РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1180
гр. Пловдив, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав,
в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Г.Г. и участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното
от съдия Георгиева к.а.н.д № 953 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП
Пловдив против решение № 388 от 02.03.2023 г., постановено по АНД № 6985 по
описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, ХХІІ н.с., с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 676137-F667567
от 15.11.2022 г. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с
което на Заложна къща ММ 1 Финанс ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.179 ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл.124
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период
01.05-31.05.2022 г.
В касационната жалба се посочва
незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна с произнасяне по
същество с ново решение, с което да бъде потвърдено НП и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, в случай, че се претендира над
законоустановения минимум.
Ответникът Заложна къща ММ 1 Финанс ЕООД не
изразява становище по жалбата и по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
намира жалбата за неоснователна.
Административен съд – Пловдив в настоящия си
състав намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване, а по същество - за основателна.
За да отмени наказателното постановление,
районният съд е приел, че задълженията за подаване на справка-декларация и
отчетни регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен
характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща
цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към
законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен
данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/, като в тази насока
подаването на справка-декларация без отчетни регистри или обратното съставлява
едно противоправно бездействие, в нарушение на една и съща материалноправна
норма – чл.125, ал.5 от ЗДДС, водещо и до един и същи противоправен резултат.
Прието е също така, че по начина, по който
процедира наказващият орган, се допуска нарушение на императивната норма на
чл.18 от ЗАНН.
Съдът се е произнесъл и по приложението на
чл.28 ЗАНН, като е приел, че е налице основание за това, тъй като в конкретния
случай, съобразявайки вида на нарушението /формално такова/, както и че е първо
по рода си за жалбоподателя и като се взеха предвид степента на засягане на
обществените отношения /касае за подаване на празни отчетни регистри/, от
осъществяването му не са настъпили вредни последици, като такова с незначителни
вредни последици и е следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е трябвало да отчете тежестта на
извършеното нарушение, която безспорно е ниска, да вземе предвид, че не са
извършвани други нарушения от административнонаказаното лице и че отчетните
регистри са били празни и не е настъпила вреда за фиска. Посочил е, че е
следвало да се съобрази и че законният представител на дружеството е възрастен
човек, който точно в периода, когато е трябвало да се подават отчетните
регистри, е бил в тежко здравословно състояние
- бил болен от ковид и диабет.
Посочените изводи на районния съд, довели до
отмяна на наказателното постановление, настоящата съдебна инстанция намира за
неправилни и незаконосъобразни, а за недоказани изводите за маловажност на
нарушението.
Доводите на касационния жалбоподател по
отношение неправилното приложение на материалния закон съдът счита за
основателни.
От съдържанието на санкционната разпоредба на
чл.179, ал.1 от ЗДДС относно отделните задължения на регистрирания по ДДС
субект, следва да се направи извод, че както неподаването на справка - декларация
по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС,
съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима
санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. Всяко от задълженията – за подаване на
справка - декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и за подаване на отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС са отделни такива на задължения субект, относими към
декларирането и съответно към отчитането му. В случая следва да се изхожда от
хипотезата на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, която ясно прави
разграничение на две отделни изпълнителни деяния – неподаване на справка
-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и неподаването на отчетни регистри по
чл.124 от ЗДДС, съответно неподаването в срок на всяко едно от тях, всяко от
които осъществяващо състав на отделно нарушение. Изискването да се подават
заедно, предвидено в нормата на чл.125, ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия
характер на отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно чл.125,
ал.1 от ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Точно заради това са
предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който и да
било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Поради това и
съдът намира, че санкционирането на
нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС
отделни хипотези на нарушения не само не е недопустимо, но е изцяло в
съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН. Отделно от това, не се установява и
нарушение на правилото "не два пъти за едно и също нещо", още повече,
че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за наличие на друго наказателно
постановление за същото нарушение да е влязло в законна сила. Позоваването от
районния съд на нормата на чл.125, ал.7 от ЗДДС, предвиждаща депозиране на
справката-декларация и отчетните регистри по електронен път и правените в тази
връзка изводи, не държи сметка за това, че същата тази разпоредба съдържа и конкретно
посочени изключения, при наличието на които изключени от приложението на
разпоредбата случаи, посочени в закона, за въпросните документи не се следва
задължителното електронно подаване.
Относно изложените от районния съд доводи,
касаещи маловажност поради подадени нулеви отчетни регистри и
справка-декларация, както и относно твърдените обективни обстоятелства –
наличие на заболяване, по делото не съществуват никакви доказателства. Съдът е
дал безрезервна вяра за заявеното от жалбоподателя, без да провери твърденията
чрез служебно изискване на отчетните регистри и СД за процесния период или
най-малкото да укаже на жалбоподателя, че за сочените обстоятелства не
представя доказателства.
Поради това настоящият касационен състав
намира, че решението е постановено при липса на доказателства, подкрепящи
направените изводи за маловажност на нарушението. Предвид обстоятелството, че
лицето е заявило твърденията си още във възражението, съдът следва да даде
възможност да бъдат установени по категоричен начин твърденията за нулеви
отчетни регистри и справка – декларация за процесния период м.05.2022 г., както
и тези за наличие на обективни обстоятелства – твърдените заболявания на
управителя, които възпрепятстват документите да бъдат подадени в срок, с оглед
обосноваване прилагането на чл.28 ЗАНН.
Посоченото налага решението на районния съд да
бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на съда при спазване на
указанията, посочени по-горе в изложението.
При новото разглеждане на делото съдът ще
определи разноските съобразно изхода от спора.
Водим
от горното и на основание чл.222,
ал.2,т.1
АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 388 от 02.03.2023
г., постановено по АНД № 6985 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, ХХІІ
н.с.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Пловдив, при съобразяване с
указанията в мотивите на настоящето решение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.