Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Панагюрище,
20.10.2017 г.
В И М
Е Т О Н А
Н
А Р О
Д А
ПАНАГЮРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди и седемнадесета година,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СНЕЖАНА СТОЯНОВА
При секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА гр.д.№
116/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Д.С.К. *** с ЕГН: ********** срещу Д.В.Т. *** и
М. ***, като наследници на В ДТ. – бивш
жител ***.
Ищцата твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84, том V,
рег.№7263 по нотариално дело №778/2008г. на нотариус Пенка Карбанова с район на
действие РС – Панагюрище, била дарена със следния недвижим имот, а именно: УПИ
с площ от 284 кв.м., означен като УПИ ХІV-3618 в кв.197 по действащия
кадастрален план на град Панагюрище, ведно с приземния етаж от застроената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 83,25 кв.м. и избено помещение
с площ от 20,60 кв.м., при съседи на имота, както следва: от изток – имот №3617
на Г И П, от запад – улица „Р Д”, от север – имот №3615 на М Н Ч, Н Н Ч и Р В Ч и от юг – имот №3618 на В ДТ..
Урегулираният поземлен имот ХІV-3618 в кв.197 бил обособен от имот с пл.№3618. От имот с
пл.№3618 бил обособен още един УПИ, а именно ХІІІ-3618, понастоящем собственост
на ответниците.Това било станало с регулационния план на град Панагюрище от
1980г. Дворищната регулация била утвърдена със заповед № 1009/26.11.1980 г. По
сега действащата кадастрална карта УПИ ХІV-3618 в кв.197 бил означен като имот
пл.№4217 с идентификатор ***** *** ****, а УПИ ХІІІ-3618 като имот пл.№3618 с
идентификатор ***** *** ****.
Ищцата твърди, че първоначално в имот №3618 имало изграден каменен зид с
камъни и пармаци, който с годините се
бил саморазрушил. Два месеца преди подаването на исковата молба, т.е. около
средата на месец декември 2016г. ищцата
поставила мрежа между двата имота, за да преустанови влизането на животни в
имота си от съседния, като оградата не отразявала имотната граница. Тогава с
изненада ищцата разбрала, че с влизането в сила на кадастъра за град
Панагюрище, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
РД-18-39/17.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, за поземления й имот
с идентификатор ***** *** **** с площ от 226 кв.м. от запад със съседния имот,
била отразена граница, която не съответствала на установената с плана за
регулация и застрояване вътрешна регулационната линия между имот 3618, за който
е отреден парцел ХІІІ и имот 4217, за който е отреден парцел ХІV. По тази
причина ищцата смята, че е налице невярно отразяване в кадастралния план на
имотната граница между ПИ 3618 и ПИ 4217, което представлявало грешка в
кадастралната основа. Това пораждало правния й интерес от установяване на
точното местоположение на имотната граница между двата съседни поземлени имоти
с идентификатори ***** *** **** и ***** *** ****, чрез предявяване на настоящия
иск, чийто първоначален петитум е да бъде установен пространствения обхват на правото на
собственост върху ПИ с идентификатор ***** *** ****, собственост на ищцата, спрямо
ПИ с идентификатор ***** *** ****, собственост на ответниците,
които са заснети на кадастралната карта при допусната грешка, състояща се в
неправилно заснемане на границите на имотите към момента на изготвяне на
кадастралната карта.
В законоустановения едномесечен срок ответниците са представили писмен
отговор на исковата молба, в който са изразили становище за неяснота на
петитума.
След постъпване на отговора съдът е оставил исковата молба без движение с
указание за прецизиране на петитума и привеждането му в съответствие с
твърдените факти. В дадения му едноседмичен срок ищецът е изправил недостатъците с уточняваща
молба, в която е заявил, че е налице спор за материално право и е формулирал петитума по следния начин: „Моля да бъде постановено
решение, с което да приемете за установено по отношение на ответниците Д.В.Т. *** и М.В.Т. ***, наследници на В ДТ.,
бивш жител ***, че към момента на одобряване на кадастралната карта на град
Панагюрище със заповед РД-18-39/17.07.2012 г. на изпълнителния директор на
АГКК-София, доверителката ми Д.С.К. с ЕГН: ********** *** е била собственик на
8,75 кв.м., представляващи част от нейния имот с идентификатор ***** *** ****,
които погрешно са заснети в кадастралната карта като част от имот с
идентификатор ***** *** ****, намиращи се по кадастралната карта от границата
между двете жилищни сгради на страните, очертани от продължение на тази граница
на югоизток до имотна граница с ПИ ***** *** ****, представляваща единия от
катетите на триъгълника, вторият катет на който започва от вече споменатата
граница между жилищните сгради и стига до ъгъла на сграда с идентификатор *****
*** ****.2, собственост на ищцата”.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 05.09.2017г., след
изслушване заключението на вещото лице по назначената СТЕ, бе направено
изменение на иска, прието от съда, досежно квадратурата на частта от поземления
имот, погрешно заснет според ищцата като част от имота на ответниците, като
крайното искане, отправено до съда е да
бъде прието за установено, че към момента на одобряване на кадастралната
карта на град Панагюрище със заповед РД-18-39/17.07.2012 г. на изпълнителния
директор на АГКК-София, ищцата Д.К. е била собственик на 26 кв.м., представляващи част от нейния имот с идентификатор *****
*** ****, които погрешно са заснети в кадастралната карта като част от имота на ответниците,
намиращи се по кадастралната карта от границата между двете жилищни сгради на
страните, очертана по продължение на тези сгради към югоизток, представляваща
четириъгълник, оцветен в синьо и заключен между т. 9, т. 8, т. 7, т. 9,
съгласно скица № 5, представена към заключението на вещото лице по СТЕ, като
северната част на този четириъгълник е по кадастралната линия.
В отговора на исковата молба
ответниците са заявили следните факти:
Твърдят, че първоначално по КРП-
Ответниците твърдят, че първоначално наследодателят им В Т. и И Т. са
ползвали дворното място общо и около
1958-59 г. са си го разпределили. Това било станало след построяването на една
от сградите-близнак в северната част на имота. Изградили били дъсчена ограда
(от пармаци), която съществувала до 2006 г., когато ответниците са я подменили
с прозирна ограда (метални колове и мрежи), без да променят местоположението й.
До старата ограда имало дюлево дърво, чийто дънер бил запазен на място и днес.
На мястото основите на сградата ***** *** ****.2 на скицата на СГКК към
исковата молба, собственост на ищцата, били на (до самата) стара, вярна
граница, изградена от И М Я около 1990г.
Като твърдят, че в границите по кадастралната карта праводателите им и
самите те са владели имота си ***** *** **** от разделянето му между В и И Т
около 1958-59г. до месец март 2016г. (изместването на оградата от ищцата, която
невярно сочила, че това се е случило два месеца преди подаването на исковата
молба), ответниците правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност върху имота в тези граници, поради фактическо владение повече от 10 години
на наследодателя им В Т., като заявяват че присъединяват неговото владение към
тяхното, което също продължавало много повече от 10 години.
Районният съд като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна
следното: Предявеният иск е с правно
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР - за установяване правото на собственост на
ищцата по отношение на 26 кв.м.,
индивидуализирани с граници, които според ищцата са заснети неправилно като
част от поземлен имот с идентификатор ***** *** ****, собственост на ответниците, вместо като част от собствения й поземлен имот
с идентификатор ***** *** ****.
В съдебно заседание са разпитани двама свидетели,
поискани от страните.
От показанията на св.С К – баща на ищцата се установява,
че е придобил урегулирания поземлен имот с площ от 284 кв.м. заедно със
съпругата си през 1995 г., като през 2008 г. са го дарили на дъщеря им – ищцата
по делото. Още в началото, на св. К направило впечатление, че действителната
площ на имота е значително по-малка. По този повод той говорил със стария
собственик на имота И Я и от него научил, че имотът е по-голям, но Я нямал пари
да го огради. Между имота на свидетеля и съседния на юг – собственост на
ответниците имало ограда от пармаци. Свидетелят К провел разговор с И Т – майка
на ответниците, която не оспорила правото му на собственост върху процесната
част от имота, но тъй като го била насадила със зеленчуци помолила ограждането
да стане през есента, след като освободи мястото. След това И Т казала на
свидетеля, че няма да му освободи мястото, като това може да стане само след
като съседите й от изток й отстъпят част, която според регулацията е нейна собственост. Междувременно свидетелят
заминал на работа в чужбина. Около 2008 г. преди да дари имота на дъщеря си –
ищцата по делото, свидетелят К отново повдигнал въпроса пред И Т, като й
предложил да премахне оградата от пармаци и да се направи ограда по
действителната имотна граница. Поради липса на финансови средства това не се
случило, като мястото останало да се владее в старите имотни граници по
разпадналата се ограда от пармаци. Чак през 2016 г. свидетелят поставил телена
ограда между двата имота, но дори и тя не следвала регулацията по точките,
поставени от специалиста, а била отново в ущърб на ищцата, т.е. по навътре в
имота й. Свидетелят К постъпил така, за да не бутне тоалетната на ответниците
Тухчиеви.
От показанията на св. Е Т– дъщеря на ответника М.Т. се
установява, че в имота до 2012 г. е живяла баба й И – майка на ответниците. На
свидетелката било известно, че през 1995–1996 г. баба й е имала спор със св. К
за междусъседската граница на имотите им. Свидетелката установява, че
първоначално оградата между имота на
ищцата и на ответниците била изградена от пармаци (дъсчена ограда). След време на мястото на старата дъсчена ограда,
ответникът М.Т. и И Т поставили метална ограда (от мрежа). През месец март 2016
г. ищцата преместила оградата навътре в имота на ответниците като на определено
разстояние поставила тръби, към които закрепила мрежата.
Съдът дава вяра на свидетелите, чиито показания са
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа
експертиза, съгласно което границата между имоти с пл. № 4217 и пл. № 3618
(дворни места по документи за собственост) преминава по заснетата и нанесена
ограда и сградата в източната част на имот № 4217 по кадастралния план на град
Панагюрище и не съвпада с регулационната линия между УПИ ХІІІ-3618 и УПИ
ХІV-3618 в кв. 197 по действащия регулационен план на гр.Панагюрище от 1980 г.
Обезсиления кадастрален план от 1980 г. на гр. Панагюрище след попълване е
оцифрен със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра и
представлява един и същи план, попълнен и приведен в цифров вид. Имотната
граница е границата между двата имота, материализирана на място с паянтова
ограда, започвайки от северозапад (т.9 от скица-извадка на л.73 в делото) от
калкана между двете жилищни сгради в посока на югоизток към сайванта до т. 7.
От имот 3763 в кв. 185А по обезсиления кадастрален и регулационен план на гр.
Панагюрище, в действащия кадастрален и регулационен план от 1980 г. в кв. 197
са заснети два имота с ограда между тях и отредени два парцела по регулация –
УПИ ХІІІ-3618 и УПИ ХІV-3618 с неприложена регулация до момента. Регулационната
линия между УПИ ХІІІ-3618 и УПИ ХІV-3618 е нанесената от т.9 до т. 8 в
скица-извадка на ЦМ на ПУП за регулация на УПИ ХІV-3618 в кв.197 по плана на
гр. Панагюрище, приложена към СТЕ (л. 73 в делото). Площта на имота преди КК е
226 кв.м. по оцифрения КП на гр. Панагюрище и в момента по КК поземлен имот с идентификатор
№ ***** *** **** също е 226 кв.м. В момента между двата имота има изградена
паянтова ограда – мрежа, която е разположена от северозапад от калкана между
жилищните сгради в права линия на югоизток до пресечната точка с регулационна
линия с УПИ VІ-3617 на 143 см от т. 8 към т. 7 по извадката от скица на л. 73
по делото.
От разпита на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че площта, заключена между
регулационната и кадастралната линия между имотите на страните, измерена
графически се равнява на 26 кв.м. като към момента изградената паянтова ограда
(с червен пунктир на скицата на л. 73) не съвпада с регулационната линия, а
площта на триъгълната част между съществуващата към момента ограда и
регулационната линия, измерена графически е 8 кв.м. От всичко това се налага
извода, че спорната част, измерена графически е 26 кв.м. Установява се също
така, че ищцата никога не е владяла площта от 8 кв.м. между регулационната
линия и съществуващата към момента ограда, а останалата част от 18 кв.м. владее,
според свидетелските показания от м. март 2016 г., а според твърденията в
исковата молба – от средата на м. декември 2016 г.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 3/1993
г. отчуждителното действие на регулационния план настъпва в момента на
влизането му в сила, но окончателното разместване на собствеността настъпва от
момента, в който този план бъде приложен. От събраните по делото доказателства
се налага категоричният извод, че урегулираните с плана от 1980 г. имоти на
страните са с неприложена до момента регулация. Заключението на вещото лице е
категорично. Неприлагането на регулацията обуславя извод за отпадане на
отчуждителното действие на регулационния план с обратна сила, като се счита че
с него не са придадени съответните части по регулация от имот, собственост на
едно лице към друг съседен имот, притежание на друго лице и имотните граници на
двата имота се възстановяват по първоначалното им местоположение. В цитираното
тълкувателно решение е прието, че при всички случаи, когато придадения по
регулация имот е завзет и са изминали 10 години от завземането, регулационният
план се счита за приложен. В случая обаче нито има твърдение от страна на
ищцата, нито пък са събрани доказателства, че същата е владяла спорната част от
имота в продължение на 10 или повече години. Напротив, установено е, както бе
посочено по-горе, че 18 кв.м. от спорната част от имота, ищцата владее от 2016 г., а останалите 8 кв.м. никога
не е владяла. Всичко това идва да покаже, че ищцата не доказа собствеността си
върху претендираните 26 кв.м., отстоящи на юг от имота й и граничащи с имота на
ответниците – първата предпоставката за успешното доказване на предявения иск.
Недоказана остава и втората предпоставка – наличие на грешка в кадастралната
карта. Доказателствата по делото водят на категоричен извод, че заснемането е
станало според съществуващата на място граница към 2012 г., материализирана с
паянтова ограда – мрежа, поставена от ответника М.Т. и неговата майка на
мястото на съществуващата от разделянето на имотите дъсчена ограда.
По изложените горе съображения искът е неоснователен.
Предвид изхода на спора, съдът намира че не следва да се
произнася по възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност.
При този изход на делото в полза на ответниците ще следва
да се присъдят направените по делото разноски
в размер на 500,00 (петстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Панагюрският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Д.С.К. *** с ЕГН: **********
срещу Д.В.Т. *** с ЕГН: ********** и М. *** с ЕГН: **********, като
наследници на В ДТ. – бивш жител ***, да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че към момента
на одобряване на кадастралната карта на град Панагюрище със заповед
РД-18-39/17.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, ищцата Д.К. е
била собственик на 26 кв.м., представляващи част от нейния имот с идентификатор
***** *** ****, които погрешно са заснети в кадастралната карта като част от имота на ответниците,
намиращи се по кадастралната карта от границата между двете жилищни сгради на страните,
очертана по продължение на тези сгради към югоизток, представляваща
четириъгълник, оцветен в синьо и заключен между т. 9, т. 8, т. 7, т. 9,
съгласно скица № 5, представена към заключението на вещото лице по СТЕ, като
северната част на този четириъгълник е по кадастралната линия.
ОСЪЖДА Д.С.К. *** с ЕГН: **********
да заплати на Д.В.Т. с ЕГН: **********
*** и М.В.Т. с ЕГН: ********** от гр. Панагюрище направените
по делото разноски в общ размер на 500,00 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: