Р Е Ш
Е Н И Е № 85
Гр.Видин
21.10.
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател : В.В.
Членове :А.П.
В.М.
при секретаря
................................................................ и с участието
на прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията В.М. гр.д. дело № 181
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
Образувано по въззивна жалба от А….” ЕАД,
гр. С…, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. С…, бул. „.. П. Д.” № ..,
офис-сграда „Л…” ет. .., офис .. против Решение № 7/08.02.2019г
по грд № 3250/2017 по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените искове против
М.В.В. ,
ЕГН : ********** за признаване за
установено между страните, че дължи на „А….” ЕАД, гр. С…, ЕИК … следните суми: 936.37 лв.-главница, 881.63 лв.-договорна лихва за
периода от 13.06.2014 г. до 10.04.2015 г.; 373.42 лв.- обезщетение за забава
считано от 01.11.2016г. до 02.08.2017 г.; ведно със законната лихва, считано от 02.08.2017
г./датата на подаване на заявление по ч.гр.д.№ 2103 от 2017г. / до
окончателното изплащане на вземането,и за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №
1853/03.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 2103/2017г. по описа на ВдРС.
Поддържа се ,че
решението на Видински районен съд е неправилно и незаконосъобразно.
В мотивите си ВРС споделил направеното възражение, че ответникът
М.В. не е редовно уведомен за
извършената цесия. Според ВРС уведомлението за извършената цесия ,приложено към
исковата молба не било достигнало до длъжника с връчването на
препис от исковата молба и не е налице надлежно съобщаване на цесията.
Исковата молба и приложените
към нея доказателства били връчени не на
длъжника, а на адвоката в качеството му на особен представител. Предвид на това
той нямал никаква връзка с ответника и до същият не би могло да стигне
изявлението за извършената цесия . След като ответникът се представлявал от
назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самия ответник
да е получил лично копие от исковата молба и от уведомлението за извършената
цесия, не било спазено изискването на чл.99, ал.З и ал.4 от ЗЗД , цесията не
била породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Длъжникът
следвало да бъде уведомен лично за извършената цесия, тъй като фактическо
връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърляне на вземането с
материално - правен ефект по чл.99, ал.4 от ЗЗД не се било стигнало и
получаването на същите от процесуален представител не можело да се приравни на
уведомяване на длъжника поради особения характер на представителството.
Тези
изводи на ВРС се оспорват с представената въззивна жалба.
Жалбоподателят подържа, че изходящото
от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. / В този смисъл и решение
123/24.06.2009 на ВКС по т.д 12/2009 II т.о./.
Подържа се, че с назначаването от съда на
особен представител е възникнало представителство по закон, а не договорно пълномощие. До конституирането
на особения представител обаче се е стигнало, след като съдът е приел, че
съобщението до ответницата е надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 ГПК.
Установената с тази разпоредба фикция е приложима, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението.
При извършено по реда на чл.47, ал.1 ГПК връчване,
съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.Ето защо с
факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включващи договора за цесия и пълномощното за уведомяване, на основание
чл.47, ал.5 ГПК с изтичане на срока за получаване на книжата, длъжникът е
получил изходящото от цедента, чрез пълномощник уведомление.Предвид изложеното,
молят Съда да
отмени Решение № 7/08.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 3250 по описа на I-и състав на Районен съд Видин за 2017г . като
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано
и да реши спора по същество,
като признае за установено съществуването на вземането на „А…"
ЕАД,правоприемник на „А…." ООД срещу М.В.В. с ЕГН **********, както и да
осъди М.В.В. да заплати на „А…." ЕАД разноските, извършени в хода на
заповедното производство както и разноските, сторени в първоинстанционното
производство, за доплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Претендират разноски пред въззивната инстанция
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
:
Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79
от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
С Решение № 7/08.02.2019г по грд № 3250/2017 ВРС, е
отхвърлил предявените искове от А….” ЕАД, гр. С…, ЕИК …, против М.В.В. ,
ЕГН : ********** за признаване за
установено между страните, че дължи на „А…” ЕАД, гр. С…, ЕИК .. следните суми: 936.37 лв.-главница, 881.63 лв.-договорна лихва за
периода от 13.06.2014 г. до 10.04.2015 г.; 373.42 лв.- обезщетение за забава
считано от 01.11.2016г. до 02.08.2017 г.; ведно със законната лихва, считано от 02.08.2017
г./датата на подаване на заявление по ч.гр.д.№ 2103 от 2017г. / до
окончателното изплащане на вземането,и за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №
1853/03.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 2103/2017г. по описа на ВдРС.
От данните по делото се установява, че в резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2103/2017 г. по описа на ВдРС, по което на 03.08.2017 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1853/03.08.2017 г. за следните
суми: 936.37 лв.-главница, 881.63
лв.-договорна лихва за периода от 13.06.2014 г. до 10.04.2015 г.; 373.42 лв. –
обезщетение за забава считано от 01.11.2016г. до 02.08.2017г.; ведно със законната лихва,
считано от 02.08.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 43.83 лв. за държавна
такса и 200.00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
От приложеното ч.гр.д. № 2103/2017 г. е видно, че срещу цитираната заповед от ответника е подадено
възражение.
В тази връзка и в срока по чл.
415 ГПК ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като в
резултат на това е образувано и настоящето дело № 3250/2017 г.,в производството по което ответника участва чрез
назначения му особен представител.
Няма спор между страните относно
факта, че по силата на Договор за потребителски кредит № … г., сключен
между „Б….” ЕАД, като кредитор, от една страна и
М.В.В. -от друга, като кредитополучател, кредиторът е отпуснал и предоставил на кредитополучателя заем в размер на 1000.00 лв.
Няма спор, че сумата по заема е предадена на кредитополучателя.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че на 16.01.2015
година е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
между “А….” АД, на който правоприемник се явява ищцовото дружество и “М…” АД,
по силата на който съответните вземания се прехвърлят изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, както и че на 08.04.2016 г., съгласно
Анекс № … към рамковия договор, цитиран по- горе, вземанията по договори за потребителски кредит сключени
от „Б…” ЕАД с физически лица,които “М…” АД е
придобило от цесия на 13.01.2015 г., са цедирани и прехвърлени в собственост
на ищеца.
В тази връзка , с оглед чл.99 ал.3 от ЗЗД,на основание Анекс
–2/08.04.2016 г. до ответника от „М…“АД
е изпратено уведомление за извършената цесия,като от приложеното известие за
доставяне е видно , че пратката не е потърсена от получателя.
При тази фактическа обстановка Видинският окръжен съд прави следните правни
изводи:
Обжалваното решение,
предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от
компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена
в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
въззивната жалби се явява основателна, поради следните съображения:
Предявен е установителен
иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99
от ЗЗД.
По договора
за кредит№ CASH-10674362/08.04.2014 г., сключен между „Б….” ЕАД, като кредитор, от една страна и М.В.В.
Вземанията на ищеца се основават на
договор за потребителски заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД. Не се спори, че
договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът
е предал на ответника. Не се спори също, че ответника не е извършил плащания по
заема съгласно уговорения погасителен план. Според писмените доказателства
неплатената главница е 936.37 лева, която
е безспорно, че ответника дължи на ищцовото дружество.
От договора е видно, че между страните е
била уговорена договорна /възнаградителна/ лихва, каквато е допустима съобразно
разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД и чийто нейният размер се определя от размера
да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му. В
случая, страните са се уговорили дължимата договорна лихва да се заплаща заедно
с главницата на месечни вноски .
Основателна се явява и претенцията за
лихва за забава върху неплатената главница от
881.63 лева за периода от 13.06.2014г. до 10.04.2015, както и
обезщетение за забава вд размер на 373.42 лв., от 01.11.2016 до подаване на заявлението в съда -
29.09.2017г. в размер на 26.28 лева.
Вземането по процесния договор за заем е
цедирано на ищеца. Същото е точно индивидуализирано в представения Анекс № 2 към рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.
Посочени са трите имена на длъжника, договорът, от който произтича, както и
размерът на вземането. Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното
писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента, действащ чрез пълномощник
цесионера, като същото е приложено към исковата молба и е достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява
надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил
в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва
да бъде съобразен при решаването на делото. В този смисъл е постоянната
практика на ВКС.
ОТНОСНО НАВЕДЕНИТЕ ОТ
ВЪЗЗИВНИКА ДОВОДИ : Същите са основателни поради следното :
Неправилен е извода на
ВРС,че не е налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия,
поради това, че книжата по делото и уведомлението за цесията са връчени на
неговия особен представител, а не лично на длъжника.
Назначаването на особен
представител на ответника е вследствие
на неуспешни усилия същия да бъде издирен, на известните му адреси. В т.6 от
общите условия към договора за заем фигурира клауза ,съгласно която всички
съобщения ,отправени от заемодателя към заемополучателя ,се считат за връчени и
узнати от заемополучателя,ако бъдат изпратени на адреса ,посочен от
заемополучателя в искането за заем.Заемополучателят е посочил адрес ж.к. „С… „,съобщението
за извършената цесия е връчено на горния адрес.
Видинският окръжен съд, приема, че
фигурата на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК се припокрива с тази
на упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по
делото, както и връчване на препис от решението .Въззивният съд намира за необходимо да
отбележи ,че прехвърлянето на вземане не е правно действие с оглед на личността
(intuit personae ) ,поради което не съществува пречка всички правни действия
,свързани със сключването,прекратяването ,изпълнението и пр.на договора да се
извършват от представители ,включително и особени представители ,назначавани по
реда на процесуалния закон.
С оглед установеното, ВОС приема, че към
03.08.2017 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по ч. гр. дело № 2103/2017г. по описа на ВРС, ответникът М.В.В. , ЕГН : ********** е дължал по договор за Договор за
потребителски кредит № … г следните суми: 936.37 лв.-главница, 881.63 лв.-договорна лихва за
периода от 13.06.2014 г. до 10.04.2015 г.; 373.42 лв.- обезщетение за забава
считано от 01.11.2016г. до 02.08.2017 г.; ведно със законната лихва, считано от 02.08.2017
г./датата на подаване на заявление по ч.гр.д.№ 2103 от 2017г. /
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото
М.В.В. , ЕГН : ********** следва да бъде осъден да заплати на А…” ЕАД, гр. С…,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С…, бул. „Д….” № …, офис-сграда
„Л…” ет. ., офис . . разноски пред ВРС в размер на
43.83 лв. –Д.т., 43.83 лв. Д.т в заповедното производство и сумата 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл.26 от ЗПП.
М.В.В. , ЕГН : ********** следва
да бъде осъден да заплати на А…” ЕАД, гр. С… разноски пред въззивната
инстанция -сумата
от 25.83 лева-държавна такса ,191.50 лв за внесен депозит за особен
представител и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 7/08.02.2019Г ПО ГРД № 3250/2017 по описа на ВРС, с което са
отхвърлени предявените искове против
М.В.В. ,
ЕГН : ********** за признаване за
установено между страните, че дължи на „А….” ЕАД, гр. С…, ЕИК ….следните суми
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ПО ОТНОШЕНИЕ НА М.В.В. , ЕГН : **********
, ЧЕ дължи на „А…”
ЕАД, гр. С…, ЕИК … следните суми: 936.37 лв.-главница, 881.63
лв.-договорна лихва за периода от 13.06.2014 г. до 10.04.2015 г.; 373.42 лв.-
обезщетение за забава считано от 01.11.2016г. до 02.08.2017 г.; ведно
със законната лихва, считано от
02.08.2017 г./датата на подаване на заявление по ч.гр.д.№ 2103 от 2017г. / до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.В.В. , ЕГН : ********** да
заплати на А….” ЕАД, гр. С…, ЕИК …, със седалище и адрес на управление
гр. С…, бул. „Д….” № …, офис-сграда „Л….” ет. …, офис…
,разноски пред ВРС в размер на 43.83 лв. –Д.т., 43.83 лв. Д.т в заповедното
производство и сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.26 от ЗПП.
ОСЪЖДА М.В.В. , ЕГН :
********** да заплати на А….” ЕАД, гр. С… разноски
пред въззивната инстанция -сумата от 25.83 лева-държавна такса ,191.50
лв за внесен депозит за особен представител и 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение .
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1
2.