№
………/18.02.2019 г. , гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския
административен съд, ХХХІІІ
състав, в публичното заседание на осемнадесети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Мария
Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова като разгледа докладваното от съдията адм.дело N 1436 по описа за 2016 година
за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по изпълнение на решение №
5653/12.05.2016 г. на ВАС по адм. дело №1599/2015г., с което е постановено
обезсилване на решение № 16/07.01.2015 г. на АС-Варна по адм. дело № 2369/14 т.
относно начислени задължения по ЗДДС по конкретно посочени фактури и връщане на
делото за ново разглеждане на жалба на ЕТ „И Х“, Шумен, представляван от И Х
против Ревизионен акт № *********/26.02.2014г., издаден от орган по приходите
при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 248/16.06.2014г. на Директор Д-я „ОДОП”
–Варна при ЦУ на НАП в останалата й част
от друг съдебен състав .
Жалбоподателят твърди, че РА е незаконосъобразен и
необоснован. Навежда доводи за неправилни
изводи на ревизиращият орган за дължимост на допълнително начислени задължения
по ЗДДС ,тъй като той не е получател по посочените в РА допълнителни доставки
т.е. данъчният орган не е установил при ревизията по съответния ред, че
жалбоподателят е получател на стоките по посочените и издадени в негова полза
фактури . Само издаването на фактура не води до извод за реалност на доставката
по нея. Твърди се, че основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК следва да
се определи само след извършена проверка и задължителен анализа всяко едно от
обстоятелствата по ал.2 , относими за съответното данъчно задължение, което в
настоящия случай не е изпълнено. Искането към съда е отмяна на обжалвания РА.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените
в нея основания. Представя подробни писмени бележки, в които обосновава
позицията за незаконосъобразност на атакувания рев.акт / л.339-354 от делото /.
Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция “ОДОП”
гр.Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък
на разноските.
Предвид частичното оттегляне на
жалбата при предходното разглеждане на
жалбата от АС-Варна и частично прекратяване на производството от ВАС с
решение по адм. дело № 1599/15 г. относно начислени допълнителни
задължения за ДДС по конкретно посочени
фактури съдът назначи ССчЕ, която да определи размера на тези допълнителни данъчни задължения, за да
установи обжалваната част на издадения ревизионен акт / л. 19-22 от делото/.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства намира за установено от следното:
По допустимостта на жалбата:
Решение № 248 от 16.06.2014 г. е съобщено
на ж-ля на 24.06.2014 г.
Потестативното субективно право
на жалба е упражнено в рамките на срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК, тъй като
жалбата срещу РА е депозирана пред административния орган на 07.07.2014 г. С
атакувания рев. акт се установяват данъчни задължения за оспорващото лице и
това обстоятелство предполага съществуването на пряк, личен и непосредствен
правен интерес от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Жалбата
е депозирана след изчерпване на възможността за обжалване на РА по
административен ред, което е приключило с потвърдително решение на горестоящия
адм. орган. В обобщение оспорването е процесуално допустимо.
При изследване основателността на
жалбата съдът съобрази следното:
Производствотто по издаване на обжалвания
РА е започнало въз основа на ЗВР №
1302431/17.06.2013г., издадена от Б. С.– началник сектор „Ревизии ”Дирекция
„Контрол” при ТД на НАП-Варна. Срокът за извършване на ревизията е до 3 месеца
от връчване на ЗВР /17.06.13г./. Същата е с определен обхват - установяване на
задължения – данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2010г.-31.12.2012г. и по
ДДС за периода 01.01.2008г.-31.12.2010г. Първоначалната заповед е изменена със
ЗВР № 1304787/05.11.2013г. За резултатите от ревизията, в срока по чл.117 ал.1
от ДОПК е изготвен РД № 1304787/20.01.2014г. В срокът по чл.119 ал.3 ДОПК е
издаден обжалвания РА, с който на физическото лице са определени допълнителни
данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ и
по ЗДДС посочени по-горе.
В резултат на административно обжалване на
РА по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция “ОДОП” Варна при ЦУ
на НАП се е произнесъл с Решение № 248/16.06.2014г., с което е потвърдил РА
изцяло за определените данъчни задължения.
В хода на ревизионното
производство са направени следните относими към предмета на делото фактически
констатации:
Физическото
лице И.В е местно по см. на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, с постоянен адрес в гр.
Шумен. Семейно положение - разведен с две пълнолетни деца. За
ревизирания период от 01.01.2008г. до 31.12.2010г. от ревизираното лице, в качеството
му на ЕТ „И Х“, ЕИК ////, е извършвана дейност търговия на дребно с хранителни
и нехранителни стоки, алкохол и цигари в магазин „Перла” с адрес: гр.Шумен, ул.
„********************. Лицето е регистрирано по ЗДДС, считано от 14.07.2006г.
С Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задълженото лице /ИПДПОЗЛ/ № 64825/17Л0.2013г., връчено с писмо с
обратна разписка /л.3076/ от ревизираното
лице е изискана справка за осчетоводяване на фактурите, изброени в приложение №
1 към искането. В отговор е представено писмо вх. № 68908/01.11.2013г., с което
И Х обяснява, че фактурите, посочени в Приложение № 1 не са осчетоводени. Съставен
бил протокол № 1313288/11.11.2013 г., с който било установено, че в
представените от задълженото лице доказателства липсват инвентаризационни описи
към 31.12 на всяка отчетна година.
При проверка в ГДД на наемодателя на обекта на
ревизираното лице - магазин „Перла“ в гр.Шумен, е установено, че наемодателят е
декларирал получен доход от наем от ЕТ „И Х“ през 2008 г. в размер на
5500,00лв., през 2009 г. в размер на 5160,00 лв. и за 2010 г. в размер на
2160,00 лв.
С ИПДПОЗЛ № 71348/12.11.2013г. връчено по
електронен път на декларирания електронен адрес от задълженото лице са изискани
декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2010 г. и документи от извършени
инвентаризации на наличните стоки в търговския обект към 31.12.2008г.,
31.12.2009г. и 31.12.2010г., писмени обяснения относно произхода на внесените
от лицето пари в касата на ЕТ и относно средната надценка на продаваните стоки
от ЕТ за 2008г., 2009г. и 2010г.
В отговор с придружително писмо вх.
№ 81273/17.12.2013 г. са представени писмени обяснения и декларация по чл. 124,
ал. 3 от ДОПК за 2010г. В писменото обяснението И.В твърди, че е извършвал
инвентаризации на наличните стоки в търговския обект към 31.12. на 2008г.,
2009г. и 2010г., но не са съставяни инвентаризационни описи и сравнителни
таблици за установяване на фактическата и счетоводната наличност. Декларира, че
средната надценка за продаваните стоки /без цигарите/ за 2008 г., 2009 г. и
2010 г. е в размер на 12%.
В хода на ревизионното производство на
основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени
лица, документирани с Протоколи за извършени насрещни проверки /ПИНП/ както
следва:
1. ПИНП № 03-16-1302431-29/12.08.2013г. на ЕТ
„И-И.А.” гр.Разград, ведно с приложени доказателства относно издадена на ЕТ „И
Х“ фактура № 3246/26.06.2008г. на стойност с ДДС 604,42лв. за доставка на
шоколадови изделия - представено е писмено обяснение относно доставката и копие
от фактурата, която е подписана от МОЛ на ЕТ. При визуален преглед на подписа в
настоящото производство се установи, че същия е идентичен с подписа на В. И. Ва
положен във ВРЗ/л. 3085-3086/.
2. ПИНП № 03-16-1302431-35/24.09.2013г.
на ЕТ „Селена-10 Ж.Ж.”гр.Варна, ведно с приложени доказателства относно
издадени фактури за доставка на хляб и хлебни изделия с получател ЕТ „И Х“. От
доставчика е предоставено писмено обяснение, че е производител на тестени
закуски. Производството се извършва в обект в гр.Варна, ул. „******************.
Закуските са доставяни чрез бусове, собственост на фирмата. Приложени са копия
на 23 бр. фактури без подписи за периода от 05.02.2009 г. до 28.05.2009 г.,
които доставчика твърди, че са платени в деня на издаването им и предаването на
стоката.
3. ПИНП №
03-16-1302431-34/09.09.2013г. на „И. А.” ЕООД гр.Разград , ЕИК *********, ведно
с приложени доказателства относно издадени на ЕТ „И Х“ 4 бр. фактури за
доставка на шоколадови изделия. Представено е писмено обяснение - заявките са
приемани по телефона, стоката е транспортирана със собствени транспортни
средства на доставчика до обекта на ЕТ „И Х“ и е приета от MOЛ на ЕТ ,
подписало и фактурите. Фактурите са платени в брой на датите на тяхното
издаване. При визуален преглед на подписите за приел във фактурите в настоящото
производство се установи, че фактурите от 21.07.2009 г. са подписани от В. И. Ва,
а ф № 14550/29.07.2010г. е подписана от С. О. М.положен във ВРЗ.
4. ПИНП
03-16-1302431-34/09.09.2013г. на „ТАБАК-4” ООД гр.Шумен, ведно с приложени
доказателства относно издадени фактури за доставка на цигари с получател ЕТ „И
Х“ . От доставчика е представено придружително писмо, в което се обяснява, че
дружеството е дистрибутор на „Булгартабак Холдинг“ АД на тютюневи изделия за
област Шумен, Разград и Търговище. Реализацията на тютюневи изделия се
осъществява от мобилно устройство — компютърна конфигурация и фискален принтер,
свързан с нея. Продажбите на стоките се осъществява в търговския обект на
клиента. Фактурата се издава на място и стоката се предава на MOJI срещу
подпис. Дистрибуторът е задължен от производителя по Договор №190-ВП/20.04.2007
г. да продава цигарите с търговска отстъпка не-по-малко от 6%. С Анекс
№28/17.05.2010 г. отстъпката е променена на 5,5% от посочената върху бандерола
цена/л.2906-2907/. Приложени са копия от Главна книга за клиент ЕТ „И Х“ за
периода 01.01.-31.12.2008г., 01.01.-31.12.2009г. и 01.01.-31.12.2010г. и копия
на фактури от фискално устройство, в преобладаващата част от които са с
положени подписи на МОЛ на ЕТ.
5. ПИНП № 03-16-1302431-32/24.09.2013г. на
ЕТ „Р.М.-И. Т.” Шумен, ведно с приложени доказателства относно издадена на ЕТ „И
Х“ фактура № 30...990/31.11.2008г. на стойност с ДДС 807,20лв. за доставка на
хляб Добруджа, производство на „Д. 2001“ ЕООД. Приложено е копие на Ф№
30...990/31.11.2008г. без положен подпис на МОЛ. Доставчика декларира, че
транспорта е за негова сметка, но извършен от производителя „Д. 2001“ ЕООД,
доставките са извършвани ежедневно, а фактурата се издава един път месечно
когато се и плаща.
6. ПИНП № 03-16-1302431-4/09.09.2013г. на
„ЛЪКИ-Ю” ООД гр. Търговище, ведно с приложени доказателства относно издадени
фактури за доставка на пакетирани закуски и битова химия с получател ЕТ „И Х“.
Представена е декларация от представляващия дружеството и копия от всички
издадени фактури, от които само част са подписани от МОЛ.
7. ПИНП № 03-16-1302431-31/09.09.2013г. на „Р.И
Ш.” ООД гр.Шумен, ведно с приложени доказателства относно издадени 2 бр.
фактури за доставка на цигари с получател ЕТ „И Х“ /л. 2405-2415/. Представено
е обяснение/л.2409/ и копия от фактурите, подписани от MOЛ на ЕТ/л.2407-2408/,
както и регистри за тяхното осчетоводяване.
8. ПИНП № 03-16-1302431-33/09.09.2013г. на „А.
2006” ЕООД гр.Шумен, ведно с приложени доказателства относно издадени фактури
за доставка на мляко и млечни произведения с получател ЕТ „И Х“ /л. 2384-
2399/. Представено е обяснение/л.2397/ и копия от фактурите без подписи
/л.2385- 2393/, както и инвентарна книга и издадени документи за клиент „И Х“ЕТ
от 01.01.2008 г. до 31.07.2010г.
9. ПИНП № 03-16-1302431-9/09.09.2013г. на ЕТ
„Т. Б.-КЛИО КОМЕРС“.Разград, ведно с приложени доказателства относно издадени
фактури за доставка на хляб и хлебни изделия с получател ЕТ „И Х“
/л.2968-2999/. Представено е обяснение, че стоката е товарена от обект на
доставчика в гр. Шумен, Индустриална зона, копия от фактурите, част от които са
подписани от МОЛ на ЕТ, както и регистри за тяхното осчетоводяване.
10. ПИНП № 03-16-1302431-6/09.09.2013г. на
„Д.”ООД гр. Шумен, ведно с приложени доказателства относно издадени 2 фактури
за доставка на млечни произведения с получател ЕТ „И Х“/л. 2302-2311/.
Представено е обяснение, че стоката е товарена от обект на доставчика в гр.
Шумен , ул. „*************и копия от фактурите, които са подписани от МОЛ на
ЕТ, ведно с касов бон от ЕКАФП за плащането в брой.
11. ПИНП № 03-16-1302431-28/09.09.2013г.
на ЕТ „Б. Р.-90”гр. Велики Преслав, ведно с приложени доказателства относно
издадени 3 бр. фактури за доставка на захарни изделия с получател ЕТ „И Х“
/л.2287-2299/ Представено е обяснение, че стоката е товарена от обект на
доставчика в гр. Шумен , ул. „********“ бивш Кашкавален цех и копия от
фактурите, които са подписани от МОЛ на ЕТ, ведно с регистри за тяхното
осчетоводяване.
12. ПИНП № 03-16-1302431-36/09.09.201Зг.
на „РОЯЛ-КОМЕРС” ООД, ведно с приложени доказателства относно издадени Збр.
фактури за доставка на алкохол с получател ЕТ „И Х“ /л. 2275-2284/. Представено
е обяснение, че стоката е предавана на получателя от обект на доставчика в гр.
Шумен , ул. **************, като клиента сам организира транспорта до обекта си
и копия от фактурите, подписани от МОЛ на ЕТ/л.2275-2277/.
13. ПИНП № 03-16-1302431-30/26.08.2013г.
на „ЧОМПИ” ЕООД гр.Шумен, ведно с приложени доказателства относно издадени
фактури за доставка на алкохол и минерална вода с получател ЕТ „И Х“ /л.
2209-2271/. Представено е обяснение, че стоката е от обект на доставчика в гр.
Шумен, база Агронайл, като стоката е транспортирана до обекта на клиента след
заявка по телефона и копия от фактурите, подписани от МОЛ на ЕТ, ведно с
регистри за тяхното осчетоводяване.
14. ПИНП № 03-16-1302431-5/26.08.2013г.
на „Промишлено и хибридно животновъдство Брадърс Комерс” ЕАД, ведно
с приложени доказателства относно издадени фактури за доставка на месо и месни
произведения с получател ЕТ „И Х“ /л. 2159-2181/. Представено е обяснение, че
стоката е от собствено производство на доставчика в гр. Шумен, хладилна база на
месопреработвателното предприятие, като стоката по две фактури е с транспорт за
сметка на доставчика, а останалите фактури са издадени от фирмения пласмент и
транспорта е с автомобил и за сметка на клиента/л. 2176/ и копия от фактурите,
подписани от МОЛ на ЕТ/л.2159-2170/, ведно с регистри за тяхното
осчетоводяване.
15. ПИНП 03-16-1302431-5/26.08.201Зг. на „Ч.”ООД,
ведно с приложени доказателства относно издадени 2 бр. фактури за доставка на
безалкохолни напитки и пиво с получател ЕТ „И Х“ /л. 2145-2156/. Представено е
обяснение, копия от фактурите без подписи и счетоводни регистри за тяхното
осчетоводяване.
16. ПИНП 03-16-1302431-20/17.09.201Зг.,
издаден от ТД на НАП „ГДО“ гр. София на „КЕНАР”ЕООД, ведно с приложени
доказателства относно издадени фактури за доставка на месни и зеленчукови
полуфабрикати, собствено производство - сандвичи, салати, сладкарски изделия и
други с получател ЕТ „И Х“ /л. 2032-2141/. Представено е обяснение, че стоките
се доставят до обектите на клиентите с транспорт на доставчика като се прави
избор от автомобил наречен „Пълна витрина“, копия от фактурите без подписи и
счетоводни регистри за тяхното осчетоводяване.
17. ПИНП 03-16-1302431-16/26.08.201Зг.,
издаден от ТД на НАП „ГДО“ гр. София на „Аксон България” ООД, ведно с приложени
доказателства относно издадени фактури за доставка на канцеларски материали,
компактдискове, рибни консерви, енергийни напитки, подправки, зехтин, битова
химия, бебешка козметика и други стоки с получател ЕТ „И Х“ /л. 2010-2027/.
Представено е обяснение, че продажбите на стоките се осъществяват от офис в
гр.Варна, а транспорта е за сметка на „И Х“ ЕТ и копия от фактурите без
подписи.
18. ПИНП 03-16-1302431-26/27.09.2013г.,
издаден от ТД на НАП ГДО София на „СТАР ФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, - не представя
доказателства копия на издадените фактури с получател ЕТ „И Х“, поради срив във
сървъра и в информационните системи на дружеството.
19. ПИНП 03-16-1302431-1/08.11.2013г., издаден от ТД на НАП офис
„център“ гр. София на „ДАНИМА” ООД,
ведно с приложени доказателства относно издадени фактури за доставка на цигари
с получател ЕТ „И Х“ /л. 1246-1988/. От доставчика е представено обяснение, че
дружеството извършва разнос на тютюневи изделия със собствен транспорт,
оборудван е лаптоп и касов апарат. Транспорта на стоките до обекта на ЕТ „И Х“
е за сметка на доставчика и е извършен с лекотоварен автомобил Мерцедес Вито с
per. № С 7382 НМ от А.андър Черневски от склад в гр. Шумен, ул. **************.
Приложени са копия от фактури с положени подписи на МОЛ на ЕТ/л. 1913-1960/ и
без подписи/л. 1648-1912/ и счетоводни регистри за тяхното осчетоводяване.
20. ПИНП № 03-16-1302431-15/28.08.2013г.,
издаден от ТД на НАП ГДО София на „Империал Табако Дистрибуция” ЕООД, ведно с
приложени доказателства относно издадени фактури за доставка на цигари с
получател ЕТ „И Х“ /л. 1163-1242/. Представено е обяснение, че продажбите на
стоките се осъществяват от обект в гр. Шумен, ул. „*************а доставките са
извършени от С. Ч.-служител на „Империал Табако Дистрибуция” ЕООД с товарен
автомобил Опел Комбо. Фактурите са платени в брой /л.1233/. Приложени са копия
от фактурите без подписи/л. 1163-1210, регистри за тяхното
осчетоводяване/л.1214-1231/, трудов договор и регистрационен талон на МПС.
21. ПИНП № 03-16-1302431-17/28.08.2013Г.,
издаден от ТД на НАП ГДО София на „Бритиш Американ Табако България” ЕООД, ЕИК
*********, ведно с приложени доказателства относно издадени фактури за доставка
на цигари с получател ЕТ „И Х“ /л. 998-1082/. Представено е обяснение, че
стоките са експедирани от обект на доставчика в гр. София, бул. ******************,
склад 3, а доставките са извършени от търговските представители на БАТ България
ЕООД със собствени превозни средства на доставчика до обекта на клиента, където
стоките са предавани на МОЛ на ЕТ Приложени са хронологични регистри на с/ка
411 Клиенти, аналитична сметка ЕТ „И Х“/л.1151-1153/,копия от фактурите без
подписи.
22. ПИНП № 03-16-1302431-18/27.08.201 Зг.,
издаден от ТД на НАП ГДО София на „Нестле България” АД, правоприемник на
„Нестле Айс Крийм България” ЕАД, ведно с приложени доказателства относно
издадени фактури за доставка на сладоледени продукти, собствено производство с
получател ЕТ „И Х“ /л. 918-993/. Представено е обяснение, че стоките са
транспортирани със собствени превозни средства на доставчика до обекта на
клиента, където стоките са предавани на МОЛ на ЕТ срещу заплащане в
брой/л.986/. Приложени са справки за издадените фактури и извършени плащания по
тях, от които е видно, че по две фактури е извършено разсрочено разплащане/л.
983-985/, както и копия на фактурите от информационната система на
доставчика, от които е видно, че място на издаване е гр.Шумен, ул. *****************/л.918-981/.
23. ПИНП № 03-16-1302431-25/29.08.201Зг.,
издаден от ТД на НАП ГДО София на „Кавен Орбико” ЕООД, ведно с приложени
доказателства относно издадени фактури за доставка на пакетирани храни и
козметика за домашни животни с получател ЕТ „И Х“ /л. 867-914/. Представено е
обяснение, че стоките са транспортирани със собствени превозни средства на
доставчика до обекта на клиента, където стоките са предавани на МОЛ на ЕТ срещу
заплащане в брой /л.901/. Приложена е справка за МПС и МОЛ от което е извършена
доставката по издадените фактури /л.899-900/, регистър 304 /л. 898/, регистър
702 /л. 897/ и сметка 510 „Пари в транзит“ за извършени плащания в брой на
търговските представители на доставчика /л. 896/, както и копия на фактурите от
информационната система на доставчика/л. 867- 895/.
24. ПИНП № 03-16-1302431-23/05.09.201Зг.
на „АВЕНДИ” ЕООД, ведно с приложени доказателства относно издадени фактури за
доставка на цигари и захарни изделия с получател ЕТ „И Х“ /л. 804-862/.
Представена е обяснителна записка и копия от фактурите с подписи на лицето,
получило стоката в обекта на ЕТ „И Х“/л.804-855/.
25. ПИНП № 03-16-1302431-21/29.08.2013г„
издаден от ТД на НАП ГДО София на „ИНКОФУДС” ООД, ведно с приложени
доказателства относно издадени фактури за доставка на захарни изделия и сухари
с получател ЕТ „И Х“ /л.750-799/. Представено е обяснение относно приемане на
заявките и експедиция на стоките със собствени превозни средства на доставчика
до обекта на клиента от назначено лице К. Д. И., където стоките са предавани на
МОЛ на ЕТ срещу заплащане в брой и издаване на касов бон от мобилно
устройство/л.790-792/. Представени са копия от фактурите за закупуване на
стоките предмет на продажба към ЕТ „И Х“.
26. ПИНП № 03-16-1302431-11/09.09.2013г.,
издаден от ТД на НАП СДО София на „ЕУРОСТОК ДИСТРИБЮИГЬН” ЕООД, ведно с
приложени доказателства относно издадена фактура за доставка на захарни изделия
и кредитно известие за върната стока с получател ЕТ „И Х“ /л.735-746/.
27. ПИНП № 03-16-1302431-10/12.08.2013г„
издаден от ТД на НАП СДО Велико Търново на „КРАСГОМ” ООД, ведно с приложени
доказателства относно издадена фактура за доставка на дъвки ОРБИТ с получател
ЕТ „И Х“ /л.720-731/. Представено е обяснение и копие от фактура с подпис на
лицето, получило стоката в обекта на ЕТ „И Х“/л.724/ и пътен лист на
автомобила, с който е превозена стоката/л. 720-721/.
28. ПИНП № 03-16-1302431-3/22.08.2013г.,
издаден от ТД на НАП СДО Пловдив на „СОЛАРИС-999” ЕООД, ведно с приложени
доказателства относно издадени 4 бр. фактури за доставка на козметика и битова
химия с получател ЕТ „И Х“/л.672-716/. Представено е обяснение относно приемане
на заявките и експедиция на стоките със собствени превозни средства на
доставчика до обекта на клиента, където стоките са предавани на МОЛ на ЕТ срещу
заплащане в брой. Три от фактурите са доставени от складова база на дружеството
в гр. Варна, а последната доставка е от складовата база в гр. Бургас/л.710/.
Представени са копия от фактурите към ЕТ „И Х“/л.703-709/, ДАП/л. 682-702/,
счетоводни регистри за извършеното осчетоводяване на фактурите/681/ и копия на
пътните листи за извършената доставка/л.675-680/, Договор за наем на склад в
гр.Варна/л.672-674/.
29. ПИНП № 03-16-1302431-14/23.08.2013г.,
издаден от ТД на НАП СДО София на „Табак Трейдинг Партнър” ООД, ведно с
приложени доказателства относно издадени фактури за доставка на цигари с
получател ЕТ „И Х“ /л. 537-666/. Представено е обяснение относно дейността на
дружеството и сключен договор за търговско представителство със „Табак-4“ ООД-
търговски представител на „Табак Трейдинг Партнър” ООД. Стоките са закупени от
„Филип Морис България“ ЕООД и са съхранявани в гр. Шумен, ул. **************.
Доставката до обекта на клиента е извършвана от търговския представител
„Табак-4“ ООД от името и за сметка на „Табак Трейдинг Партнър” ООД/л.635-645/.
Представени са счетоводни регистри за извършеното осчетоводяване на
фактурите/591-634/, справка за издадените фактури към ЕТ „И Х“за период от
01.04.2010 г. до 31.12.2010 г. /л.537-590/.;
30. ПИНП № 03-16-1302431-13/23.08.2013г., издаден
от ТД на НАП СДО София на „САРАНДА ДИСТРИБЮШЪН” ООД, ведно с приложени
доказателства относно издадени фактури за доставка на замразени зеленчукови
месни и рибни полуфабрикати с получател ЕТ „И Х“ /л. 453-533/. Представено е
обяснение относно експедиция на стоките от склад в гр. Варна, Западна
промишлена зона, ул. Перла-база на ЕТ„НИК-60 Н. К.“ със собствени превозни
средства на доставчика до обекта на клиента, където стоките са предавани на МОЛ
на ЕТ „И Х“ от шофьор -дистрибутор Р. П. Т.срещу заплащане в брой. Представени
са копия от фактурите към ЕТ „И Х“ без подписи/л.495-625/, инвентарна книга за
сметка 205/1 транспортни средства/л.487- 494/, счетоводни регистри за
извършеното осчетоводяване на фактурите/457-485/ и копие на Договор за наем на
склад в гр.Варна/л.455-456/, трудов договор/л.453-454/;
31. ПИНП № 03-16-1302431-12/28.08.2013г„
издаден от ТД на НАП СДО София на „СТАНДАРТ-17А” ООД, ведно с приложени
доказателства относно издадени фактури за доставка на мъжка и дамска козметика
и почистващи препарати с получател ЕТ „И Х“ /л. 410-449/. Представено е
обяснение относно продажба и предаване на стоките от склад в гр. Варна, складова база Златани
напресечката на ул. „********и ул. „Ц. Т.“. Транспорта на стоките е извършван
от клиента за негова сметка/л.442-443а/. Представени са справка и копия от
фактурите към ЕТ „И Х“ без подписи, ведно с ПКО за приети в брой суми по
фактурите/л.410-441/.
32. ПИНП № 03-16-1302431-22/26.08.2013г„ издаден от ТД на НАП ГДО София
на „ИНТЕРСНАК БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ведно с приложени доказателства относно издадени
фактури за доставка на продукти с марката „Чио“, „Чипи“ и „Волф“ , на които
доставчика е производител и вносител с получател ЕТ „И Х“ /л. 266-405/.
Представени са писмени обяснения относно доставка на стоките чрез разносна
търговия със собствени превозни средства на доставчика/Мерцедес Спринтер СА
9858 АН, Мерцедес Спринтер ********/ до обекта на клиента, където стоките са
предавани на МОЛ на ЕТ „И Х“ от служители на дружеството срещу заплащане в
брой. Представени са справка за издадените фактури към ЕТ „И Х“ за периода от
01.02.2008 г. до 31.08.2010г./л.392-394/, свидетелства за регистрация на МПС -2
бр./л.390-391/, счетоводни регистри за извършеното осчетоводяване на
фактурите/л.266-389/.
33. ПИНП № 03-16-1302431-19/26.08.2013г„ издаден от ТД на НАПТДО гр.
София на „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ведно с приложени доказателства
относно издадени фактури за доставка на стоки от продуктовата гама на
хранителни стоки, дребни промишлени стоки, почистващи и козметични продукти с
получател ЕТ „И Х“ /л. 147-261/. Представено е обяснение относно продажба и
предаване на стоките от магазини Метро, като клиента е приел при регистрацията
си клиентска карта. Закупените стоки са платени от клиента на касите на
магазина в брой или с дебитна карта на датата на съответната продажба, която
съвпада с датата на издаване на фактурите. Предаването на стоките от клиента е
станало в съответния обект/магазин на Метро , посочен в полето на горния ляв
край на фактурите. Транспорта на стоките е извършван от клиента за негова
сметка. „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е извършвало транспорт на
стоките/л.253- 254/. Представени са копия от фактурите към ЕТ „И Х“ без
подписи, от които е видно че стоките са закупувани от магазин на „Метро“ в
гр.Варна, Западна обиколна“. Закупените стоки са от стоковата номенклатура на
ЕТ.
34. ПИНП № 03-16-1302431-2/22.08.2013г„ издаден от ТД на НАП СДО Пловдив
на „ПФАНЕР БЪЛГАРИЯ” ООД, ведно с приложени доказателства относно издадени
фактури за доставка на безалкохолни напитки -сокове и студен чай от търговски
обект в гр.Шумен с получател ЕТ „И Х“ /л. 76-134/. Представено е обяснение
относно експедиция на стоките от склад в гр. Шумен, ул. „********“, собственост
на „Живис“ООД със собствени превозни средства на доставчика до посочения от
клиента обект, или предавани на място от склада на доставчика на МОЛ на ЕТ „И Х“срещу
заплащане в брой. Представени са копия от фактурите към ЕТ „И Х“ без
подписи/л.114-134/, инвентарна книга за сметка 205/1 транспортни
средства/л.111-113/ и счетоводни регистри за извършеното осчетоводяване на
фактурите/76-110/.
35. ПИНП № 03-16-1302431-24/12.08.2013Г.,
издаден от ТД на НАП ГДО София на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ведно с приложени
доказателства относно издадени фактури за доставка на стоки от търговски обект
в гр.Шумен с получател ЕТ „И Х“ /л. 64-72/.
В хода на ревизионното производство на
основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на
документи и писмени обяснения от трети лица и други контролни органи, в т.ч.:
до Областна Дирекция Полиция - Шумен, сектор Пътна полиция относно регистрирани
МПС на името на И Х В с ЕТ „И Х“ и получен отговор/л. 60-63/; до „Енерго Про
Продажби“ относно издадени кредитни известия на ЕТ „И Х“ с ЕИК //// и получен
отговор /л. 43-59/; до „ОББ“ АД относно представяне на информация за открити и
закрити сметки и извлечения от тях /л.29-42/.
След сравнение на представените от
едноличния търговец първични документи и счетоводни регистри за отразяване на
фактурите за стоки, по които е получател и на отразените в дневника за продажби
и СД за ДДС фактури за продажби от основните му доставчици, ревизиращите са
установили, че в счетоводството на лицето за ревизирания период не са отразени
множество фактури за стоки от доставчиците, подробно описани в табличен вид от
т. IV.2.1. до т. IV.2.36 от РД (стр. 5 до стр. 51 на РД, съответни л.3190-3236
от преписката). Това налага извода, че задълженото лице не е отчело приходи от
продажби на стоките, придобити и незаприходени през ревизирания период, от
което следва, че в счетоводството му са налице данни за укрити разходи и укрити
приходи, както и че счетоводството не дава възможност за установяване на
основата за облагане с ДДС и с ДДФЛ за ревизирания период, предпоставка за
преминаване към ревизия по реда на чл.122 от ДОПК.
Предвид изложеното, както и фактите, че от ЕТ не са осчетоводени фактури
за покупка на стоки от посочените доставчици, данъчният орган с РА е приел, че
неотразените по дебита на с/ка 304 „Стоки” фактури, съответно са продадени без
да бъдат отразени в с/ка 702 „Приходи от продажба на стоки” /в размер на
фактурната стойност без ДДС, увеличени със средната надценка за периода/.
Същите представляват неотчетени приходи от продажби на стоки, като определените
данъчни основи по чл. 122, ал. 4 от ДОПК за неотчетените приходи от
ревизираното лице, за целите на данъчното им облагане са изчислени по всяка
неосчетоводена фактура от 01.01.2008г. до 31.12.2010г. в табличен вид (стр. 55
до стр. 117 на РД, съответно л.3135-3186). На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС данъчният орган е определил ДДС за внасяне в размери по 67 ал. 1 от
ЗДДС за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2010г. върху определената по реда на
чл. 122 от ДОПК данъчна основа за сбора от неосчетоводените фактури за всяка
година за данъчен период м. 12/2008 г., м.12/2009 г. и м.12/2010 г.
По отношение определянето на данъчната основа за облагане доходите на
физическото лице по ЗДДФЛ за 2010г. е прието че :
С положителната разлика между неотчетените
приходи и разходи-7730,90 лв. /141812,87 - 134081, 97/, е намалена
декларираната от ЗЛ данъчна загуба от 10971лв. с ГДД за 2010 г./л. 6-10/.
Установено е от ревизиращите, че със
счетоводна операция дебит с/ка 609 Други разходи, кредит с/ка 304 11 Алкохол на
стойност 909,50 са осчетоводени разходите за отнети в полза на държавата стоки
/12 бутилки алкохол с бандероли с изтекъл срок/ от Агенция Митници/л. 11-13/.
Същите разходи не се признават за данъчни цели при определяне на данъчната
основа за облагане е данък върху доходите на 3JI от стопанската му дейност като
ЕТ. През 2010г. видно от
главна книга за 2010г. в касата на ЕТ са внесени 15047,02 лв. /Д-т 501 Каса/
К-т 107 Сметка на собственика/, за които от собственика са дадени обяснения, че
са за закриване кредитното/червено салдо на касата. За произхода на парите не
са дадени обяснения, поради което със същите при ревизията се увеличава
данъчната основа за облагане доходите на ФЛ по чл.122 от ДОПК.
Установено е още ,че през 2010г. е
изплатен наем за магазин „Перла“ на основание наемен договор и анекси към него
/л. 3111-3112/ в размер на 5160,00 лв. по данни от декларация на наемодателя
/л.27/, като изплатения наем не е отразен в счетоводството на ЕТ. Сумата от
5160 лв. е с недоказан произход, поради което със същата при ревизията се увеличава
данъчната основа за облагане доходите на ФЛ по чл.122 от ДОПК.
Прието е освен това, че единствен
източник за доходи на И Х е дейността му като ЕТ „И Х“ и основата за облагане е
увеличена със средно статистическия разход за живот на едно лице за 2010 г. в
размер на 3481лв.
Предвид на
горното рев. екип е приел, че данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК за
облагане доходите на РЛ за 2010г. е в размер на 21 357.42лв., от който е
приспаднал внесените осигурителни вноски в размер на 1 531лв. и основата
по този начин е в размер на 19 826.42лв. като дължимият данък на основание
чл. 48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2010г. е в размер на 2 973.96лв.
В съдебната
фаза на оспорване на РА е назначена СГЕ, чието заключение не е оспорено от
страните . Съдът преценява същото за обективно и компетентно изготвено. От него
се установява че подписите в графа „получател“ във фактури, издадени от доставчиците на РЛ, находящи се на
л. 55-117 от данъчната преписка , са положени от жалбоподателя или от наети от
него лица, като в табличен вид е посочено кой е положил подписа /л. 64-75/.
Жалбоподателят
при първото разглеждане на делото е направил частично оттегляне на жалбата си
срещу РА № *********/26.02.2014г. и в тази си част съдът с определение е
прекратил частично производството по делото /л. 100 по адм. дело № 2369/14 г.
Според
заключението на назначената от съда ССчЕ при новото разглеждане жалбата / л. 122-151 от делото/ се установява, че през
периода 2008г.-2010г. всички доставчици са
водили счетоводна отчетност. Счетоводните записи по отношение на процесиите
фактури са в съответствие с препоръчителния национален сметкоплан. Изготвени са
оборотни ведомости, ОПР или Отчет за дохода, Баланс. Към ГФО са приложени
Счетоводен баланс, ОПР или Отчет за дохода, Отчет за паричните потоци, Отчет за
собствения капитал, Справка за нетекущите (дълготрайните) активи, съобразно с
националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия и МСС.
Доставчиците са завели хронологични счетоводни регистри, изготвили са годишен
финансов отчет, обявили са ГФО в ТР към АВ. През периода 2008г.-2010г.
„ТАБАК-4”00Д гр.Шумен, „Ч."ООД, „ЛЪКИ- Ю”ООД гр. Търговище, ЕТ „Т. Б.-КЛИО
КОМЕРС”, гр.Разград, „КЕНАР "ЕООД(„ТАЛАР ФУУДС“ЕООД), „Аксон
България" ООД, „Империал Табако Дистрибуция”ЕООД, „Бритиш Американ Табако
България” ЕООД, ЕИК *********, заличен търговец с вливане в „Бритиш Американ
Табако Трейдинг”ЕООД, ЕИК *********; „Нестле Айс Крийм
България"ЕАД/„Нестле България"АД, „Кавен Орбико”/“Орбико
България‘ЕООД, „Инкофудс"ООД, „Еуросток Дистрибюшън"/“Болеро Ко“Еоод,
„Соларис- 999”ЕООД - В Несъстоятелност, „Табак Трейдинг Партнър”ООД, „Саранда
Дистрибюшън” ООД, „Интерснак България "ЕООД, „Метро Кеш Енд Кери
България”ЕООД и „Пфанер България"ООД са подлежали и са преминали одиторска
проверка от регистриран одитор. Доставчиците са водили редовно счетоводство
през процесиите периоди, в които са издадени спорните фактури. По счетоводни
данни към момента на издаване на спорните фактури 14 от общо 22 доставчиии са
разполагали с достатъчни количества стоки от същото количество и вид, описани
във фактурите, които да продадат на жалбоподателя с изключение на доставчиците:
ЕТ„ Селена-10 Ж.Ж.”, „ЛЪКИ-Ю"ООД ЕТ „Т. Б.-КЛИО КОМЕРС”,,,Аксон България "ООД, „ИНКОФУДС”ООД, „ЕУРОСТОК ДИСТРИБЮШЪН"/” Болеро Ко”ЕООД,
„СОЛАРИС-999"ЕООД и „Табак Трейдинг Партнър”ООД, за които експертизата не
може да даде категоричен отговор на въпроса поради обстоятелства, посочени
конкретно в отговора на въпрос №2 в раздел IV“Констативно-съобразителна част“ (несъхранени
документи за сметка 303 “Готова продукция“, липса на аналитичност по сметка
„Стоки“ за количествата на стоките, непредставяне на поисканите салда по сметка
304 “Стоки“ към датите на всички издадени фактури, липсата на копия на
издадените фактури). Доставчиците, които са съставяли съпътстващи спорните
фактури документи и са представили такива на ревизиращия екип или на
експертизата са следните: Кавен Орбико "/“Орбико България “ЕООД - седмични
пътни листи - 6 бр.; Соларис-999 “ЕООД(в несъстоятелност) - пътни листи;„
САРАНДА ДИСТРИБЮШЪН”ООД - експедиционни листи. Останалите доставчици или не са
издавали такива документи, или са издавали, но не ги съхраняват или са налични,
но нечетливи. Всички доставчици са отразили счетоводно пращането на спорните
фактури като платени в брой с изключение на доставчиците „Аксон България”ООД,
„ЕУРОСТОК ДИСТРИБЮШЪН „/"Болеро Ко‘‘ЕООД
и „ СОЛАРИС-999 ”ЕООД(в несъстоятелност), от счетоводствата на които не са
представени счетоводни документи за начина на плащане на спорните фактури.
Всички доставчици са разполагали за процесиите периоди с кадрова, материална и
ресурсна обезпеченост, в т.ч. работници, складове, магазини, транспортни
средства, други активи. Всички доставчици са отразили спорните фактури като
приход от продажби на стоки/продукция. Всеки счетоводен софтуер формира
дневниците за продажби след вземане на счетоводни записи по сметки от група
70“Приходи“, т.е. след като фактурите са декларирани в СД по ЗДДС, то неминуемо
е отразен счетоводно приход от тях.
При новото разглеждане на делото се
установи, че нито в хода на извършената ревизия, нито при първото разглеждане
на жалбата са събрани като писмени доказателства описаните в рев. акт данъчни
фактури, издадени от „Инкофудс“ ООД и
„Табак Трейдинг Партнър“ ЕООД. По повод
изпратени молби към тези търговци по реда на чл. 192 от ГПК съдът събра като писмени доказателства издадените фактури от „Инкофудс“ ООД / л. 230-236 и 251-264/.
Въпреки предприетата процесуална деятелност
на съда по изпращане на молби по чл. 192 от ГПК на прекия доставчик на жалбоподателя-
„Табак Трейдниг Партнър“ ЕООД и на
неговия търговски представител „Табак-4“
ООД /л. 268 и сл. по делото/
описаните в рев. акт данъчни фактури ,
издадени от цитирания доставчик , не бяха представени по делото .
Според заключението на допълнителната
ССчЕ / л. 370-375 от делото/ размерът на
дължимия ДДС за данъчен период м. 12/2008 г., м. 12/2009 г. и м. 12/2010 г.,
както и законната лихва при определяне на данъчната основа за тези периоди с
участие на описаните в ревизионния доклад данъчни
фактури, съдържащи подпис за получател и
всички издадени данъчни фактури от „Метро
Кеш Енд Кери България"ЕООД и от „Технолополис България“ЕАД. без включване
на посочените данъчни фактури в съдебното решение на ВАС по адм. дело
№1599/2015 г. и на данъчните фактури с издател „Табак Трейдинг Партнър“ЕООД,
описани на стр. 660-666 от рев. преписка
и при определяне на данъчната основа като доставната цена на стоките по
процесиите фактури се увеличи с надценка, която за тютюневите изделия да бъде
съобразно сключените от жалбоподателя договори за продажба на тютюневи изделия,
а при липса на такива договори - при 5 %, а за останалите стоки - 12 % е както
следва :
- 9 538,70лв. зам.
12/2008г..
- 10 987,77лв, зам.
12/2009г.
- 12 264,86лв. зам.
12/2010г.
Лихвата за забава за периода от
14.01.2009г. до 26.02.2014г. върху 9 538,70 лв. ДДС за внасяне за данъчен
период м. 12/2008г. е в размер на 5 225,40 лв.
Лихвата за забава за периода от
14.01.2010г. до 26.02.2014г. върху 10 987,77лв. ДДС за внасяне за данъчен
период м. 12/2009г. е в размер на 4 657,04 лв.
