Р Е Ш Е Н И Е
№303
гр.
Велико Търново, 24.10.2022
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести
състав, в открито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №190 по описа на Административния съд за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Жалбоподателят
И.С.З. *** е обжалвал заповед №З-ЦУ-547/4.4.2022 година на ИД на НАП, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и заповед
№133/6.04.2022 година на същия орган, с която е прекратено служебното му
правоотношение.
Жалбоподателят,
в жалбата си аргументира, че заповедта е издадена при съществено нарушение на
административно-производствените правила, не съответства на законовата цел,
противоречи на материалния закон и е формално незаконосъобразна.
По
отношение на формата на първата заповед се поддържа, че е нарушена разпоредбата
на чл.97, ал.1, т.4 от ЗДСл, тъй като липсва индивидуализация досежно времето и
мястото на претендираните нарушения, като освен това те не са формулирани като
изрични нарушения на служебната дисциплина. Прави се оплакване, че липсват
каквито и да са мотиви за посочената форма на вината при извършването на
съответните нарушения.
По
отношение на нарушаването на дисциплинарно-производствените правила се прави
оплакване, че ответникът не е спазил изискванията на чл.13а от ЗНАП с оглед
момента на откриването на деянията, претендирани като нарушения на служебната
дисциплина. Освен това се сочи, че при издаването на заповедта за налагането на
дисциплинарно наказания не е спазен процедурата на работата на дисциплинарния
съвет в разрез с изискванията на чл.96, ал.2 от ЗДСл. В тази връзка се прави
оплакване, че жалбоподателят не бил изслушан на този съвет, нито му е дадена
възможност да представи писмени доказателства. Дадените писмени обяснения не
заместват правото на устно изслушване на привлеченото към дисциплинарна
отговорност лице. При връчването на
заповедта не са представени доказателствата, които подкрепят фактическите констатации
в нея. Дисциплинарно-наказващият орган не се е съобразил със становището на
помощния орган – дисциплинарния съвет, като при налагането на по-тежко
наказание не е изложил аргументи.
По
отношение на прилагането на материалния закон, то в жалбата се сочи, че не е
съобразена нито тежестта на деянията, описани като нарушения, нито е съобразена
и мотивирана формата на вината, нито са съобразени обстоятелствата, при които
нарушенията са извършени. Всъщност според жалбоподателя, първата група
нарушения, свързани с дейността по установяване на административни нарушения
няма как да се извършат умишлено и изобщо да се третират като такива.
Делегацията на правомощия като наказващ орган не е укоримо неизпълнение на
служебни задължения и няма как да обоснове дисциплинарна отговорност. Не е
налице претендираното неосъществяване на контрол, като общото позоваване не е
достатъчно, за да се индивидуализира някакво нарушение по отношение на тази
група констатации. Освен това, в случая става въпрос за издавани преди повече
от две години АУАН, като е налице проявена погасителна давност. Сочи се и, че
констатираните прекратявания на административно-наказателни производства и/или
завършването им с предупреждения не може да се третира като укоримо
поведение. Не става ясно срещу кого са
водени тези производства, кои са конкретните обстоятелства при воденето им, а и
давността е погасена. Прави се оплакване и, че констатациите досежно
неправилното прилагане от страна на жалбоподателя на института на давността и
неправилното прилагана на норми от ДОПК, касаещи обезпечителното производство
изобщо не могат да обосноват неправомерно поведение, което да се третира като
дисциплинарно нарушение. По отношение на нарушенията, които са извлечени от
задълженията на жалбоподателя, свързани с управлението на персонала и ресурсите
също не представляват проява на нарушение на служебната дисциплина. Всъщност не
става ясно за които служители се отнасят цитираните в заповедта 14 случая на
назначаване без конкурс и 19 случая на преназначаване също без конкурс. Е са
индивидуализирани нито датите на тези случай, а и повечето от констатациите
касаят периоди, които са погасени по давност. Що се касае до нарушенията,
свързани с неупражнен контрол във връзка с Политиката за информационна
сигурност, то жалбоподателят поддържа, че всъщност и в този случай няма
нарушение, не са посочени поименно 77 служители, извършили неправомерен достъп,
по повод на който е налице и нарушение на служебната дисциплина. Всъщност
отговорността за извършването на този достъп е лично на тези служители, като по
отношение на тях така или иначе е реализирана дисциплинарна отговорност. И за
тези деяния давността е погасена,
В
открито заседание, чрез представителя си поддържа жалбата си, като претендира и
сторените по делото разноски в полза на представляващия го ***по чл.38, ал.2 от
ЗА, а в представената писмена защита доразвива и конкретизира аргументите си
досежно процесуалната, формалната и материално-правната незаконосъобразност на
оспорените заповеди.
Ответникът
по делото, изпълнителният директор на НАП отрича основателността на жалбата,
като в открито заседание чрез представителя си сочи, че са налице множество
нарушения на служебната дисциплина, обуславящи както налагането на
дисциплинарна отговорност, така и следващото се в този случай прекратяване на служебното
правоотношение. Допълнителни доводи, касаещи формалната, процесуална и
материалноправна законосъобразност на процесните заповеди излага в
представеното писмено становище от страна на процесуалния си представител.
Претендира разноски.
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срок срещу актове, неблагоприятни за
жалбоподателя. Следва да се отбележи,
че и двете заповеди са връчени на жалбоподателя на 07.04.2022 година /листове 42
и 43 от делото/, като видно от щемпела, положен върху жалбата, тя е депозирана
чрез ответника до съда на 21.04.2022 година, т.е. в преклузивния и решителен 14
дневен срок, като в случая е приложимо и правилото на чл.140, ал.1 от АПК.
По
същество съдът намира жалбата за основателна, а заповедите
за незаконосъобразни по изложените по-долу съображения.
Предвид събраните и преценени
поотделно и съвкупно доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
1)
В
резултат на извършена комплексна проверка в ТД на НАП – Велико Търново,
възложена със заповед №З-ЦУ-3238/2.11.2021 година, от ръководителя на
Инспектората на НАП е издаден доклад №93-00-406/28.01.201 година. Проверката е
извършена от общо 14 служителя – началници, държавни инспектори, главни
инспектори и прочие. Събрани са доказателства, приложени и по преписката,
събрана от съда.
