Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1698 18 октомври 2019 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В. С.
като разгледа административно дело номер 1249 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано е
по жалба на Е.Ф.К. ***, против ревизионен акт №Р-02000218005644-091-001 от
21.02.2019 г. на началник сектор „Ревизии“-възложил ревизията и главен
инспектор по приходите-ръководител на ревизията,ТД НАП Бургас, частично потвърден
с решение №81 от 17.05.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, с който са определени
допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ
за следните периоди: за 2012 г.- 2 098.76 лева-главница и
лихва-1 239.59 лева; за 2013 г.-
950.02 лева-главница и лихва-464.59 лева; за 2014 г.- 1 717.45
лева-главница и лихва-665.37 лева; за 2015 г.-2 049.87 лева-главница и
лихва-585.44 лева и за 2016 г.-868.04 лева-главница и лихва-159.88 лева.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. Твърди, че ревизионният акт е
необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Иска да се отмени. Излага подробни
съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата - директор на дирекция „ОДОП”
Бургас, ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна. Иска да се отхвърли и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Представя по делото административната преписка по издаване на
оспорения акт. Ангажира доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което
е адресат на акта и има правен интерес от оспорването, съдържа изискуемите по
закон форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, при следните съображения:
Видно от
представената административна преписка, ревизионното производство е образувано
със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-02000218005644-020-001 от
14.09.2018 г. на началник сектор „Ревизии“, ТД НАП Бургас, обхващаща задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периода 2012 г.-2016 г., със
срок на ревизията до три месеца от датата на връчване/връчена на дружеството на
21.09.2018 г., л.441-442 от делото/; изменена със заповед за изменение на
заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ № Р-02000218005644-020-002 от 18.12.2018
г. със срок до 21.01.2019 г. /л.439-440 от делото/.
Цитираните
заповеди са подписани с електронен подпис, който е валиден към всяка от датите
на издаването им/л.412-413 от делото/.
Ревизионният
доклад/РД/№ Р-02000218005644-092-001 от 28.01.2019 г. е издаден от ревизиращия
екип, подписан с електронни подписи, валидни към датата на издаване на РД/ л.
410, 411, 445-448 от делото/, в срока по чл.117, ал.1 ДОПК, и е връчен по електронен път на 30.01.2019
г./л.420-438 от делото/. Срещу
ревизионния доклад, задълженото лице е депозирало възражение, което не е
уважено от органа по приходите/л.37 и 38 от делото/.
Въз основа
на ревизионния доклад е издаден процесния ревизионен акт № Р-02000218005644-091-001
от 21.02.2019 г., от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, подписан с
електронни подписи, валидни към датата на издаването му/л.410-413 от делото/,
след извършена ревизия на жалбоподателя по реда на чл.122 ДОПК, който е
обжалван по административен ред и е частично потвърден с решение № 81 от 17.05.2019
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас,
ЦУ НАП, с който са определени допълнителни задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за следните периоди: за 2012 г.- 2 098.76
лева-главница и лихва-1 239.59 лева; за 2013 г.- 950.02 лева-главница и лихва - 464.59 лева;
за 2014 г.- 1 717.45 лева-главница и лихва - 665.37 лева; за 2015
г.-2 049.87 лева-главница и лихва - 585.44 лева и за 2016 г.- 868.04
лева-главница и лихва-159.88 лева и съобразно който са направени следните
констатации и правни изводи:
Органът по
приходите е приел наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, 2 и 7 ДОПК, а
именно: до
започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация/т.1/; наличие на данни за укрити приходи/т.2/, тъй като през
ревизирания период по банковите си сметки на задълженото лице са постъпили суми
от физически лица с неустановен произход и защото е получило субсидии от
Държавен фонд „Земеделие“, които не е декларирало в подадените декларации по
чл.50 ЗДДФЛ; и декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период/т.7/, тъй като
през 2013 г. финансовото състояние на лицето се е подобрило и не съответства на
получените и декларираните от него доходи, поради което и данъчната основа за облагане за ревизирания
период е определена при условията на чл.122, ал.2 ДОПК.
В хода на
ревизията органът по приходите е установил, че Е.К., през ревизирания период, е
получавала доходи от трудови правоотношения в „Баргелло“ ЕООД и „Рафаела“ООД;
доходи от наеми и доходи от субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ и е едноличен
собственик на капитала на „Маркафони“ЕООД и „Дурак 2016“ЕООД. Установено е
също, че през процесния период 2012 г.-2016 г., К. е получила по банковите си
сметки суми от физически лица, с неустановен произход и с неизвестна цел на
внасяне, които не са декларирани от нея. За тези суми органът по приходите е
приел, че същите представляват доходи от други източници, по смисъла на чл.35,
т.6 ЗДДФЛ, за които се следва данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ върху общата годишна
данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ.
След
извършен анализ на имуществото и финансовото състояние на К. през процесния
период 2012 г.-2016 г., ревизиращият екип е установил, че през 2013 г.
имуществото и финансовото състояние на лицето се е подобрило; лицето е
извършило разходи, които не съответстват на получените и декларирани за периода
доходи, т.е. установен е недостиг на парични средства в размер на
53 314.07 лева, което превишение е формирало данъчна основа да облагане по
чл.17 ЗДДФЛ. За последните ревизираното лице не е представило доказателства за
произход на средствата и ревизията ги е квалифицирала като доходи от други
източници по смисъла на чл.35, т.6 ЗДДФЛ, за които се следва данък по чл.48,
ал.1 ЗДДФЛ върху общата годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ. С решението на
директора на дирекция „ОДОП“ е извършена корекция за 2013 г. и задължението за
данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ е намален до размер 950.02 лева и дължими лихви за
просрочие в размер на 464.59 лева. Причината за това е, че сумата в размер на
53 314.07 лева участва в общия размер на наличните парични средства
към 31.12.2013 г., а е следвало да бъде изключена, тъй като същата не е приета
като източник на средства.
Като
съобразил всички източници на доходи, получени от Е.К., органът по приходите е
определил на К. допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна
основа, както следва: за 2012 г.-в размер на 2 098.76 лева; за 2013 г.-в
размер на 950.02 лева; за 2014 г.-1 717.45 лева; за 2015 г.- в размер на
2 049.87 лева и за 2016 г.-868.04 лева, ведно със съответната лихва.
След анализ
на представените от страните доказателства, съдът приема от правна страна
следното:
Предмет на
оспорване са определените допълнителни задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за следните периоди: за 2012 г.- 2 098.76
лева-главница и лихва-1 239.59 лева; за 2013 г.- 950.02 лева-главница и лихва-464.59 лева; за
2014 г.- 1 717.45 лева-главница и лихва-665.37 лева; за 2015
г.-2 049.87 лева-главница и лихва-585.44 лева и за 2016 г.-868.04
лева-главница и лихва-159.88 лева.
При издаване на ревизионния акт, органът по приходите е приел
наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК- т.1/ до
започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация/; т.2 /данни за укрити приходи/ и т. 7/
декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период/.
В изпратеното до жалбоподателя уведомление
по чл.124, ал.1 ДОПК е посочено, че са установени обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.1, 2 и 7 ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, за периода 01.01.2012 г.-31.12.2016
г., ще бъде определена по реда на чл.122 ДОПК-чл.124а ДОПК/л.107 от делото/.
В хода на съдебното производство е
извършена съдебно-счетоводна експертиза, резултатите, от която не опровергават
констатациите на органа по приходите.
Ревизионно
производство е проведено по реда на чл. 122 ДОПК, като основата
за облагане с данъци е определена въз основа на извършен анализ по чл. 122, ал.
2 ДОПК. В производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.
122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК е подкрепено
от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно
обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да
установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да
установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията на чл. 124, ал.2 ДОПК,
фактическите констатации на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай
тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
В хода на
съдебното обжалване, жалбоподателят не опровергава констатираното в ревизионния
акт.
Установени
са суми, представляващи получена субсидия от Държавен фонд „Земеделие“ за целия
ревизиран период, което обстоятелство не се спори от жалбоподателя. Не се спори
също, че жалбоподателят няма регистрация като земеделски производител. Недекларирането
на получени суми е достатъчно основание за
извършване на ревизия при особени случаи, арг. от чл.122, ал.1, т.1 ДОПК. Ревизията е установила,
че ревизираното лице не е декларирало доходи като земеделски производител, т.е.
получената от него субсидия не е използвана за извършване на стопанска дейност.
В този случай, субсидията е ползвана за лични нужди,
поради което облагането следва да се извърши по реда на чл. 35, т.6 ЗДДФЛ. В
посочената данъчна норма попадат доходите от източници, които не са изрично
посочени в ЗДДФЛ като облагаеми на друго основание, нито са визирани като
освободени от облагане в този или в друг закон. Облагаемият доход в този случай
е равен на брутната сума на придобития през годината доход /размера на
субсидията/, т.е. не е предвидено да се приспадат нормативно определени
разходи. В
този случай, правилно субсидията е третирана като друг източник на доход на
физическото лице - получател, съгласно чл.35, т.6 ЗДДФЛ, като за облагаем доход
е приета брутната сума на получената субсидия през съответната година.
Установено
е също, че през целия ревизиран период К. системно е получавала суми по личните
си банкови сметки от физически лица, като целта на тези вноски е неясна. Сумите
не са декларирани от лицето, което пък обхваща елементите на фактическия състав
на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК. Установено е, че за 2012 г. получените суми са общо
в размер на 18 257.00 лева; за 2013 г. - 6 432.00 лева; за 2014 г. -
12 662.50 лева; за 2015 г. - 15 986.70 лева и за 2016 г. - 4 755.00
лева. Обяснението на ревизираното лице са, че лицата: А.Х., М.Ю.М., Ж.А.Б., С.Ю.С.,
П.А.П., В.Е.Ш. са били служители в „Баргелло“ ЕООД. Чрез нейната банкова сметка
***лични градове. Фирмата е имала обекти в Русе, София, Габрово, Силистра,
Велико Търново и т.н. Същите суми са били предадени на управителя на фирмата,
били са оформени разходни/ приходни касови ордери. Лицата С. Р., К. Х., С. С., Ю. К., Д. Ж., M. Ca.- L.
- също са лица, свързани с „Баргелло“ ЕООД, с които фирмата е имала търговски взаимоотношения.
Защитната
теза на жалбоподателя е, че сумите са получени от клиенти на „Баргелло“ ЕООД и
във връзка с търговската дейност на дружеството. К. е била в трудовоправни
отношения с посоченото дружество на длъжност продавач-консултант и е
получавала, както суми от клиенти на дружеството по личните си сметки, така и
от служители на дружеството, получени от тях при изпълнение на служебните им
задължения. От дружеството „Баргелло“ ЕООД са представени приходни касови
ордери за приети от К. парични средства, с посочено основание „възстановяване
на фирмени средства“, които съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза са осчетоводени по дебита на сметка 501 /Каса в лева/ и по кредита
на сметка 499/Други кредитори/.
Дори
и да се приеме, че по някаква причина, жалбоподателят е получавал пари по
личните си банкови сметки, представляващи оборот от извършени продажби на
„Баргелло“ ЕООД, то същите е следвало да бъдат отчетени като приход на
дружеството, внесен в касата на дружеството от К.. От съставените в дружеството
счетоводни записвания не става ясно, каква е целта на внесените в касата на дружеството парични
средства. От една страна, използването на сметка 499 /Други кредитори/,
означава, че К. е кредитор на дружеството и последното има задължения към нея. От
друга, в противоречие с характеристиката на използваната сметка, посоченото
основание води до извод за погасяване на вече възникнало задължение на К. към
дружеството, като причината за това задължение остава неясна. Липсват счетоводни
документи и записвания за осчетоводяване на внесените от К. суми, като приход
на дружеството по сметки от група 70 /Приходи от продажби/, каквото е
твърдението на жалбоподателя.
Отделно
от това, в хода на ревизията е извършена проверка в ИС на НАП, ПП „СУП -
Регистрация на трудови договори“, при която се установява, че К. е назначена на
трудов договор в „Баргелло“ ЕООД на 16.12.2011 г. до 11.03.2013 г., а е
получавала суми от трети лица през целия ревизиран период 2012 г. до 2016
г.вкл. Това означава, че през периода 11.03.2013 г. -31.12.2016 г.
жалбоподателят лично е извършвала стопанска дейност без необходимата
регистрация и е реализирала приходи, които не е декларирала и съответно не са
били обложени.
Следва
да се отбележи, че за целия ревизиран период общият размер на допълнително
установения доход за облагане е формиран от установените при анализа на
паричните суми по личните банкови сметки на Е.Ф.К.: получена субсидия от
Държавен фонд „Земеделие“ и получени суми от третите лица. Съгласно чл.36 ЗДДФЛ,
годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като
облагаемия доход по чл.35 ЗДДФЛ, придобит през годината, се намалява с
вноските, които лицето е задължено да прави за своя сметка по реда на ЗЗО. В
конкретния случай, лицето не е било задължено да прави вноски за здравно
осигуряване/ЗО/ по реда на чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване, тъй
като е осигурено за получените доходи по трудови правоотношения. Поради това, правилно
данъчна основа на жалбоподателя за ревизирания период е формирана от данъчните
основи на получените доходи от трудови правоотношения, от субсидии и получените
суми от трети лица.
По изложените съображения, жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид
направеното искане, в полза на администрацията следва да се присъдят разноски в
общ размер на 1 154.00/хиляда сто петдесет и четири/ лева, представляващи
300.00/триста/ лева възнаграждение за вещо лице и 854.00/осемстотин петдесет и
четири/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл.160, ал.1, ДОПК, Административен съд Бургас, осми
състав:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.Ф.К. ***,
против ревизионен акт №Р-02000218005644-091-001 от 21.02.2019 г. на началник
сектор „Ревизии“-възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител
на ревизията, ТД НАП Бургас, частично потвърден с решение №81 от 17.05.2019 г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас, ЦУ
НАП, с който са определени допълнителни задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за следните периоди: за 2012 г.- 2 098.76
лева-главница и лихва-1 239.59 лева; за 2013 г.- 950.02 лева-главница и лихва-464.59 лева; за
2014 г.- 1 717.45 лева-главница и лихва-665.37 лева; за 2015
г.-2 049.87 лева-главница и лихва-585.44 лева и за 2016 г.-868.04
лева-главница и лихва-159.88 лева.
ОСЪЖДА Е.Ф.К.
***, да заплати на дирекция „ОДОП“ Бургас, ЦУ НАП, разноски в размер на 1
154.00/хиляда сто петдесет и четири/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва, в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: