Р Е Ш
Е Н И Е
№……………../11.02.2022 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи
декември през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 10528 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 155873 от 21.07.2020 г., постановено
по гр.д. № 544347/2014 г. на СРС, 178 състав, e уважен предявения
отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 от ГПК, като е признато за установено по отношение на „Ч.Е.Б.“ АД, че
ищецът А.Н.И. не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сума размер на 429,48 лева за
електрическа енергия за обект в гр.София, , жк. „*******коригирана
стойност на електрическа енергия по фактура № **********
начислена по констативен протокол за периода 19.10.2013 г.-16.01.2014 г. С
решението се е произнесъл съда и относно разноските, като е осъдил
ответника да плати на ищеца 350 лв. разноски.
Решението е
обжалвано от ответника
„Ч.Е.Б.“ АД чрез упълномощен юрисконсулт, като неправилно поради нарушения на материалния
и процесуалния закон по отношение
извода на съда, че вземането на ответника, предмет на предявения отрицателен установителен иск, е погасено по давност, поради който
извод е бил уважен предявения иск. Възразява с жалбата, че в случая е приложима
нормата на чл.115, б.“ж“ от ЗЗД и давността не тече докато трае настоящия
съдебен процес за вземането, при което няма как да изтече по време на висящия
настоящ съдебен процес. Счита, че и в случай на предявен отрицателен установителен иск за недължимост
на вземането на кредитора, се прекъсва давността относно вземането и тя не
тече, докато трае съдебния процес по иска, в която насока сочи да има практика
на съдилищата, а сочената от ищцата практика в този смисъл на ВКС се отнасяла до придобивната
давност и била неприложима. Моли решението да се отмени и иска отхвърли, претендира
разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна – ищец в производството А.Н.И. чрез пълномощник адв.Т.Д., оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че
решението не страда от сочения в жалбата порок, тъй като искът на длъжника за недължимост на сума
не прекъсва давността, а направеното с отговора на исковата молба
възражение на ответника не представлявало възражение по смисъла на чл.116,
б.“б“ от ЗЗД, тъй като не води до установяване със СПН на спорно материално
право. Оспорва и правото на ответника да извърши едностранно корекцията поради
нарушение на Закона за енергетиката- липса на приети в срок ПИККЕ до 17.07.2013
г. и липса на ред за уведомяване на клиента за извършване на корекция. Моли решението
да се потвърди, претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като
има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата
молба претенция.
При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба на страните оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че иска е
основателен, тъй като макар да е приел наличие на вземане на ответника към
ищцата въз основа на процесния корекционен
протокол, това вземане е било погасено по давност, изтекла общата 5 годишна давност
в хода на настоящия процес по делото на 19.09.2019 г. , броен давностния срок от настъпване на посочения във
фактурата/издадена въз основа на корекционния
протокол/ падеж - 19.09.2014 г., когато вземането е станало изискуемо, който факт съдът е длъжен да съобрази по реда на
чл.235 ГПК.
Предвид оплакването с въззивната жалба на
ответника и становището на ищцата с отговора на въззивната
жалба, които очертават обхвата на въззивната проверка
за правилност, спорни пред въззивния съд
са тези факти, които се отнасят до наличието/липсата на основание за спиране на
давностния срок на вземането по процесната
фактура, респ. и преценка дали правилно са приложени приложимите императивни
материално правни норми относно погасителната давност, нейното прекъсване,
спиране и изтичане, както и липса на
законово основание ответникът да извършва корекция на задължения на абоната на
основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ поради приемане на ПИККЕ, в сила от 16.11.2013
г. след изтичане на срока за приемането им по законовата делегация на пар.199, ал.1 от ПЗР на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., т.е.
след 17.07.2013 г., което ги прави неприложимо право в случая за корекция до
16.11.2013 г. Въззивният съд е длъжен да обсъди само
това наведено с отговора на въззивната жалба, подаден
от ищцата, възражение, каквото евентуално основание на предявения отрицателен установителен иск е наведено от ищцата с молбата й от
20.11.2019 г. за липсата на основание ответникът да прави корекция до
16.11.2013 г. поради липсата на приети до този срок ПИККЕ, което е поддържано и с отговора на въззивната
жалба, но е и другия наведен с отговора на въззивната
жалба довод- а именно този за липсата на ред за уведомяване на клиентите за
корекцията, доколкото последният не е бил въведен от ищеца в хода на настоящето
съдебно производство в предвидените преклузивни срокове- до първото съдебно заседание пред СРС,
не се съдържа и в молбата на ищеца от 20.11.2019 г., поради което не подлежи на
преценка от въззивния съд.
Оплакването на въззивника-ответник, че не следва да се взема предвид изтеклата
след подаване на исковата молба давност е неоснователно. В случая
производството е образувано по предявен отрицателен установителен
иск, който няма за последица нито прекъсване на погасителната давност за
вземанията на "Ч.Е.Б." АД на основание чл. 116, б. "б. " ЗЗД, нито нейното спиране на основание чл. 115, б. "ж" ЗЗД. Давността
е правна последица на бездействието на кредитора, поради което и за да бъде
прекъсната и да спре да тече е необходимо да са извършени действия от носителя
на спорното материално право срещу длъжника, който може да се позове на
погасителната давност. Ето защо тя се прекъсва и спира да тече само с
предявяване на иск от кредитора за установяване на вземането му от съда, което
може да стане както с подаване на първоначална искова молба, така и в хода на
вече образуван срещу него процес с предявяване на насрещен иск срещу длъжника.
Няма как длъжникът със своето действие по предявяване на отрицателен установителен иск да прекъсне и спре погасителната давност,
която тече в негова полза. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - решение № 235 от 21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г.,
Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 116/24.11.2014 г., по гр. д. № 2592/2014 г. ,
ГК, II г.о. на ВКС, както и решение № 24/28.02.2020 г., по т. д. № 200/2019 г.
, ТК, II т.о. на ВКС. С оглед на изложеното и предвид факта, че ответникът,
който е носител на материалните права, предмет на разглеждане по делото, не е
предявил насрещен иск за защитата им пред съд в хода на настоящото
производство, нито пък е предявил такъв иск в отделно производство, то следва
да се приеме, че същият е бездействал и погасителната давност по отношение на процесните вземания е продължила да тече и след завеждане
на отрицателния установителен иск от длъжника и този
факт следва да се съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Възражението на ищцата по отговора на въззивната жалба, заявено като евентуално основание на иска
и в първата инстанция, за липсата на
основание ответникът да прави корекция до 16.11.2013 г. поради липсата на
приети до този срок ПИККЕ, въззивиният съд намира също за неоснователно, тъй като процесния констативен протокол и корекция на сметка са
съставени на 16.01.2014 г. и на 01.07.2014 г., т.е при действието на одобрените от ДКЕВР ПИККЕ , в
сила от 16.11.2014 г., при което тези ПИККЕ се явяват приложими.
Ето защо обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските за въззивната инстанция
: Направените от въззвника-ответник разноски в
остават в негова тежест. Ищцата е направила разноски 300 лв. за възнаграждение
за адвокат, платено в брой, които ответникът и дължи изцяло, при липсата на
възражение за прекомерност от противната страна, при което съдът няма
задължение да преценява дали то е прекомерно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155873 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 544347/2014 г.
на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.З от ГПК, „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК: *******, да заплати на
А.Н.И. ЕГН **********, и адрес: ***, сумата
300 лв. разноски за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.