2)
Констатациите
в този доклад са обособени констатации за функция „Контрол“, за функция
„Обслужване“, за функция „Събиране“, за функция „“Управление на човешките
ресурси“; за обжалваните актове/действия пред директора на ТД на НАП; за
провеждането на административно-наказателните производства; за проверката на
правомерността на осъществени достъпи в информационните масиви на НАП от
служители на териториалната дирекция;
3)
Съответно,
видно от съдържанието на доклада, за първата функция са обособени констатации
за причините за извършени промени в ИС „Контрол“, като е констатирано, че при
460 случая, в които е извършена промяна на автоматизирано определения екип или
орган по селекция няма причини, при което корекциита са неоснователни. Налице
са констатации и за спазване на сроковете при издаване на АПВ в срока по
чл.129, ал.3 от АПК. Констатациите са,
че са налице незначителни закъснения при издаването на АПВ и възстановяване на
сумите, с едно изключение. Анализирани са и отклонения в периода за
възстановяване по подадени СД по ЗДДС, като няма значими констатации за
неспазване на закона. Анализирани са
проверките за факти и обстоятелства, при които протоколите са
просрочени, като кардиналният извод е, че едва 2% протоколът е издаден след
срока. Анализирани са ревизионни преписки, по които ревизионните актова са
издадени след срока, като и тук извода е, че липсват актова, издаването на
които да е със значително закъснение. Анализирани са случаите на отводи и
самоотводи, като не са установени пропуски. Анализирани са и спрените
производства в дирекцията, като е направен извод, че един случай на закъсняло
издаване на ПУФО не е довел до вредни последици за фиска. Анализирано е
спазването на изисквания досежно процедура за налагане на ОМ при ревизия в
изпълнение на указания на директора на ДОДОП.Анализирано е и спазването на
указания във връзка с проверки в обекти, като в 94% не са налице отклонения от
писмо на ЦУ на НАП, а в 11 случая са открити отклонения. Констатирани са
пропуски пир изготвянето на протоколи по реда на чл.50 от ДОПК при осем случая.
Анализирани са предприети действия от страна на дирекцията по постъпили
сигналии жалби, вкл.и в офисите към дирекцията, като са констатирани
недокументирани действия, непроверени в пълнота данни по сигнала и косвена
информация, нарушена процедура К43, неполагане на усилия за изследване на
твърдения в сигнал и установяване на практика на даване на заплати без
документиране и прочие. Анализирано е спазването на указания досежно
проверяване на лица, които са посочили в балансите си големи касови наличности
и по – конкретно подхода, оценка на качеството на проверките на такива лица,
ефекта от проведените производстваи прочие. Анализирани са и ревизионните
актове, установяващи различен размер на задължения от предложените с
доклада. Кардиналните изводи са
систематизирани в 11 точки, като няма конкретно посочени пропуски и нарушения
от жалбоподателя.
4)
Констатациите
в доклада досежно функцията „Обслужване“ са систематизирани в констатации по
отношение на спазване на законоустановените срокове за издаване на
удостоверения по чл.74, чл.87 и чл.191 от ДОПК; констатации по отношение на
издадени откази за регистрация и дерегистрация по ЗДДС за ТД на НАП и
прилежащите офиси, като в направените изводи също не сочат на виновно поведение
на жалбоподателя.
5)
Констатациите
в доклада досежно функцията „Събиране“ са систематизирани в констатации по
отношение на качеството на действията и производствата спрямо длъжници със
събираем или частично събираем дълг над 100 000 лв., включени в списъка за
мониторинг; констатации спрямо реализиран мониторинг на производства спрямо
лица с дълг над 100 000 лв.; констатации спрямо реализиран мониторинг на
производства спрямо лица с дълг от 50 000 до 100 000 лв.; констатации
за погасени по давност задължения през 2020 – 2021 година; констатации по
отношение на основание за спрени, отложени и отменени търгове; наличие на
действия по обезпечаване и изпълнение на публични вземания към лица,
дерегистрирани по ЗДДС на основание чл.176, т.3 и т.4 от ЗДДС; констатации по
отношение на действията на публичните изпълнители по отношение на ЗЛ, на които
са наложени ОМ под формата на възбрани, запори и за които през последните две
години няма намаление с повече от 50% на общия размер на дълга спрямо общия
размер на дълга към 31.12.2019 година; констатации относно брой и причини за
ръчно превъзлагане на изпълнителни производства, без отсъствието на отговорен
орган по приходите; преглед на ЗЛ с наличие на издадени до банки запорни
съобщения по чл.202 от ДОПК, за които няма изпратено разпореждане за изпълнение
на съобщението. Направените изводи не касаят поведението на жалбоподателя, нито
към него, в качеството му на директор, са направени предложения.
6)
Констатациите
в доклада досежно функцията „Управление на човешките ресурси“ са
систематизирани в констатации по отношение на предоставени данни от дирекция
УЧР в ЦУ на НАП; констатации за назначаване на служители по служебно
правоотношение; констатации за назначаването на служители по трудови
правоотношения; анализ на резултати от проверка на преназначения на служители и
на преназначения на служители по ТПО; анализ на представени документи по
отношение на работни планове за 2019, 2020 и 2021 година, по отношение на
проведени процедури за конкурентен подбор, констатации по отношение на
постъпили жалби от служители на ТД на НАП във връзка с годишни оценки и оценки
за 2019 и 2020 години. В този случай са направени изводи за нередности и
пропуски от страна на и на директора на ТД на НАП.
7)
Констатациите
в доклада досежно обжалваните актове/действия на ОП и ПИ пред ТД на дирекцията
са систематизирани в следните части: осъществяване на процес по обжалване на
актове на ОП и ПИ пред директора на ТД на НАП; подход при проверките; решения,
при които са налице несъответствия с действащото законодателство и изразени от
ИД на НАП становища /посочени са пет решения, четири от които са издадени от
жалбоподателя/. Направен е извод, че в четири случая от 33 отменителни решения
са налице несъответствия с действащото законодателство и указния на ИД на НАП.
Направени са предложения до директора на ТД на НАП.
8)
Констатациите
в доклада досежно административно-наказателните производства са систематизирани
в следните части: организация на процеса; неиздадени в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН актове на АНО; издадени предупреждения и резолюции и изводи. В изводите са
налице констатации, че е при преценка на акта, с който да завърши
производството е налице принуда чрез употреба на власт, което е
незаконосъобразно и нецелесъобразно. Направени са изводи за липса в специален
регистър на 111 АУАН, като за тях бил изтекъл давностен срок, като всичко това
е резултат на неупражнен контрол от директора на ТД на НАП. Направен е извод, че независимо от делегиране
на правомощия в 52 случая на предупреждения и в 4 случая на резолюции за
прекратяване са налице подписи на жалбоподателя, като при две от резолюциите и
33 от предупрежденията заместниците не били отсъствали, при което е налице
нередност. В два от случаите било констатирано укриване на приходи и не било
налице маловажност и неправилно е приложен закона. Два от случаите пък
производството е прекратено неправомерно. Общата квалификация е за неупражнен
контрол от страна на жалбоподателя едновременно в две качества – като директор
и като АНО.
9)
Констатациите
досежно правомерността на осъществени достъпи в информационните масиви на НАП
от служиетли на дирекцията и прилежащите офиси до данни на служители на
Агенцията за периода от 1.1.2020 година до 2.11.2021 година са систематизирани
по следния начин: обща информация и селекция на записи за осъществени достъпи;
осъществени достъпи до СУП и в ИС „Събиране“ в различните офиси към ТД; изводи
за този раздел; установени нарушения на Политиката за мрежова и информационна
сигурност на НАП и останалите документи, регламентиращи правомерността на
осъществяваните достъпи до информационните масиви на НАП от служители и изброяване на служители, реализирали такъв
достъп в зависимост от броя задължени лица и предложения.
10)
Докладът завършва с изводи за нарушенията, които
според изготвилите го, е допуснал жалбоподателя. Те от своя страна са
систематизирани в четири пункта, като първият и третият пункт са разделени условно
на две, съответно вторият - на три отделни точки. Първият пункт нарушения са
такива по т.7 от т.V
Преки задължения от длъжностната характеристика, като първата подгрупа касае
заповед №617/15.06.2018 година за разпределение на отговорността между АНО и
делегираните от З. правомощия и констатираната практика при завършване на някои
административно-наказателни производства, а втората подгрупа касае факти на
неосъществен контрол от страна на З. и като директор и като АНО. Втората група
нарушения са на т.6, изискващи от ТД да издава предвидените в ДОПК актове,
както и други актове, предвидени в закон от т.Vреки задължения. Тук са
визирани неправилно прилагане на института на погасителната давност,
неизпълнение на изисквания, установени от разпоредбата на чл.195, ал.6 и 7 от ДОПК, допускане на разглеждане на жалби, от лица, които не са засегнати при производството
и допускане на разглеждане на жалби, които са просрочени. Третата група
нарушения, са свързаните с отговорностите на жалбоподателя по т. VII от
длъжностната му характеристика, свързани с управлението на човешките ресурси.
Съответно, първата група от тези нарушения касае според доклада неосъществяване
на ефективен контрол по отношение на законосъобразността на процеса на
организиране и провеждане на подбора от страна жалбоподателя чрез резолиране с
„да“ на направено от комисия за подбор за назначаване предложение на директор
на офис за обслужване след проведен подбор в нарушение на различни нормативни
актове, като нарушението не било изолирано с оглед установено в предходен
доклад на Инспектората досежно две лица, назначени при условията на несъвместимост.
Втората група касае приоритетно прилагане на конкурсното начало при назначаване
на държавни служители, като през проверявания период едва двама са назначени
след конкурс от общо 14 назначени. Освен това били от 19 назначени служители по
заместване без конкурс всички били преназначени на постоянни бройки, без да е
проведе такъв. Третата група касае пропуски при администриране на процеса,
свързан с изготвяне и документално оформяне на ИРП /индивидуални планове/ за
2019 и 2020 г. в случаите, в които ТД се явява контролиращ ръководител, като
тези пропуски касаят трима служители. При тях било констатирано полагане на
подписи на контролиращ ръководител и липса на подписи и на дати на такъв
ръководител при междинните срещи. Най – сетне, посочено е, че в нарушение на
т.17 от т.V
на длъжностната характеристика, е посочено, че според т.8.3.8 от политиката за
информационна сигурност са налице задължения за всички потребители на
информационните ресурси на НАП, като ръководителите на съответните звена са
отговорни техните служители да са запознати и да спазват тази политика за
мрежова и информационна сигурност /приложена по делото като доказателство/.
Били констатирани голям брой достъпи до идентификационни данни на други
служители на Агенцията, а и З. бил нееднократно сезиран за нарушение на
посочените правила, вкл. и чрез доклади на Инспектората от 16.05.2019 година,
доклад от 21.10.2020 година, ДОКЛАД ОТ 22.05.2018 година, доклад от 20.08.2018
година, доклад от 1.07.2020 година, доклад от 30.11.2020 година, становище на
Инспектората. Предложено е в крайна сметка този доклад да се изпрати в дирекция
УЧР за запознаване с констатациите и стартиране на дисциплинарно производство
срещу директора на ТД на НАП – Велико Търново. Към доклада са приложени общо 69
броя приложения, приобщени като доказателства и по делото.
11)
На 28.01.2022 година ответникът се запознава с
констатациите и предложенията в този доклад,ведно от положения подпис.
12)
На
18.02.2022 година ответникът нарежда дисциплинарния съвет, назначен с негова
заповед №З-ЦУ-2553/22.07.0221 година, да образува дисциплинарно дело срещу
жалбоподателя във връзка с дисциплинарните нарушения, констатирани в посочения
доклад. Заповядано е да се разгледа дисциплинарното дело и да се представи на
ИД на НАП решение в съответните срокове по чл.96, ал.4 от ЗДСл.
13)
На 23.02.2022 година този дисциплинарен съвет
провежда заседание, видно от представения протокол . в протокола е цитиран
гореописания доклад на Инспектората, като са групирани четири групи нарушения,
както следва: А/ нарушения
във връзка с организацията на административно-наказателните производства,
изложени в раздел Е, т.1 от доклада; Б/ нарушения във връзка с констатациите за
неиздадени в срока по чл.34, ал.3 от
ЗАНН актове от АНО, изложени в раздел Е. „Административнонаказателни
производства“, т.2 от доклада; В/ нарушения във връзка с констатациите за
неправомерно издадени предупреждения и резолюции за прекратяване, изложени в
раздел Е. Административнонаказателни производства, т.3 от доклада и Г/ нарушения
във връзка с констатациите за неправомерен достъп до информационните ресурси,
изложени в раздел Ж от доклада, всички точки. Прието е, че е нарушена
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП, както и чл.11, ал.2 от този закон.
Преповторени са изводите за нарушения на длъжностната характеристика, както са
изведени в доклада. Прието е, че за първата група нарушения става въпрос за
нарушения по чл.89, ал.2, т.3 от ЗДСл, за втората група нарушения става въпрос
за нарушения по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, за третата група нарушения става
въпрос за нарушения по чл.89, ал.2, т.3 от ЗДСл и за четвъртата група нарушения
става въпрос за нарушения по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. Всички нарушения са
извършени виновно според съвета.
14)
Въз основа на посоченото е издадено решение №Р-ЦУ/22/09.03.2022
година с което Дисциплинарния съвет предлага на ответника З. да бъде наказан с
наказанието „понижаване в по-долен ранг за срок от една година“ по чл.90, ал.1,
т.4 от ЗДСл.
15)
С писмо от 18.03.2022 година жалбоподателят е
поканен да бъде изслушан от ИД на НАП на 22.03.2022 година.
16)
От представеният протокол /лист 171 от делото/
се установява, че жалбоподателят се е явил на посоченото изслушване, което се е
провело. Даден е срок до 28.03.2022 година 10 часа да представи писмени обяснения,
което се установява както от протокола, така и от представената покана до З.. На
29.03.2022 година са постъпили подробни писмени обяснения от З.. Смисълът им е,
че производството е незаконосъобразно започнало от една страна, като от друга страна
всички посочени пропуски и констатации не представляват по същество
дисциплинарни нарушения. Дадени са и обяснения, за които в протокола на съвета
няма констатации за това, че те са квалифицирани от този помощен орган като
дисциплинарни нарушения.
17)
Видно от резолюцията върху докладната записка
на Дисциплинарния съвет от 9.03.2022 година, ИД на НАП е посочил, че не приема
решението на тази помощна институция.
18)
Съответно, на 4.04.2022 година са издадени
двете заповеди., връчени на 7.04.2022 година, като в заповедта за дисциплинарно
наказание са възпроизведени буквално изводите на Дисциплинарния съвет за
констатираните от този орган нарушения, възпроизведени са изводите, посочени в
доклада на Инспектората досежно нарушения, свързани с управление на персонала и
ресурсите. За да мотивира по-тежко наложеното наказание на жалбоподателя, ИД на
НАП е приел, че, на първо място видно от проконтролираната от самия него оценка
на изпълнение на изискванията за длъжността на жалбоподателя за предходната
година, във формуляра било посочено неприемливо изпълнение и въпреки, че
предходната оценка е била най – висока, посоченото било показателно за
непоследователност в качеството на изпълнение, като на второ място е посочено,
че противно на становището на съвета, ИД на НАП счита, че нарушенията, отразени
в раздела Д Обжалвани актове/действия на органи по приходите и публичните
изпълнители, цитирани в доклада на юинспектората също представлявали сериозни
дисциплинарни нарушения, при мотивите, които ИД е изложил.
Посочените обстоятелства се
установяват от представената пред съда преписка и събраните в хода на съдебното
дирене доказателства.
Заповедта за налагането на
дисциплинарното наказание, както и заповедта за прекратяването на служебното
правоотношение, са издадени от компетентен по степен и материя орган по смисъла
на чл.13, ал.1 от ЗНАП във връзка с чл.92, ал.1, съответно с чл.107, ал.1 от
ЗДСл.
Заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание съдът преценява като формално законосъобразна. В нея,
макар и несистематизирано и разпръснато са изложени съобразените от ДНО
фактически и правни аргументи, които са
довели до разпоредения резултат.
Заповедта, с което е наредено
служебното правоотношение е също формално законосъобразна, доколкото отговаря
на изискванията на нормата на специалния закон – чл.108, ал.1 от ЗДСл.
Що се касае до формата на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, то съобразима е
разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДС. В процесната заповед за дисциплинарно
наказание тези изисквания са изпълнени, тъй като са посочени имената и
длъжността на наказващият орган, датата на заповедта, имената и длъжността на
наказания държавен служител, описани са /както се отбеляза несистематизирано и
неструктурирано/ извършените нарушения, които според дисциплинарно наказващият
орган са под формата на действия и бездействия, проявено през периода, проверен
от Инспектора, описани са схематично обстоятелствата, при които това поведение
е обективирано, описани са и потвърждаващите го според дисциплинарно – наказващия
орган доказателства.
Посочени са кои служебни
задължения според ответника са нарушени виновно, както и вида на наложеното
дисциплинарно наказание и основанията за налагането им.
Съдът счита, че при издаване
на заповедта за дисципилнарно наказание е допуснато нарушение на административно-производствените
правила.
На първо място следва да се
отбележи в това отношение, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за
нарушаване на тези правила с оглед неспазване на института на давността по
чл.13а от ЗНАП и по – конкретно при неспазването на установения двумесечен срок
по чл.13а, ал.2 от ЗНАП. Действително, в този закон не е уредено спирането на
тези срокове, но институтите на спирането им са уредени съответно в чл.194,
ал.3 от КТ и чл.94, ал.3 от ЗДСл, като те са субсидиарно приложими.
Както правилно отбелязва
ответникът в писмените си бележки по делото, от разпечатката, представена с
преписката /лист 189 от делото/ се установява, че в периода 27.01.2022 година
до 5.02.2022 година /общо 10 дни, от които седем работни/, З. е бил в отпуск.
Съответно ИД на НАП се е запознал с констатациите в доклада на 28.01.2022
година, като е следвало най – късно до 28.03.2022 година /при спазване на
двумесечния срок по чл.94, ал.3 от ЗДСл/ да издаде заповедта. Тя е издадена на
4.04.2022 година, т.е. седем календарни дни след 28.03.2022 година, но предвид
ползваната отпуска от жалбоподателя следва да се приеме, че срокът не е
изтекъл.
Неоснователно е и друго оплакване,
касаещо неспазване на изискванията за провеждане на дисциплинарното
производство, установени с разпоредбите на чл.93, ал.1 и 2 от ЗДСл. Както съдът
посочи, на жалбоподателят е дадена възможност да представи своите писмени
обяснения, като от коментирания по – горе протокол се установява и, че е проведена
среща с ответника, на която жалбоподателят е изслушан. Неотразяването на
съдържанието на самото изслушване не е съществено нарушаване на дисциплинарното
производство, щом факта на провеждането и на изслушване на жалбоподателя е
налице.
Според разпоредбата на чл.96,
ал.3 от ЗДСл “Дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети.
Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на
основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на
съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание.“. Съответно ал.4
задължава този орган да представи в 7 дневен срок решението на ДНО. От логиката
на тази разпоредба следва, че ДНО във всички случаи следва да съобрази
посоченото решение на Съвета.
Действително, нито една
разпоредба на ЗДСл не заставя ДНО да действа въз основа на посоченото решение
на Съвета, но в случаите, при които положението на подведеното към
дисциплинарна отговорност лице/служител се влошава чрез налагане на наказание въпреки
становище за липса на нарушение или чрез определяне на по-тежко наказание при
наличие на становище за по-леко като вид и размер такова, следва ДНО да изложи
в акта си доводите, фактите и обстоятелствата, които са послужили за мотивиране
на утежняване на положението на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице
с аргумент от принципите, посочени в чл.6 от АПК.
В процесният случай ДНО е
изложил неотносими към претендираните в заповедта му нарушения, свързани с
дадената оценка при атестирането на държавния служител за 2021 година. От една
страна, посочената атестационна оценка, визирана в представения формуляр за
оценка на длъжността, е поставена в резултат на незаконосъобразно проведена
процедура, най – малкото поради това, че - както правилно поддържа жалбоподателят
- не е провеждана междинна среща с него по смисъла на чл.12 от Наредбата за условията и реда за оценяване
изпълнението на служителите в държавната администрация, като не е спазено и
изискването за мотивиране в съответствие с изискването на чл.18 от Наредбата.
