Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.121,във вр. с чл.274,ал.1, т.2 от ГПК. Жалбоподателят Е. Т. К. , с адрес с.Д. М., обл.Р., с жалбата си до съда оспорва Определение №327 от 15.02.2013 г. постановено от Районен съд гр.Г.О. по гр.д.№2597/2012 г. по описа на съда , с което съдът е прекратил делото и е изпратил същото по подсъдност на В. районен съд на основание чл.118,ал.1 и 2,вр.чл.119,ал.3,вр.чл.105 от ГПК.В жалбата се сочат нарушения на процесуалния и материалния закон.Твърди се, че съдът е постановил определението си по направен от ответниците отвод за местна подсъдност, без да е съобразил, че към молбата за отвод не са представени доказателства от пълномощника на ответниците адвокат Й. М. за постоянните им адреси. В разрез с правомощията и задълженията си съдът служебно е събирал такива доказателства. На второ място се оспорва валидността на представеното по делото адвокатско пълномощно, подписано от ответниците, с което същите упълномощават адвокат Й.М. да ги представлява по делото.Излагат се подробни съображения в тази насока, в т.ч. твърдението че пълномощното не е подписано лично от ответниците, които били на работа в Германия, а така също че, то следвало да бъде нотариално заверено.Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане на Г. районен съõ.Сочи се съдебна практика на ВКС, която е в смисъл, че съдът не следи служебно и не може да се самосезира с отвод за местна подсъдност, а това става само по искане на ответника и в срока за отговор. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на частната жалба, подадена от адвокат Й.М.-ВТАК, в качеството му на пълномощник на К. Х. Д.-С., Т. Х. Д. и С. А. Д., тримата с постоянен адрес гр.В..В отговора се оспорва подадената жалба,като се заявява, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати процесуални нарушения.Твърди се, че пред Г. районен съд има заведени няколко дела, по които ответници са представляваните от него лица и по които жалбоподателката- ищца по делата е посочила същите техни адреси в гр.В., така че на съда е служебно известно, че ответниците са с постоянни адреси в гр.В..Тези постоянни адреси, посочени от ищцата и по гр.д.№2597/2012 г. на ГОРС са потвърдени от служебно изисканата от съда справка от Великотърновската общинска администрация.От друга страна жалбоподателката в частната си жалба не твърди ,че постоянните адреси на ответниците не са във Велико Търново. Иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното определение. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното определение Районният съд гр.Г. О. и прекратил производството по гр.д.№2597/2012 г. и е изпратил същото по подсъдност на В. районен съд на основание чл.118,ал.1 и 2,вр.чл.119,ал.3,вр.чл.105 от ГПК.За да постанови определението си, съдът се е съобразил с направеното от пълномощника на ответниците в срока за отговор на исковата молба възражение за местна подсъдност, като е приел същото за основателно.Съдът е бил сезиран с молба за отвод за местна подсъдност и не е действал служебно, т.е.така както разпорежда чл.119,ал.3 от ГПК.Действително към молбата на адв.М. не са представени доказателства за постоянните адреси на ответниците и съдът служебно е изискал справка за тях от Великотърновската общинска администрация.Настоящото инстанция намира, че с тези си действия съдът не е нарушил процесуалните правила.В закона е изрично предвидено, че възражението за местна неподсъдност може да се прави само от ответника, а в случая такова е направено.Действително чл.119,ал.4 от ГПК задължава страната едновременно с предявяване на възражението да представи доказателствата си, което тя не е направила в случая.Но в закона липсва забрана съдът служебно да изиска справка относно твърдените обстоятелства, обуславящи друга местна подсъдност.С действията си съдът не е нарушил диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като тези действия не касаят въпроси от значение за съществото на спора.В случая съдът е направил нещо в повече от това, което е бил длъжен.Друг би бил въпросът ако не бяха събрани тези доказателства и твърдението на ответниците не беше доказано, но в случая изисканата от съда справка попълва тази липса и въпросът е правилно решен.В това отношение посочената съдебна практика е неотносима, тъй като тя се отнася до принципния въпрос може ли съдът да се самосезира с отвод за местна подсъдност,а настоящият спор не е такъв Съдът е действал при направено от страната възражение, а не служебно и спорът не касае това, а дали може съдът да изисква служебно доказателства по повод направеното възражение за местна подсъдност. Сочената практика не се отнася до такъв спор.Въззивната инстанция констатира също, че в частната жалба не се навеждат твърдения за други постоянни адреси на ответниците, различни от тези посочени в исковата молба и установени със справката.Това показва, че тя не спори самия факт кои са постоянните адреси на ответниците. Неоснователно е възражението на жалбоподателката и относно редовността на представеното от адвокат М.адвокатско пълномощно.Същото е оформено съгласно изискванията на закона- в писмен вид, подписано от упълномощителите и от упълномощения.Законът не изисва друга форма на адвокатското пълномощно за участие по дело освен писмената.Не се изисква нотариална заверка на подписите на упълномощителите.Това, че те отсъстват от страната, не е доказателство, че подписите върху адвокатското пълномощно не са положени от тях. Не е нужно те да доказват кога и къде са подписали пълномощното.Има друг ред за оспорването му. Въззивната инстанция намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.Същото следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение №327 от 15.02.2013 г. на Г. районен съд, постановено по гр.д.№2597 по описа на съда за 2012 г. Определението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274,ал.4 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |