ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 88
гр. гр. София , 02.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя И. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Румяна Г. Илиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600234 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, предложение
първо, вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК.
Образувано е по частна жалба на подс. Д. И. Д. срещу протоколно
определение от 17.05.2021 г. по нохд № 477/21 г. СНС, в частта, в която е
потвърдена изпълняваната по отношение на този подсъдим мярка за
неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 20 хиляди лева. В жалбата се
поддържа оплакване за незаконосъобразност на определението, в
обжалваната му част, като „недостатъчно мотивирано“, поради необсъждане в
пълнота на обстоятелствата, свързани с наличието на постоянен адрес,
семейно положение, трудова ангажираност и коректно процесуално
поведение. Намира размера на гаранцията за изключително висок, предвид
ниските доходи на подсъдимото лице. Моли за отмяна на определението и
изменяване, в по-лека по вид, на търпяната процесуална принуда.
Алтернативно моли за намаляване размера на гаранцията съобразно
семейното му и имотно състояние.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК възражение срещу частната жалба не е
депозирано от СП.
АСНС преценява частната жалба за допустима, като подадена в
преклузивния срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от активно
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.
След като се запозна с наведените в частната жалба доводи и
доказателствата по делото и като извърши проверка на правилността на
1
атакуваното определение, в обжалваната му част, АСНС преценява частната
жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение
по следните съображения:
На първо място, въззивната съдебна инстанция намира основателност на
оплакването на подсъдимия-жалбоподател Д.Д. за немотивираност на
първоинстанционния съдебен акт, в обжалваната му част.
СНС, при произнасяне на очертания в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 6
НПК въпрос относно взетите мерки за процесуална принуда на подсъдимите,
е формирал оскъдни и общи за всички подсъдими правни доводи за наличие
на „предпоставките на чл. 63 НПК“ за вземане на мярка за неотклонение и
съответствието й с целите по чл. 57 НПК. Доколкото по отношение на всеки
от деветимата подсъдими се изпълнява мярка за неотклонение, несвързана с
ограничаване свободата на придвижване /подписка, парична гаранция в
различни размери/, изпълнението на процесуалното изискване на чл. 34 НПК
за ясно и безпротиворечиво мотивиране на съдебния акт предполага
формиране на правни съображения поотделно за всеки от тях и позоваване на
приложимата правна норма /неправилно посочена като чл. 63 НПК,
регламентираща законовите предпоставки на мярка за неотклонение
задържане под стража, каквато не е взета в настоящия казус/, което СНС не е
сторил.
Въззивният съдебен състав преценява, че към настоящия стадий на
развитие на съдебната фаза на наказателното производство не са налице
обстоятелства, които да обуславят изменяване на изпълняваната по
отношение на подсъдимия-жалбоподател Д. И. Д. мярка за неотклонение
„Гаранция в пари“ в размер на 20 хиляди лева в друга, по-лека такава, както и
намаляването на нейния размер.
Видно от доказателствата по делото подсъдимият Д. И. Д. е предаден на
съд с обвинение за твърдяни за извършени две умишлени престъпления от
общ характер, засягащи различен кръг правно защитени обществени
отношения /против реда и общественото спокойствие, общоопасни
престъпления/, а именно:
по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода
от пет до петнадесет години;
- по чл. 339, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до осем
години.
Въззивният съд намира, че от приобщените на досъдебната фаза
доказателства може да се изгради извод за обосновано предположение
относно авторството на подсъдимия-жалбоподател в претендираната от
държавното обвинение за осъществена престъпна дейност. Въззивната
2
съдебна инстанция подчертава, че тази констатация е постановена при
съблюдаване на презумпцията за невиновност, поради което не се ангажира с
оценка на въпросите, очертани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, произнасяне
досежно които дължи първостепенният съд при решаване на делото по
съществото.
На следващо място, АСНС преценява, че е налице основание по чл. 57
НПК – опасност от извършване на престъпление, като предпоставка за
вземане на мярка за неотклонение /чл. 56, ал. 1 НПК/. Наред с това достигна
до извод, че тази релевантна опасност е реална, а не хипотетична, като
изводима от инкорпорираните доказателства – справката за съдимост на
подсъдимия Д.Д. /л. 95 нохд № 477/21 г. СНС/, удостоверяваща осъждания за
извършени умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода,
ефективно и за престъпление, аналогично с предявеното по настоящото
производство /чл. 339, ал. 1 НК по нохд № 2642/15 г. РС, Стара Загора, в сила
от 05.11.2015 г./, справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България за неприключило досъдебно
производство по чл. 216, ал. 1 НК.
При преценка на риска от извършване на престъпление от подс. Д.Д.
АСНС подложи на анализ и спецификите на претендираната за осъществена
усложнена престъпна деятелност – престъпни деяния в условията на реална
съвкупност, многоброен /11 души/ персонален състав на ръководеното от този
подсъдим престъпно сдружение, продължителен период на съществуване на
твърдяното престъпно образувание /от началото на 2017 г. до 11.10.2019 г./.
При индивидуализиране на оспорената процесуална принуда въззивният
съд извърши внимателна оценка на комплекса от обстоятелства, очертани в
разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК – степента на обществена опасност на
престъпленията, доказателствата срещу подс. Д., а така също и семейно
положение /баща на малолетно дете на 12 години и 10 месеца/ и всички
налични данни за личността му.
Възражението за прекомерен размер на гаранцията в пари, като
несъответна на имущественото му положение /за обременено такова не са
наведени твърдения и не са представени нови доказателства, различни от
съобразените с определение по внчд № 286/20 г. АСНС, с което е отменено
протоколно определение от 05.06.2020 г.по нчд № 1582/20 г. СНС и е
изменена мярката за неотклонение на подс. Д. от „Задържане под стража“ в
„Гаранция в пари“ в размер на 20 хиляди лева – допълнителен том към ДП, л.
49-52/, като доказателствено неподкрепено, въззивният съд отхвърли.
Водим от всичко изложено до тук АСНС намира, че по отношение на
подсъдимия-жалбоподател Д. И. Д. пропорционална на преследваните
легитимни цели, разписани в разпоредбата на чл. 57 от НПК, мярка за
неотклонение се явява оспорената такава “Гаранция в пари“ в размер на 20
3
хиляди лева. Доводът в частната жалба, че мярка за неотклонение от
оспорения вид и размер „представлява форма на неоправдана репресия и
изтезание“, като лишен от основание, АСНС остави без уважение.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 НПК,
Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.05.2021 г. по нохд №
477/21 г. СНС, в частта, в която е потвърдена мярката за неотклонение
“Гаранция в пари“ в размер на 20 хиляди лева, изпълнявана по отношение на
подс. Д. И. Д..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4