№ 233
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501327 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260021 от 10 февруари 2021г. по т. д. № 52/2020г.
Софийски окръжен съд, ТО, 1 състав е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и
по чл.497, ал.1 т.2 КЗ, да заплати на С. И. В. сумата от 8 000 лева (осем
хиляди лева), „съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди – болки, страдания, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на
31.05.2018г. и наличие на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица №ВG02117002964304 “, ведно със законната лихва
върху сумата от 09.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърлил предявения иск в частта му за разликата до пълния му предявен
размер. Решението е постановено при участието на Д. В. К. като трето лице
помагач на страната на ответника; осъдил на осн. чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2
от ЗА ответника да заплати на адв. В. Т. сумата от 730 лева (седемстотин и
тридесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
1
безплатно процесуално представителство по делото; осъдил, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК С. И. В. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД сумата от 420 лева
(четиристотин и двадесет лева), представляващи съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената част на исковете; осъдил, на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК ответника да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 320
лева (триста и двадесет лева), представляваща държавна такса.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на на С. И. В. срещу решението по т. д. №52/2020г. на СОС в
отхвърлителната му част. С доводи, концентрирани върху нарушение като
резултат на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на търсеното обезщетение, се
иска отмяна на решението в обжалваната част и вместо това уважаване на
иска до посочения пълен предявен размер ведно със законната лихва върху
сумата от 09.04.2019г.
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД също е подал въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, но в негова осъдителна част – над размера на
присъдено обезщетение от 2 000 лв. Излага доводи, че решението е
неправилно също поради нарушение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна на
решението в частта, обжалвана от него, и отхвърляне на иска за разликата до
уважения размер.
С. И. В. е оспорила жалбата на ответника в подадения отговор срещу
нея и в съдебно заседание, а от своя страна той е оспорил жалбата й в съдебно
заседание пред въззивния съд, в което и третото лице помагач е изразило
становище по жалбите в съответствие с процесуалното поведение на
подпомаганата от него страна.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищцата е възникнало вземане по 432, ал. 1 КЗ в размер на 8 000
лв. ведно със законната лихва от 09.04.2019г. – обезщетение за
неимуществени вреди вследствие естеството на травматичните увреди и
тежестта на увреждането – контузия на главата – закрита черепномозъчна
травма и мозъчно сътресение, болките и страданията, търпени за период от
около 30 дни, неудобствата, проведеното лечение, възрастта на пострадалата,
за което съдът е съобразил заключението на съдебно-медицинската
експертиза. СОС е приел за недоказано възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат.
2
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично
неправилно в обжалвана отхвърлителна част.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото да
се търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е
причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на
увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования
да бъде установена със сила на пресъдено нещо.
В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното
производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в
осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано, въззивният съд в
правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е пострадало
лице от ПТП, станало на 31.05.2018г., от което са й причинени телесни
увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на
делинквента, причинил процесното ПТП, признат за виновен за управление
на лекия автомобил, с който е причинено ПТП (така констативен протокол за
ПТП и заключение на авто-техническата експертиза), с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1, 47 на хиляда, с акт на наказателния
съд с последиците на присъда – одобрено споразумение (чл. 297 вр. чл. 298,
3
ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ; чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2
и 3 НПК).
Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе
за оплакванията на жалбоподателите, е какъв е размерът на обезщетението,
предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищцата, чиято
легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи
относно дължимия размер на обезщетението се оспорват като необосновани,
съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния
закон (чл. 52 ЗЗД). В тази връзка жалбоподателката счита, че определеното й
обезщетение е занижено с оглед причинените й телесни увреди – травма на
главата, мозъчно сътресение, посттравматичен цервикобрахиален радикулит,
последният отречен като травматична последица от ПТП с обжалваното
решение, както и с оглед последиците за психиката и емоционалното й
състояние от пристъпи на главоболие, световъртеж, шум в ушите, слабост –
постравматичен церебрастенен синдром, както и от стреса при ПТП,
изразяващи се в протрахиран постравматичен синдром с тежка депресия -
рецидивиращо депресивно разстройство – тежък епизод; с оглед начина на
лечение, причинените неудобства и трайната промяна на начина на живот, в
това число появилия се страх от МПС, нарушила качеството й на живот.
Жалбоподателят – ответник по иска счита от своя страна, че определеното от
съда обезщетение е завишено с оглед претърпените и доказани от ПТП вреди
- травма на главата с вегетативна симптоматика и «лекостепенно» мозъчно
сътресение без загуба на съзнание. Установеното в областта на шийния отдел
на гръбнака този жалбоподател намира, че представлява дегенеративни
изменения, а по отношение на церебрастенния синдром и цервикобрахиалния
радикулит, констатирани далеч след настъпването на ПТП, сочи, че не е
доказано да са в причинна връзка с ПТП.
Според заключението на изслушаната по делото съдебно-
медицинска експертиза, изготвено от специалист по съдебна медицина на
11.09.2020г., ищцата е получила при процесното ПТП „Закрита
черепномозъчна травма, изразяваща се в хематом в тилната част на главата и
мозъчно сътресение“, по повод, на които е била хоспитилизирана. Диагнозата
„Контузио капитис” означава контузия на главата и с нея се отразяват
травматични увреждания, локализирани в областта на главата. Диагнозата
„Комоцио церебри” означава мозъчно сътресение, което представлява закрита
черепномозъчна травма. Отразените диагнози представляват травматични
увреждания, причиняващи се от удари с или върху твърди тъпи предмети и се
наблюдават и при ПТП. При мозъчно сътресение се прилага противооточна
терапия и активно наблюдение в клинична обстановка за няколко дни с оглед
възможността от развитие на вътречерепни кръвоизливи след един светъл
период. При болничния престой на ищцата за периода 31.05.2018 –
4
04.06.2018г. й е приложена медикаментозна терапия. Съгласно това
заключение „Постравматичната церебрастения“ представлява главоболие,
появяващо се след травма на главата, проявява се веднага след травмата и
продължава различен период от време; „Посттравматичен цервикобрахиален
радикулит“ представлява засягане на шийната и раменната инервация със
съответната клинична симптоматика, като се проявява веднага след травмата
и може да продължи различен период от време. Вещото лице е пояснило, че
главата е свободноподвижна спрямо тялото и при всякакъв вид инерционно
въздействие, каквото се наблюдава при пътнотранспортните произшествия,
независимо дали е поставен или не обезопасителен колан, може да се получи
увреждане на шийните прешлени, което се проявява със съответната
симптоматика веднага след травмата, като е възможно увреждането да бъде
причинено при произшествието, като е регистрирано със съответните
клинични оплаквания след инцидента и е доказано с изследвания.
Продължителността на оплакванията е различна. В случая, в резултат на
доказаните травматични увреждания от ПТП, вещото лице е приело, че
пострадалата е изпитвала болки в период от около 30 дни, като главоболието
се е засилвало при излагане на пряка слънчева светлина, гледане на
телевизия, работа с компютър, четене и др. Твърдение за болки в шията в
изследваната медицинската документация са отразени за първи път според
вещото лице при преглед на 17.07.2018г., без обаче вещото лице да е било
запознато с амбулаторен лист от 05.06.2018г.
В съдебно заседание вещото лице у пояснило, че травмите,
причинени при процесното ПТП, не са от естество да оставят трайни или
постоянни последици за здравето на пострадалата.Относно посттравматичния
цервикобрахиален радикулит сочи, че на 16.10.2018г. за първи път се появява
тази диагноза, т.е. близо пет месеца след ПТП. При него е налице засягане на
нервните коренчета, инервиращи раменния пояс, излизащи от шийните
прешлени. Характерно е, че когато има такова увреждане, то се проявява с
клиника непосредствено след травмата, а в случая няма такава клиника. Има
възрастови промени по шийния гръбнак, които са доказани и те са от
хронично естество - ошипяване, остеохондроза, което от своя страна води до
нарушаване на инервацията като последица от хронични страдания без да има
остър травматичен момент. Самото сътресение може да отключи такава
симптоматика, но увреждането не е от такова естество, че да го е
5
предизвикало. Вещото лице счита, че „такова страдание“ е било налично, но
пет месеца по-късно не може увреждането да бъде отнесено към датата на
инцидента. След обсъждане на диагнозите в амбулаторен лист от
05.06.2018г., в който фигурира и диагноза измежду „Придружаващи
заболявания и усложнения“ - „Посттравматичен радикулит – за шийни
прешлени“, и „Увреждания на гръдни коренчета, некласифицирани другаде“,
при поставена основна диагноза „Мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма“, -вещото лице е посочило, че водеща в случая е
първичната медицинска документация след инцидента, с работна диагноза,
развита и завършила като окончателна в историята на заболяването, -
контузия на главата и мозъчно сътресение. При постъпването в Спешното
отделение, анамнестично е записано, че пациентът се оплаква от главоболие,
световъртеж, гадене и временна загуба на съзнание, оплаквания за болки във
врата няма отразени. В следващия етап от лечението - при постъпването в
болницата и проведените изследвания и лечение – оплакванията са същите
като в Спешното отделение, а обективно, при клиничния преглед, е установен
хематом в тилната част на главата, изрично е записано «крайници без
особености», не са отразени оплаквания за болезненост в горни крайници,
намалена сила и т.н. Никъде в история на заболяването не фигурира диагноза
«травматичен радикулит» или «травма на шията», като изписват пострадалата
с „Контузия на главата, мозъчно сътресение и Глазгоу 15 точки“.
Обсъжданата симптоматика, диагноза и т. н. се появяват след няколко дни.
При такъв тип инциденти най-опасна е шийната травма, тогова се получава
възходящ оток на мозъка, вклиняване и смърт. При мозъчно сътресение
обикновено пострадалият се поставя под наблюдение за минимум за три дни,
когато има травми на главата. В случая нито пострадалата, нито друг в
първичните документи, следващи инцидента, e споменал за травми на шията,
което да насочи конкретно клинично, лабораторно или образно изследване в
тази част, следователно според вещото лице няма такава травма там, налице
са обаче възрастови промени, които водят до такива оплаквания. Тези
възрастови промени са доказани при последващите изследвания и са отразени
в медицинските документи - ошипяването, остеохондрозата и т.н.
Посттравматичен радикулит може да се обсъжда, според поясненията на
експерта, ако в първичните медицински документи съществува насока, че има
травма на шията, а в конкретния случай няма такова отразяване за травма на
6
шията и не може са „да се пришие“ към травмата от ПТП. Травмата на шията
при камшичен удар се получава, когато главата няма опора. В случая при
удара главата е поела основното движение назад, тъй като има хематом в
тилната част, който е от облегалката на седалката. Със сигурност се е
получило някакво механично въздействие в областта на шията, но то не е чак
толкова голямо, още повече, че няма оплаквания в тази област. При такъв
удар болката се появява на „секундата, изтръпва всичко и боли“. В момента
на удара трябва да има вече последващи оплаквания, а в случая вместо травма
на шийния гръбнак има мекотъканно увреждане на главата, където
пострадалата е получила хематома. Ако има скъсване на връзки, протрузии,
хернии, те ще дадат клиника веднага, на момента. Намереното при МРТ-
изследването (такова е извършено на 20.07.2018г.) не изключва възможността
да има протрузии, което не може да бъде отнесено към момента на травмата,
те могат да са предхождащи или после получени.
В представения по делото амбулаторен лист от 18.07.2018г. като
основна диагноза на ищцата е записана „Увреждане на междупрешленните
дискове в шийния отдел с радикулопатия“, като при анамнезата са снети
оплаквания от болки в шията. При извършената, предписана, магнитно-
резонансна томография на цервикален сегмент на гръбначен стълб от
20.07.2018г. е дадено заключение за цервикоспондилоза и остеохондроза,
като на ниво С4-С5, С5–С6 е установена лекостепенна, медианна дискова
протрузия; установена е и шийна лордоза с оформяне на кифоза на ниво С 5-
С6, дехидратация на междупрешленните дискове.
В представената по делото етапна епикриза от 16.10.2018г., изготвена
от специалист по неврология и психиатрия, като диагнози на ищцата са
отразени „Тежък церебрастенен синдром“ със световъртеж, шум в ушите,
безсъние и лесна уморяемост, както и „Постравматичен цервикобрахиален
радикулит“ - двустранно със схващане и болки във врата и гърба, леко
намалена сила на дясна ръка с хипестезия по С 7-8; хипохондричен –
хиподепресивен синдром; дерматом. В амбулаторен лист също от
16.10.2018г. и в етапна епикриза от тази дата, изготвени от същия специалист,
като придружаващи диагнози на ищцата са отразени „Церебрастенна
посттравматика“, „Рецидивиращо депресивно разстройство – сегашен епизод
– тежък без психотични симптоми“, а като заключение в етапната епикриза е
отразена диагнозата „протрахиран постравматичен синдром с тежка
7
депресия“; като обективно състояние във връзка с тежкия депресивен
синдром са отразени „страх, тревога, безсъние, безапетитие, намалени
комуникационни възможности … намален витален капацитет… довел до
личностово разстройство“.
Според заключението на повторната СМЕ, - назначена, на основание
чл. 266, ал. 3 ГПК от въззивния съд за отговор на част от задачите, поставени
към първоначалната СМЕ, - твърдението в исковата молба за получена при
инцидента шийна травма по механизма на «камшичен удар» с непосредствена
«силна болка във врата» не се потвърждава от медицинската документация.
Церебрастения посттравматика или травмена церебрастения отговаря на
т.нар. в англоезичната литература постконтузионен синдром. Церебрастения
/от cerebrum - мозък и asthenia - слабост/ или церебрална неврастения
представлява състояние на нервно-психична слабост, характеризиращо се с
бързо изтощаване на нервните процеси. Характеризира се с повишена
възбудимост и раздразнителност, разстройство на съня, бърза уморяемост,
понижена работоспособност, затруднено съсредоточаване, главоболие със
стягащ характер.Този синдром може да се определи като сбор от субективни
оплаквания и отклонения при инструменталните изследвания, които следват
една закрита черепно-мозъчна травма. Основното е болестна слабост и по-
трудна приспособимост на главния мозък. «Посттравматичен
цервикобрахиален радикулит» представлява болестно състояние,
характеризиращо се с увреждане на шийни нервни коренчета с остър или
хроничен характер поради простуда, травма, дискови хернии, възпалителни,
дегенеративни, туморни или съдови увреждания. Радикулитът е състояние,
провокирано от възпаление или дразнене на коренчетата на периферните
нерви, излизащи от гръбначния стълб. Симптомите на шийна коренчова
увреда са цервикален (шиен) редикулит или брахиален (раменен) плексит, а
съпътстващите оплаквания могат да бъдат: болки в главата, шията, рамото и
ръката;сетивни и отпадни двигателни нарушения, мускулна слабост и
намален мускулен тонус, хипотрофия - намаление на мускулатурата на
раменния пояс и ръката. При всяко ПТП, независимо от неговия механизъм и
интензитет, може да се получи увреждане с характер на посттравматичен
радикулит, с клинична изява за период от няколко месеца, иначе типична
класическа травмена увреда на шийния отдел настъпва при ПТП с интензивен
удар отзад (в случая ударът за автомобила, в който ищцата е била пътник е
8
по-скоро челен съгласно заключението на АТЕ) и при липса на подглавници
при т.н. „камшичен удар“.
При приемане на заключението вещото лице – неврохирург е
пояснило, че при ищцата има установен цервикален радикулит, възможно е
травмата да е допринесла за изява на оплакванията в областта на шията,
регистрирани 5 дни след травмата, като в тази част на гръбнака с образните
изследвания са доказани напреднали дегенеративни промени - остеохондроза,
спондилоза, дехидратация на всички дискове, дискови протрузии, изпъквания
- нарушена е нормалната физиологичната извивка на шийния отдел, и не
може да се приеме за достоверно, че преди ПТП ищцата не е имала
оплаквания в областта на врата при толкова сериозни и множество
установени промени. Експертът е уточнил още, че протрузията представлява
развитие на дискова болест, не е разместване, и не е нормално при травма да
има на две нива еднакви по характер патологични промени; травматичната
дискова херния има съвсем определени образни характеристики и клинична
характеристика, не може травматична дискова херния, получена при
инцидент, да се прояви клинично след 5 дни, а дисковите протрузии не може
да се проявят само от един пътен инцидент и не е възможно констатираните
при ищцата промени да се проявят за една седмица.
От заключенията и на двете СМЕ, изслушани по делото, които съдът
възприема, се налага извода, че цервикобрахиалният радикулит с присъщите
за него симптоми, с който е дигностицирана ищцата, не е последица от
претърпяното от нея ПТП, а травмата само е допринесла за изява на
оплакванията в областта на шията и за проява на другите съпроводни на тези
оплаквания симптоми.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Св. Д. - очевидец на ПТП е разказал, че след ПТП, след като той
отворил вратата на автомобила и искал да я извади от него, С., с която се
познавали отдавна, го погледнала плахо и сякаш не го познала, не знаела
какво става, започнала да говори; когато отишъл на свиждане в болницата тя
му казала, че й се върти свят, че й е лошо, че вижда тъмни петънца и ще
търси помощ при други лекари.
От показанията на св. Х. - първа братовчедка на ищцата, преценени по
реда на чл. 172 ГПК, е установено по делото, че тя е видяла пострадалата в
9
болницата рано сутринта на другия ден след ПТП. Свидетелката била
човекът, който й помагал в домакинството, в пазаруването, във всяко нещо за
около месец след ПТП. В болницата на С. били поставени системи, тя била в
безпомощно състояние. Тя била човек, който никога не спирал да говори,
жизнена и весела, но тогава не говорела, била със затворени очи, имала
цицина на главата и повтаряла, че много я болят главата и врата. Доколкото
болки в шията на пострадалата не са регистрирани към този момент съдът не
дава вяра на показанията в тази им част. Свидетелката е разказала още, че С.
говорила несвързано. Обяснила, че не си отваря очите, защото с отварянето
им виждала черни петна и започвала да получава световъртеж и гадене. След
болничния престой, за около един месец С. била вкъщи, но здравословното й
състояние не се различавало от първоначалното, пречило й слънцето и не
вдигали щорите, получавала световъртежи и главоболие. Свидетелката
придружавала ищцата и шофирала, когато се налагало да се ползва
автомобил, понеже С. получавала нещо като паник-атаки и качването в
колата й било трудно. На свидетелката й направило впечатление, че С.
забравяла, повтаряла някои неща по няколко пъти, била по - унила, имала
болки във врата, световъртеж, изтръпване на ръката, имала и болки в
гръбнака, главоболие, световъртеж, появявали се и черни петна пред очите й.
Болките във врата и в гръбнака се проявявали и към момента на разпита на
свидетелката през м.09.2020г. Тя сочи още, че след като напуснала болницата
С. отишла на преглед в София и тогава й сложили „шина“, около две седмици
тя я носила заради проблемите с врата и гръбнака. Тези показания
кореспондират с отразената необходимост от носене на травматичната яка за
1 месец в амбулаторен лист от 05.06.2018г. Свидетелката твърди, че С. е
напуснала работа може би в края на годината, за това обаче няма данни по
делото, поради което съдът не дава вяра на показанията и в тази им част.
С оглед приетото за установено по-горе, въззивният съд намира, че
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, срещу чийто
присъден от първата инстанция размер са направени оплаквания относно
преценката на тежестта на уврежданията и другите релевантни за определяне
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди обстоятелства, съотв. за
нарушение на чл. 52 ЗЗД, възлиза в случая на 15 000 лв. В приложение на чл.
52 ЗЗД, при приетото за установено по делото относно характера и тежестта
на увреждането на здравето на пострадалата, която на навършени 38 години е
10
получила телесни увреждания – закрита черепномозъчна травма, изразяваща
се в хематом в тилната част на главата и мозъчно сътресение без пълна
загуба на съзнанието (показания на св. Д.), - както и претърпените от нея
болки и неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията, вкл.
характера и продължителността на лечението (включващо и болнично
лечение), с общ възстановителен период от около 1 месец; затрудненията в
битовото обслужване през този месец след ПТП; не на последно място
преживения стрес от травмиращото събитие, израз на който са и
поведенческите прояви на пострадалата, свързани с отказ да шофира, при
съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, въззивният съд счете, че обезщетение в размер на
15 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и
не води до обогатяване на пострадалото лице. Въззивният съд намира в тази
връзка, че въпреки че при всяко ПТП може да се получи посттравматичен
радикулит (съгласно заключението на повторната СМЕ, на което акцентира
жалбодателката), в случая, с оглед възприетите заключения на СМЕ, не е
проведено пълно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) – създаващо сигурно
убеждение у съда в истинността на съответното твърдение – че последица от
процесното ПТП е и обсъжданият по делото цервикобрахиален радикулит.
САС възприе експертните заключения, които дават идентичен отговор по
този въпрос, а именно, - че симптомите при такова увреждане, ако е
постравматично, следва да са били проявени непосредствено след травмата, а
в конкретната хипотеза оплаквания в областта на врата не са регистрирани, не
е регистрирана и травма на шията, въпреки известно механично въздействие в
тази област с оглед механизма на ПТП. Обосновано може да се приеме обаче,
че травмата е допринесла за изявата на болките в областта на шията,
регистрирани 5 дни след ПТП (ден след изписването от болница), в която
област чрез образни изследвания са установени сериозни дегенеративни
изменения. Това е основание за определяне на по-голям размер на
обезщетението, в предмета на делото. С оглед установената по делото тежест
на травматичните увреждания на ищцата, които поначало не са с характер да
оставят трайни последици за здравето й (първоначално заключение на СМЕ)
и диагностицирането й с радикулит на база на налични дегенеративни
11
изменения, регистрираните макар и след ПТП през м.10.2018г. (и към
м.09.2020г., когато свидетелства св. Х.) оплаквания и спектър от симптоми и
след възстановителния едномесечен период от травматичните увреди, -
съчетание от болки и емоционално – поведенчески симптоми включително
депресия, - не е доказано да са единствено късни последици от черепно-
мозъчната травма, претърпяна от ПТП, въпреки че съдът отчита, че травмата
е допринесла за продължаващото страдание. Причинната връзка е
предпоставка за деликтната отговорност и критерий за определяне обема на
отговорността (чл. 45, ал. 1; чл. 51 ЗЗД). Независимо, че в случая
обсъжданите късни последици следват по време ПТП, претърпяно от ищцата,
за да се ангажира отговорността на ответника е необходимо да бъде
установено, че съответните болки и страдания са закономерен резултат от
ПТП. При съобразяване на изложеното предявеният иск за заплащане на
обезщетение за доказаните в производството неимуществени вреди, резултат
от процесното ПТП, за последиците от реализирането на което отговаря
делинквентът, съотв. ответният застраховател, е основателен до
горепосочения размер при отчитане на факта, че травматичното увреждане е
усложнило (влошило) здравословното състояние на пострадалата. При това
положение, доводите за нарушение на чл. 52 ЗЗД, релевирани от
жалбоподателката за неправилна преценка на релевантните обстоятелства за
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и като
резултат за нарушение на материалния закон поради определяне на
обезщетение в занижен размер, са частично основателни, а тези, релевирани
от ответника – жалбоподател, са неоснователни.
При така приетото от въззивния съд относно размера, до който е
основателен искът, решението в обжалваната от ищцата част е частично
неправилно и подлежи на отмяна в частта, в която искът е отхвърлен за
разликата над 8 000 лв. до размера от 15 000 лв., като вместо това в тази част
искът следва да се уважи, като се присъди и законната лихва върху сумата от
7 000 лв. от момента на забавата, определен с решението, по който не е
повдигнат спор във въззивното производство. В останалите обжалвани части
решението е правилно като резултат и подлежи на потвърждаване. При този
изход на спора на частична отмяна подлежи решението и в частта му за
разноските на база изчисленията на първоинстанционния съд – в частта, в
която съдът е присъдил в полза на ответника разноски над размера от 256, 67
12
лв. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. 78, ал. 1 ГПК в полза на представителя
по пълномощие на ищцата се присъжда адвокатско възнаграждение за
безплатна правна помощ в размер на още 638, 75 лв. за първа инстанция и в
размер на 677, 08 лв. – на база материален интерес от 13 000 лв. по двете
въззивни жалби, по които пълномощникът е осъществявал защита в
настоящото производтво. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на САС следва да се присъди и сумата 420 лв. –
държавна такса по иска, уважен от САС, и за въззивно обжалване, както и
депозит за вещо лице в размер на 162, 50 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260021 от 10 февруари 2021г. по т. д. № 52/2020г. на
Софийски окръжен съд, ТО, 1 състав в частта, в която предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над 8 000 лв. до 15 000 лв. и в частта, в която съдът е присъдил в полза на
ответника разноски над размера от 256, 67 лв. и вместо това:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ да заплати на С. И. В., ЕГН ********** сумата 7 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП от 31.05.2018г.,
ведно със законната лихва от 09.04.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.
6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС
сумата 420 лв. – държавна такса и сумата 162, 50 лв. – депозит за вещо лице.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260021 от 10 февруари 2021г. по т. д. №
52/2020г. на Софийски окръжен съд, ТО, 1 състав в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* на основание на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на адв. В. Т.
възнаграждение за безплатна правна помощ в размер на 638, 75 лв. – за първа
инстанция и в размер на 677, 08 лв. – за въззивна инстанция.
Решението е постановено при участието на Д. В. К. като трето лице
13
помагач на ответника.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14