Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №1344 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 18.12.2020
год. на длъжника „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Б.Ш./надлежно упълномощена/,
срещу постановление от 08.12.2020 год. по изпълнително дело №20207850400257 по
описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег.№785 на Камарата на частните
съдебни изпълнители /КЧСИ/, с което е отказано намаляване на размера на направените
от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до 200 лв.
Жалбоподателят поддържа, че подал своевременно
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение до 200 лв., тъй като дължал само такива
за образуване на изпълнителното дело. Приетият хонорар от частният съдебен
изпълнител надвишавал тази сума и включвал и възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая от страна на процесуалния
представител на взискателя не били извършени действия по процесуално
представителство, защита и съдействие и такива с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Извършени били само действия по образуването на
изпълнителното дело. Длъжникът бил заплатил всички дължими суми в срока за
доброволно изпълнение, като не следвало да отговаря за разноските на
взискателя, направени за изпълнителни способи, които не били приложени. Освен
това адвокатският хонорар бил прекомерен, тъй като изпълнителното дело не се
отличавало с фактическа и правна сложност. Длъжникът, чийто едноличен
собственик на капитала била Столична община, бил „сигурен платец“. В този
смисъл размерът на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение
следвало да бъде намален до 200 лв.
Взискателят Д.С.К.счита, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение. Претендираният адвокатски хонорар не
надвишавал минималните размери по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изпълнителното производство било
образувано за цялата сума, за която бил издаден изпълнителен лист. След
образуването му с изрична молба бил заявил, че се отказва от определени
изпълнителни способи, бил посочил други такива, както и конкретни банкови
сметки, които да бъдат запорирани /представляващи отделно действие по събиране
на вземането/. Депозирал бил становища, които също представлявали отделни
действия, което обосновавало присъждане на адвокатско възнаграждение, извън
това дължимо за образуване на изпълнителното производство. Извършени били и
отделни действия по събиране на вземането, извън образуването на изпълнителното
производство. Следователно размерът на претендирания адвокатски хонорар не бил
прекомерен.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.
В случая общият размер на адвокатското възнаграждение с оглед материалния
интерес по делото бил 400 лв., от които 200 лв. по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 200 лв. – по чл. 10, т. 2 от
наредбата. Защитата на взискателя не се изразявала само в подаването на молба
за образуване на изпълнително дело. В хода на производството процесуалният
представител на взискателя бил променил искането си за налагане на запор върху
движимо имущество и възбрана върху недвижимо имущество на длъжника в запор
върху негови банкови сметки. Освен това адвокатът бил подавал молба за издаване
на изпълнителен лист, плащал бил такси, изготвил становище, както и възражение
по настоящата жалба. Длъжникът не бил платил дълга си. На 26.11.2020 год. била
получено съобщение на „Централна кооперативна банка“ АД, че сумата е преведена
на основание наложения запор. Отговорността за разноски в изпълнителното
производство намирала основание в това, че неизпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното
производство, съответно за направените от взискателя разноски.
Софийският градски съд, след като взе
предвид доводите на страните и мотивите
на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено
следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело №20207850400257 по описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег.№785 на
КЧСИ, е било образувано по молба от 16.11.2020 год. на
взискателя Д.С.К., чрез адв. М.Л./надлежно упълномощен/, въз основа на
изпълнителен лист от 20.12.2019 год. по гр.дело №9687/2019 год. по описа на СГС,
го, ІІ-Д с-в, издаден срещу „Т.С.“ ЕАД за сумата от 50 лв. – разноски в
първоинстанционното производство и 20 лв. – разноски във въззивното
производство. С молбата е поискано налагането на запор на движими вещи и
дружествени дялове и налагането на възбрана на недвижими имоти на длъжника,
както и да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително възнаграждение за един
адвокат в размер на 400 лв. и разноски за изпълнителното производство в размер
на 8 лв. /5 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 3 лв. –
такса за банков превод/.
Към молбата е приложен и договор от 16.11.2020
год., с който е било уговорено заплащането на адвокатски хонорар в размер на 400
лв. по банков път, като е отразено, че посочената сума е внесена.
На 19.11.2020 год. взискателят, чрез
адв. Л., е подал молба до частния съдебен изпълнител, с която е заявил, че
оттегля посочените в молбата за образуване на изпълнителното производство
способи за събиране на вземанията и е посочил друг изпълнителен способ – запор
върху банковите сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД.
На 25.11.2020 год. на длъжника е била надлежно
връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните
суми: 70 лв. – главница /присъдени разноски/, 400 лв. – разноски по
изпълнителното дело, 5 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 3
лв. – такса за банков превод на авансовите такси, 201.36 лв. – такси по ТТРЗЧСИ
и 57.36 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
На 23.11.2020 год. на „Централна кооперативна банка“ АД е
било връчено запорно съобщение, като на 26.11.2020 год. третото задължено лице
е подало молба, в която е посочило, че е направен превод на наличната сума в
пълния, посочен в запорното съобщение, размер /679.36 лв./.
Своевременно – на 04.12.2020 год. длъжникът
е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение до размер на 200 лв., както и да бъде
намален размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Искането е било оставено без
уважение с обжалваното постановление от 08.12.2020 год., което е било надлежно
съобщено на длъжника на 09.12.2020 год.
Анализът на така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява
процесуално допустима.
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І
„Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на
посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №
6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013
год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, взискателят прави разноски по
образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други
изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от
които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се
признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на
изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на
изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя
изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на
частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния
способ.
Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е
била подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства.
Изпълнението е образувано от взискателя за събиране на
вземания по изпълнителния лист в общ размер на 70 лв. Съобразно чл. 10, т. 1 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. /в редакцията й към момента на сключването на
договора за правна защита и съдействие, която е и действаща/, минималният
размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., а
съгласно чл. 10, т. 2 от наредбата, минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1 000 лв. – 200 лв. и за вземания над 1 000 лв. –
1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7, като дължимостта
на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита,
изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от
подаване на молба за образуване на изпълнително производство.
Същевременно, както вече бе посочено, в представения от
взискателя договор за правна защита и съдействие от 16.11.2020 год. е посочено,
че договореното адвокатско възнаграждение от 400 лв. е платимо по банков път,
като е отразено, че сумата е заплатена. Доказателства за банков превод не са
представени. В изпълнение на задължението си служебно да следи дали страната,
която претендира разноски за адвокатско възнаграждение, е доказала реалното им
извършване, настоящият съдебен състав приема, че в частност не може да бъде
формиран извод, че плащането на разноските е удостоверено с договора от 16.11.2020
год. И това е така, тъй като изявлението, че възнаграждението е платено има
силата на разписка за плащането единствено в хипотезата, когато е договорено
плащане в брой, но не и в случаите, когато е уговорено като платимо по банков
път /в този смисъл виж например Определение № 52 от 30.01.2017 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1496/2016 г., I т. о., ТК/.
Ето защо и с оглед естеството и предмета на настоящото
производство /съдебен контрол за проверка законосъобразността на акта на
съдебния изпълнител/, СГС намира, че обжалваното постановление, с което в
тежест на длъжника са възложени направените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв., следва да бъде отменено.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника „Т.С.“ ЕАД постановлението от 08.12.2020 год. по изпълнително
дело №20207850400257 по описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег.№785 на
Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, с което е отказано намаляване
на размера на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за
разликата над 200 лв. до размера от 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/