Решение по дело №1571/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

          Р Е Ш Е Н И Е   №  997

 

       Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        Председател: Виолета Шипоклиева

                                                               Членове: Недялка Свиркова

                                                                               Бранимир Василев                     след като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.дело № 1571 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:

      Производство по чл.274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 247 ал. 4 от ГПК.

      Жалбоподателят Р.Д.А., ЕГН **********, чрез адв. И.Я.К.,със съдебен адрес:***, офис 14, моли да бъде отменено като неправилно Решение № 1475/17.04.2019г. постановено по гр.дело № 19124/2018г. по описа на РС-Пловдив,VІІІ гр. състав, с което е оставена без уважение подадената от ищеца Р.Д.А. молба на 14.03.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка. Моли вместо него да бъде постановен друг съдебен акт, с който да се допусне поправка на

очевидна фактическа грешка в размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

     С писмен отговор в срока по чл. 247 ал. 2 от ГПК насрещната страна - “Глобъл Комюникейшън Нет” АД – гр. Пловдив чрез адв. С.Г., САК, ответник в първоинстанционното производство, изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца, при което се моли да бъде оставена без уважение.

     Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок в хипотеза на разпоредбата на чл. 247 ал. 4 от ГПК, разгледа въззивната жалба по същество.

     Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:

     За да постанови обжалваното решение в производство по чл. 247 от ГПК, районният съд приема, че с постановеното по делото Решение съдът частично е уважил предявените обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл. 245, ал.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, поради което и е присъдил на ищеца разноски в размер на 1 500 лева, съобразно уважената част от исковете и е оставил без уважение направеното от ответника възражение за прекомерност на така определения от съда размер на полагащото се на ищеца адвокатско възнаграждение, /което е посочено изрично в мотивите на Решението/.

Въззивният съд намира за правилен извода на районния съд, че в Решението не е допусната очевидна фактическа грешка, както и изложените от него съображения. От своя страна, въззивният съд констатира следните обстоятелства, имащи значение относно предмета на жалбата:

Видно е от постановеното на 11.03.2019г. Решение № 943 на Пловдивски районен съд, VІІІ гр. състав, по гр.дело № 19124/2019г., че в мотивната част на решенето –стр. 2-ра, ред 12-ти- отгоре-надолу, изрично е посочено, че районният съд приема, че „ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 1500 лева – платено адвокатско възнаграждение“. Видно е също, че в диспозитива на Решениетостр. 2-ра, ред 44-ти –отгоре-надолу, също, е посочено, че ответното дружество се осъжда да заплати и “направените разноски за производството по делото в размер на1500 лева“. При което, въззивният съд, намира, че безспорно се явява тъждество в мотивната и диспозитива на решението относно размера от 1 500 лева разноски за платено адвокатско възнаграждение, за които ответникът се осъжда, съразмерно на уважената част от иска. Тази констатация изрично се признава и от самия жалбоподател, посочващ във въззивната жалба, че „идно от диспозитива на решението, същото съотвества на мотивите“. Този извод е достатъчен за да се приеме, че въззивната жалба се явява изцяло неоснователна, при което обжалваното решение като законосъобразно следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд.

Без правно значение са съображенията, поради които жалбоподателят заявява, че не е инициирал пред районния съд производство по чл. 248 от ГПК, вместо настоящето – по чл. 247 от ГПК. Недопустимо се явява искането на жалбоподателя по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка да се търси грешка при определяне размера на разноските, тъй като това са различни съдебни производства, които се образуват при различни предпоставки и имат различни правни последици.Недопустимо е и да се иска по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка да се търси извод за неправилност на постановеното съдебно решение относно предмета на иска, с който съдът е бил сезиран, а оттам и да се пререшава въпроса за отговорността за разноски, съобразно изхода от спора.

Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл. 247 ал. 4 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                           Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното в закрито съдебно заседание на 17.04.2019г. Решение № 1475 по описа на Пловдивски районен съд, VІІІ гр. състав по гр. дело № 19124 по описа за 2018 година, с което ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ищеца по делото Р.Д.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис *, адв. И.К., на 14.03.2019 г. молба за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 943/11.03.2019 г., постановено по гр. дело № 19124/2018 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав, досежно размера на присъдените в полза на ищеца разноски.

Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                2/