От друга страна, посочената оценка не е аргументирана с конкретно непостигнати
цели по работния план или с конкретно посочени случаи, представляващи дефицити
на такива компетентности, които са и едновременно претендирани като нарушения.
Всъщност във формуляра е посочено единствено в бланкетно - канцеларски стил, че
по отношение на целите, посочени в индивидуалния работен план служителят не бил изпълнил преобладаващата
част от тях на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като
неизпълнението било предизвикано от обстоятелства, зависещи от него, а при
изпълнение на служебните си задължения, служителят демонстрирал за
преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение,
неотговарящи на изискванията.
Заповедта не съответства на
материалния закон.
Налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение“ следва да е функция на точното прилагане на изискването
на разпоредбата на чл.91 от ЗДСл във връзка с разпоредбата на чл.89, ал.2 от
ЗДСл.
Видно е от мотивите на
заповедта за дисциплинарно нарушение, че претендираните като извършени от
жалбоподателя дисциплинарни нарушения са систематизирани въз основа на
групирането им в доклада на Инспектората, като са буквално възпроизведени
всички констатации на този орган.
Първата такава група е
нарушенията, които са свързани с организацията, осъществяването и контрола
върху административнонаказателните производства. Тази група от своя страна
условно е разделена на три подгрупи:
-
Първата
подгрупа е именувана „нарушения, свързани с организацията на дейността по
установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания“. За тях е прието, че те нарушават изискванията на т.7 от
раздел V на
длъжностната характеристика „Преки задължения“, като те били извършени
умишлено. Според ДНО става въпрос за реализиране на състава на чл.89, ал.2, т.3
от ЗДСл.
-
Втората
подгрупа е именувана „Нарушения по осъществяване на контрол във връзка с
производствата по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания в ръководената от жалбоподателя дирекция. За тях е
прието, че те също са в разрез с посочените точки от длъжностната му
характеристика, извършени са непредпазливо и става въпрос за реализиране на
състава на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл.
-
Третата
подгрупа е именувана „Нарушения на служителя в качеството му на
административно-наказващ орган на разпоредбите на ЗАНН и на материалния закон в производствата по
установяване на административни нарушения и налагане на административни
накацания. И тук става въпрос за състава на чл.89, ал.2, т.3 от ЗДСл и за
умишлено според ДНО деяние.
Съдът не споделя посочените
изводи. Разпоредбата на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл сочи, че е дисциплинарно
нарушение неизпълнението на служебни задължения. Тълкуването на нормата през
призмата на логиката и опитните правила води до извод, че става въпрос за
поведение, което е изразено чрез бездействие, тогава, когато по силата на
служебните задължения на съответния служител, които са част от неговите
функционални задължения или правомощия, описани в нормативен акт или длъжностна
характеристика, той е бил длъжен да действа, съответно да ги упражни. Според
т.7 от Раздел V на
длъжностната характеристика на З., пряко задължение на директора на ТД на НАП е
установяване на административни нарушения и издаване на наказателни
постановления. Следва да се посочи обаче, че това му задължение по
характеристика следва да е предвидено в закон по аргумент от чл.47 от ЗАНН.
Видно е от констатациите, касаещи втората подточка, според ДНО се касае до
невписване в регистър актове и непредприемане на действия за съставяне на
наказателни постановления. Невписването на АУАН в нарочен регистър не е сред
задълженията на наказващият орган и не е част от посоченото в длъжностната
характеристика. По отношение на описаните в заповедта случаи, при които
административно-наказателното производство е спряно, то това няма отношение към
правомощията на наказващият орган по аргумент от чл.46, ал.3 от ЗАНН в
приложимата му редакция. Няма как да се вменява отговорност на
административно-наказващ орган за изтичането на давностни срокове по чл.34 от ЗАНН, за които е ясно, че касаят случаите, в които този срок е изтекъл преди
издаването на АУАН или преди производството по установяване на нарушението да
бъде възобновено за издаване на такъв акт след спирането му. Що се касае до
изтичането на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, то следва за яснота на ответника да
се маркира, че пресичането на изтичането на този давностен срок от страна на
АНО /в случая това е жалбоподателят/ е функция от изпълнението на изискванията
на чл.52, ал.1 от ЗАНН в релевантната му редакция. В описаните в заповедта
/доклада на Инспектората/ случаи липсва такъв, който да сочи, че не са
упражнени правомощията на наказващ орган от жалбоподателя в инструктивните
срокове, посочени в тази разпоредба на ЗАНН. В нито един от посочените случаи
не е налице правомощие на З. да започне някакво производство по установяване на
АУАН, което той поради користна или друга причина да не е изпълнил. Случаите,
когато вместо НП е издадени резолюция за прекратяване на производството също не
представляват неспазване на изискването по длъжностна характеристика, доколкото
АНО в производството по налагане на административни наказания във функционален
аспект представлява юрисдикционен орган, действащ въз основа на закона и по
вътрешно убеждение, като ЗАНН му позволява да упражни такова правомощие по
аргумент от чл.54 от този закон.
Според разпоредбата на чл.89,
ал.2, т.3 от ЗДСл, която касае другите две подгрупи от претендираните
дисциплинарни нарушения „дисциплинарни нарушения са неспазване кръга на
служебните правомощия“.
По отношение на първата
подгрупа е установено според ДНО, че жалбоподателят неточно и превратно е
изпълнявал собствената си заповед №617/15.06.2018 година, според която
резолюции за прекратяване на административно-наказателните преписки и за
освобождаване от АНО се издават от посочените в тази заповед заместник
директори, в случаите, когато директорът на ТД на НАП е наказващ орган. ДНО се е позовал на
обясненията на З., който пък се е позовал на вътрешноведомствена процедура К39,
като е посочил, че се съобразява с проекта за акт, подготвен му от служители в
съответния отдел /който може да е постановление или резолюция/ и след това –
ако това е предвидено в този проект, препраща същия към заместника си. На
практика според ДНО е налице превратно упражнена власт, доколкото във всички
случаи решението се взимало от З., а заместниците му били само технически
изпълнители, които не проявяват
собственото си делегирано им правомощие. Обратно на тези констатации обаче, от
разпита на свидетелката К. /работила в системата на НАП/ се установява, че
липсва намеса на директора в работата на отдел „Обжалване“, изготвящ
съответните проекти, а по делото буквално няма никакви данни за промяна на
резултата по такъв проект на акт /независимо дали е проект за резолюция или за
постановление/ по нареждане на жалбоподателя от посочените в заповедта за
оправомощаване лица, респ.органи. Тук е уместно само за пълнота да се посочи,
че с оглед нормите на чл.37 от ЗАНН твърдяното от ответника като преднамерена
злоупотреба с власт е възможно само в два случая: ако специалният закон
предвижда издаването на НП /а оттам и на резолюцията за прекратяване или за
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН/ да става единствено от директора на
ТД на НАП, без възможност за делегиране на такова правомощие, или, когато това
е станало извън делегирано от друг орган такова правомощие чрез пределегиране
на правомощието на АНО. В случая сочените от ДНО органи са определени като
такива с негови заповеди от 17.05.2018 година и от 28.08.2020 година. В нито
един от анализираните в заповедта/доклада случаи не е установено несъмнено и
безспорно, че З. е оказвал влияние с цел тези органи превратно да упражнят
правомощието си.
По отношение на третата подгрупа е установено
според ДНО, че са издадени неправомерно резолюции за прекратяване и за
освобождаване от административно - наказателна отговорност. В този случай не
става ясно как именно жалбоподателят е нарушил сочената точка 7 от раздел V на
длъжностната си характеристика и по този начин е нарушил кръга на служебните си
правомощия, след като в качеството си именно на АНО е издал 935 наказателни
постановления, 52 резолюции за освобождаване от административно-наказателна
отговорност и 4 резолюции за прекратяване на производството. Както съдът
отбеляза впрочем, дали да са налице предпоставки за прилагане на чл.28 или
чл.54 от ЗАНН е въпрос на прилагане на закона при преценка на доказателствата и
на вътрешно убеждение, а не на неспазване на кръга на служебни правомощия
съгласно посочената длъжностна характеристика. Ако в тези случаи не става
въпрос за превратно упражнена власт или за престъпно деяние /каквито данни
липсват/, то прилагането на закона не представлява противоправно деяние под
формата на дисциплинарно нарушение, с което се нарушава служебната дисциплина.
Втората голяма група претендирани нарушения
касае, както се отбеляза, случаите, при които според ДНО става въпрос за актове
на жалбоподателя, които били в противоречие с действащото законодателство и
указанията на НАП. Прието е, че в 4 от общо 33 отменителни решения З., действайки
като решаващ орган по реда на чл.267 от ДОПК, не е приложил правилно закона и
указанията на НАП. В първият случай според ответника става въпрос за неправилно
прилагане на института на погасителната давност досежно института за лихвите,
във вторият случай ставало въпрос за неправилно прилагане на нормите на чл.195
от ДОПК и неправилно допускане до разглеждане на две недопустими жалби по
същество. Посочено е, че по този начин жалбоподателят е нарушил изискването на
т.6 от Раздел V на
длъжностната характеристика. Съответно, това е квалифицирано като проявление на
състава на чл.89, ал.2, т.3 от ЗДСл.
Съдът не споделя посочените
виждания и аргументи на ответника. Според т.6 от раздел V на
длъжностната характеристика директорът на дирекцията издава предвидените в ДОПК
актове, както и други актове, предвидени в закона. За да е налице неспазване на
кръга на правомощията на плоскостта на това изискване на закона, следва
директорът на ТД на НАП или да издава актове, за чиито издаване той не е
компетентен или с користна цел и превратно да издава такива актове в разрез с
изискванията на закона. В конкретният случай на критика са подложени правните
аргументи на З., които са мотивирали издаването на решенията с един или друг
краен правен резултат. Посоченото обаче не представлява произнасяне извън
рамките на правомощията му, очертани в длъжностната характеристика и в
процесуалния и материалните закони, като от друга страна не са установени
факти, които да сочат, че цитираните четири решения са формирани с оглед
осъществяване на преследвана користна цел и при превратно упражняване на
правомощия. В това отношение следва да се отбележи, че според чл.4 от ДОПК,
който прогласява общ принцип, приложим във всички производства по ДОПК, „Органите
по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството
самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат
само въз основа на закона.“. В този смисъл прилагането на закона не следва да
се разбира единствено като правомощие за издаване на актове от страна на жалбоподателя
като директор на териториална дирекция, които са единствено благоприятни за
публичните изпълнители и за НАП, но в никакъв случай не следва да са неблагоприятни
за адресатите си. На още по-малко основание може да се критикува жалбоподателя
за актове, в които е съобразил определена съдебна практика и това да се счита
за поведение, при което е налице нарушаване на служебна дисциплина чрез
нарушаване на кръга от служебните правомощия на жалбоподателя.
Третата голяма група от
претендирани нарушения, както впрочем се констатира по-горе, касае отговорностите
на жалбоподателя по управление на персонала и на ресурсите. Тези констатации са
разделени условно на три подгрупи, като за всички е прието, че с поведението си
З. нарушава т.VII от
длъжностната си характеристика. За първите две подгрупи е прието, че
деянието/деянията/ са умишлени, като последната подгрупа касае непредпазливи
деяния. И в тези случаи е прието, че се касае за състава на чл.89, ал.2, т.3 от
ЗДСл.
Първата подгрупа касае неспазване на
приоритетното начало при прилагане на конкурсна процедура при назначаване по
заместване на служители по заместване. Едва двама са постъпили на държавна
служба след конкурс, а 19 от назначените по чл.15 от преназначените на
постоянна бройка са преназначени на тази бройка, без за тях а е приложен
конкурентен подход. От тези объркани мотиви не става ясно кое именно задължение
на жалбоподателя по т.VII
от длъжностната
му характеристика, според която касае участието му в организацията,
ръководството и контролиране на дейността на ТД, подбор на служители, въвеждане
в работата и обучение на служители и оценка на трудовото изпълнение. Дори и да
се приеме, че ДНО е имал предвид втората точка, то в случая няма налице
неспазване на кръга на служебните правомощия, доколкото подбора на служители е
именно в кръга на тези правомощия. От друга страна, в самата заповед е посочено
изрично, че назначаването без конкурс по реда на чл.15 от ЗДСл от „формална“
гледна точка не било нарушение на нормативни разпоредби, но следвало да се
разглежда в контекста на въздействието, което имало върху останалите служители.
В този смисъл е цитирано писмо на УЧР /очевидно става въпрос за дирекция,
отговорна за управление на човешки ресурси/, което на 25.05.2010 година разяснявало, че
назначаването приоритетно следвало да се извърши чрез конкурс. Цитирани са две
назначения, едното от които касаело лице, което било в условия на
несъвместимост по ЗНАП. Цитирани са и констатации от доклада на Инспектората,
които касаят началник на сектор, който е пряк началник на посочените две лица,
както и липсата на присъствена книга и прочие. Тези констатации по никакъв
начин не могат да се обвържат с посоченото неспазване на изискването за подбор
на персонала или за въвеждане в работата и обучение на служители.
Констатираният случай на несъвместимост би могъл да бъде вменен на З.
единствено ако последният е игнорирал грубо изискването на разпоредбите на
чл.35 и чл.36 от ЗПКОНПИ, за каквото бездействие или действие по преписката
няма данни. В какво именно се състои умишленото поведение, довело до
противоправен резултат не става ясно, след като самият ответник признава, че
прилагането на назначаването на служители в НАП без конкурс не противоречи на
закона по аргумент от чл.15 на ЗДСл.
Втората подгрупа касае
неосъществяване на контрол по отношение на законосъобразността на процеса на
подбора от страна на З., изразяващ се в поставяне на резолюция „да“ върху
Приложение 6а върху направено предложение от комисията по подбора за
назначаване на директор на офис за обслужване в Ловеч след проведения
конкурентен подбор след нарушаване на ЗДСл и НУРОИСДА и процедура. След тях З.
бил издал и заповед за преназначаване. И в този случай не става ясно как именно
това поведени есе вписва в неизпълнението на задължението за подбор или в
неизпълнението на задължението за въвеждане в работата и обучение на служители,
които му въвежда длъжностната характеристика. Всъщност в заповедта е описана
хронологията на назначаването на директора на офис Ловеч при ТД на НАП – Велико
Търново, от началния момент – докладната записка на З. за свободната бройка и
за служителя, който я изпълнява, през предложението да се стартира процедура по
конкурентен подбор и предложен обхват на този подбор, до предложението
посоченият служител да се допусне до участието в този подбор. При това
положение е прието, че не било спазено изискване на утвърдена процедура, тъй
като липсвало предложение на заместник териториалния директор. Въпреки това ИД
на НАП /ответникът/ уведомил З. за разрешаване на процедурата, одобрявайки
обхвата на предложения подбор. З. определил комисия, като обявата за подбора
била публикувана. Инспекторатът бил открил при проверката, че неправилно бил
определен обхвата на подбора. При това според комисията поискания и одобрен от
дирекция УЧР обхват на подбора не съответствал на чл.36, ал.2 от ЗДСл, както и
принципът за повишаване на йерархията, визиран в чл.25, ал.1 от НУРОИСДА.
Следва да се констатира, че в този случай З. е действал при подбора по одобрен
от директора на УЧР обхват, при което за него е съществувала увереност за това,
че действията му са съобразени най – малкото с изискванията на процедурата УЧР 3.
От друга страна, и в случая става въпрос за тълкуване на норми на ЗДСл единствено
според разбиранията на ответника. Чл.36, ал.2 от ЗДСл се намира систематично в
Раздела, касаещ правата на държавния служител, а процедурата по преназначаване
в същата администрация се съдържа чл.82 от този закон, като основната хипотеза
изисква единствено съответният служител да отговаря на изискванията за
длъжността и да е изразил съгласието си. Съответно, процедурата и тези
изисквания са доуредени в разпоредбите на чл.30 и чл.31 от Наредбата, като и
там няма императивно изискване кандидатът да е упражнил правото си по чл.36,
ал.2 от закона, а единствено изискване да отговаря на условията за
съответната длъжност и определени атестационни оценки и ранг. В конкретният
случай от заповедта /доклада на Инспектората/ по никакъв начин не става ясно
как с посоченото поставяне на резолюцията и заповедта за преназначаване са
нарушени от З. тези нормативни изисквания, вписващи се според ДНО и в
задължението му по длъжностна характеристика.
Третата подгрупа от тази група
нарушения обхваща установяването на пропуски при администриране на процеса,
свързан с изготвяне и документалното оформяне на работни планове към
формулярите за годишното оценяване на служителите от дирекцията. Всъщност,
става въпрос за нарушения при атестирането на осем служители в рамките на 2019,
2020 и 2021 година. Следва обаче да се констатира, че дори ида се приемат
нарушенията за липса на полагане на подпис на контролиращ ръководите върху
работните планове на служителите Б., Л.
- П. и И., то става въпрос за одобряване на работните планове през 2019
година, като при съобразяване на ползваните от З. отпуски, за тези нарушения е
изтекъл двугодишния давностен срок по чл.13а от ЗНАП.
Действително, в останалите случаи
може да се приеме, че З. небрежно не е изпълнил служебни задължения /а не както
е приел ДНО, че става въпрос за неспазване на кръга на правомощията му/, но
само тези нарушения нито имат съответната тежест, нито констатирани настъпили вредни
последици, които да ги правят тежки и наказуеми с най – тежкото дисциплинарно
наказание по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл.
Последната голяма група нарушения,
която е мотивирана в заповедта, касае неизпълнение и на други задължения,
възложени му от висшестоящ орган, което е квалифицирано като неизпълнение на
изискванията на т.17 от раздел V от
длъжностната характеристика на З., във връзка с т.8.3.8 от Политиката за
сигурност на НАП. Посочено е, че тази група деяния /деянието по лексиката на
заповедта/ са извършени непредпазливо.
Всъщност, видно от констатациите в
доклада на Инспектората и в заповедта за дисциплинарно наказание, от една от
дирекциите на НАП е поискано предоставяне на информация за достъпа на
служителите до масивите на агенцията, като директорът на тази дирекция е
предоставил такава информация. Връчени били искания за писмени обяснения до
служителите /сред които по данни от преписката не е директора на ТД на НАП
–В.Търново/, като въз основа пък на тези обяснения са изпратени до съответните
служители електронни съобщения до онези служители, чиито данни са достъпвани от
други служители. Представени са различни обяснения, като е изискано да се
потвърди дали действително съответният служител е бил съгласен колега да ползва
правото му на достъп. Установено е в резултат на анализа, че 77 служители от
дирекцията във В.Търново осъществили неправомерен достъп в проверявания от
Инспектората период. Прието е, че непредприемането на действия по общо 6
доклада и едно становище, З. е нарушил правилата по т.9.3.1 от посочената
политика и т.4, буква „е“ от Правилата за достъпа до информационни услуги на
НАП, понеже това представлява липса на контрол и неглижиране на този проблем в
дирекцията. З. е бил многократно сезиран за нарушаване на посочените правила,
но не е предприел съответните управленски мерки.
Тези доводи са неприемливи.
Според т.17 от Раздел V на
длъжностната характеристика териториалният директор изпълнява и други
задължения, възложени му от висшестоящият орган. Според ЗНАП, два органа са
висшестоящи на териториалния директор и това са ИД на НАП и заместниците му –
вж. чл. 7, ал.1 от ЗНАП. По делото няма нито едно писмено доказателство или
показания на свидетели, които да установяват, че тези органи са възложили на З.
в качеството му на директор на дирекцията
конкретни функционални задължения във връзка с предотвратяването на
нерегламентирани достъпи от служители на дирекцията до информационните и
масиви.
В Политиката за мрежова и
информационна сигурност е посочено изрично и недвусмислено, че всяко действие
на потребител, несъответстващо на тази политика, което води до разкриване,
нарушение на целостта, достоверността и наличието на информация в електронен
формат или на информационен актив, е обвързано с предприемането на
дисциплинарни мерки, включително прекратяване на служебните, трудовите или
договорните взаимоотношения, както и търсене на имуществена или друга
отговорност - т.5,2. В т.8,3 изрично е
отбелязано, че отговорни за реализирането и контрол на изпълнението на
Политиката, както и за вземането на решения по стратегически въпроси, свързани
с мрежовата информационна сигурност са общо седем звена, като под линия е
отбелязано, че детайлните задължения и отговорности на посочените звена са дадени
в съответните специализирани документи, част от които са и длъжностните
характеристики, правила и процедури. Поведението на жалбоподателя би могло да
бъде отнесено към звеното „Потребители“. Описаните факти и обстоятелства обаче
не могат да се отнесат към нарушаване на правилата нито по т.1 от пункт 8,3.8,
нито по т.2, която съдържа единствено общо и бланкетно формулирано правило. Задължение
на жалбоподателя в качеството му на директор на ТД на НАП е като ръководител на
съответното звено /потребители в ТД/ да запознае служителите с правилата и
последните да ги спазват. Неспазване от потребител на изискванията на Политиката
при липса на контрол обаче според самата нея /т.5,2/ не е непременно основание
ръководител на звеното да носи някаква отговорност, тъй като според съдържанието
и, носенето на отговорност е за действие на потребител, което води до
разкриване, нарушаване на целостта, достоверността и наличието на информация
в електронен формат или на информационен масив, а не се и твърди и доказва, че
съответната информация в резултат на т.н. достъп е разкрита на трети лица или
нейната цялост и достоверност са нарушени /както в например при общоизвестният
случай, при който информацията на милиони потребители на услугите на НАП беше
разкрита/.
От друга страна, в самата
политика е изрично вписано, че само специални служители ще имат право да
ползват технологията на наблюдение на мрежата, работните данни и събитията по
сигурността.
От показанията на свидетеля М.
се установява, че при всяко постъпване на сигнал или предложения във връзка с
нерегламентирания достъп на служителите до информационните масиви, се образува
преписка, която му се разпределя в качеството му на служител по сигурността на
информацията, като се изискват писмени обяснения, като дори и при липса на
нарушения служителите са предупреждавани да спазват политиката на информационна
сигурност. Сочи и, че няма как да се контролира дали всеки служител не достъпва
информация на друг, за да предостави данни на потребител, а на всички
служители, за които става въпрос в доклада е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Тези показания съдът изцяло кредитира с оглед на
обстоятелството, че свидетелят дава неблагоприятни за ответника показания,
въпреки функционалната и служебната си зависимост от него.
От своя страна свидетелката с.
сочи в показанията си, че практически директорът на ТД няма как да контролира
достъпите, а информацията се засича от специална дирекция, както и от служители
на Инспектората, като тези и показания имат висока стойност и следва да се
ценят. Останалите и показания следва да се преценяват в светлината на
заинтересоваността и с оглед на функционалната и зависимост от ответника, като
съдът намира, че те нямат висока доказателствена стойност и не установяват нещо
различно от данните по преписката и тези, които се съдържат в доклада на
Инспектората.
Всъщност, както правилно сочи
жалбоподателят в писмената си защита, от тази част на мотивите от заповедта не
става ясно какво именно конкретно поведение е следвало да предприеме той в
служебното си качество по отношение на констатираните 77 случая на
нерегламентиран достъп до информационните масиви и кога е следвало да
предприеме това поведение – вж. чл.97, ал.1, т.4 от ЗДСл.
Следва да се посочи в този контекст,
че в заповедта на ответника наведените доказателства и доводи от жалбоподателя
за предприетите от него действия по повод на шестте доклада, изобщо не са
коментирани. От преписката обаче се установява, че по повод на доклада от
22.05.2018 г. /нарушенията по който така или иначе не са конкретизирани, за да
се установи дали не изтекъл 2 годишния
давностен срок/ е била налице резолюция от21.06.2018 година за одобряване на
предложеното от Инспектората, като е изпратено напомнително до всички
служители. С констатациите по доклада от 21.10.2020 година въобще не е бил на
разположение в дирекцията. В доклада от 20.08.2019 година е установен
неправомерен достъп до информационен масив на само един служител, като за един служител са и констатациите в
докладите от 1.07.2020 година и 16.12.2020 година.
При това положение съдът
намира, че и в тази част заповедта не съответства на изискванията на закона –
чл.89, ал.2 вр. с чл.97, ал.1 от ЗДСл.
Както съдът отбеляза по-горе,
налице са нарушения на жалбоподателя при установяването на пропуски при
администриране на процеса, свързан с изготвяне и документалното оформяне на
работни планове към формулярите за годишното оценяване на служителите от
дирекцията, но по вече изтъкнатите причини, допускането им не може да обоснове
налагането на най – тежката дисциплинарна мярка.
В контекста на конкретният
случай няма как да не се отбележи, че действително – както се сочи в писмената
защита на адв.Н. - проверката на Инспектората е била очевидно инспирирана от
отказа на жалбоподателя да приеме предложението на ответника за прекратяване на
служебното му правоотношение по реда на чл.107а от ЗДСл предвид представените
писмени доказателства – листове 199 и 200 от делото.
Отново в този контекст буди
недоумение и неверният от фактическа страна аргумент на ответника, съобразен
при определяне на по-тежкото наказание, който се състои в изявлението, че за
2020 година З. не е атестиран и не му е поставяна оценка. Видно е обаче от
представените доказателства, че всъщност той е бил атестиран и в резултат на
това му е поставена оценка, че изпълнението на длъжността надвишава
изискванията – лист 206 от делото.
При тези съображения съдът
намира заповедта за дисциплинарно наказание за незаконосъобразна и подлежаща на
отмяна.
С оглед незаконосъобразността
на заповедта за дисциплинарно уволнение съдът е длъжен да приеме, че и
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е
незаконосъобразна, тъй като соченото там правно основание не е налице.
Жалбата е основателна.
Предвид изрично направеното
искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, то следва на ***М.Н. да де присъдят
разноски в размер от 500 лв. на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №З-ЦУ-547/4.4.2022
година, както и заповед №133/6.04.2022 година, и двете издадени от Изпълнителния
директор на Националната агенция по приходите.
ОСЪЖДА Националната агенция по
приходите да заплати на ***М. И. Н. от Великотърновска адвокатска колегия,
адрес на упражняване на дейността ***, адвокатско възнаграждение от 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: