Определение по дело №8/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248, ал.1 и 2 ГПК.

Oбразувано е по молба на адв.С. К., в качеството й на пълномощник на въззивника Р. И. Н. /ответник в първоинстационното производство/ за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В молбата се твърди, че с решението си ОС – Благоевград е присъдил на въззивника само разноските сторени пред въззивния съд, но не и тези сторени пред РС - Разлог. В тази връзка сочи, че не се явила в последното съдебно заседание пред първостепенния съд, проведено на 01.07.2014г., но приложила списък на разноските. Затова прави искане да бъде допълнено постановено решение в частта за разноските, като на въззивника Н. бъде присъдена и сумата от 1000 лв. – разноски за производството пред РС – Разлог.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна [фирма] е депозирала отговор на молбата. Смята молбата за неоснователна, поради неправилността на въззивното решение и защото липсвал подписан от нея списък на разноските. Алтернативно, в случай, че съдът приеме молбата за основателна, прави искане разноските да бъдат присъдени до минимум съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите, изтъкнати от страните съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Молбата е процесуална допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.248 ал.1 ГПК.

Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съображения:

Отговорността за разноски е изградена най - общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, т.е. делото е предизвикано основателно, и върху ищеца - когато искът бъде отхвърлен. В последния случай се приема, че делото е заведено без основание.

За да бъде основателна претенцията за разноски е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1./искане,2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. В настоящия случай горепосочените предпоставки са налице, поради следното:

На първо място, е налице искане от ответника Р. Н., направено с въззивната жалба, ищецът [фирма] да му заплати сторените по делото разноски, което включва и направените пред първостепенния съд разноски.

На второ място, с Решение № 1630/17.04.2015г. по в.гр.д. № 144/2015г. ОС – Благоевград е отменил Решение № 2980/22.07.2014г. постановено по гр.д. № 1392/2012г. на РС – Разлог, в частта, с която са били уважени предявеният иск по чл. 422 ГПК, като предявеният от [фирма] срещу Р. Н. установителен иск е отхвърлен. Поради това, че въззивната жалба е основателна, с решението на основание чл. 80 ГПК въззиваемият [фирма] е била осъден да заплати разноските пред ОС – Благоевград, съобразно приложения списък.

Следователно съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ответника Р. Н., направено с въззивната жалба, ищецът [фирма] да му заплати сторените разноски в първоинстационното производство в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, който пропуск подлежи на отстраняване по реда на чл. 248, ал. ГПК.

Трето, от представения договор за правна защита и съдействие /л. 344 от първоинстационното производство/ е видно, че страните по него /Р. Н. и адв. С. К./ са уговорили възнаграждение в размер на 1000 лева и отнасящо се за процесуално представителство на ответника пред първата инстанция, като изрично е посочено, че договорената сума е платена в брой. Следователно молителят Н. е доказал направените от него разноски в поискания от него размер, тъй като съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г на ОСТГК на ВКС когато адвокатското възнаграждение е платено в брой и този факт е отразен в договора за правна помощ, същият има характер на разписка, удостоверяваща заплащането на адвокатското възнаграждение. От материалите по делото се установява, че адв. К. не се явила в последното съдебно заседание пред първостепенния съд, проведено на 01.07.2014г., но по пощата изпратила списък на разноските, в което било включено именно горепосоченото адвокатско възнаграждение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в производство по чл. 248 ГПК, не може да бъде преодолян пропускът направен от ищеца [фирма] да направи своевременно искане по чл.78, ал.5 ГПК /вж. Определение № 337/03.10.2011г. по гр.д. № 1101/2010г. II г.о. ВКС/.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА Решение № 1630/17.04.2015г. постановено по в.гр.д. № 144/2014г. ОС – Благоевград в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1000, район „О.“, бул. „К“ № 19, да заплати на Р. И. Н., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „С“ [жилищен адрес] сума в размер на 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. № 1392/2012г. на РС – Разлог.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.