционалната привързаност на всеки един от родителите на ищцата и ответника, както и
стремежа им за представяне на всяка една от страните в най-добра светлина относно
качествата, които ищцата и ответника притежават за отглеждане на малолетното дете.
Показанията на свидетелите съда подложи на внимателен анализ с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК, която се основава на особеностите на свидетелските показания като средство
за възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено възприети от тях факти, но
поради наличие на емоционална връзка между свидетеля и някоя от страните по делото,
може да се засегнат в една или друга степен възприемането, запаметяването или
интерпретацията на фактите. В тази насока и законът изрично утвърждава необходимостта
от критичен поглед върху показания, дадени от емоционално обвързани със страна по спора
свидетели, без обаче да ги лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът
може да игнорира даден и под страх от наказателна отговорност показания от
заинтересовано лице само ако и доколкото е подложено на съмнение от друго, обективно
установено в процеса обстоятелство. Внимателният прочит на показанията сочи липса на
съществени противоречия между тях.
Към доказателствения материал съдът приобщи и изготвените социални доклади.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
4
правни изводи:
По иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК съда прие, че относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и неговата
издръжка е налице съгласие между родителите, но само в общи линии и в тази връзка се
налага спорът относно детайлите да се разреши от районния съд по настоящия адрес на
детето.
Не се постигна между родителите споразумение, макар такова да беше предложено от
ответната страна, което от своя страна изключва възможността родителските права да бъдат
предоставени за упражняване съвместно от двамата родители - ТР№1/03.07.2017 г. на ВКС
по тълкувателно дело №1/2016г, ОСКГ, т.2.
Следва да се посочи, че носител на родителските права и задължения по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца е всеки от двамата родители и всеки от тях има право и
задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на
детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. За да
определи на кого от родителите да възложи упражняването на родителските права и да
определи местоживеенето на детето, съдът се съобрази със задължението си да постави
детето в такава позиция, в която неговите интереси са защитени по най-добрия начин. В
разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. е дадено легално определение на понятието "интерес
на детето", който се преценява чрез примерно очертан комплекс от фактори: желанията и
чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която
е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В чл.59, ал.4 от СК неизчерпателно са посочени водещите критерии, с което в общи линии
са възпроизведени обстоятелства, очертани в Постановление №1/12.11.1974г. на Пленума на
ВС, актуални и при сега действащия СК. Съобразно посочените критерии и на база
събраните доказателства, като отчете и волята на двете страни по делото, съдът извърши
съпоставка на кой от двамата родители да осъществява родителските права:
И двамата родители притежават необходимия обем възпитателски качества, за да успеят да
изградят детето като пълноценна личност. В тази връзка от значение са образование,
културата, мирогледът, моралният облик и пр. Майката и бащата са образовани хора. За
формиране на извода си съда прецени най-вече волята на страните по делото и ниската
възраст на детето, като намира, че в конкретния случай майката е в състояние да се грижи за
детето.
От друга страна и двамата родители желаят да полагат грижи за детето, привързани са към
него, стараят се според възможностите си да го обграждат с обич и внимание. Всеки от тях
може да разчита на помощта на близки при отглеждането му. Всеки от тях разполага с много
добри жилищно-битови условия за живот. Финансово и двамата родители разчитат на
доходи, които реализират по трудови договори според избраните от тях професии.
В тази връзка следва упражняването на родителските права да се предостави на майката и
5
местоживеенето на детето следва да бъде определено на адреса, на който живее тя в ***,
обл.***
Относно режимът на лични контакти следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.3 от СК, съдът определя режим на лични отношения между родителите и децата,
който включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и взема
детето, включително през периодите на училищни ваканции, официални празници и лични
празници. В разпоредбата на чл.59, ал.9 СК е посочено, че ако обстоятелствата, при които е
определен режима се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да измени
режима и да определи нов. Преценката по всяко дело е конкретна, като страните следва да
установят, че е налице изменение на обстоятелствата, които да налагат промяна в
определения режим на лични контакти. В Семейния кодекс е предвидена и възможност
родителите да постигнат споразумение, като сами по общо съгласие да решат въпросите
относно определяне на режим на лични отношения, удобен за родителите и отчитащ
интересите на детето, което подлежи на одобрение от съда. При липса на съгласие между
родителите, съдът следва да постанови решение, като обсъди обстоятелствата, посочени в
чл.59, ал.3 и ал.9 от СК и вземе предвид най-добрия интерес на детето.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че режим на лични
контакти на детето с бащата се осъществява, но такъв не е определян от съда, а се извършва
според възможностите на ответника в границите на почивните дни според работния му
график и отдалечеността на двете населени места, в които живеят родителите. Споразумение
в тази насока между родителите не се постигна, въпреки че такова беше предложено от
страна на ответника.
Поставя се въпроса за конкретния случай пълноценни ли са до този момент контактите на
бащата с детето и какво е съдържанието на „пълноценни“ контакти, предвид изявлението на
изслушания в съдебно заседание социален работник, изготвил доклада на *** Ако до
настоящият момент, съобразявайки все още ниската възраст на детето, бащата е
осъществявал срещите си с детето в дома на майката, като двамата са го извеждали, то това
вече с оглед израстването на детето е недостатъчно като време и личен контакт на детето с
бащата. Позицията на майката, че тя не пречи на бащата да идва и вижда детето не е
достатъчна, за да се приеме, че и за в бъдеще бащата следва да осъществява правото си на
личен контакт с детето по този начин, изразяващо се само и единствено в това да види
детето, да се поразходят, да го полюлее в двора пред жилищния блок, в който живее
майката. Освен това разстоянието между населените места, в които живеят двамата
родители е обективно обстоятелство, което при сегашните условия на придвижване и
оборудване на превозните средства не може да съставлява пречка неупражняващия
родителските права да осъществява правото си на лични отношения с детето, евентуално
детето да престоява и преспива в неговия дом. В хода на съдебното дирене не се установиха
причини, поради които бащата да не може да вземе детето при себе си, за да прекара
съответното време в дома му в с.*** и да го върне на майката. Безспорно се установи по
делото заинтересоваността на бащата към отглеждане на детето. Почти ежедневно той
контактува с майката по телефон, интересува се от състоянието на детето, какво се случва,
6
от какво има нужда. Не се събраха доказателства по делото, бащата с поведението си да е
застрашил здравето на детето, а обратно – той изцяло се съобразява с режима на детето и с
желанието на майката.
В тази насока следва да се посочат още няколко факта. Първият се отнася до това, че детето
няма здравословни проблеми и специфични изисквания към храна, които да определят
специални грижи извън тези, които се отнасят до възрастта му. На второ място по делото се
установи, че детето безпроблемно е пътувало от Ч.Б. до *** и е престояло там с майка си и
баба си две седмици на море, като промяната на живеене за две седмици извън дома в Ч.Б.
не е повлияла на детето. В тази връзка съда намира доводите на ищцата и процесуалния й
представител относно пътуването на детето до местожителството на бащата в с.*** за
неоснователни. Както се подчерта и в изявлението на ответника в последното съдебно
заседание, детето ще бъде обгрижвано през цялото време на пътуването, а в дома на
ответника са създадени и много добри условия за неговото отглеждане съгласно социалния
доклад на ***
Поради изложеното, за да се изпълни съдържанието на критерия пълноценни контакти
между бащата и детето следва бащата да може да взема при себе си в своя дом детето,
където то ще може да общува освен с него и с дядото и бабата по бащина линия така, че да
се поставят основите на една наистина пълноценна връзка с бащата в неговия дом и при
неговите родители. Във времето на осъществяване на режима на лични отношения между
баща и син ще може детето да изгради естествена и потребна връзка, като детето няма да
изпитва дефицит по отношение социалната си среда, тъй като ще има възможност да
израства както със семейството на майка си, така и със семейството на своя баща. Така ще
се изпълни и критерия, че водещ е интереса на детето, а не интересът на родителите.
В тази връзка с оглед разпоредбата на чл.59, ал.3 от СК и възрастта на детето съдът намира,
че следва да се определи режимът на лични контакти на детето с неговия баща, като бащата
има право да взима детето всяка четвърта сряда от месеца от 17.00ч. в сряда до 18.00ч. в
неделя с преспиване на детето в дома на бащата, като бащата взима и връща детето от
местоживеенето му в Ч.Б., както и двадесет дни през лятото, когато майката не ползва
годишен отпуск, като всяка четна година за Коледните и Великденски празници детето да е
при бащата, а за Новогодишните празници при майката, а всяка нечетна година за Коледните
и Великденски празници детето да е при майката, а за Новогодишните празници при бащата
и за рожденият ден на детето, бащата има право да вижда детето по местоживеенето му.
Съдът намира изложеният режим на лични контакти за достатъчно разширен и в интерес на
детето.
Ищцата претендира присъждане на издръжка по исковата молба в размер на 220.00 лева с
начален момент 24.03.2021г. за напред, като това не е спорно между страните и в тази част
претенцията следва да се уважи изцяло.
Издръжката за минало време се претендира от ищцата за период от една година, считано от
24.03.2021г.
Следва да се отбележи в тази насока, че грижите за детето от страна на бащата според
възможностите му в периода, за който майката претендира присъждане на издръжка за
7
минало време не са прекъсвали, което е намерило изражение в съгласуване с майката и
закупуване на необходимото за детето, а от друга страна показателно за грижата е и
внесената по сметка на майката сума за издръжка на детето от ответника (стр.63 от делото).
По повод на горното съда прецени и изнесеното в социалния доклад на ***(стр.61-62 от
делото) за това, че винаги, когато бащата е ходил да се среща с детето е носел дрехи, обувки,
памперси, адаптирано мляко, пюрета, играчки и др. При тези факти съда намира, че
претенцията на ищцата в тази насока е неоснователна и не следва да се присъжда издръжка
за минало време. Следва да се допусне предварително изпълнение по реда на чл.242, ал.1 от
ГПК на решението на съда.
При този изход на делото, съдът намира направеното искане от страна на ищцата за
присъждане на разноски за частчно основателно. Въпреки твърдението на процесуалния
представител на ищцата, че заедно с писмените бележки ще представи и списък с разноски,
такива не са представени, но е направено искане за присъждането им. На страница 65 от
делото се намира списък с разноските само от процесуалния представител на ответника за
сумата от 500лв. В тази връзка съда съобрази разпоредбата на чл.80 (Изм. - ДВ, бр. 100 от
2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) от ГПК съгласно, която страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските.
Предвид изложеното следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника да бъде осъден да
заплати на ищцата разноски в настоящото производство в размер на 437.50лв.
Следва ищцата да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника
съобразно отхвърлената част от иска разноски в настоящото производство в размер на
150.00лв.
Ответникът следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху размера на
присъдената издръжка в размер на 288.00лв.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 във връзка с чл. 59, ал. 2 от СК на
майката П. ПЛ. П., ЕГН********** от ***, обл.***упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Г.С. Х.,
ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Г.С. Х., ЕГН**********
при майката П. ПЛ. П., ЕГН********** от ***, обл.***
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127, ал.2 във връзка с чл.59, ал.3 от СК на
бащата СТ. Г. ХР., ЕГН********** от с.***, *** режим на лични отношения
8
с детето Г.С. Х., ЕГН**********, а именно: бащата има право да взима детето
всяка четвърта сряда от месеца от 17.00ч. в сряда до 18.00ч. в неделя с
преспиване на детето в дома на бащата в с.***, ***, като бащата взима и
връща детето от местоживеенето му в Ч.Б., обл.*** както и двадесет дни през
лятото, когато майката не ползва годишен отпуск, като всяка четна година
за Коледните и Великденски празници детето да е при бащата СТ. Г. ХР.,
ЕГН********** в с.***, ***, а за Новогодишните празници при майката, а
всяка нечетна година за Коледните и Великденски празници детето да е при
майката П. ПЛ. П., ЕГН********** в ***, обл.*** а за Новогодишните
празници при бащата и за рожденият ден на детето, бащата има право да
вижда детето по местоживеенето му в ***, обл.***
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 във връзка с чл.143 и чл. 142 от СК СТ. Г.
ХР., ЕГН********** от с.***, *** да заплаща на детето Г.С. Х.,
ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител П. ПЛ. П.,
ЕГН********** месечна издръжка в размер на 220.00лв., считано от
24.03.2021г. – датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на
задължението до настъпването на причини и условия за нейното изменение
или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СТ. Г. ХР., ЕГН********** да
заплати на П. ПЛ. П., ЕГН********** направените от нея разноски в
производството в размер на 437.50лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П. ПЛ. П., ЕГН********** да
заплати на СТ. Г. ХР., ЕГН********** съобразно отхвърлената част от иска
разноски в настоящото производство в размер на 150.00лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК СТ. Г. ХР., ЕГН********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Ч.Бряг сумата
288.00лв., представляваща окончателна държавна такса върху присъденият
размер на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката, която съдът е определил за малолетното
дете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Плевен с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
9
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
10