Лихвата за забава за периода от
14.01.2011г. до 26.02.2014г. върху 12 264,86 лв. ДДС за внасяне за данъчен
период м. 12/2010г. е в размер на 3 930,86 лв.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Предвид събраните като писмени
доказателства заповеди за предоставяне на пълномощия, цитирани по-горе в
изложението, съдът счита , че атакуваният РА е издаден от компетентни адм.
органи. Обстоятелството, че органът, възложил ревизията „ е началник сектор „
Ревизии“ с ИРМ Русе / л. 4-5 от
преписката/ , част от териториалната структура на ТД на НАП гр. Варна , а
седалището на РЛ е гр. Шумен не обосновава заключение за отсъствие на териториална
компетентност предвид тълк. решение №5
от 22.06.2015г., постановено по тълк. дело № 4 за 2014г. на ВАС, съгласно което
е недопустимо със заповедите по чл.112, ал.2 т.1 от ДОПК директорът на
компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак
правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на
заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически
лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване
на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. След
като орган на приходната администрация
работи в структурата на конкретна ТД, е ирелевантно за валидността на
издаваните от него актове конкретното
място, където лицето осъществява служебните си функции, ако това място се намира
на територията на същата ТД.
Според
правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК рев. акт се издава от органа, възложил
ревизията и ръководител на същата. Предвид изложените по-горе обстоятелства
съдът счита , че това нормативно изискване е спазено .
Фактите
сочат, че адм. орган , възложил ревизията , не попада сред кръга от лица по
чл.118, ал.2 от ДОПК, но предвид постановеното тълкувателно решение
5/13.12.2016 г по тълк. дело № 10/2016 г. на ВАС не е налице некомпетентност на
възложителя на рев. производство.
В
обобщение издателите на оспорения рев. акт са разполагали с материална
компетентност и такава по степен . Налице е и териториална компетентност
на авторите на акта , които са част от
териториалната дирекция на НАП гр. Варна, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл. 8 от ДОПК.
Атакуваният ревизионен акт ,
чиято неразделна част е ревизионния доклад / РД/ , обективира както фактическите основания на
органа по приходите във връзка с определените задължения за данъци на РЛ, така
и правните основания за неговото издаване . Публичните вземания са
конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект . В
контекста на изложеното съдът приема
оспорения по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма
на адм. акт по чл. 120 от ДОПК.
В подадената до съда жалба не се заявява
оплакване за съществено нарушаване на административнопроизводствените правила ,
а и съдебната проверка не констатира подобен порок на проведеното рев.
производство. Възложената ревизия е извършена в рамките на удължения срок на
адм. производство - до 06.01.2014 г. Рев. доклад е изготвен на 20.01.2014
г. при спазване на срока по чл. 117,
ал.1 от ДОПК. Докладът е връчен на РЛ на 28.01.2014 г. / л. 3241 от
преписката/. Срещу него не е било подадено писмено възражение . На 26.02.2014
г. е издаден РА , с който са установени задължения за ДДС и ЗДДФЛ за периоди,
който попадат в обхвата на ревизията.
Атакуваният рев. акт е постановен при спазване на разписания срок в чл. 119,
ал.2 от ДОПК.
Изследването за материалната
законосъобразност на оспорения рев. акт предполага съдебна проверка за
съществуването на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на
122 от ДОПК. Съгласно предписанието на
чл. 124, ал.2 от същия кодекс при
извършена ревизия по чл.122 фактическите
констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното само когато наличието на основанията по
чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.
При липсата или непълнота на доказване на обстоятелствата, послужили на приходната администрация да определи основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации на РА не се ползват с доказателствена сила, обвързваща съда. Тежестта за установяване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК е на приходните органи / Решение № 13880 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5987/2015 г./
.
І. Относно ДДС.
За да възникне задължението за отчитане на
приходи, формиращи данъчна основа за облагане , законът на първо място изисква
да са осъществени реални доставки на стоки. От гледна точка на формалната
логика наличието на доставка съставлява положителен факт от обективната
действителност. След като адм. орган твърди извършени реални доставки, в негова
тежест е ангажирането на доказателства, установяващи осъществяването на този
положителен факт.
1.1 В частта , касаеща
установени с рев. акт задължения
по ЗДДС относно фактурирани
доставки от „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД и „Технополис България „ ЕАД съдът приема, че
същите са реално осъществени , тъй като
съществуващата схема на пазаруване от търговските обекти на тези
доставчици предполага издаването на данъчната фактура да се предхожда от
предаване на стоката на купувача / в случая на жалбоподателя/. Фактурата се издава едва при получаване на
стоката срещу плащане в брой. В тази връзка не е необходимо доказване на
извършен транспорт от този доставчик, тъй като пазаруването в магазините на
цитираните търговци е винаги със собствен на купувача превоз .
1.2
Относно определени данъчни задължения във връзка с укрити приходи от получени доставки от „Табак
Трейдинг Партнър“ ООД нито в хода на ревизията, нито в съд. производство ответникът представя
издадени данъчни фактури за такива доставки на стоки , въпреки вменено му задължение / л. 204 от делото/. Отсъствието на първични
счетоводни документи при липсата на съставени приемо-предавателни протоколи/, при отсъствие на съставени стокови
разписки, експедиционни бележки, пътни листи и др. писмени документи, които
надлежно да удостоверят факта на транспортиране и предаване на хранителни стоки
няма осъществен юридически факт на преминаване на правото на разпореждане от доставчика
в полза на жалбоподателя. Поради тази причина не може да се приеме, че е
възникнало задължение за едноличния търговец да осчетоводи фактури на от „Табак Трейдинг Партнър“ ООД. Липсата на фактури не предполага реално предаване на стоки по смисъла
на чл. 6, ал.1 от ЗДД и с тяхната липса
приходните органи не доказва
съществуването на основание за облагане с ДДС
по особения ред на чл.122 и сл. от
ДОПК , което е в тяхна тежест / виж
решение № 2211/22.02.2017 г. на
ВАС по адм. дело № 3845/16 г. /.
1.3.
В останалата част на РА органите по
приходите са извели заключение за укрити доходи, базирайки се на
събраните от преките доставчици на жалбоподателя данъчни фактури и справки
–декларации по ЗДДС . Настоящият съд
споделя разбирането на Върховния административен съд , изложено в негови
решения №3390/25.03.2015 г. по адм. дело № 5873/2014 г. и № 12367/16.10.2014 г.
по адм. дело № 7/2014 г. , че издаването на фактури от доставчиците ,
тяхното включване в
справките-декларации по ЗДДС и в дневниците за продажби са само индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не и достатъчно
основание да се приеме, че доставките са
реално осъществени.
Фактурата като първичен
счетоводен документ е носител на информация
за регистриране за първи път на стопанска операция, но също така и
частен свидетелстващ документ . Материалната доказателствена сила на официалните
свидетелстващи документи важи спрямо
всички , но частните свидетелстващи документи
се ползват с подобна сила само когато издателят им
удостоверява неизгодни за себе си факти / виж Статев Ж. ,Гражданско
процесуално право , С. 2000, с. 286/.
В конкретния случай събраните в
хода на ревизията данъчни фактури са подписани от преките доставчици на
жалбоподателя като техни съставители , но само част от фактурите имат подпис на получател . В тази връзка с оглед
цитираната теоретична постановка всички
процесни фактури се ползват с док. сила спрямо доставчиците като техни издатели
ако удостоверяват неизгодни за тях
факти, но спрямо жалбоподателя доказателствена стойност имат само
подписаните от него данъчни фактури и поради тази причина е без значение правилото
на чл. 7 , ал.1 от Закона за счетоводство , обн. ДВ , бр. 98/2001 г. и отм. с
ДВ бр. 95/2015 г. , което гласи, че подписът на получател не е задължителен
реквизит на данъчната фактура като първичен счетоводен документ .
Подписаните данъчни фактури обективират извънсъдебно
признание на жалбоподателя за постигнато съгласие между страните по
доставката и за получаване на стоките в
разпореждане на едноличния търговец. Доказателствената сила на данъчна фактура
може да се противопостави на получателя
като признание за получена стока по облагаема доставка само в случай, че носи
негов подпис или на упълномощено от него лице. В този смисъл е решение №
12367/16.10.2014 г. на ВАС по адм. дело № 7/2014 г.
Жалбоподателят оспори само част
от процесните фактури , чиято автентичност се потвърди от СГЕ , след което
последва частично оттегляне на жалбата относно установените задължения във връзка с тези фактури, но към рев.
преписка са приложени и данъчни фактури , съдържащи подпис на получател , чиято
автентичност не е оспорена.
Издадените фактури ,
неподписани от жалбоподателя и неговите служители , непридружени от съпътстващи документи , нямат
доказателствена стойност относно удостоверителното изявление за настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал.1 във вр. с чл. 25 от ЗДДС, което е валидно основание за
облагане по този закон. Релевантен и подлежащ на доказване факт в случая
е реално предаване на стоките , тъй като
това обуславя тяхно получаване и последващата им реализация т.е. доходи , които не са декларирани /
укрити по смисъла на чл.122, ал.1 т.2 от ДОПК/. За целите на данъчното
облагане приходната администрация
следва да докаже , че отразените във
фактурите стопански операции за
действително осъществени.
Процесните фактури имат за предмет родово определени вещи –
цигари и хранителни стоки, чиято собственост се прехвърля не от момента на
постигане на съгласие между страните, а от момента на тяхната индивидуализация
и поради тази им специфика от значение е реалното им предаване между доставчика
и получателя. Сключването на
транслативна сделка с родово определени вещи не представлява данъчно събитие,
доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката. Нейното сключване
може да не се последва предаване на вещите , което съответно изключва
прехвърлянето на вещни права на купувача и за целите на облагането ще липсва
облагаема доставка, а фактурите ще бъдат издадени без основание.
Само факта на издадена фактура
не означава реалност на документираната доставка и изисква представяне на
допълнителни доказателства . В този смисъл
е решение № 15103/15.11.2013 г. на ВАС по адм. дело № 2812/2013 г. ,
решение № 3390/25.03.2015 г. на ВАС по адм. дело № 5873/1г., решение № 3144823.03.2015
г. на ВАС по адм. дело 0 6163/14 г. /.
Преките доставчици на
жалбоподателя са транспортирали стоките до търговския обект на оспорващото лице
като част от тяхната обичайна търговска практика и не са съставяни
експедиционни бележки, складови разписки, товарителници , приемо--предавателни
протоколи, предварителни заявки . Предвид изложените по-горе съображения с
оглед предмета на процесните фактури – доставка на родово определени вещи /
хранителни стоки, напитки, тютюневи изделия/ , реалното им предаване означава
преминаване на право на разпореждане с
тези материални вещи , което кореспондира с дефиницията за доставка на стоки в
чл. 14, т.1 от Директива №2006/112
относно общата система на данъка върху добавената стойност . Отсъствието
на ангажирани от ответника доказателствени източници за предаване на стоките по
всяка от процесните фактури поражда съмнение , че те са получени от ревизирано
лице. За да възниква задължение за отчитане на приходи , формиращи данъчна
основа за облагане , на първо място се
изисква осъществяване на реални доставки на стоки. Наличието на доставка е положителен юридически факт и след като
ответникът твърди, че той е настъпил , следва да докаже по правилата на главното доказване, което винаги е пълно, неговото съществуване като елемент от
обективната действителност .
Правилото на чл. 124, ал.2 от ДОПК въвежда оборима презумпция за
вярност на фактическите констатации при извършена ревизия по особения ред, но
само при наличието на презумптивната предпоставка тези установявания да са подкрепени от
доказателства. В този контекст адм. орган е длъжен да проведе пълно доказване
на своето твърдение , че фактурираните
доставки са реално извършени . Стандартът на пълното доказване означава
създаване не на вероятност в истинността на фактическото твърдение, а сигурно
убеждение на съда / виж С. Ж. Гражданско процесуално право, С.2000, с. 258/ .
В настоящия случай съдът счита, че ответникът не се справи с
тази доказателства задача относно всички неподписани от жалбоподателя данъчни фактури , тъй като събраните доказателствени
източници от рев. производство създават
съмнения за получени стоки от жалбоподателя. Няма съставени писмени договори
между жалбоподателя и неговите
доставчици , обективиращи облигационна връзка по продажба на стоки. Няма съставени никакви писмени
документи , удостоверяващи конкретно предаване на фактурираните стоки. От
материалите на рев. преписка е видно, че органите по приходите са събрали единствено
пътни
листи от доставчика „ Соларис -999“ ЕООД – 4 бр. , но тези писмени
документи не доказват предаване на стоките , тъй като не съдържат
подобна информация, а и индивидуализирането на стоките по вид и количество не е необходимо
съдържание на пътния лист. Освен това тези
писмени документи са издадени на дати
, които са различни от датите на издаване на процесните фактури. В тези листи е вписана информация за
посетени населени места , но не и за конкретни търговски обекти , включително
на РЛ и поради тази причина не доказват реализирани доставки на стоки.
Ответникът въпреки процесуалната възможност по
ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на водачите на описаните
транспортни средства в пътните листи ,
не прояви подобна активност и правният резултат от негово бездействие е
недоказаност на твърдението му за реално предаване на стоките.
След като фактите по делото
сочат за трайни търговски отношения между оспорващото лице и неговите
доставчици т.е. РЛ е осчетоводявало
издадени от доставчиците фактури , но не и процесните фактури, от значение е
дали има реално предаване на точно описаните стоки по тези неотчетени фактури ,
а не изследване на механизма на транспортиране на стоки между тези
търговци.
На следващо място , органите по приходите са приели реалност на
доставките поради извършено плащане в брой по данъчните фактури при предаване
на стоките на РЛ, но фактът на плащането и принадлежност на стоките към предлагания от получателя
асортимент имат характера на индиции /
виж решение № 4289/05.04.2017 г. на ВАС по адм. дело 0 6198/16 г., решение №
14940/06.12.2017 г. на ВАС по адм. дело №4743/17 г. / .
Освен това според правилото на т. 6.1 от счетоводен стандарт 18 „Приходи“ приходът от
продажбата на продукция и стоки се признава, когато са изпълнени едновременно
няколко условия, едно от които е продавачът да е прехвърлил на купувача
значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на продукцията и
стоките, каквито данни няма .
В контекста на изложение
съображения изводите на приходната администрация относно наличието на реални
доставки между жалбоподателя и неговите доставчици по неподписаните от първия
данъчни фактури, за които не са събрани допълнителни доказателства за реално предаване на стоките
, са необосновани . Съдебната практика на ВАС разглежда като недопустимо
данъчното облагане въз основата на предположения. Когато приходна администрация твърди реалност на
доставки, извършени на ревизирани лица,
следва да прилага същия доказателствен
стандарт, който изисква от самите ревизирани лица във връзка с доставки , по които се
претендира право на данъчен кредит/ в този смисъл са решение 3140/21.03.2017
г. по адм. дело № 9225/20165 г. ;
решение №13619/13.12.2016 г. по адм. дело № 9477/2015 г. ; решение № 6938/09.06.2016
г. по адм. дело 2511/2015 г. ; решение № 1500/11.02.2016 г. по адм. дело №
15404/2014 г. / .
В обобщение съдът приема ,че
само данъчните фактури , съдържащи подпис на получател и издадените фактури
от „Метро Кеш енд Кери България “ ЕООД и
от „Технополис България „ ЕАД обективират доставка на стоки . Стоките
от същите са били обект на последващи облагаеми доставки като приходите от тях
също не са осчетоводени т.е. налице са укрити приходи , обосноваващи
преминаване облагане по особените правила на чл.122 от ДОПК.
Становището на приходната
администрация , че дължимият ДДС следва да бъде начислен към 31.12. на съответната година е правилно
предвид неустановеност на момента на извършване на доставките , а и
подобен подход е по –благоприятен за РЛ
вариант на данъчно облагане и не подлежи на корекция от съдебния орган /
решение № 12983/01.12.2016 г. по адм. дело № 938/2016 г. на ВАС, решение №
11754/25.09.2012 г. на ВАС по адм. дело № 16405/11 г. /
В обобщение при съобразяване с
неоспореното от страните допълнително
заключение на ССчЕ размерът на
дължимия ДДС за д.п. 12/2008г. е 9538.70 лв., за д.п. 12/2009 г. – 10 987.77 лв. и за
д.п. 12/2010 г. – 12 264.86 лв. , поради което рев. акт , с който са
установени данъчни задължения над посочените стойности подлежи на съдебна отмяна.
ІІ. Относно данъка по чл. 48,
ал.2 от ЗДДФЛ за 2010 г.
Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен
търговец е формираната по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане данъчна печалба. Безспорен факт е,
че РЛ в подадена ГДД по ЗДДФЛ за 2010 г. е декларирало данъчна загуба от 10971
лв.
Видно от приложение №1 към допълнителното
заключение на ССчЕ отчетната стойност на
незаприходените стоки от жалбоподателя за 2010 г. е 57 882.75 лв., а
неотчетените приходи от тяхната
продажба са 61 324.32 лв.
Положителната разлика от 3441.57 лв. е
печалба от укрити обороти, с която следва да се намали декларираната данъчна загуба съгласно чл. 78 от ЗКПО.
На следващо място, жалбоподателят е
осчетоводил през 2010 г. разход в размер на 909. 50 лв. , представляващ
отнети в полза на държавата и по-специално от Агенция „Митници“ 12 бутилки
алкохол , но според чл. 26, т. 6
от ЗКПО в относимата му редакция не се признават за данъчни цели разходите за начислени глоби, конфискации и други санкции
за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни
или общински задължения.
Погрешно приходна администрация е включила в основата за данъчно облагане по ЗДДФЛ статистическите данни на НСИ за 2010 г. и по-специално разходи на домакинства в размер на 3481 лв. С оспорения по съдебен ред ревизионен акт е установено задължение за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ т.е определен е данък върху доходите от стопанска дейност като едноличен търговец , който данък се различава не само по отношение на неговата ставка, но и по относно основата за облагане от облагането по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ . В тази връзка статистическите данни на НСИ относно разходи за издръжка не могат да участват при определяне на данъка , касаещ търговската дейност на РЛ. По чл. 122 ал. 2 т. 14 ДОПК разходите за издръжка на домакинството се вземат предвид при определяне на укритите приходи, но цитираният текст не е основание да бъдат приспадани от установените приходи на търговеца. В този смисъл е решение № 10912 от 22.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2008 г..
Целта на разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК е определяне на основа за облагане , М.имално близка до действителната. В тази връзка събраната в хода на ревизията писмена документация за изплатен наем за ползвания магазин от търговеца за 2010 г. в общ размер от 5160 лв. , който наем не е осчетоводен от едноличния търговец, но е деклариран от неговия наемодател в подадена ГДД по ЗДДФЛ за 2010 г. , предполага участие на тази сума като доход с неустановен произход при определяне на данъчната основа на основание чл. 122, ал.2 т. 16 от ДОПК. Правилно органите по приходите са включили в основата за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК внесени в касата на едноличния търговец през 2010 г. парични средства от 15047.02 лв. За тези средства РЛ дава обяснения, че като собственик на предприятието, е покрил кредитно салдо на касата , но не представа съставен протокол по чл. 27 , ал.3 от ЗЗДЗСД , поради което тези средства имат характера на реализирани приходи от търговската дейност , което от своя страна предполага тяхното облагане с данък. В контекста на изложеното данъчната основа за 2010 г. е 13 587.09 лв. като същата се определя след приспадане от декларирана данъчна загуба / 10971 лв./ на приходи от 3441.57 лв./ положителната разлика между неотчетени приходи и разходи по незаприходени фактури от РЛ/ ; на 909. 50 лв. / непризнати разходи за данъчни цели / ; на 15047.02 лв. / приходи от търговска дейност / и 5160 лв. приходи с недоказан произход . От получената сума след като се приспаднат внесените осигуровки на основание чл. 48, ал.3 от ЗДДФЛ в размер на 1531.00 лв. се получава основа по чл.122 от ДОПК от 12 056.09 лв. При данъчна ставка от 15 на сто предвид чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ размерът на данъка е 1808.41 лв. Дължимата лихва за забава върху тази главница , изчислена за периода от 03.05.2010 г. до датата на издаване на рев. акт , е 523.81 лв. при ползване на лихвения калкулатор за изчисляване на законна лихва в портала за електронни услуги на НАП. В контекста на изложеното атакуваният рев. акт , с който са установени задължения за ДДФЛ за 2010 г. и закъснителна лихва над посочените размери , подлежи на отмяна поради незаконосъобразност.
Предвид изхода на делото и своевременно
направените искания и от двете страни за присъждане на разноски, съдът намира,
че следва да ги уважи съобразно уважената, респективно отхвърлената част на РА
по аргумент на чл. 161 от ДОПК. Събраните по делото доказателства сочат за
реално направени разходи по водене на
делото от ж-ля в общ размер на 375 лв. / 50 лв. платена държ. такса за
образуване на делото, 25 лв. платена такса за образуване на кас. производство
пред ВАС, 100 лв. платен депозит за ССчЕ по адм. дело №1436/16 г. и 200 лв.
платен депозит за СГЕ по адм. дело №
2369/14 г. /
Ответната страна се представлява в процеса
от пълномощник и също представя списък на разноските / л. 3258/ , в който
участва внесен депозит от 700 лв. и юриск. възнаграждение по чл. 8, ал.1 т. 5
от Наредба № 1/2004 г. за три съдебни
инстанции /11001.54 лв. / .
Разпоредбата на чл. 9, ал.3 от Наредбата гласи , че възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка
инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане.
Предвид чл.226, ал.3 от АПК настоящият съд
следва да се произнесе и разноските за
водене на делото пред ВАС.
Според определение № 9461 от 10.07.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 8373/2018 чл. 226, ал. 3 АПК
не противоречи на регламентираната с чл. 131 АПК
двуинстанционност на съдебните производства по този кодекс, правилата на
който се прилагат при съдебното обжалване на РА на основание § 2 ДР ДОПК
и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Първоинстанционният съд, който постановява решение след
повторно разглеждане на делото в изпълнение на отменително решение на
касационната инстанция, дължи произнасяне по заявените искания за разноски,
освен в конкретното първоинстанционно производство, и в първоначалното такова,
а на основание чл. 226, ал. 3 АПК
и в касационното, в съответствие с принципа за възмездяване на страната, в чиято
полза е решен правният спор, за всички направени от нея разноски.
Оспорващото лице прави възражение за
прекомерност . Твърди, че липсват доказателства за реално заплатено юриск.
възнаграждение и отсъстват събрани доказателства по време на ревизията , обосноваващи данъчно облагане / л. 353-354/.
Според решение № 10 от 29.09.2016 г. на КС
по к. д. № 3/2016 г. премахването на присъждано в
полза на изправната страна възнаграждение, когато е била представлявана от
юрисконсулт, би довело до несправедливост и несъответствие с принципа за
равенство на страните в съдебния процес (чл. 121, ал. 1 от Конституцията) и би довело фактически до тяхното неравенство. Защото
законът позволява страна в съдебното производство да получи правна защита не
само от адвокат, но и от юрисконсулт, но едва ли би позволил присъждане на
разноски в полза на спечелила страна – гражданин или юридическо лице, само в
хипотеза на осъществено процесуално представителство от адвокат.
Искането не следва да бъде
уважено и пред фактическата и правна сложност на делото , обусловена от обема
подлежащи на изследване юридически факти
и на събрани доказателствени източници , както и поради предмета на оспорване-
рев. акт , с който установени различни по вид данъчни задължения, които касаят
различни данъчни периоди.
Съобразно уважената част от жалбата на оспорващото лице следва да се
възстановят разходи в размер на 206. 25 лв., а на ответника с оглед отхвърлената част от жалбата – 5265.69 лв.
С протоколно определение от съд. заседание
на 11.12.2018 г. съдът постанови от бюджетните средства на Адм. съд –Варна да
се изплати възнаграждение на вещото лице К.К. в размер на 300 лв. по повод
изготвено допълнително заключение / л. 364 от делото/. Съобразно посоченото
по-горе нормативно правило за уважена и отхвърлена част на жалбата оспорващото лице
следва да възстанови на Адм. съд Варна
сумата от 135 лв. , а ответника - сумата от 165 лв.
Водим от горното и на основание
чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „И
Х“ , ЕИК ////, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „***********,
ет.2, ап. 5 Ревизионен акт № *********/26.02.2014г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 248/16.06.2014г. на директора на Дирекция „ОДОП”
–Варна при ЦУ на НАП в частта, в която
установени задължения
по ЗДДС и ЗДДФЛ както следва:
-ДДС за данъчен период м. 12/2008 г. за разликата над
9538.70 лв. и лихва за забава над
5225.40 лв.;
- ДДС за данъчен период
м.12/2009 г. за разликата над 10987.77 лв. и законна лихва над 4657.04 лв. ;
-ДДС за данъчен период м. 12/2010 г. за разликата над
12264.86 лв. и закъснителна лихва над 3930.86 лв.;
- ДДФЛ за 2010 г. за разликата
над 1808.41 лв. и лихва ва забава над 523.81 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА ЕТ
„И Х“ със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „***********, ет.2, ап.
5 и ЕИК //// да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП сумата от 5265.69 лв., представляваща направени разходи
по водене на делото.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –Варна при ЦУ на НАП Община Варна да заплати на ЕТ „И Х“ със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „***********, ет.2, ап. 5 и ЕИК ////
сумата от 206.25 лв. , представляваща
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЕТ „И Х“ със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „***********,
ет.2, ап. 5 , ЕИК //// да заплати на Административен съд гр. Варна сумата от 135 лева,
представляваща платен депозит за вещо лице от бюджетните средства от посочения
съд.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" –Варна при ЦУ
на НАП да заплати на Административен съд
гр. Варна сумата от 165 лева ,представляваща
платен депозит за вещо лице от бюджетните средства от посочения съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Административен
съдия: